Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба от пълномощник на Д. А. Д. против „Д. З.” -С. за заплащане на сумата 26 385.63 лв. като частичен иск. Твърди се ,че е пострадал при ПТП на 16.9.2010 г. на кръстовище, образувано от ул. „Ст. С.” и ул. „О.”, причинено от П. А. В.. Твърди се ,че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразена в закрита черепномозъчна травма, с проявена огнищна неврологична симптоматика и променени жизнени функции с допълнителни усложнения, които са довели до трайни увреждания на невралната система, подчертана левостранна хемипареза, постоянно ограничени функции на двата леви крайника за извършване на активни движения в пълен обем. Твърди се ,че за причиняването на тези телесни повреди В. е признат за виновен с решение № 255/21.03.2012 год. на ВТРС по АНД № 2808/2011 г. Вината на В. и вредите причинени от него са установени и признати с този влязъл в сила съдебен акт, задължителен за гражданския съд по смисъл на нормата на чл. 300 от ГПК. Твърди се ,че след произшествието на ищец са извършвани серия медицински изследвания по оплакванията, които има, като при тях се установили следните обективни състояния и поставили съответните диагнози: Болезнени движения в шийния отдел на гръбначния стълб във всички посоки, напрегната шийна мускулатура при палпация, при продължаващи болки във врата и често главоболие. Диагноза: Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на ниво шия; Болезнени движения в шийния отдел на гръбначния стълб във всички посоки, без ограничени обеми, при продължаващи оплаквания за чести схващания във врата. Диагноза: Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел, неуточнено; Липсват МРФ. ЧМН-интактни. Левостранна латентна хемипареза. Алгогенно огранчени наклони и ротации в шийния и лумбо-сакралния отдели.Палпаторна болезненост в т. Ерб и паравертебрално двустранно в поясно-кръстовияотдел. Ласег и Керниг /+ / двустранно. Диагноза: Състояние след мозъчно сътресение. Придружаващи заболявания: Увреждания на шийните и лумбо-сакралните коренчета;- Комоцио церебри с придружаваща анемия;Болезнени движения в шийния отдел на гръбначния стълб, напрегната шийна мускулатура при палпация, главата стои наклонена наляво, при оплаквания от болки във врата, постоянно главоболие и болки във врата и раменете, изтръпване и схващане на лицето вляво и лява ръка. Диагноза: Хронично посттравматично главоболие; Алгогенно огранчени наклони и ротации в шийния и лумбо-сакралния отдели. Палпаторна болезненост в т. Ерб и паравертебрално двустранно в поясно-кръстовия отдел. Ласег и Керниг /+ / двустранно без неврологичен дефицит в долни крайници. Диагноза: шийнобрахиален синдром;УЗД-на отдеителна система, при анамнеза за трудно уриниране след катастрофа, с чувство за недоизпразване на пикочния мехур, невъзможна ерекция. Обрив и белезникав налеп по препуциума на главичката на члена. Диагноза: Безплодие при мъжа; Намалена мускулна сила в левите крайници с известна несръчност в същите на моменти,-емоц. И вегет. лабилен, при анамнеза за продължаващи внезапно настъпващи епизоди на слабост в левите крайници, несръчност в същите, отклоняване на главата встрани, на фона на*обща напрегнатост, безпокойство и страх. Диагноза: хронично посттравматично главоболие;Неконтактен, ориентиран, емоционално лабилен, споделя депресивни изживявания на фона на повишена тревожност. Диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен етап - умерено тежък. Ищецът счита ,че описаното здравословно състояние и поставените му диагнози са в пряка връзка спътно-транспортното произшествие и произтичат от него. Твърди се ,че следвайки указанията на лекуващите лекари е направил разноски за закупуване на предписаните медикаменти и помощни средства общо в размер на 385.63 лв. Твърди се ,че са му причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., като твърди,че оплакванията, описани по-горе продължават и до днес, като някои от тях тревожно се задълбочават и се е наложило физикално лечение, като това се отнасяло основно до слабостта в крайниците, половата немощ и безплодие и повишаващата се тревожност. Твърди се, че се предявява иск по чл. 226 от КЗ и моли да бъде осъдено ответното дружество да му заплати частичния иск от 26 385.63 лв.,представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди– в размер на 26 000 лв. , както и обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на сумата 385.63 лв.. Претендира се и законна лихва върху главниците от обезщетението считано от 16.9.2010 г., както и разноските по делото. Постъпил е отговор по исковата молба, в който се взема становище по допустимостта на исковете- невнасяне на държавната такса, дължима от ищеца, както и се прави възражение за подсъдност с твърдение, че не намира приложение чл. 113 от ГПК, по които съдът се е произнесъл. Правят се възражения и по основателността на исковете. Твърди се ,че последните са неоснователни, тъй като не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството- вината и противоправността на деянието от водача на л.а. „О. В.” и причинно-следствената връзка на деянието с настъпилите последици. Твърди се също, че има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди се ,чÕ по делото е представен само един медицински документ, който установява уврежданията на ищеца непосредствено след настъпване на ПТП- това е епикризата от 16.9. 2010 г., в която е записана само диагноза-комоцио церебри. Твърди се ,че останалите документи са изготвени месеци и години след твърдяното увреждане и твърдяните увреждания не са отразени в първоначалното настаняване на ищеца в болница и те не са получени при процесното ПТП. Относно възражението за съпричиняване се твърди ,че ищецът е нарушил правилата като е пътувал без обезопасителен колан с оглед липсата следи от увреждане от ползването на предпазен колан, с оглед механизма на настъпване на ПТП, с което е допринесъл в изключителна степен за негативните последици от произшествието. Твърди се ,че претендирания размер на неимуществените вреди е силно завишен и не отговаря на реално претърпените от ищеца болки и страдания. Твърди се ,че лечението на ищеца е протекло нормално без неблагоприятни за него последици и невъзстановими увреждания. Твърди се ,че претендираната сума не е съобразена с икономическата обстановка в страната и съответства средния доход на едно лице от домакинство в Б., който се реализира за около 6 години и половина,/По официални данни на НСИ/ и е с около 130 пъти по-висока от средната цена на застраховката ГО към март 2012 г. По отношение на иска за обезщетение за имуществените вреди счита ,че иска е неоснователен и недоказан, тъй като по делото липсват доказателства, че продуктите по приложените фактури са били необходими именно за лечението на травми и увреждания, причинени от процесното ПТП. Моли да се отхвърлят исковете както за главниците така и за претендираната законна лихва върху тях. Моли да се присъдят разноските по делото. Предявеният иск е по чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 52 и чл.45 от ЗЗД за заплащане на причинените му неимуществени и имуществени вреди в посочения по-горе размер. Отговорността на застрахователя по този иск произтича от закона и се поражда от право на третото увредено лице/в случая ищецът/ да търси обезщетение от ответното дружество. Това право на иск на третото лице се поражда след реализиране на риск по застрахователния договор на дружеството със застрахованото лице. За да бъде уважен такъв иск следва да бъде установено безспорно по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. деяние-действие или бездействие;2. противоправност на деянието; 3. реално претърпяна вреда; 4. причинно следствена връзка между претърпяната вреда и деянието;5 вина на дееца и налицие на варидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Безспорно е установено по делото/ в ДП/, че между ответното дружество и П. В./виновният водач за предизвикване на процесното ПТП/ е сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, описан в протокола за ПТП от 16.9.2010 г., като договорът действа по време на деянието. Видно е от приложеното по делото ДП, че на 16.9.2010 г. на кръстовище, образувано от ул. „Ст. С.” и ул. „О.”, е настъпило ПТП между лек автомобил „О. В.” с рег. № ....,управляван от П. А. В., който удря лек автомобил „Х.-Т.” с рег. № ...,управляван от Д. А. Д.. За установяване обстоятелствата по настъпване на това ПТП по делото е допуснато и изслушано заключение на СТАЕ, което съдът изцяло приема като компетентно и безпристрастно. Вещото лице дава заключение за механизма на настъпване на горепосоченото ПТП. Лекият автомобил „Х.-Т.” е навлязъл в кръстовището пред паметника „В. З.” със скорост около 38-39 км в час като се е движел по ул. „Ст.С.” в посока „Ц.”, докато лекия автомобил „О.. В.”, идвайки от ул.”О.” се е престроил и е спрял да изчака за да се включи в движението по ул.”Ст.С.”. Посочва се ,че при ограничена видимост от дясно водача В. навлиза в улица „Ст.С.”, пресича насрещната пътна лента и навлиза в лентата, по която се движи лекият автомобил „Х.-Т.”, при което се осъществява удар със слаб интензитет като деформациите по двата автомобила са били съвсем леки и са били по-скоро охлузвания/приплъзвания/. Това е видно и от снимковия материал в ДП заключение. С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК и приложеното АНД № 2808/2011 г. съдът приема ,че е безспорно установено с влязъл в сила съдебен акт, че е извършено процесното деяние от П.В., че деянието е противоправно, както и, че В. е виновен за настъпването на конкретното ПТП. С оглед изложеното се установява наличието на предпоставките по т.1,2 и 5. Във връзка с установяване на уврежданията, които ищецът твърди ,че е претърпял при процесното ПТП са изслушани свидетели, СТАЕ, СПЕ и медицински експертизи. Съдът не кредитира показанията на изслушаните свидетели, тъй като те са противоречиви/ свидетелят Петров твърди ,че ПТП е станало 2011 г., а останалите двама свидетели-баща и син на ищеца твърдят, че това е станало през 2010 г./ от друга страна съдът приема, че показанията на роднините на ищеца не са обективни с оглед това ,че те са заинтересувани от изхода на спора , а и като цяло показанията на свидетелите противоречат на останалите писмени доказателства по делото. По делото са изслушани три СМЕ, две от които тройни, заключенията по които не си противоречат, а по - скоро се допълват и изясняват фактическата обстановка по делото, затова съдът ги кредитира. Експертите подробно са проследили представените епикризи и амбулаторни листи след процесното ПТП, като са коментирали и посочените в документите анамнези.Всъщност анамнеза това са данни за здравословното състояние на болния, които научаваме от неговите думи. В тази връзка вещите лица коментират приложената медицинска документация и вписаните в тях анамнези, като се констатира, че са отбелязани само субективни изживявания и преценки на ищеца, които не са обективирани в увреждания на периферната нервна система, стави и ставни връзка/ л. 128/. Във връзка с това на л. 125 е отбелязано, че кодовете на отбелязаните диагнози отговарят на-преувеличаване на соматични симптоми по психологични причини, т.е. „вероятно се касае за симулация или преувеличаване на наличните или липсващи симптоми”. В тази връзка са и констатациите, че ако е бил поставен предпазен колан от ищеца, то той би предпазил водача от травми. В тази насока са изложени и подробности от експерта по СТАЕ в обясненията му в с.з. проведено на 5.3.2014 г., както и на л.187 по делото –в заключението на СМЕ, както и в заключенията на експертите на тройната СМЕ. Последните считат, че констатираните месеци по-късно увреждания в шийния отдел и гръбначния стълб на ищеца е възможно да са съществували от преди процесното ПТП, както и да са настъпили след него/ л. 233/. Тези изводи на експертите кореспондират и с обстоятелството ,че ищецът в с.з. на 11.6. 2014 г. е заявил , че е претърпял друго ПТП, което по време е след процесното. В тази връзка съдът констатира, че по искова молба на Д. при ВТОС е образувано гр.д. № 648/2013 г., по което е постановен съдебен акт. В исковата си молба по това дело ищецът е твърдял, че на 07.03.2011 г. е катастрофирал, и твърди ,че в следствие на това е получил сериозни увреждания на здравето /-ударил си е главата в предното стъкло, че е получил страхотни болки в областта на главата, челото и носа/ . Това кореспондира и с част от представените по настоящото делото писмени доказателства-епикризи и амб. листи, които са с дати след това ПТП от 7.3. 2011 г. и отговарят на оплакванията на ищеца по това ПТП, но не кореспондират по време с оплакванията по процесното ПТП. С изложеното кореспондират и изводите на експертите в поясненията на експерта по тройна СМЕ, направени в с.з. на 5.3. 2014 г., които заключават, че е изключено с оглед симптоматиката да е било налице мозъчно сътресение, както и ищецът да е преживял някаква мозъчна травма. Относно СПЕ, която е изслушана по делото съдът не я кредитира поради това ,че тя основно е изготвена по медицинска документация след м.7. 2011 г. до м. 11.2013 г., т.е. след второто ПТП/7.3. 2011 г./ и противоречи на останалите констатации на останалите експертизи, изслушани по делото. С оглед изложеното съдът счита ,че по делото не се установява безспорно, че са налице предпоставките по т.3 и 4 , описани по-горе- не се установява да е налице вреда на ищеца, както и да е налице причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и деянието при процесното ПТП.Както бе посочено по-горе за да бъде уважен иска следва да бъде установено, че са налице кумулативно тезÞ пет елемента на фактическия състав на непозволеното увреждане и неустановяването дори на един от тях е достатъчно за да се направи извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Това се отнася както до претенцията за неимуществени вреди, така и за имуществените вреди, които се търсят от ищеца. Относно последните и представените писмени доказателства за направени разходи е видно ,че те са с дати след 15.3. 2011 г./т.е. след последващото ПТП на 7.3. 2011 г./, т.е. не се установява те да са предписани за увреждания твърдяни за настъпили от ищеца при процесното ПТП от 16.9. 2010 г. Във връзка с направеното възражение на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат съдът го намира за основателно с оглед обстоятелството, че по делото не се установи безспорно ищецът да е ползвал предпазен колан по време на настъпване на ПТП, което е задължително. В тази насока са само показанията на свидетеля Петров, които не кореспондират с представената по делото епикриза № 11246.2010 г., както и със заключенията на СМЕ/ л.122/, че при хоспитализирането на ищеца на 16.9. 2010 г. не са отбелязани видими травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците, както и че при прегледа,осъществен на 7.1. 2014 г. В тази връзка са и констатациите на експертите, че ако е бил поставен предпазен колан, то той би предпазил водача от травми. В тази връзка съдът приема ,че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и в случай, че се установи по делото че е дължимо заплащане на обезщетение за вреди, което следва да бъде намалено същото с 50 %. Но в настоящия случай не се установява ищецът да е увреден при процесното ПТП, за което да му се дължи обезщетение. По изложените съображения съдът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ответника С молба на последния/л.140 по делото/ е представен списък на разноските по делото по чл. 80 от ГПК и се претендират разноски за : 15 лв. д.т. за частна жалба до ВТАС, 15 лв.-д.т. частна жалба до ВКС;200лв. възнаграждение за вещото лице и 300 лв. също за СМЕ; както и 977.71 лв. юрисконсултско възнаграждение. ВТОС счита ,че не се дължи заплащане на сумите от 30 лв.,платени като държавни такси при обжалване пред ВТАС и ВКС, тъй като обжалването не е проведено успешно. Следва да бъдат присъдени на ответника разноски за платените депозити за вещи лица и претендираното юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата 1477.71 лв. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯпредявените от Д. А. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Г. И.” №,А, А., искове по чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 52 и чл.45 от ЗЗД, против „Д. З.” -С., р.”О.”, бул.К. Д.”№., ЕИК ....за заплащане на сумата 26 000 лв. ,представляваща частичния иск от дължимите 100 000 лв.,представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат от ПТП,настъпило на 16.9. 2010 г., както и сумата 385.63 лв., представляваща разноски за лечение, както и законната лихва върху двете главници от датата на увреждането 16.9. 2010 г. до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”Г. И.” №,А, А., да заплати на „Д. З.” -С., р.”Оборище”, бул.К. Д.”№ 68, ЕИК ....сумата 1477.71 лв., представляваща направени разноски по делото. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. ОКР.СЪДИЯ: |