№ 418
гр. Варна, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110110608 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД от П. Х. Н., ЕГН **********
с адрес гр. Варна, ж.к.“Ч.“ бл...., вх.Б, ет.8, ап.48 срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ........ със
седалище и адрес на управление: град С., район С., ж.к. „М.“, бул. „Б.“ ............. с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в раздел 6
„Параметри“ от сключеният между тях договор за потребителски кредит №
**********/02.12.2022г. в частта регламентираща правото на възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна поради противоречието й и
заобикалянето й на закона, както и като накърняваща добрите нрави.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
02.12.2022г. между страните е бил сключен договор за кредит № **********, по който на
ищеца е отпусната в заем сумата от 600лева за срок от 11месеца, при ГПР 48,21% и ГЛП
40,09%. В договора е предвидена дължимост на възнаграждение за допълнителни услуги –
„Фаст“ – 240лева и „Флекси“- 360лева. Счита, че уговорката предвиждаща дължимост на
посочените допълнителни услуги е нищожна на първо място поради противоречие със
закона - чл.10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, счита, че клаузата е уговорена в
нарушение на добрите нрави, предвид че води до нееквивалентност на насрещните
престации. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който иска се признава за
основателен. Моли да бъде постановено решение при признание на иска и да не бъдат
възлагани разноски в тежест на ответника. В евентуалност прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на пр. представител на ищеца.
В с.з. исковата претенция се поддържа чрез нарочна молба. Иска се постановяване на
решение при признание на иска.
Ответникът чрез нарочна молба поддържа депозирания отговор, както и направено
1
изявление за признание на иска.
По делото са приобщени всички относими към спора писмени доказателства.
Съдът е указал на страните фактите подлежащи на доказване и коя страна носи
доказателствената част за тях.
При така заявеното признание на иска направено лично от ответника, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска. Не са налице пречките за това, защото признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, и признатото право е от категорията такива, с които
страната може да се разпорежда.
При това положение исковата претенция по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде
уважена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника, като съдът преценява за
неоснователно искането същите да бъдат възложени в полза на ищеца, с аргумент, че
ответната страна не била дала повод за завеждане на делото. Ищецът има интерес от иск за
прогласяване нищожността на клаузата, тъй като докато същата е разписана в сключения
между страните договор и той винаги е заплашен непосредствено от процесуална принуда,
поради което и не може да бъде споделен извода, че ответната страна не е дала повод за
завеждане на настоящото дело.
Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена държавна такса от 50лева и адв. възнаграждение в размер на 400лева по договор за
правна защита от 17.07.2023г., в който е уговорено предоставянето й. От друга страна съдът
възприема направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за неоснователно доколкото съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в предвидения
минимален размер.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата, съдържаща се в раздел 6 „Параметри“ от
сключения между П. Х. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к.“Ч.“ бл...., вх.Б, ет.8,
ап.48 и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: град С., район С.,
ж.к. „М.“, бул. „Б.“ ............. договор за потребителски кредит № **********/02.12.2022г. в
частта регламентираща правото на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ –
240лева и „Флекси“- 360лева, поради противоречието й и заобикалянето й на закона, както
и като накърняваща добрите нрави, на осн чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на П. Х. Н., ЕГН **********
сумата от 450лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2