Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Тони Томов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1901/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Образувано
е по искова молба от Т.Д.К. ***, ЕГН **********, с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, срещу Община Варна, с която ищцата претендира имуществени вреди в
размер на 350 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита по н.а.х.д. № 2925/2019
г. по описа на Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане на съдебното решение, до окончателното изплащане
на сумата. В исковата молба се
твърди, че обжалваното по н.а.х.д. № 2925/2019 г. на ВРС наказателно
постановление, издадено от Община –Варна,
е било отменено с Решение № 91/22.01.2020 г., което е оставено в сила с решение
на Административен съд – Варна по к.н.а.х.д. № 657/2020 г. С последното касационният
съд е присъдил на страната направените в касационната инстанция разноски в размер на 350 лв., но е
оставил без уважение искането за присъждане на разноските за първа инстанция с
мотивите, че въведената нова разпоредба по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /бр.94 от
29.11.2019г./ урежда правото на разноски на страните във въззивното
производство пред РС и при касационно обжалване пред административните съдилища
занапред и е влязла в сила след приключване на производството пред районния съд. Поради
това счита, че понесените вреди следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ.
Моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на направените в
настоящото производство разноски за съдебна такса и адвокатски хонорар .
Ответникът
в производството, Община Варна изразява становище за неоснователност на иска.
Счита, че в случая не е приложим чл. 1 от ЗОДОВ, че в производствата по
обжалване на наказателни постановления не се дължат разноски, както и че в
производството пред ВРС не са представени разходооправдателни документи за
осъществено процесуално представителство и списък с разноските, от които да е
видно, че адвокатският хонорар е бил заплатен към дата на проведените открити
заседания. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и в полза на
ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на иска.
Счита за правилно и подкрепя становището на ответника Община Варна, че
адвокатското възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Исковата молба е допустима,
като подадена от лице, което е било адресат на отмененото наказателно
постановление и твърди, че е увредено от този незаконосъобразен акт. Община Варна,
в качеството си на юридическо лице по смисъла на чл. 14 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, е надлежен ответник по предявения иск
в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.
Разгледан по
същество, искът е основателен.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
От представените в
хода на настоящото производство и наличните в н.а.х.д. № 2925/2019 г. по описа на ВРС
документи се установява, че това дело е било образувано по жалба от К. срещу
Наказателно постановление № 209 от
22.04.2019 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което на Т. Д.К., на основание чл. 178е от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на
чл. 15, ал. 7 от същия закон.
Устните състезания
по делото са приключили на 25.11.2019 г., а с Решение № 91/22.01.2020 г.
наказателното постановление е отменено. Това решение е оставено в сила с Решение
№ 845/06.07.2020 г. на Административен съд – Варна.
В хода на
въззивното производство К. е била представлявана от адвокат по силата на
пълномощно, подписано на 18.06.2019 г., както и договор за правно съдействие и
защита от същата дата, в което е договорено възнаграждение 350 лева, платени в
брой при подписване на договора.
Съгласно мотивите
на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването
на наказателни постановления е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до
административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице
отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на
обезщетение.
Във връзка с имуществените вреди, съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява намаление на имуществото на К., което е в пряка и непосредствена връзка между наказателното постановление и направените разходи за адвокатска защита. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Доколкото
производството пред въззивната инстанция е приключило преди влизане в сила на
материалната норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, присъждането на разноските от
страна на районния съд не е било възможно и на разположение на страната е
единствено субсидиарният ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от К. имуществени вреди в размер на 350 лева, както и претендираната законна лихва върху посочената сума, считано от 06.07.2020 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление) до завеждане на иска – 23.08.2020 г., определена от съда на 4,76 лева с общодостъпния калкулатор за законни лихви на НАП, както и законната лихва върху сумата 350 лева, считано от датата на завеждане на иска – 24.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
В съответствие с резултата от производството, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 360 лева (350 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.Д.К. ***, ЕГН **********, сумата 354,76 (Триста петдесет и четири цяло седемдесет и шест ст.) лева,
представляващи имуществени вреди в размер на 350 (Триста и петдесет цяло) лева,
претърпени от отмененото като незаконосъобразно с Решение №
91/22.01.2020 г. на Варненски районен съд по н.а.х.д. № 2925 по описа на съда
за 2019 г. Наказателно постановление № 209 от 22.04.2019 г., издадено от
Заместник-кмета на Община Варна, и лихва в размер на 4,76 (Четири цяло и
седемдесет и шест ст.) върху сумата 350 лева от 06.07.2020 г. до 23.08.2020 г.,
както и законната лихва върху 350 (Триста и петдесет цяло) лева, считано от
24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.Д.К. ***,
ЕГН **********, сумата 360 (Триста и шестдесет цяло) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.