Решение по дело №1901/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 738
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20207050701901
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2021 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

            Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Тони Томов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1901/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

            Образувано е по искова молба от Т.Д.К. ***, ЕГН **********, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община Варна, с която ищцата претендира имуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита по н.а.х.д. № 2925/2019 г. по описа на Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на съдебното решение, до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че обжалваното по н.а.х.д. № 2925/2019 г. на ВРС наказателно постановление, издадено от Община  –Варна, е било отменено с Решение № 91/22.01.2020 г., което е оставено в сила с решение на Административен съд – Варна по к.н.а.х.д. № 657/2020 г. С последното касационният съд е присъдил на страната направените в касационната  инстанция разноски в размер на 350 лв., но е оставил без уважение искането за присъждане на разноските за първа инстанция с мотивите, че въведената нова разпоредба по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /бр.94 от 29.11.2019г./ урежда правото на разноски на страните във въззивното производство пред РС и при касационно обжалване пред административните съдилища занапред и е влязла в сила след приключване на производството пред районния съд.   Поради това счита, че понесените вреди следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ. Моли за решение в този смисъл, както и за присъждане на направените в настоящото производство разноски за съдебна такса и адвокатски хонорар .

            Ответникът в производството, Община Варна изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че в случая не е приложим чл. 1 от ЗОДОВ, че в производствата по обжалване на наказателни постановления не се дължат разноски, както и че в производството пред ВРС не са представени разходооправдателни документи за осъществено процесуално представителство и списък с разноските, от които да е видно, че адвокатският хонорар е бил заплатен към дата на проведените открити заседания. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на иска. Счита за правилно и подкрепя становището на ответника Община Варна, че адвокатското възнаграждение не е пряка и непосредствена  последица от издаденото наказателно постановление. Моли искът да бъде отхвърлен.

           

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което е било адресат на отмененото наказателно постановление и твърди, че е увредено от този незаконосъобразен акт. Община Варна, в качеството си на юридическо лице по смисъла на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, е надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

От представените в хода на настоящото производство и наличните в н.а.х.д. № 2925/2019 г. по описа на ВРС документи се установява, че това дело е било образувано по жалба от К. срещу Наказателно постановление № 209 от 22.04.2019 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което на Т.  Д.К., на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 15, ал. 7 от същия закон.

Устните състезания по делото са приключили на 25.11.2019 г., а с Решение № 91/22.01.2020 г. наказателното постановление е отменено. Това решение е оставено в сила с Решение № 845/06.07.2020 г. на Административен съд – Варна.

В хода на въззивното производство К. е била представлявана от адвокат по силата на пълномощно, подписано на 18.06.2019 г., както и договор за правно съдействие и защита от същата дата, в което е договорено възнаграждение 350 лева, платени в брой при подписване на договора.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2014 г. издаването на наказателни постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК. Следователно е налице отменен акт на административен орган като материална предпоставка за правото на обезщетение.

Във връзка с имуществените вреди, съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение представлява намаление на имуществото на К., което е в пряка и непосредствена връзка между наказателното постановление и направените разходи за адвокатска защита. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Доколкото производството пред въззивната инстанция е приключило преди влизане в сила на материалната норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, присъждането на разноските от страна на районния съд не е било възможно и на разположение на страната е единствено субсидиарният ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По тези съображения съдът приема, че е доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от К. имуществени вреди в размер на 350 лева, както и претендираната законна лихва върху посочената сума, считано от 06.07.2020 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление) до завеждане на иска – 23.08.2020 г., определена от съда на 4,76 лева с общодостъпния калкулатор за законни лихви на НАП, както и законната лихва върху сумата 350 лева, считано от датата на завеждане на иска – 24.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

В съответствие с резултата от производството, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер 360 лева (350 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева д.т.).

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.Д.К. ***, ЕГН **********, сумата 354,76 (Триста петдесет и четири цяло седемдесет и шест ст.) лева, представляващи имуществени вреди в размер на 350 (Триста и петдесет цяло) лева, претърпени от отмененото като незаконосъобразно с Решение № 91/22.01.2020 г. на Варненски районен съд по н.а.х.д. № 2925 по описа на съда за 2019 г. Наказателно постановление № 209 от 22.04.2019 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, и лихва в размер на 4,76 (Четири цяло и седемдесет и шест ст.) върху сумата 350 лева от 06.07.2020 г. до 23.08.2020 г., както и законната лихва върху 350 (Триста и петдесет цяло) лева, считано от 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.Д.К. ***, ЕГН **********, сумата 360 (Триста и шестдесет цяло) лева съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Съдия: