№ 10166
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110163992 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 258492/24.11.2022
г., предявена от Й. П. Т., ЕГН **********, чрез адвокат Ц. П., със съдебен адрес:
********* против „з“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***** "Г. *****" № 1.
Ищецът твърди, че на 10.09.2022 г., около 14:50 часа, в гр. София, лек
автомобил „Опел Корса“, рег. № СА3864СВ се е движил по бул. Джавахарлал
Неру, с посока на движение от ул. Луй Пастьор към ул. Райко Даскалов, в гр.
София, като на кръстовището с бул. П. Владигеров, при наличието на пътен знак
Б1 не пропуснал и реализирал ПТП с движещия се срещу пътен знак Б3 лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № *******, при което на последния били причинени
имуществени щети.
Поддържа, че към датата на реализиране на процесния инцидент
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „Опел Корса“,
рег. № СА3864СВ, е била застрахована при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Заявява, че заявил претенция пред застрахователя на виновния за
процесния пътен инцидент водач, като от страна на представител на ответника
бил извършен оглед на лек автомобил „Волво В 50“, рег. № *******, изготвен бил
1
снимков материал и бил съставен опис-заключение на щетите.
Поддържа, че от застрахователят било одобрено обезщетение в размер на
744,94 лева, което било изплатено в полза на ищеца.
Твърди, че сумата необходима за възстановяване на щетите от процесното
ПТП надвищава 5000 лева, като в тази връзка се поддържа, че изплатено
обезщетение в размер на 744,94 лева, не може да обезщети в пълен размер
собственика на вещта. В тази връзка се поддържа, че след извършеното частично
плащане от застрахователя, следва да се дължи обезщетение в размер на още
4300,00 лева, която сума се претендира в настоящото производство.
Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4300,00 лева, представляваща
незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № ******* в резултат на ПТП, реализирано на
10.09.2022 г., около 14:50 часа, в гр. София, по вина на водач, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /24.11.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „з“ АД, ЕИК **********
е депозирал отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично признава
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на
реализиране на процесното ПТП /10.09.2022 г./, сключено между ответното
дружество и собственика на лек автомобил „Опел Корса“, рег. № СА3864СВ.
Оспорва се механизмът на реализиране на процесното ПТП, описано в исковата
молба. Оспорва се вина за реализирането на проишествието да има водачът на лек
автомобил „Опел Корса“, рег. № СА3864СВ. Поддържа се, че вина за реализиране
на процесното ПТП има единствено водачът на лек автомобил „Волво В 50“, рег.
№ *******, който е управлявал автомобила с превишена и несъобразена с пътните
и атмосферните условия скорост, поради което след настъпване на опасност от
реализиране на ПТП, не е предприел поведение за намаляване на скоростта и
спиране, с цел предотвратяване реализирането на проишествието.
Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на
2
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Волво В 50“, рег. №
*******.
Поддържа се, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК.
Оспорва се претенцията и по размер, като се излагат съображения, че
ищцовата претенция е силно завишена.
Поддържа се, че в резултат от процесното ПТП по отношение на лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № ******* е настъпила тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ.
Посочва се, че с изплатената извънсъдебно сума от ответното дружество,
последното е изпълнило задължението си спрямо ищцата в пълен размер.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /10.09.2022 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
СА3864СВ, включително на водача Б. Г. Б., е била застрахована при ответното
дружество; както и че във връзка със заведена пред ответника извънсъдебна
претенция от ищцата, ответното дружество е извършило плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 722,34 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждането на ответника „з“ АД, ЕИК ********** да заплати в полза
на ищеца Й. П. Т., ЕГН **********, сумата от 4300,00 лева, представляваща
незаплатен остатък от застрахователно обезщетение за причинени щети на лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № ******* в резултат на ПТП, реализирано на
10.09.2022 г., около 14:50 часа, в гр. София, по вина на водач, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /24.11.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:
3
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил,
настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и
причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се
предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
релевираното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Волво В 50“, рег. №
*******.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /10.09.2022 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
СА3864СВ, включително на водача Б. Г. Б., е била застрахована при ответното
дружество; както и че във връзка със заведена пред ответника извънсъдебна
претенция от ищцата, ответното дружество е извършило плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 722,34 лева.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установяват от събраните по делото
доказателства, в това число Протокол за ПТП № 1835585 от 10.09.2022 г., Акт за
установяване на административно нарушение № АД/189880 от 10.09.2022 г.,
съставен на лицето Б. Г. Б., в качеството му на водач на лек автомобил „Опел
Корса“, рег. № СА3864СВ, Наказателно постановление № 22-4332-019090 от
27.09.2022 г. съставен на лицето Б. Г. Б., в качеството му на водач на лек
автомобил „Опел Корса“, рег. № СА3864СВ /влязло в законна сила на 25.10.2022
г./ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза. От горепосочените събрани
по делото доказателства се установява следния механизъм на процесното ПТП: на
10.09.2022 г., около 14:50 часа, лек автомобил „Опел Корса“, рег. № СА3864СВ,
управляван от водача Б. Г. Б., се е движил по бул. Джавахарлал Неру, с посока на
4
движение от ул. Луй Пастьор към ул. Райко Даскалов, в гр. София, като на
кръстовището с бул. П. Владигеров, при наличието на пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ не пропуснал и реализирал ПТП с идващия
му от дясната страна и движещ се срещу пътен знак Б3 лек автомобил „Волво В
50“, рег. № *******, при което на последния били причинени имуществени щети.
Горепосочените доказателства по безспорен и категоричен начин установяват
механизма на реализиране на процесното ПТП, описан по-горе. Като по
отношение на това обстоятелство, събраните в производството доказателства са
еднопосочни и безпротиворечиви и разкриват един и същ механизъм на
реализиране на процесното ПТП.
От представените документи по АНП № 22-4332-019090 от 27.09.2022 г.,
образувана въз основа на Протокол за ПТП № 1835585 от 10.09.2022 г. се
установява в производството, че към момента на реализиране на процесното ПТП,
светофарната уредба, монтирана на процесното кръстовище не е работила и
движението се е регулирало от поставените пътни знаци.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза се установи в производството,
че за автомобилите, движещи се по платното за движение на бул. Джавахарлал
Неру непосредствено преди процесното кръстовище с бул. Панчо Владигеров е
поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Установява се още, че за автомобилите, движещи се по платното за движение на
бул. Панчо Владигеров непосредствено преди процесното кръстовище с бул.
Джавахарлал Неру е поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява в
производството, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
СА3864СВ, който управлявайки автомобила по бул. Джавахарлал Неру, с посока
на движение от ул. Луй Пастьор към ул. Райко Даскалов, в гр. София, на
кръстовището с бул. П. Владигеров, при наличието на пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ не пропуска и реализира ПТП с идващия му
от дясната страна и движещ се срещу пътен знак Б3 „Път с предимство“ лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № *******, при което на последния били причинени
имуществени щети.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Протокол за ПТП № 1835585 от 10.09.2022 г., Акт за
установяване на административно нарушение № АД/189880 от 10.09.2022 г.,
5
съставен на лицето Б. Г. Б., в качеството му на водач на лек автомобил „Опел
Корса“, рег. № СА3864СВ, Наказателно постановление № 22-4332-019090 от
27.09.2022 г. съставен на лицето Б. Г. Б., в качеството му на водач на лек
автомобил „Опел Корса“, рег. № СА3864СВ /влязло в законна сила на 25.10.2022
г./ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че са
установени по делото, при условията на пълно и главно доказване, настъпването
на процесното ПТП, неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на
процесното ПТП от 10.09.2022 г.
Същевременно като допълнение следва да бъде посочено, че предвид
безспорното между страните обстоятелство, че по процесната претенция на
ищеца, предмет на настоящото производство, ответникът е заплатил сумата от
722,34 лева, следва да се приеме на още едно основание, че се е осъществило
признание на всички обуславящи факти за възникване на процесното право на
ищеца по иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Обстоятелството, че ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от 722,34 лева по
заведената пред него от ищеца регресна претенция, изрично се признава с
исковата молба, което обстоятелство се цени от съда като признание на неизгоден
за страната факт, който е от значение за делото. Същевременно това
обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото, като страните не са
имали възражения по отношение на същия.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
направено с отговора на исковата молба, за неоснователност на исковите
претенции, поради липса на вина у водача на лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
СА3864СВ /чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество, към датата на реализиране на процесния инцидент/ за настъпването на
посоченото в исковата молба ПТП.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „Волво В 50“, рег. № ******* са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 10.09.2022 г. От заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че от
техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена
връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „Волво В 50“,
рег. № ******* и процесното ПТП.
6
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на товарен лек автомобил „Волво В 50“, рег. № *******,
към датата на процесното събитие /10.09.2022 г./ е 6 години, 8 месеца и 3 дни,
считано от датата на първоначалната му регистрация.
Относно действителния размер на настъпилата вреда, съдът напълно
кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните. От заключението на вещото
лице се установява по делото, че всички увреждания по лек автомобил „Волво В
50“, рег. № *******, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Установява се още, че действителната стойност на процесния лек автомобил
„Волво В 50“, рег. № *******, към датата на настъпване на застрахователното
събитие е 5573,00 лева, както и че стойността необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил „Волво В 50“, рег. № ******* към датата на настъпване
на застрахователното събитие е 4820,33 лева. Предвид горното се установява, че в
конкретния случай и предвид получените, в резултат на процесното ПТП щети по
процесния лек автомобил, е налице тотална щета, в който случай размерът на
щетата представлява разликата между действителната стойност на автомобила
към датата на ПТП минус останките от катастрофата плюс другите необходимо
присъщи разходи. Установява се още, че действителната стойност на автомобила
към датата на ПТП е в размер на 5573 лева, като същевременно стойността на
запазените част е 30 % или 1672 лева. Следователно установява се по делото, че
стойността на щетите, нанесени на лек автомобил „Волво В 50“, рег. № *******,
към датата на настъпване на застрахователното събитие /10.09.2022 г./ е в размер
на 3901 лева.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
7
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на 3901
лева.
По делото са ангажирани доказателства, че от страна на ответното
дружество, извънсъдебно е заплатена сума в полза на ищеца, в размер на 722,34
лева, предвид което предявеният иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан до размера от 3178,66 лева и следва
да бъде уважен до тази сума, като за разликата над уважения размер от 3178,66
лева до пълния предявен размер от 4300,00 лева, искът следва да се отхвърли. Тук
следва да се посочи, че с доклада си по делото съдът е указал на ответника, че в
негова тежест е да докаже, че е погасил претендираното вземане. В изпълнение на
така възложената му тежест, ответникът е представил платежно нареждане от
11.10.2022 г. за сумата от 722,34 лева, платена в полза на ищцата по заведената от
последната претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Действително в хода на производството от името на ищеца са изложени
твърдения, че извънсъдебното плащане, извършено от името на ответното
дружество в полза на ищцата е за сума в размер на 744,94 лева. Същевременно,
обаче, в писмената защита, депозирана по делото, от името на ищеца се препраща
към представеното платежно нареждан от 11.10.2022 г. за сумата от 722,34 лева.
Предвид гореизложеното се налага извод, че по делото е проведено доказване на
обстоятелството, че от страна на ответника в полза на ищцата е заплатено
извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 722,34 лева /виж
платежно нареждане от 11.10.2022 г., находящо се на л. 40 от делото/.
Съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Волво В 50“,
рег. № *******. По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената
по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. №
525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т.
д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г.,
решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
8
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № ******* да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 10.09.2022 г. между лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № ******* и лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
СА3864СВ пътно-транспортно проишествие.
Възражението е бланкетно, като не се сочи конкретно поведение на водача
на лек автомобил „Волво В 50“, рег. № *******, с което последният да е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат от
реализираното на 10.09.2022 г. между лек автомобил „Волво В 50“, рег. №
******* и лек автомобил „Опел Корса“, рег. № СА3864СВ пътно-транспортно
проишествие. Горното е самостоятелно основание за оставяне без уважение на
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил „Волво В 50“, рег. № *******.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че по делото
безспорно се установи, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Опел Корса“, рег. №
СА3864СВ, който управлявайки автомобила по бул. Джавахарлал Неру, с посока
9
на движение от ул. Луй Пастьор към ул. Райко Даскалов, в гр. София, на
кръстовището с бул. П. Владигеров, при наличието на пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ не пропуска и реализира ПТП с идващия му
от дясната страна и движещ се срещу пътен знак Б3 „Път с предимство“ лек
автомобил „Волво В 50“, рег. № *******, при което на последния били причинени
имуществени щети. По отношение на механизма на реализиране на процесното
ПТП и вината за настъпване на същото събраните по делото доказателства са
еднопосочни и на тяхна база безпротиворечиво се установява, че вина за
реализиране на процесното ПТП има единствено водачът на лек автомобил „Опел
Корса“, рег. № СА3864СВ. Както бе посочено по-горе за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е от значение само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. По
делото не е установено по безспорен и категоричен начин поведение на водача на
лек автомобил „Волво В 50“, рег. № *******, без което не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 493, ал. 1
КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да бъде уважен до размера от 3178,66 лева, като за
разликата над уважения размер от 3178,66 лева до пълния предявен размер от
4300,00 лева, искът следва да се отхвърли.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцата се претендират разноски в настоящото производство за
заплатена държавна такса в размер на 172,00 лева, за заплатен депозит за вещо
лице в размер на 200,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лева.
10
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „з“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***** "Г. *****" № 1, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца Й. П. Т., ЕГН **********, чрез адвокат
Ц. П., със съдебен адрес: *********, сумата от 718,53 лева, представляваща
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска.
От името на ответното дружество се претендират разноски в настоящото
производство, като са представени и доказателства за извършването на такива, а
именно за заплатен депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Й. П. Т., ЕГН
**********, чрез адвокат Ц. П., със съдебен адрес: ********* следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника „з“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ***** "Г. *****" № 1, сумата от 92,26 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „з“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***** "Г. *****" № 1 да заплати в полза на Й. П. Т., ЕГН **********, чрез
адвокат Ц. П., със съдебен адрес: *********, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 3178,66 лева, представляваща незаплатен остатък от
застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил „Волво В 50“,
рег. № ******* в резултат на ПТП, реализирано на 10.09.2022 г., около 14:50 часа,
в гр. София, по вина на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесното
ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /24.11.2022 г./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „з“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***** "Г. *****" № 1 да заплати в полза на Й. П. Т., ЕГН **********, чрез
адвокат Ц. П., със съдебен адрес: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 718,53 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице и адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 63992/2022
11
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й. П. Т., ЕГН **********, чрез адвокат Ц. П., със съдебен
адрес: ********* да заплати в полза на „з“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ***** "Г. *****" № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 92,26 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр.д. № 63992/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12