Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
12.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при
секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 533
по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че има вземане от ответника по силата на сключен на 01.07.2019г. Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) между „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК ********* и ищеца, с
който вземанията на банката срещу ответника Н.М.Д., произтичащи от договор №
302/0599/R2373515 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка от дата 18.05.2016г., са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на ищцовото дружество по изрична клауза, оправомощаваща кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи, че съгласно чл. 4.3. от
рамковия договора за цесия, ищецът, в качеството на цесионер се е задължил от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което имал изрично пълномощно от банковата институция и на кредитополучателя
било изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия с изх.
№ УПЦ-П-УКБ/302/0599/R2373515 от 10.07.2019 г. от страна на „УниКредит
Булбанк" АД, върнато в цялост като
непотърсено. Повторно изпратеното от ищеца уведомително писмо за извършената
цесия с изх. № УПЦ-С-УКБ/ 302/0599/R2373515 от 16.09.2019г. било получено лично
от ответника на 30.09.2019г. Твърди се в исковата молба, че на 18.05.2016г.
ответникът като кредитополучател сключил
горепосочения договор с „УниКредит Булбанк" АД при спазване разпоредбите
на ЗПК, ЗКИ и на основание Общите условия на кредитодателя за предоставяне на потребителски
кредити на физически лица, действащи по време на сключване на договора, както и
по писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до банката, като
цитираните Общи условия били неразделна част от договора за банков кредит, с
които кредитополучателят се запознал и приел с факта на подписване на договора
за кредит. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверил, че му бил предоставен целия обем преддоговорна и
договорна информация от банката, запознат е с Тарифата за физически лица,
получил копие от същата бил запознат и приемал начина и метода на формиране и
определяне на размера на изискуемите и дължими от него суми, в т.ч. лихви,
такси и комисионни. По договора банката-кредитор се задължила да предостави на кредитополучателя
кредит под формата на овърдрафт по посочена от него разплащателна сметка в общ
размер на 1690,00 лв., като кредитополучателят приел да усвоява, ползва и връща
кредита, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, при
следните условия: начален срок на усвояване - 18.05.2016 г.; краен срок за
усвояване - 18.05.2017 г. и краен срок за погасяване - 18.05.2017 г.,
последният от които можело да се удължава моногократно от банката с период от
още една календарна година при условие, че кредитополучателят спазва условията
на договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към
кредитора. С договора било договорено съгласие за директен дебит по
разплащателната сметка на кредитополучателя, по която се усвоявал овърдрафтът и
давала право на кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след него
дължимите по кредита суми, които длъжникът се задължавал да осигурява за погасяване
на задължението му. Усвоената непогасена част от кредита /редовен и/или
просрочен дълг/ за срока на действие на договора за кредит се олихвявал с
възнаградителна лихва за съответния период по лихвен план като годишен лихвен
процент, формиран от индивидуално договорения според валутата на кредита и
периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за съответния период
на олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена фиксирана
/непроменлива/ надбавка за срока на действие на съответния лихвен план, като към
датата на сключване на договора за кредит, пазарният лихвен индекс, формиран от
едномесечен SOFIBOR бил в размер на -0,006%, а страните договорили фиксирана
надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 15,056%, или, годишният лихвен
процент възлизал на 15,05% и страните
постигнали съгласие, че договореният годишен лихвен процент към всеки
период на олихвяване се променял съобразно промените на базовия лихвен индекс и
в съответствие с установеното в Общите условия на банката. Сочи се, че лихвите
за усвоен разрешен овърдрафт се дължали и изплащали ежемесечно на числото от
календарния месец, съвпадащо с датата, на която изтичал срокът за издължаване
на овърдрафта, или, 18-то число на всеки календарен месец. Съгласно Общите условия
към договора за кредит годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения бил в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта, а дневният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения бил равен на 1/360
от годишния лихвен процент. Начислените лихви били незабавно изискуеми, считано
от датата, към която се начислявали и кредитополучателят се съгласил неизплатените
лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на
Наредба № 9 на БНБ. Сочи, че в конкретния случай, на кредитополучателя била
начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 1017,37 лв.,
за периода от 18.05.2016г. до 19.10.2017г., като считано от 01.07.2019 г. - датата
на прехвърляне на вземането - до
входиране на задължението в съда, на длъжника било начислявано и обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава - 136,46 лв. По
входирано заявление за издаване на ЗИ и ИЛ по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника
по посочения договор за потребителски кредит съдът уважил претенцията и издал
ЗИ за сумата в общ размер на: 2843,83лв., от които главница в размер на
1690лв., възнаградителна лихва в размер на 1017,37лв. за периода от
18.05.2016г. до 19.10.2017г. и обезщетение за забава в размер на 136,46лв. за
периода от 01.07.2019 г. -датата на прехвърляне на задължението - до датата на
подаване на заявлението в съда и по образуваното ч.гр.д. № 270/2020г. на
РС-Кърджали и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът предявил настоящия
установителен иск. Моли да се признае за установено, че ответникът дължи паричните
суми по издадената ЗИ. Претендира направените разноски в настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В съдебно заседание чрез упълномощен
представител поддържа иска и моли съда да го уважи. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение при заплатено
такова над нормативно установения минимален размер, както и искане за
прихващане на разноските.
Ответникът в писмения отговор на
исковата милба счита исковете за неоснователни по съображения, че процесният
договор за потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт, се
регулирал от ЗПК - чл.3, ал.3 от ЗПК, предвид, че срокът за погасяване бил една
година, считано от датата на усвояване 18.05.2016г. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен
при неспазване изискванията на чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, прилагани и по
отношение на договори за овърдрафт, сключени за срок над 3 месеца по аргумент
от чл.3,ал.3 от ЗПК, като от закрилата на ЗПК били изключени изрично само
договори за овърдрафт със срок на погасяване под 3 месеца /чл.4, ал.2 ЗПК/ или
такива със срок един месец /чл.4, ал.1, т. 14 ЗПК/, поради което разпоредбите
за недействителност на договор за овърдрафт в ЗПК били приложими в настоящия
случай. Прави изрично възражение по чл.22 ЗПК за неспазени изисквания на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
като аргументирайки се по отношение на изискването на чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК, че в сключения договор между ответника и банката не била посочена общата дължима
сума от потребителя,въпреки че в т.2 от договора имало графа "общ размер
на кредита", т.е. сумата която се усвоявала, без колко общо ще се дължи
накрая от ответника. Сочи и че липсвало посочване на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита в нарушение на чл. 12, ал.1, т.9 от ЗПК, като било
посочено, че ГПР бил съгласно попълнен единен формуляр, какъвто липсвал. Ответникът
сочи в отговора, че липсвали ясни и точни правила за начина на погасяване на
кредита в противоречие на чл.10, ал.1 от ЗПК, като се позовава на чл.12.1 от договора за кредит, че крайният срок за
погасяване на главницата се определя в чл.7 от договора, т.е., 1 година от
усвояването и едновременно с това в чл.12.2 било посочено, че дължимите лихви
се погасяват ежемесечно, при което не ставало ясно дали общият размер на
кредита /главница, лихви и разноски/ следвало да се изплати до 1 година от
усвояването, или това правило важало само за главницата, но не и за лихвите,
което било от значение за правото на потребителя да знае до какъв момент
разполага с парите си, така и от значение за начисляването на неустойки,
изразени като лихва върху лихва по чл.11.2 от договора (което сочи за забранено
на собствено основание). Счита, че подобно разминаване в разпоредбите на
договора създавала неяснота, а когато договорът бил неясен, той е
недействителен на основание чл.22 във вр. с
чл.10, ал.1 ЗПК. Излага съображения , че съгласно чл.23 ЗПК, при обявяване на
договора за кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай
присъждането на чистата сума на главницата обаче, би съставлявало нарушение на
диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като при недействителност на
договора, тази сума се дължи като получена без правно основание. Счита, че в
случая е заявена претенция по договор,
който не съществува, като не може да се
изменя основанието на издадената заповед за изпълнение (от договорно неизпълнение
към недължимо платено), нито пък е предявен евентуален осъдителен иск, с който
да е заявена претенция за неоснователно обогатяване. Позовава се на съдебна
практика. Прави изрично възражение за погасителна давност, предвид , че се
претендират лихви, дължими преди повече от 3 години, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда. Предвид, че е разписано, че възнаградителната
лихва се дължи ежемесечно, то счита , че същата е погасена по давност, предвид
че са изтекли повече от 3 години от всяка падежна месечна вноска. Счита, че не
се дължи и възнаградителна лихва , като се позовава на анатоцизъм, който е
забранен. Прави възражение за
недължимост и на законна лихва за периода на извънредното положение. Моли, да се постанови решение, с което да се
отхвърлят исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.В съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорва иска и моли
съда да го отхвърили, за което излага съображения.
С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е прието за безспорно, че между Уникредит Булбанк
Ад и ответника Н.Д. на 18.05.2016
г. е сключен Договор № 302/0599/R2373515 за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт
по разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк" АД за сумата 1690 лева със срок на погасяване до
18.05.2017г. при годишен лихвен процент
15.05 % , с вноска на 18-то число всеки календарен месец , като
длъжникът се е задължил да ползва и върне отпусната сума, ведно с дължима
договорна лихва до 19.10.2017г. Признато е за безспорно, че по подадено
заявление Вх.№ 9074/ 03.02.2020г. по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 270/2020 г. на РС Кърджали
/след изпращането му по подсъдност/, по което е издадена Заповед за изпълнение
№ 92/06.03.2020г. по описа на КРС , с която е разпоредено длъжникът Н.М.Д. да заплати на кредитора „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, гр.София, сумата 1690,00 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за № 302/0599/R2373515 от 18.05.2016г. за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, сумата 1017,37 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 18.05.2016г. до 19.10.2017г., сумата
136,46 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.07.2019г. /датата на сключване на договора за цесия/ до 03.02.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020г. – деня след
датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 56,88 лв. за внесена държавна такса и 50,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение и в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК е депозиран настоящия установителен иск.
Установява
се ,че в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявен настоящият иск
за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, поради възразяването ѝ от длъжника.
В
настоящия процес е прието за съвместно разглеждане и възражение на ответника за
изтекла погасителна давност за паричното задължение за лихви.
Не е
спорно, а и се установява от доказателствата по делото възникналото
облигационно правоотношение между ответника и праводателя на ищеца по силата на
договор за банков кредит под формата на овърдрафт и усвоената от ответника сума от 1690лв., с което банката е изпълнила
задължението си за реално предоставяне на договорения паричен ресурс. Сключеният
договор се подчинява на регламентацията в ЗПК и по-конкретно предвид
договорения срок на погасяване от 1 година от датата на усвояването - 18.05.2016г.
- на чл.3,ал.2 от ЗПК, уреждащ, че разпоредбите на закона се прилагат и за
договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде
погасен в срок, по-дълъг от три месеца и не попада в изключенията на чл. 4 от с.з.
Валидно извършената цесия и съобщаването ѝ на ответника също не се
оспорват и се установяват от доказателствата по делото.
Съгласно
чл.11, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа описаните в 27 точки реквизити, като съгласно чл.11,ал.2 от същия
общите условия са неразделна част от договора за оптребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните. В случая от съдържанието на договора се
установява, че страните са договорили размер на кредита 1690лв., усвояван чрез
овърдрафт, който по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗПК е кредитът, при който
кредиторът изрично предоставя на потребителя възможност да ползва средства,
превишаващи наличността по разплащателната му сметка и в случая усвояван по
посочена от кредитополучателя разплащателна сметка, при цена на кредита 15,05%
при договорен ГЛП /годишен лихвен процент/, формиран според валутата на кредита
и периодичността на олихвяване от
приложимия към датата на олихвяване пазарен лихвен индекс – едномесечен SOFIBOR съгласно раздел III от ОУ
/- 0,006%/ плюс фиксирана надбавка от
15,056%, или общо, 15,05%, при годишен процент на разходите /ГПР/ - съгласно
установеното в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
договорите за овърдрафт и обезщетение /неустойка/ за забава - 10,01%. Съгласно т.12.2.1 от договора за
усвоен разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на число от
календарния месец, съвпадащо с датата от месеца, на която изтича срокът на издължаване на овърдрафта по т.7 –
т.е., дължими на 18-то число, а съгласно т.12.2.2 наказателните лихви, дължими при неиздължаване
на ежемесечна лихва по усвоената част от кредита, които се отнасят като усвоена
част от разрешения лимит, а в случай, че същият е усвоен изцяло, се отнасят
като неразрешен овърдрафт, както и при неиздължаване на главница, са незабавно
изискуеми. В т.17 от договора е постигнато съгласие за предсрочна изискуемост
по преценка на банката на ползвания кредит, ведно с лихвите за просрочение, при
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя. В
приложимите към сключения договор Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД
предоставя потребителски кредити на физически лица - в т.15 е установено
наличието на погасителен план за дължимите вноски по кредита /анюитетни,
главници, възнградителни лихви/ по размер, брой, периодичност спрямо датата на
изискуемост на всяка една от тях и правото на кредитополучателя при поискване
безвъзмездно да получи извлечение по кредита под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания /т.15.2./, а в раздел III, т.9, че конкретния размер на дължимите възнаградителни и обезщетителни
/неустойка/ лихви се договаря индивидуално и се определя и издължава съгласно
договора, актуалния погасителен план към датата на изискуемостта и ОУ. В т.19
от ОУ на раздел VI.Условия за издължаване на
кредити е установено, че кредитът се погасява ежемесечно, след изтичане на
гратисния период, ако такъв е договорен, чрез вноски по главница или анюитетни
вноски, като съгласно т.19.1. конкретният вид размер и срокове за издължаване
на анюитетните/погасителните вноски по кредита и възнаградителните лихви се
определят в погасителния план към договора.
От изслушаното по делото заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, вкл. и от устния доклад в с.з., което не се
оспорва от страните и съдът кредитира изцяло като пълно, обективно и
компетентно изготвено, се установява, че ответникът е изпаднал в забава от
18.06.2016г., когато следвало да извърши първото плащане по договора, че
кредитът в размер на 1690лв. е усвоен по банкова сметка ***.05.2016г., на
какъвто размер възлиза и непогасената главница, че кредитът е преоформен като
изискуем на 18.10.2017г. и е бил обект на цедиране на 01.07.2019г., че договорната
лихва за периода от 18.06.2016г. до 19.10.2017г. е в размер на 248,81лв.,
неустойката за просрочена главница за периода от 19.10.2017г. до 01.07.2019г. е
в размер на 291,06лв., договорната лихва за просрочена главница за периода от
19.10.2017г. до 01.07.2019г. е в размер на 434,53лв., обезщетителната лихва за просрочена
главница за периода от 19.10.2017г. до 01.07.2019г. е в размер на 42,87лв.,
или, общият размер на лихвата е 1017,37лв. Освен това лихвата за забава за
периода от 01.07.2019г. до 02.02.2020г. -входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - е в размер на 159,45лв.
Към
договора не е представен погасителен план, който да е подписан от двете страни
по договора, както и Приложение № 3 към чл. 5, ал. 14 и чл. 8, ал. 2 от ЗПК - Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за договори за овърдрафт , от който да е видно ГПР - годишният
процент на разходите.
Нормата
на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В
случая от анализа на съдържанието на договора, предмет на настоящото
производство, съдът намира, че същото не отговаря на императивно предвиденото
от законодателя.Това е така,тъй като бе установено,че в договора липсва годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин в нарушение на чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК,
като същите не могат да се установят и от съдържанието на Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за договорите за овърдрафт,към който
препраща процесният договор, тъй като такъв не е представен по делото. Посоченото
нарушение е особено съществено, тъй като поставя кредитополучателят, а и съда в
невъзможност да прецени дали неговият размер не е уговорен в разушение на
императивното правило на чл.19,ал.4 от ЗПК, съгласно който годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
На
следващо място, не се установява волята на страните по договора за кредит
относно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването в
нарушение на чл.11,ал.1 т.11 от ЗПК, като бе установено единствено,че договорната
лихва в размер на 15,05% за усвоен разрешен овърдрафт се дължи ежемесечно на 18-то число от месеца, а
наказателните лихви при неиздължаване
на ежемесечна лихва по усвоената част от кредита, които се отнасят като усвоена
част от разрешения лимит, а в случай, че същият е усвоен изцяло, се отнасят
като неразрешен овърдрафт, както и при неиздължаване на главницата, са
незабавно изискуеми. Въпреки изричните указания на съда за уточняване от ищеца
начинът на формиране размера на договорната /възнаградитлна/ лихва, в каквато
връзка е налице изрично оспорване от ответника, посоченото обстоятелство като
механизъм не бе надлежно установено, макар и да съвпада по размер с изводите на
вещото лице.
Горното
поставя кредитополучателя в положение на неяснота и необходимост да тълкува клаузите
в договора и в невъзможност да разбере както отделните компоненти на
задължението си, така и размера на дълга в цялост, поради липсата на възможност
към датата на сключването да изрази воля и съгласие по отношение на основните
параметри на договора, а именно, възнаградителната лихва и погасяването й, годишния
процент на разходите и общо дължимата в края на периода сума за връщане. Изложеното,
от своя страна, противоречи на изискването за яснота, въведено
с чл. 10 във вр. с чл.11,ал.1 от ЗПК и обосновава краен извод за недействителност
на договора съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК, предвид липсата на задължителното
съдържание по чл. 11,ал.1 т.10 и 11 от с.з., касаещо основни договорености, с
което са ограничени правата на
потребителя при императивната забрана на чл.20,ал.1 от ЗПК. При съобразяване последиците
на тази недействителност на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят – оветник ще дължи
връщане само на чистата стойност по кредита,в случая 1690,00лв., но не и лихви
или други разходи. В случая, обаче, установителият иск е предявен за дължимост
на парично вземане по издадена заповед за изпълнение, основана на договорно
неизпълнение,което вземане е цедирано на ищеца. С недействителността на
договора, обаче, при което договорна обвързаност не съществува, дължимостта на
главницата не може да бъде призната, тъй като липсва издадена заповед за
изпълнение за това вземане на извъндоговорно основание, както и с оглед
диспозитивното начало на гражданския процес и липса на формулирана претенция в
исковата молба в подобен смисъл /Вж.– решение №130/15.04.2020г., т. д. № 1829 по описа за 2018г.,ТК,Първо т.о/.
С оглед горното, предявените установителни искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Ответникът на осн. чл.78,ал.3 от ГПК има право на направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или , в пълен размер,а именно,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 520,00лв. с ДДС. Възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.5
от ГПК съдът намира за неоснователно, предвид минималния размер, определен в
чл.7,ал.2 т.2, проведените повече от две заседания – чл.7, ал.9 от НМРАВ и
начисляването на ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, против Н.М.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, искове с пр.осн. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.430,ал.1 от ТЗ във вр. с чл.9 т ЗПК във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1690,00 лв., представляващи неизплатена главница по Договор за №
302/0599/R2373515 от
18.05.2016г. за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК
*********, сумата 1017,37 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.05.2016г. до 19.10.2017г.,
сумата 136,46 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.07.2019г. /датата на сключване на договора за цесия/ до
03.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.02.2020г. – деня след датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед № 92/06.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 270/2020г. по описа на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,район
Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да
заплати на Н.М.Д., с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** направените по делото разноски в размер на 520,00лв. с
ДДС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: