МОТИВИ на присъда № 32/15.11.2018 г. по НОХД № 85/2018 г. по
описа на Районен съд – В.П.
Срещу
подсъдимата С.Б.В. е повдигнато обвинение за това, че „за
времето от 12.10.2015 г. до
11.02.2017 г., в гр. В.П., обл. Ш., след като била осъдена със съдебно решение № 3915/12.10.2015 г.
по гр.д. № 5458/2015 г. по описа на Районен съд – Варна,
влязло в законна сила на 12.10.2015 г., да издържа своите низходящи – И.К.К., роден на ***
г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 170 лв. и Л.К.К., роден на *** г., като му заплаща месечна издръжка в
размер на 150 лв., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски: в периода от 12.10.2015 г. до 20.09.2016 г. за детето И.К.К. общо 7,6 месечни вноски от по 170,00 лв. – общо в размер
на 1292,00 лв.; в периода от 12.10.2015 г. до 11.02.2017 г. за детето Л.К.К.общо 11 месечни вноски от по 150,00 лв. – общо в размер
на 1650,00 лв., обща дължима сума 2942 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.”.
В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва, че
„С.Б.В. и К.К. били съпрузи по силата на граждански
брак, сключен на 25.04.1998 г. От брака си имали две родени деца – Л. К., роден
на *** г. и И. К., роден на *** г. С решение № 3915/12.10.2015 г. на РС-Варна,
влязло в законна сила на 12.10.2015 г., бракът им бил прекратен, като
подсъдимата била осъдена да заплаща в полза на детето Л. К. чрез неговия баща и
законен представител К. К., месечна издръжка в размер на 150 лв., а в полза на
детето И. К. – месечна издръжка в размер на 170 лева. След влизане в сила на
съдебното решение в периода от 12.10.2015 г. до 08.02.2017 г. В. изплатила чрез
свид. К. на двете деца общо сумата от 1120 лева. След влизане в сила на
цитираното съдебно решение, подсъдимата работила в периода 20.10.2015 г. до
28.12.2015 г., по трудово правоотношение с „ДМД", след което трудовото й
правоотношение с този работодател било прекратено. От 20.01.2016 г. В. работила
в „***“ ***, за времето от 16.03.2016 г. до 17.03.2016 г., когато започнала
работа по трудов договор с „***" Е***, от който работодател получавала
основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв., което е над минимално
установения размер на работната заплата за страната. Освен това, В. притежавала
в съсобственост с трето лице недвижим имот в с. К., общ. Б.С.. Във връзка с
дължимата издръжка било образувано изпълнително дело в СИС при ВПРС № 41/2015
г., което на 19.02.2016 г. е изпратено на ДСИ при РС-Б.С.. По тях не са
постъпвали суми. На 11.02.2017 г. В. родила други две деца, близнаци –А.П.Д.и К.
П.Д.. Поради преждевременно раждане на двете деца и поставянето им в кувьози едно от децата /К./ е получило усложнения и е с
установена диагноза: фонова ретинопатия, за което е
било насочено за лечение в чужбина. По отношение на същото дете е била
отпусната финансова и организационна помощ от Център „Фонд за лечение на деца“.
Налице било и заболяване на другото дете А.П.Д.. По горните
причини след раждането на тези две деца и необходимостта от допълнителни
парични средства, поради заболяванията им, не са налице доказателства за
съзнателно неизпълнение на задължението за плащане на месечна издръжка по
отношение на нейния низходящ Л. К., поради което и след 11.02.2017 г. на В. не
е предявено обвинение.“.
В съдебно заседание
на 15.11.2018 г., по искане на защитата, на осн. чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372,
ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК, към доказателствата по делото са приобщени
писмените и гласните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Представителят на държавното обвинение –
прокурорът от ВПРП, в публично съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие поддържа обвинението, като посочва, че то е доказано чрез събраните
по делото доказателства. Пледира за налагане на наказание „Пробация“, като
продължителността на задължителните мерки да бъде определена на шест месеца.
Защитникът пледира за
постановяване на оправдателна присъда поради липса на извършено престъпление от
подзащитната му. Счита, че в случая не е налице субективният елемент на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – подсъдимата съзнателно да не
е изпълнявала задължението си да издържа своите низходящи. Моли, В. да бъде
оправдана изцяло.
Подсъдимата С.В., в хода на
съдебното следствие дава подробни обяснения по повдигнатото й обвинение. Същата
моли да бъде оправдана.
При последната дума, изложена по
реда на чл. 297 от НПК, подсъдимата В. моли да бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди на основание чл.
16 и чл. 17 от НПК всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимата С.В.,
показанията на свидетелите П.Д. и З.З., депозирани пред съда, показанията на
свидетеля К.К., депозирани в хода на досъдебното
производство, писмените доказателства по делото, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимата
С.Б.В. и свид. К.К. са родители на две деца – И.,
роден на *** г. и Л., роден на *** година. С решение № 3915/12.10.2015 г. по
гр.д. № 5458/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 12.10.2015
г., бракът им бил прекратен, като подсъдимата била осъдена да заплаща в полза
на детето Л. месечна издръжка в размер на 150 лв., а в полза на детето И. –
месечна издръжка в размер на 170 лева. След постановяване на решението,
подсъдимата останала да живее в гр. Варна, а децата заживели при баща си в гр. В.П..
В. полагала труд като продавач-консултант в различни дружества, като получавала
трудово възнаграждение в размер нетно на около 400-500 лв. месечно. От тази
сума подсъдимата плащала месечен наем в размер на 250,00 лв. и консумативи,
като по този начин живяла в бедност. През 2015 г. същата заживяла на
семейни начала със свид. П.Д., който работил като таксиметров шофьор. Двамата
получили заем от приятели, за да успеят да платят 1000,00 лв. от дължимите от В.
суми, представляващи издръжки на децата й за минал период. През 2016 г. подсъдимата била
бременна, като на 11.02.2017 г. родила две деца –А.и К. – и двете с увреждания,
като К. бил незрящ. Поради изключително тежкото си финансово и родителско състояние,
подсъдимата била в невъзможност да плаща дължимите издръжки на децата си И. и Л..
Изложените
фактически положения се установяват от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: от горепосочените
обяснения на подсъдимата и показанията на свидетелите П.Д., З.З., К.К., както и от относимия
към предмета на доказване горепосочен писмен доказателствен материал.
В
подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са гореизброените
кредитирани от съда свидетелски показания, събрани по делото. Те допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи,
по време и следващи обсъжданата деятелност на подсъдимата, пряко и косвено
възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването,
мястото, конкретните действия на подсъдимата. Същите са логични,
непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
В
подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по
делото писмени доказателства, изброени по-горе, които съдът оцени като относими
към предмета на доказване в настоящото производство.
По чл. 304 от НПК – съдът намери, че повдигнатите и
поддържани обвинения срещу подсъдимата за осъществено съзнателно
неплащане на дължими издръжки на низходящи не са доказани по несъмнен и
категоричен начин.
Доказа
се по делото, че подсъдимата е майка на две деца – И., роден на *** г. и Л.,
роден на *** г. След прекратяване на брака й с бащата на двете деца – свид. К. К.,
същата била осъдена да плаща месечна издръжка на всяко от децата си. Установява
се, а и не се спори, че през процесния период, В. не
изпълнявала алиментните си задължения. Тоест, налице е обективният признак на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Според настоящият състав, обаче, В. не
е бездействала касателно родителското си задължение да издържа низходящите си съзнателно. Налице са били непреодолими
пречки, правещи невъзможно плащането на дължимите от нея суми. Действително,
същата полагала труд през целия инкриминиран период, но се доказа, че
получавана от нея сума не е надхвърляла нетна стойност 500,00 лв. месечно. След
приспадане на дължимите от нея месечни разходи за наем, консумативни разходи,
се установи, че В. разполагала в някои случаи със сума в размер на 2,00 лв.
месечно. Тоест, за подсъдимата е било обективно невъзможно да плаща дължимата
издръжка, независимо от положените от нея усилия чрез полагане на труд. Доказа се,
че у В. категорично липсва целта да преследва предвидения в закона престъпен
резултат на вмененото й престъпление.
При
така установените факти по делото следва да се направи изводът, че у В. не е
бил налице посоченият в обвинението умисъл за осъществяване на обективната
страна на престъпление по чл. 183, ал. от НК. Ето защо, следва категорично да
се приеме, че липсва субективният елемент на това вмените с обвинението
престъпления.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът намира за недоказано извършването
от подсъдимата В. на описаните в обвинителния акт деяния, всяко от които
съставляващо от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. А именно, в хода на
настоящото наказателно производство не се установи, че същата, след като била
осъдена с решение № 3915/12.10.2015 г. по гр. д. № 5458/2015 г. по описа на
Районен съд – Варна, влязло в сила на 12.10.2015 г. да издържа свой низходящ – И.К.К., роден на *** г., от 12.10.2015 г., до 20.09.2016 г., в
гр. В.П., обл. Ш., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, дължими през периода от 12.10.2015 г., до 20.09.2016 г.
– 7,6 месечни вноски по 170,00 лв., на обща стойност 1292,00 лв.; след като
била осъдена с решение № 3915/12.10.2015 г. по гр. д. № 5458/2015 г. по описа
на Районен съд – Варна, влязло в сила на 12.10.2015 г. да издържа свой низходящ
– Л.К.К., роден на *** г., от 12.10.2015 г., до
11.02.2017 г., в гр. В.П., обл. Ш., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, дължими през периода от 12.10.2015 г.,
до 11.02.2017 г. – 11 месечни вноски по 150,00 лв., на обща стойност 1650,00 лева.
Предвид изложеното, съдът прие, че на основание чл. 304
от НПК, подсъдимата С.Б.В. следва да бъде призната за невинна и я оправда по
повдигнатите й обвинения.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: