Решение по дело №2595/2014 на Районен съд - Русе

                                                               Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                         №  196

                                                гр.Русе, 20.02.2015 г.

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

на 21 януари 2015 г.

в публично заседание в състав:

                                                         Председател : Виржиния Караджова

 

                           

при секретаря В.Ж.   

в присъствието на прокурора .............................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 2595 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е за делба във фазата по извършването й.

С Решение № 1287 от 12.09.2014 г. до съдебна делба между Д.И.У. и В.Ц.С. са допуснати до делба апартамент, находящ се в гр.Русе по ул. ... № 15, ет.2, с площ от 112.52 кв.м, заедно с прилежащите идеални части от таван, изба, гараж под дневната, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.156.1.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АК, брой нива на обекта -1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-63427.4.156.1.1, над обекта–няма, ПРИ ПРАВА съответно ¼ ид.част и ¾ ид.части.

Праводателката на ответницата има пожизнено запазено право на ползване върху припадащата се от имотите части на това лице.

Страните не вземат становище по начина на извършване на делбата.

Д.И.У. е предявила срещу В. Ц. С.  искане по сметки за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на втория етаж и тавана за периода 01.01.-26.11.2014 г. в размер на 1222 лв., със законната лихва, считано от 26.11.2014 г.

                Ответницата оспорва претенцията.

         По делото е приета техническа експертиза, по която страните не са имали възражение и която съдът възприема изцяло, от която се установява, че пазарната стойност на процесния имот, при отчитане неговото местоположение, състоянието му в момента, търсенето и предлагането на такъв тип недвижимости в района, възлиза на 62 533,66 лв., от които за апартамент на втория етаж-49 515,75 лв., преустроен незаконно таван-8 488,79 лв. и гараж с избени помещения- 4 529,12 лв.Вещото лице е посочило, че жилището е реално неподеляема съгласно изискванията на ЗУТ.Таванът не е самостоятелен обект, тъй като за него няма изготвени съответните проекти, визирани в посочения нормативен акт.При приетите  стойности и според правата на съделителите им се припадат съответно по 15 633,41 лв. за Д.У. и по 46 900,25 лв. за В.С..Експертът е пояснил, че гаражът може да се ползва по предназначение, ако се промени нивелацията пред обекта и се постави подходяща по размер врата.В последния има изграден и продължава да съществува канал за коли.В момента на огледа, гаражът и избените помещения, предмет на спора,  се използвали за склад.Ищцата има свои избени помещения, прилежащи към първия етаж.  

         Вещото лице е определило, че обезщетението за ползване на втория етаж и на тавана, за заявения период, според правата на съсобственост на ищцата, възлиза на 1 083,31 лв.

         Във връзка с искането си по сметки, Д.У. е представила нот.покана от 03.10.2012 г.Документът не може да бъде съобразен по спора.С влязло в сила решение по гр.дело № 8613/2013 г. по описа на РРС, приложено в настоящото производство, претенцията на ищцата за предходен период е отхвърлена, като решаващият състав е развил съображения, че поканата е връчена на 04.10.2012 г. на вещния ползвател, но не и на съсобстевника.Исковата молба по този спор е получена от ответницата на 07.01.2014 г.  

         В.С. признава, че през процесния период е отдавала под наем таванското помещение.В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства, макар и свидетелите да не са съвсем убедени за кой етаж от къщата става въпрос.

От обясненията на страните става ясно, че във връзка с подадена молба за защита от домашно насилие, предмет на гр.дело № 5233/2013 г. по описа на РРС, разгледано от настоящия състав, ищцата е получила ключ само за общото стълбище към горните етажи на къщата.

При тези данни, съдът счита претенцията по сметки за частично основателна.

Според чл.31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.Съдът намира, че в процесния случай по отношение на ищцата са налице предпоставките на посочената норма.Страните са съсобственици на спорното имущество, включително и през периода, за който се търси обезщетение.Ответницата е лишила своята майка от възможността да си служи с общата недвижимост, тъй като не и дава достъп до помещенията.Независимо от противоречивите обяснения на страната, все пак става ясно, че за различните етажи има различни ключове и Д.У. разполага само с този за общото стълбище.Ответницата ползва еднолично, по различен начин, втория и третия етаж, като последният няма статут на самостоятелен обект.Липсват твърдения тези права да се осъществяват от праводателката на В.С..

Налице е и отправена писмена покана от лишения от ползване съсобственик.Действително нотариалната покана не е била връчена на адресата на 04.10.2013 г.Исковата молба по гр.дело № 8613/2013 г. по описа на РРС обаче е надлежно получена от ответницата на 07.01.2014 г.Същата е равнозначна на покана, че Д.У. претендира да получава обезщетение за това, че е лишена от възможността да ползва своята част от съсобствеността. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.То представлява едностранно волеизявление на съсобственика, че иска за в бъдеще да получава обезщетение за това, че е лишен от ползването на вещта. То е равнозначно на покана и по смисъла на чл.81 ал. 2 ЗЗД, като след получаването й съсобственикът изпада в забава по отношение задължението си да плати обезщетение.По делото безспорно се доказва, че независимо, че е била уведомена за претенциите на Д.У., за времето 07.01.-26.11.2014 г. ответницата не е предприела нужните действия, за да осигури достъп на своята майка до спорния имот.Неоснователен е доводът, че издадената заповед за защита от домашно насилие е препятствала това.При желания страната е била във възможност да предаде ключове от помещенията и без да бъде в личен контакт с ищцата.Съдът намира, че следва да уважи претенцията по сметки на ищцата по отношение на втория етаж и за времето 07.01.-26.11.2014 г. Съобразно заключението на вещото лице обезщетението за този период възлиза на 2 697,27 лв., а припадащата се част на Д.У. е на стойност от  674,32 лв.

По отношение на таванското помещение, съдът намира, че следва да отхвърли претенцията по сметки.От обясненията на ответницата става ясно, че през 2014 г. тя е отдавала обекта под наем, като е получавала сама договорената наемна цена.При наличие на наемно правоотношение с трето лице, невладеещият собственик може да търси обезщетение от съсобственика-наемодател било като претендира припадащата му се част от гражданските плодове /договорения наем по чл. 30 ал.3 от ЗС/, било като търси обезщетение, изчислявано на базата на средномесечен пазарен наем по  чл. 31 ал.2 от ЗС, но не и двете.В тази връзка следва да се има предвид възприетото в ТР № 7 от 02.11.2012 год. по тълк.д. №7/2012 г. на ОСГК на ВКС становище, че възмездното предоставяне  на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл. 31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС– когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове–разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС не намира приложение.По изключение обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска.Процесният случай не попада в тази хипотеза.Твърденията на ищцата са, че ответницата я лишила от възможността да ползва своята част от общото помещение.Не се търсят граждански плодове от вещта.При определен от вещото лице месечен наем от 120 лв. не може да става въпрос за присъждане на разлика между уговорена наемна цена и средна пазарна цена.Искането е предявено по чл.31 ал.2 от СК и не може да бъде преквалифицирано от съда по чл.30 ал.3 от ЗС.

По отношение на начина на извършване на  делбата следва да се съобрази трайната съдебна практика, че гаражът не е помещение, което обслужва жилището и при делба той трябва да се счита като отделен обект.При това положение, съдът намира, че трябва да направи разпределение между страните, без да се тегли жребие.Стойността на отделните дялове, както и квотите на съделителите са от значение за избиране на способа за извършване на делбата.Според чл.203 ал.1 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.От заключението на вещото лице става ясно, че единствената промяна, която следва да се извърши, за да може гаражът да се ползва по предназначение, е поставянето на подходяща по размер врата, както и промяна в нивелацията пред помещението.В случая е налице хипотезата на чл.353 от ГПК.Съдът счита,   че съставянето на дялове и тегленето на жребие би се оказало много неудобно, тъй като частите на съсобствениците са различни и би могло да се получи така, че страната с по–голям дял да получи имота с по–ниска стойност.С оглед обстоятелството, че правата на ищцата по отношение на процесното имущество са по– малки, на нея следва да се постави в дял гаража заедно с избените помещения.Общата им площ възлиза на 51,46 кв.м, както следва: гараж от 25,30 кв.м, изба (склад) от 21,84 кв.м и изба (склад) от 4,32 кв.м.Цената на обекта е 4 529,12 лв.В дял на ответницата трябва да се постави апартаментът на втория етаж и тавана.Така всеки от обектите ще има едно прилежащо складово помещение.Ищцата е собственица на жилището на първия етаж с изби към него.При ответницата, получаваща в дял апартамента на втория етаж, функцията на складово помещение ще се изпълнява от тавана.В съдебно заседание страните са изразили принципно съгласие така да ползват обектите в сградата.Ищцата следва да бъде уравнена парично от В.С. за разликата   в стойността на получения от нея имот до размера на квотата си от делбената маса-11 104,29 лв. Делбата се извършва при отчитане на запазеното с нот.акт № 3 т.ІІІ д.№ 346/ 05.12.2011 г. на Нотариус рег.№ 632 на НтК, с вх.рег.№ 15266 от същата дата на СВ-РРС, вещно право на ползване на В.И.Д. върху ¾ ид.части от процесния имот, което право на ползване за бъдеще се концентрира върху реалния дял, който получава приобретателката В.Ц.С..   

Съделителите трябва да заплатят държавна такса по с/ка на РРС в размер на 4 % върху стойността на дяловете си, включително и по отхвърлената, респективно уважената част от исканията по сметки.

         По изложените съображения, съдът

 

                   Р   Е   Ш   И   :                     

               

                РАЗПРЕДЕЛЯ  на основание чл.353 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите Д.И.У. , ЕГН **********,***, и В.Ц.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София, ул.”Гурко” № 62, вх.А, ет.3, ап.10, чрез адв.В.М., като   

         ПОСТАВЯ В ДЯЛ  на Д.И.У.

гараж под дневната, представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Русе по ул. ... № 15, с идентификатор 63427.4.156.1.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АК, брой нива на обекта -1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-63427.4.156.1.1, над обекта–няма, заедно с избени помещения (складове) с обща площ от 51,46 кв.м, на стойност от 4 529,12 лв.

               ПОСТАВЯ В ДЯЛ  на В.Ц.С.

апартамент, находящ се в гр.Русе по ул. ... № 15, ет.2, с площ от 112.52 кв.м, заедно с таван на третия етаж от 38,58 кв.м, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.156.1.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на ИД на АК, брой нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-63427.4.156.1.1, над обекта–няма, на стойност от 58 004,54 лв.

В.И.Д., ЕГН **********, има запазено пожизнено право на ползване върху ¾ ид.части от имота.

ОСЪЖДА В.Ц.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София, ул.”Гурко” № 62, вх.А, ет.3, ап.10, чрез адв.В.М., да заплати на Д.И.У. , ЕГН **********,***, сумата от 11 104,29 лв. за уравнение на дела.

ОСЪЖДА В.Ц.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София, ул.”Гурко” № 62, вх.А, ет.3, ап.10, чрез адв.В.М., да заплати на Д.И.У. , ЕГН **********,***, на основание чл.31 ал.2 от ЗС, сумата от 674,32 лв., представляваща обезщетение за това, че е била лишена да ползва собствените си идеални части от апартамента на втория етаж през периода 07.01.-25.11.2014 г., и ОТХВЪРЛЯ исканията за таванското помещение, до 1 222 лв. и за времето 01.01.-06.01.2014 г., като неоснователени.

ОСЪЖДА Д.И.У. , ЕГН **********,***, да заплати по с / ка на РРС сумата от 675,34 лв.-държ.такса по делото.

ОСЪЖДА В.Ц.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр.София, ул.”Гурко” № 62, вх.А, ет.3, ап.10, чрез адв.В.М., да заплати по с / ка на РРС сумата от 1 926,01 лв. - държ.такса по делото.

 

 

                                                         Районен съдия: /п/