Решение по дело №646/2017 на Административен съд - Велико Търново

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 424

 

гр. Велико Търново, 1.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев

           

при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм. дело №646 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

 

Жалбоподателят „Антъни Груп 11“ ЕООД – град Плевен, обжалва ревизионен акт №Р -0400151600521-091-001/28.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение №210/21.07.2017 г. на директора на дирекция ОДОП – Велико Търново при ЦУ на НАП.

В жалбата са изложени подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, които систематизирани, се свеждат до твърдението за неспазена форма на ревизионния акт поради липса на конкретно посочени фактически основания, които да водят до установеното чрез акта и поради незаконосъобразност на акта с оглед на липсата на хипотезите на чл.122, ал.1 от ОДПК и липсата на достоверно определени данъчни основи за облагане по ЗДДС и ЗКПО за  обхванатите от ревизията данъчни периоди по тези закони.

Поддържа се конкретно, че не са установени от събраните при ревизията доказателства за наличие на данни за укрити приходи от дружеството. Оплакванията с условно разделени на три: недостоверен резултат от съпоставката на данните от складовата програма на търговеца „Микроинвест Склад Про“ с данните по СД по ЗДДС за процесните периоди, неправилно позоваване на данни за укрити приходи чрез констатиране на суми, които собственика на дружеството е предоставил на последното и неправилно позоваване на данни за такива приходи по повод на издадени от доставчиците, но неотразени от търговеца фактури за стоки, приети в акта като отчуждени с надценка.

Що се  касае до недостоверният резултат от анализа на получените чрез обезпечаване на доказателства данни от складовата програма на жалбоподателя, то в жалбата се поддържа, че констатираните данни за неотчетени към фиска продажби в общ размер от  1393 183, 04 лв. почиват на неправилно и грешно разчетена и обобщена информация, снета от складовия софтуерна дружеството. Сочи се, че при използвания при ревизията метод за разчитане и анализ на информацията, не са разчетени достоверно и правилно съответните стойности и операциите, за които тези стойности се отнасят. В жалбата са цитирани конкретни примери за отчитането от складовата програма на приходи от трите склада на дружеството и установяването на различни резултати от изложените в мотивната част на акта.Сочи се, че обратно на тези констатации, по касова книга оборотите от продажби равнят на тези, които са отчетени по ЕКАФП, а при анализ на касовата книга, поддържан от складовия софтуер се установява незначителна разлика между отчетеното по ЕКАФРП и тази касова книга. В този аспект се поддържа и, че неправилно изобщо информацията, която е обезпечена и представлява данни от складовия софтуер на дружеството е послужило като констатация за наличие на укрити приходи поради обстоятелството, че тази складова програма не е част от счетоводната отчетност на жалбоподателя. Поддържа се, че счетоводството е водено редовно, като са правени и съответните инвентаризации, а и не е осъществено засичане между данните от него и складовата програма.  В този контекст се изтъква функционалното предназначение на складовата програма и възможността и да отчита грешки при работата с нея. Данните от складовата програма според жалбоподателя не са достоверни за действително реализираните стопански операции именно поради тези грешки и поради изолираността на програмата от воденото счетоводство, базирано само и единствено на фактури и друго документи, отчитащи действителни стопански операции, като това счетоводство е редовно с оглед информацията по оборотни ведомости, инвентаризационни описи и месечни отчети от ЕКАФП.

            Поддържа се и незаконосъобразност на констатацията, че предоставените от собственика на дружеството парични средства /финансиране/ са всъщност укрити парични приходи по повод на неотчетени от самото дружество продажби. Сочи се, за посочената сума са представени договори и ПКО, които са изрично упоменати и в РД.

             Поддържа се и необоснованост на допълнителните констатации за укрити приходи поради наличие на издадени от доставчиците на дружеството фактури, неотразени от последното счетоводно, стоките по които са отчуждени рентабилно от дружеството без да се отчетат тези продажби. В това отношение сочи, че само действителните стопански операции подлежат на отчитане, а констатираните от ревизията фактури не отразяват такива операции, тъй като никакви доказателства за получаването им не са събрани.

Що се касае до липсата на форма, поддържа се, че от мотивите на администрацията не става ясно как е определена покупната и продажната цена на стоките, приходът от които е укрит, в ревизионният доклад има разминавания в размера на приходите досежно едни и същи периоди, анализът на ревизията им за предмет таблици, експортирани във файлове, които отново съдържат таблици с  прибавени нови колони, за които не е ясно какво отразяват и какво показват от една страна, а от друга страна са и с грешно съдържание.

В писмената защита на РЛ се повтарят същите оплаквания, като те се обосновават и конкретизират с изводите на изслушаните от съда експертизи – икономическа и графическа. По тези подробно развити оплаквания се иска отмяна на акта и присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП” – гр.Велико Търново, чрез представителя си заема позиция за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с ревизионния акт. В писмената защита на тази страна се развиват лаконично аргументите за този правен резултат. Претендират се разноски.

 

Съдът преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред от ответника, каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и то в оспорената пред съда част.

По същество жалбата е частично основателна по изложените по – долу съображения:

Ревизията на жалбоподателя е учредена със ЗВР № Р-04001516006521-020-001/19.09.2016 г., връчена на 26.09.2016 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04001516006521-020-002/13.12.2016 г., ЗИЗВР № Р-04001516006521-020-003/9.02.2017 г. Съставен е РД №Р-04001516006521-092-001/9.03.2017 г., като в удължения от органите по приходите срок е подадено възражение срещу РД, чиито оплаквания като параметри са идентични с понастоящем изложените. Това възражение е прието за неоснователно от ораните по приходите, издали процесния РА.

С РА, потвърден от ответника и процесен понастоящем, са определени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО в общ размер от 321 800, 50 лв., от които ДДС за довнасяне от 232 197, 26 лв. и лихви от 70 863, 20 лв. и КД от 14 945, 05 лв. и лихви върху този данък от 3 794, 99 лв.

Видно от по – подробния прочит на РА, в частта по ЗДДС, без да се коригира упражненото от РЛ право на приспадане на входящия ДДС, е отречена  достоверността на декларираното начислено ДДС. За м.01.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 1138, 01 лв., за м.02.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 2144, 42 лв., за м.03.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4438,11 лв., за м.04.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4455,63 лв., за м.05.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 5428, 57 лв., за м.06.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 5937, 25 лв., за м.07.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 5247, 35 лв., за м.08.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 6084, 84 лв., за м.09.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4831, 06 лв., за м.10.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 4698, 88 лв., за м.11.2012 г. е установено ДДС за довнасяне в размер от 3143, 30 лв., за м.12.2012 г. е установено ДДС за довнасяне от 3298, 06 лв., за м.01.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 2697, 22 лв., за м.02.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 1988, 57 лв., за м.03.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 3283, 89 лв., за м.04.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 3429, 91 лв., за м.05.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 6552,87 лв., за м.06.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 2395, 08 лв., за м.07.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 5153, 99 лв., за м.08.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 6846,06 лв., за м.09.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 4128, 01 лв., за м.10.2103 г. е установено ДДС за довнасяне от 3818, 73 лв., за м.11.2013 г. е установено ДДС за довнасяне от 4344,78 лв., за м.12.2013 г.е установено ДДС за довнасяне от 4458, 95 лв., за м.01.2014 г.е установено ДДС за довнасяне от 2705, 45 лв., за м.02.2014 г.е установено ДДС за довнасяне от 3842, 48 лв., за м.03.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4321, 25 лв., за м .04.2014 г.е установено ДДС за довнасяне от 4584, 96 лв., за м.05.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 6832, 38 лв., за м.06.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 5383, 02 лв., за м.07.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 6522, 98 лв., за м.08.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 5941, 65 лв., за м.09.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4241, 76 лв., за м.10.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4591, 67 лв., за м.11.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4666, 46 лв., за м.12.2014 г. е установено ДДС за довнасяне от 4516, 27 лв., за м.01.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 4582,14 лв., за м.02.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 3939,66 лв., за м.03.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 3561, 49 лв., за м.04.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 2550, 07 лв., за м.05.2019 г. е установено ДДС за довнасяне от 4686, 66 лв., за м.06.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от5316, 70 лв., за м.07.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 5548, 33 лв., за м.08.2015 г. е установено ДДС за довнасяне от 6407,31 лв., за м.09.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 5828, 90 лв., за м.10.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 4438,11 лв., за м.11.20015 г.е установено ДДС за довнасяне от 4669, 95 лв., за м.12.2015 г.е установено ДДС за довнасяне от 6265, 96 лв., за м.01.2016 г.е установено ДДС за довнасяне от 6051, 25 лв., за м.02.2016 г.е установено ДДС за довнасяне от 4824,40 лв. и за м.03.2016 г. е установено ДДС за довнасяне от 4618, 02 лв.

Съответно, в частта по ЗКПО, за 2012 г. вместо декларираните приходи са установени приходи от общо 828 714, 66 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи в размер от 786 111, 27 лв., като декларираните данъчни разлики не са променени. Установен е ДФР от 42 603, 39 лв., като е определен КД за довнасяне от 3 493, 79 лв. За 2013 г. вместо декларираните приходи са установени приходи от общо 967 794, 45 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи от 908 298, 63 лв., като декларираните данъчни разлики не са променени и е установен ДФР от 59 495, 82 лв., като е определен КД за довнасяне от 3 386, 07 лв. За 2014 г. вместо декларирани приходи са установени приходи от общо 1 291 783, 78 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи от 1 244 085, 63 лв., декларираните данъчни разлики не са променени и е установен ДФР в размер от 47 698, 15 лв. и КД за довнасяне от 4010, 34 лв. Най - сетне, за 2015 г. вместо декларираните приходи са установени приходи от общо 1 703 744, 36 лв., като вместо декларираните разходи са установени разходи от общо 1 651 520, 20 лв., декларираните данъчни разлики не са променени и е установен ДФР от 52 224, 16 лв. и КД за довнасяне от 4 054, 85 лв.

Ревизионният акт е издаден от органи по приходите, имащи това правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя и, като следва да се приеме, че актът е валиден. От своя страна, възложилият производството орган е бил оправомощен за това от директора на ТД на НАП – велико Търново, видно от представените заповеди №532/25.08.2014 г. и №6/03.01.2017 г. При това съдът намира, че актът е валиден, като впрочем това обстоятелство не е и спорно между страните. Както тези актове, така и ревизионният акт са подписани при реда и при условията на ЗЕДЕП/ЗЕДЕУ с квалифицирани електронни подписи  по релевантната редакция на чл.13, ал.3 от този закон, за които след служебна проверка от съда е констатирано наличието на удостоверения за положилите подписите лица по чл.24 от закона.

Процесният  ревизионен акт съдържа изложение на обстоятелства и обсъждане на възражения, направени срещу доклада, доколкото е налице издаден РД, в който са направени предложения за установяване. Всъщност, в РА е налице повторно частично позоваване на данните от протокола за извършваните действия от органите по приходите, протоколите за обезпечаване на доказателствата и по –конкретно на обезпечената цифрова информация, представляваща база данни на софтуерен продукт, чрез който според ревизията са отчитани складовите наличности и продажби от трите склада на дружеството извън счетоводното отчитане. Според тази информация софтуерът съдържа описание на общо 30 таблици с конкретни наименования, като съдържанието и и функциите им са точно посочени. Посочено е, че цялата информация е обработена с друг програмен продукт, който само чете и анализира данните, без да може да ги променя. Чрез този продукт са извършени връзки между четири конкретни таблици /първата отчита извършените операции, съдържа 23 полета, които имат конкретно съдържание, втората съдържа информация за стоковия асортимент и има 33 полета сред които кодове на стоката, каталожните и номера, мерни единици, цена на едро и на дребно и прочие, третата съдържа информацията за плащане и е с 14 полета, сред които отразена сума за плащане и дали то е разход или приход, идентификатор на потребителя, дата на плащането или дата на падежа му и прочие, четвъртата съдържа информация за издадените фискални бонове и има 12 полета, сред които тип на операцията, номера на тази операция, към която е издаден фискален бон, типа на съответния бон, общата му сума и прочие/. След като са извършили посочените релации между тези 4 таблици, резултатът е подложен на анализ. Той е дал следният резултат – 654 949 записа за един склад /с.Гложене/, направени в периода 14.03.2012 г. до 21.04.2016 г. Описани са техническите действия по анализа /създаване на общи ключови полета, след което се добавя колона визуализираща определени параметри, като вида на операцията, името на стоката, доставчика и клиента, името на потребителя номера на касовия бон за съответната продажба. Описани са и техническите действия, предприети впоследствие при обработката на първата таблица – добавяне на две нови полета /сума от продажби и сума доставни/, при обработката на втората таблица, при обработката на третата таблица – експортиране /изпращане/ на обезпечената информация в частта и касаеща 574 148 броя записи на продажби, обобщени по месеци, след което е експортиран файла, съдържащ информация за доставените в този склад стоки съдържащ 57 550 записа за доставки на стойност от 821 984,53 лв. за същия период, обобщени по месеци. При тези данни е прието, че възражението за изписване по материалната сметка и оттам за недостоверност на данните в програмния продукт е неоснователно, тъй като материалната сметка е водена само стойностно, а останалите обяснения имат противоречиво съдържание и възражението следва да бъде отхвърлено. Що се касае до възражението на РЛ, което е в смисъл, че оборотите по касовата книга, която е част от софтуера, от който са извлечени и обезпечени данните и оборотите, които са от касовата книга, отчитаща продажбите чрез ЕКАФП са далеч по-ниски от констатациите за укрити приходи, то в акта ревизорите са приели, че твърдението на РЛ е вярно, тъй като фискализираните продажби са намерили отражение и в двете касови книги, упоменати по-горе. Посочено е, че нефискализираните продажби са намерили отражение по друг начин – като сума по банка. Предвид обаче на непредставяне от РЛ на реализирания общ оборот за всеки от обектите – по банка и в брой, и предвид обстоятелството, че в софтуерния продукт на РЛ се отчитат и продажби на услуги /бонуси и други подобни/, то меродавна е съпоставката, извършена чрез сравнението на данните от СД по ЗДДС / ДПрод/ и данните от складовия софтуер на РЛ. Подчертано е и, че при съпоставката /при изнесена таблична информация/  на данните по СД и данните от касовия апарат /ЕКАФП/ е налично разминаване /неотчетени продажби/ от общо 5875, 53 лв., което е допълнителен аргумент за верността на констатациите.

Във връзка с възражението на РЛ, което е в смисъл, че не е доказано получаване на стоките от доставчиците, които са отчели издадени към него фактури, неотразени в счетоводството му, ревизорите са посочили, че е необосновано непризнаването на собствен подпис под останалите фактури, носещи негов подпис, а и липсата на подпис не се изисква от закона. Реквизитите на данъчния документ не се възприемат изолирано, а във  връзка с останалите констатирани обстоятелства и най-вече с признанието на доставчиците за издаване на тези документи и с обстоятелството, че данъкът е начислен по тях.

Най – сетне, по повод на оплакването за невзета предвид експертиза, назначена в хода на ревизията, посочено е, че с оглед опасенията на РЛ за дублиране на ДДС по повод на отчетените от складовия софтуер продажби е представена експертиза от компютърен експерт, според заключението на която: няма изтрити данни от този софтуер, базата данни е с грешна индикация на данни, при което при продажба на определен артикул в базата данни се повтаря операцията по добавяне на 205 към стойността на клетката и това води до дублиране на начисленото ДДС. Съответно с акт за експертиза е назначена такава в хода на ревизията /което се оспорва с възражението/, като от заключението се вижда, че при изчисленията на сумата за продажба се получава дължима от клиента сума без да се генерира два пъти ДДС. При това се сочи, че тази експертиза е взета предвид от ревизията, обратно на инвокираното оплакване.

При това положение, спазено е изискването на чл.120, ал.2, изречение второ от ДОПК при издаването на акта. Що се касае до твърдяната липса на форма поради непосочване на релевантните факти /чл.59, ал.2, т.4 от АПК вр. с §2 от ДОПК/, то съдът – с оглед спецификата на спора – следва да се произнесе по това оплакване като основание за незаконосъобразност на акта по същество.  

Веднага и пред скоби следва да се маркира, че според констатациите в РА и придружаващият го доклад за всички данъчни периоди и за всички данъци – пряк и косвен, е прието, че е установено основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Както е обобщил ответника в решението си, конкретните мотиви са, че по данни от рекапитулационните декларации по ЗДДС за периода от 1.01.2012 г. до 31.03.2016 г. сумата от продажбите с начисления ДДС е в размер от 4 870 188, 79 лв., като според обезпечената информация констатираните продажби са на стойност от   6 263 371, 83 лв., като разликата от 1 393 183, 04 лв. според констатацията представлява отразени в складовия софтуер операции по продажби на стоки, приключили с маркер сума по сметка, за които не е издаден касов бон от ЕКАФП и за които липсват доказателства за получени парични преводи по банков път. На практика основите и данъка по ЗДДС са определени като посочената по-горе сума е изиграла ролята на договорена за продажба цена с включен данък по формулата, описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС, като нито е съобразена декларирана, респ. установената от ревизията надценка /според ревизията тя е 16% за 2012 г. и 17% за останалите данъчни периоди, в които е установено ДДС за довнасяне/, нито е посочено точно каква е данъчната основа на придобитите от РЛ, които са отчуждени възмездно без да се манифестира това отчуждаване. Обратно, в частта по ЗКПО тези надценки са съобразени – с оглед установяването на отчетната стойност на стоките, чиито продажби са схванати като укрити, като е посочено, че са съобразени средните надценки предвид всички реализирани и отчетени продажби от складовете в с.Хърлец и с. Гложене.

 

В частта по ЗДДС:

Преди всичко следва да се отбележи с оглед оплакванията в жалбата, че както констатациите, обосноваващи наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, така и факторите, които ревизията е използвала за формирането на данъчната основа и дължимия косвен данък по чл.122, ал.2 от ДОПК не са обосновани нито с данни, свързани с неотчетени от РЛ покупни фактури, стоките по които впоследствие са отчуждени рентабилно, нито с установените данни досежно финансирането на дружеството от управителя му със суми, за които е прието, че са с неустановен произход. Видно от обширните мотиви на акта и доклада, на практика за мотивирането на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК органите по приходите са се позовали почти изцяло на обезпечената и впоследствие анализирана информация, представляваща данни от складова програма, обслужваща трите обекта на РЛ, сравнена с данните за декларираните от РЛ по СД продажби и данните по декларациите по ЗКПО за процесните години. Извън това, те са се позовали на данни, предоставени от самото РЛ досежно търговския обект в град Козлодуй  и представляващи касово отчетени продажбени операции за период, през който в този обект не  е въведено автоматизирано отчитане на движението на стоки в склада чрез съответния софтуер.

По тази причина, съдът не обсъжда допълнителното заключение на ВЛ икономист по допуснатата комплексна технико – икономическа експертиза, изслушано в открито заседание, проведено на 08.07.2018 г. Не  следва по същата причина да се обсъжда и заключението на ВЛ по допусната от съда съдебно- графическа експертиза, заключението по която бе изслушано в откритото заседание на 26.02.2018 г.  В този смисъл е и актуалната съдебна практика – вж. например решение №  12830 от 2019 г. на ВАС, in fine.

Както се отбеляза, констатациите и изводите на ревизията са изцяло базирани на обезпечена и впоследствие обработена информация, претендирана като обезпечена по реда на чл.40 от ДОПК и съдържаща се в технически носители, представляващи веществени доказателства по чл.71 от ДОПК, събрани в хода на ревизията и впоследствие анализирани.

Следва най – напред да се маркира, че трите протокола за обезпечаване на доказателства бяха оспорени като недостоверни по реда на чл.193 от ГПК от страна на жалбоподателя, като съдът в определението си указа, че в тежест на последния е да установи неверността им.

Оспорването е неуспешно. Протоколите се намират в папка 6, лист 500-501, лист 510 - 511 и лист 513  - 514 от преписката, като са надлежно приобщени при ревизията с протокол №П-04001516093280-ППД – 001/07.09.2016 г. Самите протоколи са съставени от двама инспектори по приходите за всеки от тях, в присъствието на служител на жалбоподателя, като отразените в тях обезпечителни действия не са оспорени по реда на ДОПК. Извън тези обстоятелства, по повод на оспорването им, съобразимо е заключението на допуснатата от съда съдебно - техническа експертиза, изслушана в съдебно заседание на 22.10.2018 г., в частта и, в която са дадени отговори от ВЛ на въпроси 1, 2, 3, 4 и 6. ВЛ дава заключение, което е в смисъл, че с оглед копираните контролни числа, съдържащи се в текстовите файлове на носителите на информация, съвпадат с вписаните в обезпечителните протоколи,  липсва конкретно посочване на носителя, от който е свалена информацията, липсва поименно описание на изтеглените файлове, протоколите не са електронни документи, на оптичните носители няма данни за лицето, записало и/ли създало информацията в тях. Анализът на съдържанието на протоколите за обезпечаване на информацията, преценен през призмата на изводите на ВЛ, дава основание на съда да счита, че оспорените протоколи са верни удостоверителни документи, установяващи действително извършени от съответните приходни органи процесуални действия в трите обекта на РЛ. Както е отбелязано от ВЛ контролните числа, вписани от обезпечаващите информацията служители на НАП са генерирани в съдържанието на самите ВД, като генерираният там номер съвпада с контролния номер, отбелязан в съответният протокол. Останалите данни, за които ВЛ не дава категоричен отговор, се съдържат в самите протоколи, които описват подробно техническите действия на органите по приходите при обезпечаване на информацията, които действия са станали в присъствието на служители на РЛ без да е налично негово възражение за неправомерни действия или за недостоверно документиране на действителни факти и обстоятелства. Неотбелязването на конкретен компютър/сървър, от който чрез копиране е обезпечена информацията, не опровергава доказателствената сила на протоколите, доколкото при тези действия са констатирани компютърни конфигурации на място в съответния обект, от които именно чрез изтегляне на цифрови данни от конкретен програмен продукт е извършено обезпечаването и то в същия момент. Следва да се отбележи, че в отговор на въпроса дали правилно е локализирана съответната информация, която ревизиращите са целели да бъде обезпечена, ВЛ дава сравнително уклончив отговор, като сочи, че локализирането е станало с команда „Търси“ /Search/, използването на която е предполагало наличие на знание за файловото разширение или името на търсения файл. В това отношение обаче следва да се отбележи, че при насрещната проверка на доставчика на софтуера „Микроинвест“, последният е представил писмени обяснения /л.160 и сл. от папка 3 от преписката/, изяснявайки както характера и функциите на програмния продукт, ползван от РЛ, така и съдържателните и функционални негови характеристики, вкл. и ползваните от него файлови разширения. При това съдът счита, че освен правилното локализиране на информацията, по делото е ясно установено и въз основа  на какви данни тя е търсена за това локализиране от обезпечаващите доказателствата органи по приходите.

Извън горното оспорване на истинност на официални документи, жалбоподателят оспори истинността на протокола за анализ на данните от обезпечената информация с №П-04001516093280-073/16.09.2019 г., надлежно приобщен чрез друг протокол към материалите по ревизионната преписка. Този протокол се намира в папка 4, листове от 37 до 47 от преписката. Видно от съдържанието му е, че при анализа са съобразявани данните от техническите носители, в които се е съдържала обезпечената чрез вече анализираните протоколи цифрова информация. Протоколът има изискуемата се форма по чл.50, ал.1 от ДОПК.  Видно от констатациите му, анализирана е информацията, обезпечаването на която е документирано с посочените по-горе три протокола.  Посочено е, че тя е локализирана от компютър, находящ се в обект в гр.Козлодуй, респ. от компютър, находящ се в обект в Хърлец и от компютър, находящ се в Гложене. Описани са следните действия на анализиращия екип, а именно: описание на таблиците, които са елемент от програмния продукт „Микроинвест склад про“, извършен е експорт на данните от три от тези таблици /които установяват операциите и съдържанието им в касовата книга, описанието на характера на всички операции, които се извършват от оператора чрез продукта и табличната информация, съдържаща наименованието на операциите на поддържаните от продукта програмни езици/. За да се извърши анализа на експортираната информация, от текущата база данни /които не са архивни, за разлика от анализираните данни/ са използвани дефинициите на полетата във всяка една от експортираните таблици. При това е констатирано, че таблицата,  установяваща операциите и съдържанието им в касовата книга, представлява хронологичен дневник, съхраняващ всички приходи и разходи, като всеки приход и разход се записва на отделен ред. Констатирано е и, че таблицата с наименование „Операции“ /Operations/ съдържа информация за всяка компютърна операция/манипулация, извършвана чрез програмата, като всеки ред представлява един ред от операция, като таблицата съхранява транзакциите на цялото приложение. Те се записват по признак, като в зависимост от функционалността му се определя дали е операцията е приход, разход и ли е неутрална /с неутрален ефект/. Констатирано е, че табличната информация в последната експортирана таблица отразява наименованията на операциите, като чрез нея информацията се визуализира в справки. Предприето е следното действие: в таблица „Operations“ от базата данни е добавена нова колона с наименование „Suma“. След като е констатирано, че в таблицата Cash book, типа операция касае отчетените продажби в брой, данните от програмния продукт са съпоставени с отчетените от фискалното устройство данни  пред НАП, показващи оборот до края на м.3.2016 г. за обекта в гр.Козлодуй, оборот от 17.01.2012 г. до м.3 на 206 г. лв. за обекта в гр. Хърлец и оборот от 14.3.2012 г. до м.3.2016 г. за обекта в гр.Гложене. Констатирани са незначителни отклонения между декларираното като приход по ГДД и декларираното по СД. Тези констатации не са опровергани с допустими доказателствени способи, поради което съдът намира, че отразените в протокола от инспекторите приходи действия са действително осъществени. Извън това, посоченото обстоятелство се потвърждава и от отговора на ВЛ икономист, даден по т.7 от изслушаната комплексна експертиза, като се съобрази обстоятелството, че в анализа, намиращ се в протокола изрично е записано, че разликата за 2015 г. е от инзванредни приходи от 10 116, 67 лв.

Какви са констатациите и съответно анализа на ревизията въз основа на обезпечената информация?

На практика, видно от констатациите в РД, които са неразделна част от мотивите на акта, и в  трите обекта на РЛ /в Козлодуй, Гложене и Хърлец/ според ревизията е предоставен достъп на специалист „ИТ“ към дирекцията, като са копирани бази данни  от ПП „Микроивнест Склад про“.  След обезпечаването на така изтеглените данни /което действие е възпроизведено в съответните 3 протокола за обезпечаване/, тази информация е обработена с програмен продукт „Арбутус“, за който в доклада и решението на ответника надълго е обяснено, че това е програмен инструмент, позволяващ четенето и анализирането на файлове от различен вид, разпръснати в различни бази данни. Наблегнато е на обстоятелството, че програмният продукт не променя прочетените данни по никакъв начин. Съответно от четири таблици /описани подробно в РА и вече коментирани/ са извлечени данните, като са осъществени връзки между тези данни. Констатирано е, че първата таблица от извлечените от обекта в Козлодуй данни съдържа 166 458 записа за периода от 31.12.2015 г. до 21.04.2016 г., като са обвързани общи ключови полета, при което в таблицата са добавени колони, които визуализират вида на операцията /доставка, продажба и др./, името  на контрагента, наименованието на стоката, номера на касовия бон, издаден за операцията по продажба. След тези релационни по характера си операции, ревизиращият екип променя таблиците, като добавя две нови полета: първото е Suma /представляващо произведение от количеството и продажната цена на артикула с ДДС/ и Suma dostavni /представляващо отново произведение от количеството и доставната цена с начислено ДДС/. От таблицата, съдържаща информацията за плащанията и задълженията приходните органи са извлекли съответната информация в нова таблица, отчитаща плащанията, които представляват задължения на РЛ която е наименована tPayments_nov. Съобразено е, че единият тип плащане е задължение за плащане на транзакцията по безкасов път, а другият тип е задължение за заплащане по касов път. Най – сетне, от така обработената таблица за информацията на операциите в склада е извлечена нова таблица с наименование tProdajbi_Kozlodui, в която са отразени продажбите на РЛ чрез този склад, като чрез общо ключово поле тази таблица е свързана с таблицата за плащанията, които представляват задължения. Съответно във вече преобразуваната таблица, съдържаща информацията за операциите и добавени колони Suma  и Suma dostavni са добавени полета за вида на плащането от новосъздадената таблица tPayments_nov. Така новосъздадената таблица е била експортирана, като е констатирано, че този файл съдържа 106 344 записа на продажби за този склад за периода 01.06.2016 г. – 31.03.2016 г. на стойност /с ДДС/ от 227 253, 01 лв. Видно от обобщената таблица в РД , в колоната сума доставни  е отразена стойност от 193 251, 23 лв. В РД е посочено и, че е експортиран и Exsel файл tDostavki_Kozlodui от обезпечената информация, съдържащ 18 399 записа за доставки /покупки/ за по – различен период 01.01.2016 г. -21.04.2016 г., като от мотивната част на доклада и акта не става ясно как е генериран той, какви полета и как са добавяни/свързвани, как е конструирана логически таблицата. Аналогични са мотивите на администрацията досежно обезпечената информация чрез изтеглянето и от програмен продукт, установен на компютърна конфигурация в обекта в Гложене. След всички посочени и в този случай действия е експортиран файл, съдържащ таблица на програмния продукт Microsoft Excel с наименование tProdajbi_Glojene, съдържащ общо 574 148 броя записа за продажби на стойност от общо 927 826, 94 лв. за периода 14.03.2012 г. до 31.03.2016 г., съответно експортиран е файл на същия програмен продукт с наименование tDostavki_Glojene, съдържащ в таблицата си за същия период 57 550 записа на доставки на обща стойност от 821 984, 53 лв. Подобно е положението и при обезпечената информация чрез изтеглянето и от програмен продукт, установен на компютърна конфигурация в обекта в Хърлец. Обработените файлове на вече посочения програмен продукт с наименование tProdajbi_Hurlec 2012_2013, tProdajbi_Hurlec 2014_2015 и tProdajbi_Hurlec 012016_032016 са съдържали общо 1 874 018 броя записи за продажби за периода 01.01.2012 г. до 31.01.2016 г на обща стойност от 3 892 759, 49 лв. Констатирано е в резултат на тези действия, че обезпечената информация не обхваща всички данъчни периоди по ЗДДС, като за съпоставката на действителните обороти с отразеното по СД за обекта в Хърлец и в Козлодуй са ползвани данните, предоставени от РЛ съобразно отчетеното в ЕКАФП. Изрично е посочено, че разлика от 5875, 53 лв.се дължи на неотразяване на отчетените по ЕКАФП продажби в съответната СД за този период. Най –сетне, констатирани са несъществени несъответствия между отразеното в касата в програмния продукт и данните от ЕКАФП досежно касово приключилите операции и за трите обекта/платени в брой или чрез POS терминал продажби/. Не е кредитиран довода на РЛ за двойно облагане с ДДС на продажбите от ПП, който представлява складова програма, като е налице позоваване на експертиза, назначена в хода на ревизията, която е дала заключение, че въз основа на данните, обезпечени от ревизията, такова двойно облагане чрез програмния продукт не е налично.

Прието е, че така анализираните данни са основание по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК.

При позоваването на факторите по чл.122, ал.2 от ДОПК, администрацията на практика – както впрочем се отбеляза – е съпоставила данните за приходите, установени чрез обработката по вече описания начин на обезпечената информация за трите обекта, с отразеното по СД и отчетено от лицето пред фиска при съобразяване на данните от ЕКАФП за обекта в Козлодуй до края на 2016 г.. Констатирани са приходите от ПП, като са съпоставени с приходите по СД, като и в двата случая е съобразен начисления ДДС. Разликата е приета като извършени от РЛ, но неотчетени продажби с включено ДДС, като по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС е формирано както дължимото допълнително ДДС, така и меродавната данъчна основа за облагане с него.

Жалбоподателят оспорва изходните данни, които са обезпечени по реда на чл.40 от ДОПК, както навежда аргумент и за възможността анализиращият софтуер, използван от администрацията, да изкривява тези данни по време на работата си.

В това отношение съдът се позовава на отговора на ВЛ – компютърен специалист по допуснатата комплексна експертиза, даден на поставената му първа задача. Според ВЛ, фиксираните „бъгове“ на програмата през годините са от незначително естество /не представляват фатални програмни грешки/, а са например неправилно изписване, визуализация, закръгление и прочие. Установени са потребителски грешки. Самият софтуер има хардуерна защита, като продуктът е ползван от предишен собственик и въпреки, че не е лицензиран, неговата функционалност не е променена. Сочи се, че ако има отказ от продажба например, правилните действия са анулирането и, като това важи за прехвърлянето на стока. Липсват дублирани данни поради програмна грешка на софтуера. В отговор на втория въпрос ВЛ сочи, че продуктът е гъвкава система за управление на складови наличности –т.е. на държани от РЛ стоки и материали. ПП позволява контрол на всички процеси, свързани с търговската дейност. Отбелязано е поддържането на огромни натоварвания, номенклатури и операции, цялостна система за управление на бизнеса и прочие.  Описани са функциите на менютата, като е отбелязана възможността за корекции на данните в ПП, вкл. и за операциите, които са анализирани от ревизията въз основа на обезпечената информация. Впрочем останалите изводи на това ВЛ досежно неразграничаването на данните при обучение на персонала от тези, които са въведени при оперативна работа, досежно остатъчните ефекти в програмата при предишното и ползване, досежно общите възможности на програмата, начина на прецизиране на редакциите на документи в програмата, досежно корекции, провокирани от неправилно въведени данни, досежно възможността за пробив в програмата от трети лица  представляват хипотетични възможности и теоретични разсъждения, които не намират подкрепа в останалите данни по делото. Следва да се отбележи, че тези изводи не намират подкрепа и в дадените пред съда показания. Свидетелят Д. сочи, че е завеждал документи за получени доставки в програмния продукт и то и в трите склада на предприятието. Сочи че доста служители са минали през този период и са се обучавали на тази програма, без да сочи нито кои са те, нито в какво се е състояло обучението им. Сочи, че е имало случаи при които клиентът се е отказвал от стоката, но програмата не е можела да отрази този отказ, при което тази стока е повторно заведена, без да сочи конкретен пример за такава операция. Сочи и, че такова е положението и при движение на стокови запаси между складовете. Програмата позволявала многократно заприхождаване на една и съща стока. Според свидетелката О. при пристигането на стоката, същата се завежда в програмата, всичко минава през касов апарат при продажба, не помни за проблеми с програмата, при връщането на стока, същата се завежда отново, при обучение на служителите стоките се продавали  и отчитали в програмата фиктивно. Според свидетелката Г. стоката се завежда в програмата след получаването на фактурата за нея, случвало се е стоки да променят складирането си при което в програмата стоката се отчита като продадена, като в другия склад стоката се заприхождава по продажна цена. Видно е от тези показания, че не е посочен нито един конкретен случай, при който да е станало изписване на конкретни стоки за друг склад на РЛ и които стоки за са заприходени от него по продажна стойност, както и нито един конкретен случай, при който да е налице върната стока /неясно дали след или преди заплащането и/, която да е отново заприходена като новополучена и то на продажна, а не на покупна цена. Свидетелите не дават конкретни показания и за данните, останали в програмния продукт от предишния му собственик, нито конкретни показания за допуснат пробив в сигурността на програмата. Свидетелите не дават показания и за начина, по който собственика на предприятието е отразявал стопански операции в програмния продукт и за възможността на последния да коригира – с оглед възможността на този продукт  - погрешно въведени данни за продажби, респ. покупки чрез анулиране, вкл. до ниво на първичен документ фактура /която се анулира с известие, а не по програмен път/. При това следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелките О. и Г. и понастоящем са служители на жалбоподателя, което неминуемо води до ниска доказателствена стойност на показанията им, които са в подкрепа на твърденията в жалбата, а свидетелят Д. е бил служител на жалбоподателя към момента на обезпечаването на информацията, което обстоятелство също следва да бъде съобразено.

Извън това, видно  от отговора на въпрос №7 на ВЛ по съдебно – техническата експертиза, заключението на която е изслушано от съда в съдебно заседание на 03.12.2018 г., то е посочило, че няма конкретен отговор на поставения му въпрос, като в теоретичен аспект сочи, че обезпечената първична информация минава през първична обработка с ПП „Арбутус Аналайзер“ /който не би следвало да променя четените от него данни/, след което се обработва вторично чрез сървърна система за управление на бази от данни с цел извеждането му за четене и обработка. Същото ВЛ, вече в допълнителното си заключение /което в тази му част съдът кредитира/ сочи, че в ПП „Арбутус Аналайзер“ няма възможност за промяна на данните, които са обезпечени., като могат да се правят други операции като сортиране, експорт и логически функции между различните таблични колони /както са сторили органите по приходите/.

Какви са изводите на съда от дотук описаните факти и обстоятелства и предприетите от органите по приходите действия?.

Първо, съдът приема, че обезпечената информация достоверно отразява данните от програмния продукт „Микроинвест склад про“. Второ, съдът приема, че данните, съдържащи се в обезпечените доказателства са създадени от РЛ, респ. от негови служители, като този извод следва и по аргумент за по-силното от фикцията на чл.54, ал.3, изречение второ от ДОПК вр. с чл.71 и чл.50, ал.1 от ДОПК.

Що са касае до обработката на тези достоверни според съда данни, то жалбоподателят надълго аргументира неяснотата и необосноваността на подхода на ревизията, респ. на изложения в доклада анализ, довел до констатирането на данни за укрити приходи.

В това отношение съдът се позовава на допълнителното заключение на ВЛ компютърен специалист, изслушано в последното по делото заседание. Какво сочи констативно-съобразителната част на това заключение? Първо, ВЛ изследва обезпечената информация, съдържаща се във ВДС, приети по делото, като доказателствената сила на съдържащата се в тях информация е неопровергана. Анализирани са базовите файлове от тази информация, като със съдействие на разработчика на програмния продукт, който съхранява първоначално въведената от РЛ информация, тя е преобразувана /конвертирана/ в табличен вид бази данни. Изследвани са пет полета /касаещи типа на операцията, поредния и номер, количествата на стоката, която е предмет на операцията, доставната и продажна цена, датата на тази операция. ВЛ генерира колона сума за базите данни за всеки обект, като там генерираните суми са функция на умножението на данните за количеството на стоките и продажната цена /сред отстъпка/ на тази стока. Тези данни са филтрирани по полета, като за резултатите са функция от сумирането на стойностите в полето сума, поотделно за всеки месец чрез филтрирането им в полето дата със стойността за съответния месец. По този начин ВЛ констатира определени месечни суми за релевантните периоди съобразно обезпечената от трите склада информация.

Всъщност заключението на посочената експертиза в тази му част практически повтаря анализа на ревизията и го изяснява, тъй като описаното в  РД не показва просто и ясно предприетите от органите по приходите стъпки на анализа на обезпечената информация. При това тази част от експертизата обхваща всички данни за всички релевантни данъчни периоди по ЗДДС, като няма спор, че т.н. суми представляват отчетените продажни цени от РЛ, в които е отразено и начисленото ДДС.

Следва да се отбележи, че в отговор на задача № 4, изслушаната в открито заседание на 03.06.2019 г. предходна допълнителна съдебно – техническа експертиза дава отрицателен отговор на въпроса за достоверността на съдържанието на допълнително генерираните при анализа суми в колоните „Suma“  и „tPayments“ /другата колона, която е генерирана от органите и касае доставните суми, не е съпоставяна с данни от счетоводството на РЛ или с данните по СД досежно покупките и не следва да се обсъжда/. Всъщност ВЛ сочи, че този отговор е провокиран от липсата на методика за изчисленията на органите по приходите при добавянето на съдържанието на тези две колони в аналитичната част от РД. В констативно – съобразителната част това ВЛ сочи, че в базата данни нямало информация за заплати, осигуровки и прочие, но следва да се констатира, че функционалността на програмния продукт е свързана само е единствено с движение на стокови наличности. Това ВЛ в посоченото заключение признава възможността за реализиране на връзки между таблиците и съдържанието в тях без изкривяване на това съдържание. Същността на релациите е изяснена от ВЛ, като по същество реализирането им представлява свързване по функционален признак на съдържанието на анализираните таблици с обобщаваща цел. Посочени са правилните описания на релациите, като следва да се има предвид, че това не изменя правилността на характера на извършването им. Повторен е алгоритъма при формирането на колоните Suma и Suma dostavni /която колона, както се отбеляза, е ирелевантна/ като е посочено от какви елементи са функция данните в тези колони.  ВЛ сочи, че броят на записите в таблицата t_Оperations, констатиран от него са по-малко досежно първичните данни, свалени от техническия носител в обекта в Гложене и от техническия носител в обекта в Хърлец, но посоченото e без значение, доколкото само анализа на записите, отразени в РД са обосновали констатациите на ревизията. Според ВЛ е налице грешка, допусната от органите по приходите при генерирането на данните в колона Suma за обекта в Гложене, която е показателна. ВЛ дава пример, като сочи  разликата между отчетеното от касовия апарат и съобразно ПП „Микроинвест склад про“ досежно колоните Suma е фрапантна.

Какви са изводите на съда?

Както се отбеляза, съдът напълно кредитира последната допълнителна съдебно-техническа експертиза, изслушана в открито заседание, проведено на 14.10.2019 г. и частично кредитира предходната допълнителна съдебно-техническа експертиза, изслушана в откритото заседание на 3.6.2019 г. Всъщност в тази експертиза се потвърждават стъпките по анализа на обезпечената информация, като ВЛ описва вярно иначе правилно направените релации между данните, съдържащи се  таблиците от обезпечената информация. Както се отбеляза, без значение за спора е обстоятелството, че при анализа на информацията не са съобразени всички записи от основната таблица на програмния продукт „Микроинвест склад про“, след като това обстоятелство на първо място не засяга правата на РЛ и, на второ място, тези данни така или иначе не са подложени на прочит чрез анализиращия софтуер и по повод на тези данни няма констатации за неманифестирани от РЛ приходи. Релациите, правилното наименование на които е изяснено от това ВЛ, са описани като резултат лаконично от ВЛ по последното изслушано от съда заключение на СТЕ. Що се касае до констатирането на невярно съдържание на колоните, генерирани в резултат на функцията количество по продажна цена, констатирано от ВЛ А., то съдът не дава вяра на тази част от това допълнително заключение. Аргументите на съда за това са следните: Първо, ВЛ сравнява оборота по касовия апарат, който  е част от програмното обезпечение на складовата програма с общия оборот на функцията, отразяваща продадените стоки, което е неправилно, тъй като констатациите на ревизията са базирани само на записите в складовата програма за релевантните периоди, които касаят отчетените като продадени с ДДС стоки, независимо от отразяването или не на сумите, които са преминали касово. Второ, посочените от ВЛ стойности в колона Suma от таблицата на стр.10-12, съответно на стр. 12- 13 от заключението са неверни, тъй като не става ясно от къде е почерпена информацията за тези стойности. При внимателен прочит на мотивите в РД, които представляват анализ на отчетените чрез програмата продажби като брутни суми с включено ДДС се установява, че например за м.03.2012 г. в таблицата в РД, представляваща обработен екселски файл за продажбите в Гложене  /л.55 от РД/ са отразени суми, както следва: сума в брой – 9953, 58 лв., сума по банка 1387, 12 лв. Съответно в таблицата в РД, представляваща обработен екселски файл за продажбите в Хърлец за този период /л.65 от РД/ са отразени следните суми: сума в брой – 43 476, 30 лв., сума по банка – 22 287, 18 лв. и получена сума чрез ПОС терминал – 9,25 лв. Сборът от тези суми е отразен в таблицата на л.94 /в частта и, касаеща този данъчен период/ и този сбор е коректно отразен – сума по ПП „Микроинвест склад про“ в общ размер от 77 113, 43 лв. Както се отбеляза, не става ясно от къде ВЛ А. черпи информация за сумите, посочени в изготвената от него таблица, поради което съдът приема тази констатация за необоснована.

Съобразявайки последното допълнително заключение по съдебно техническата експертиза досежно констатациите на ВЛ, касаещи генерирането на колоните „Suma“ в изготвените от него таблици, съдържащи се на л.7 – 14 от заключението, представените от самото лице данни от ЕКАФП за обекта в Козлодуй и безспорните по делото данни за отразените в СД продажби за същите данъчни периоди от самото РЛ, съдът констатира разлика, при която сборът на сумите в таблиците от заключението на ВЛ и там, където е приложимо, сборът на сумите, отчетени от самото РЛ чрез ЕКАФП, надхвърлят сумите на декларираните по СД продажби.

Посоченото означава, че РЛ чрез складовата програма е отразявало продажби на стоки/материални запаси, които не са отразени като стойност в подадените от него СД по ЗДДС за процесните данъчни периоди, като са прикривани действителни продажни обороти от отчуждени в трите обекта стоки. Посочените факти се вписват в състава на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, според която разпоредба „Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: налице са данни за укрити приходи или доходи;“.

При доказаност на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК, приложима е презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК, която не бе опровергана в процеса при тежест за това, лежаща върху жалбоподателя. При това следва да се приеме, че в трите склада на РЛ са отчуждавани стоки, при което са реализирани доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, за които обаче не е отразяван в съответните СД дължим ДДС.

Както се отбеляза, констатираната по този начин разлика е третирана според нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС предвид обстоятелството, че в складовата програма отчуждените стоки са завеждани при включено в продажната цена ДДС, като е формирана основа за облагане с ДДС и съответно действително дължимото ДДС.

Съдът намира, че този подход е правилен с оглед на неизчерпателното изброяване на приложимите за определянето на данъчната основа фактори по чл.122, ал.2 от ДОПК.

Въпреки това следва да се отбележи, че съгласно кредитираната от съда експертиза за данъчен период м.1.2012 г. ВЛ дава резултат от отчетените в складовия софтуер брутни суми от продажби за м.01.2012 г. от общо 24 602, 02 лв., докато в РД е отразена сума е от общо 25 712, 34 лв., при което е налице разлика от 1110, 32 лв. Съответно за м.03.2012 г. е налице разлика от 1, 05 лв. За м.04.2012 г. разликата е от 1, 57 лв. За м.05.2012 г. разликата е от 0, 88 лв. За м.06.2012 г. разликата е от 1,10 лв. За м.07.2012 г. разликата е от 0,53 лв. За м.08.2012 г. разликата е от 1,40 лв. За м.09.2012 г. разликата е от 0, 94 лв. За м.10.2012 г. разликата е от 0,24 лв. За месец 11.2012 г. разликата е от 2, 07 лв. За м.12.2012 г. разликата е от 2,52 лв. За м.1.2013 г. разликата е от 1, 64 лв. За месец 2.2013 г. разликата е от 1,32 лв. За месец 4.2013 г. разликата е от 77, 01 лв. За месец 5.2013 г. разликата е от 2, 55 лв. За месец 6.2013 г. разликата е 2, 22 лв. За месец 10.2013 г. разликата е от 232, 69 лв. За месец 12.2013 г. разликата е от 15,44 лв. За месец 1.2014 г. разликата е 2,44 лв. За месец 2.2014 г. разликата е от 0,87 лв. За месец 3.2014 г. разликата е от 3,65 лв. За месец 4.2014 г. разликата е от 0,29 лв. За месец 5.2014 г. разликата е от 3, 46 лв. За месец 6.2014 г. разликата е 2,09 лв. За месец 7.2014 г. разликата е от 2,51 лв. За месец 8.2014 г. разликата е от 3,18 лв. За месец 10.2014 г. разликата е от 441, 45 лв. За месец 11.2014 г.разликата е от 2, 83 лв. За месец 12.2014 г. разликата е от 54, 13 лв. За месец 1.2015 г. разликата е от 1, 38 лв. За месец 2.2015 г. разликата е от 3,32 лв. За месец 3.2015 г. разликата е от 2,52 лв. За месец 4.2015 г. разликата е от 4,68 лв. За месец 5.2015 г. разликата е от 3,43 лв. За месец 6.2015 г. разликата е от 4,08 лв. За месец 7.2015 г. разликата е от 37,44 лв. За месец 8.2015 г. разликата е от 41,76 лв. За месец 9.2015 г. разликата е от 2,69 лв. За месец 10.2015 г. разликата е от 3,61 лв. За месец 11.2015 г. разликата е от 2,24 лв. За месец 12.2015 г. разликата е от 1,99 лв. За месец 1.2016 г. разликата е от 4,78 лв. За месец 2.2016 г. разликата е от 5, 97 лв. За месец 3.2016 г. разликата е от 5,64 лв. Т.е. сборът на установените чрез обезпечение на доказателствата данни за отчетените от складовата програма на жалбоподателя приходи според изчисленията на ВЛ и предвид данните от ЕКАФП за обекта в Козлодуй, предоставени от самото РЛ /до момента на въвеждането на програмата и в този обект/ е различен за всички данъчни периоди, като за посочените по-горе данъчни периоди той е по-малък от отразеното в доклада и съответно в акта. За останалите периоди този сбор надхвърля отразеното в РД, но това е несъобразимо от съда по аргумент от чл.160, ал.5 от ДОПК.

При това посочените в РД несъответствия между декларирания оборот по ЗДДС и установения чрез обезпечените доказателства /съответно и чрез данните от ЕКАФП за обекта в Козлодуй/ за гореописаните данъчни периоди са различни.

За период м.1 на 2012 г. несъответствието е в размер от 5 517, 71 лв. /ревизията тук допуска елементарна грешка, като отчита и оборота от водената от ПП Микроинвест касова наличност и прибавя оборота по нея към общият оборот, генериран в колона „Suma“, с което нарушава установения от нея подход за анализ на данните за действителните приходи/. Предвид обстоятелството, че в несъответствието е включено начислено ДДС и с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС, то допълнително дължимия данък за този период е от 919, 62 лв.

По същите причини за данъчен период м.3.2012 г. следва да се приеме, че коментираното несъответствие с начислено ДДС е от 25 512, 72 лв., като според посочената разпоредба на ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4252,12 лв.

Аналогично е положението за данъчен период м.4.2012 г. като несъответствието е в размер от 26 732, 19 лв., а според чл.53, ал.2 от ППЗДДС дължимия данък е от 4455,37 лв.

Аналогично е положението за данъчен период м.5.2012 г, като несъответствието е от 32 570,55 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително  дължимия данък е от 5428, 43 лв.

Аналогично е положението за данъчен период м.6.2012 г., като несъответствието е от 35 622, 40 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5937, 07 лв.

Аналогично е положението за данъчен период м.7.2012 г., като несъответствието е от 31483, 56 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5247,26 лв.

Аналогично е положението и за м.8.2012 г., като несъответствието е от 36507,62 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 6084,60 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.9.2012 г., като несъответствието е от 28 985,40 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4830, 90 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.10.2012 г., като несъответствието е от 28 193, 01 лв. а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4698,84 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.11.2012 г., като несъответствието е от 18 857, 74 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 3142, 96 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.12.2012 г., като несъответствието е от 19 785, 83 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 3297, 64 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.1.2013 г., като несъответствието е от 16181, 69 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 2969,95 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.2.2013 г., като несъответствието  е от 11930, 01 лв.,  а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 1988,35 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.4.2013 г., като несъответствието е 20502, 42 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 3417, 07 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.5.2013 г., като несъответствието е от 39 314,68 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 6552, 45 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.6.2013 г., като несъответствието е от 14368,25 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 2394, 71 лв.

Аналогично е положението и за данъчен периоди м.10.2013 г., като несъответствието е от 22679, 70 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 3779, 95 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.12.2013 г., като несъответствието е от 26738, 26 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4456,37 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.1.2014 г., като несъответствието е от 16 230,27 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 2705,05 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.2.2014 г., като несъответствието е от 23 054 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 3842,33 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.3.2014 г., като несъответствието е от 25 923,83 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4320, 64 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.4.2014 г., като несъответствието е от 27509,47 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4583,91 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.5.2014 г., като несъответствието е от 40 990, 79 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 6831, 80 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.6.2014 г., като несъответствието е от 32 296, 02 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5382, 67 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.7.2014 г., като несъответствието е от 39135,35 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 6522,56 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.8.2014 г., като несъответствието е от 35646, 69 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5941, 12 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.10.2014 г., като несъответствието е от 27108,59 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4518, 10 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.11.2014 г., като несъответствието е от 27995,94 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4665,99 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.12.2014 г., като несъответствието е от 27043,47 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4507, 25 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.01.2015 г. като несъответствието е от 27491.47 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4581, 91 лв.

Аналогично е несъответствието и за данъчен период м.2.2015 г., като несъответствието е от 23 634,63 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 3939,11 лв.

Аналогично е несъответствието и за данъчен период м.3.2015 г., като несъответствието е от 21336,64 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 3561,07 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.4.2015 г., като несъответствието е от 15295,73 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 2549,29 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.5.2015 г., като несъответствието е от 34116, 52 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5686,09 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.6.2015 г., като несъответствието е от 31 896,10 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5316, 02 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.7.2015 г., като несъответствието е от 33252, 52 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5542, 09 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.8.2015 г., като несъответствието е от 38 402, 08 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 6400,35 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.9.2015 г., като несъответствието е от 34 970, 69 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 5828, 45 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.10.2015 г., като несъответствието е от 26625,03 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4437, 05 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.11.2015 г., като несъответствието е от 28017, 46 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4669, 58 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.12.2015 г., като несъответствието е от 37593,74 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 6265, 62 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.1.2016 г., като несъответствието е от 36302,27 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 6050,45 лв.

Аналогично е положението и за данъчен период м.2.2016 г,. като несъответствието е от 28940, 40 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4823, 40 лв.

Най – сетне, аналогично е положението и за данъчен период м.3.2016 г., като несъответствието е от 27702, 48 лв., а според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС допълнително дължимия данък е от 4617,08 лв.

Посоченото означава, че досежно тези обжалвани части, РА подлежи на изменение съобразно изложеното, като върху установения допълнително дълга за ДДС следва да се изчислят и съответните лихви.

Що се касае до данъчни периоди по ЗДДС, както следва: м.2 на 2012г., м. 3, 7,8,9 и 11 на 2013 г. и м.9 на 2014 ., то в тези и части жалбата се явява неоснователна.

 

В частта по ЗКПО:

1/ По отношение на КД за 2012 г.:

РЛ е декларирало счетоводен ФР за тази година от 7 665, 53 лв., който не е третиран с данъчни разлики, като е определена данъчна печалба в размер на същата сума и е внесен данък в размер от 766, 55 лв.

Предвид данните от складовата програма след направения анализ, ревизията приема, че приходите на РЛ са от 828 714, 66 лв., а не от 575 415, 17 лв., като разходите са съответно от 786 111, 27 лв., а не от 567 749, 64 лв.

За да формира тези приходи, към декларираните от самото РЛ ревизията добавя сбора от декларираните и недекларираните приходи, като размерът на последните е нетната стойност на всички продажби, отчетени така от анализираната информация, която е извлечена от ПП „Микроинвест склад про“, съпоставен с декларираните продажби.

За да формира разходите, ревизията прибавя установените от нея допълнителни разходи към декларираните от самото РЛ. Установените от ревизията разходи са формирани по следния начин: Сборува се резултатът, отразен във генерираните от ревизията колони на таблиците Suma _Dostavna_/за всеки съответен обект/, като се съпоставя с отразените анализирани приходи по ПП „Микроинвест склад про“ в колона Suma и се формира коефициент на надценка. Същата се съобразява при формирането на отчетната стойност на стоките, която генерира разхода при отписването им за продажба. За 2012 г. е констатирана надценка за обекта в Гложене от 15%, а за обекта в Хърлец от 16%. Органите по приходите формират обща надценка от 16% /л.98 – 99 от РД/.

            И в този случай съдът намира, че са налице на годишна база данни за укрити приходи, като изводите са идентични с тези, касаещи частта по ЗДДС.

Не става ясно защо – след като са констатирали различни надценки за продажбите в различните обекти - ревизорите са определили като коефициент на рентабилност общ такъв. Следва да се отбележи, че при формирането на този коефициента на рентабилност съобразими са изводите на ВЛ по последната изслушана от съда съдебно – техническа експертиза. При това положениe, като се съобразят изводите на ВЛ направени в релевантните части от таблиците, в които са отразени на годишна база в колоните Suma и Suma _Dostavna, то по формулата, ползвана от ревизията /която е коректна/ полученият коефициент за надценка на практика надхвърля незначително приложения от ревизорите, като се има предвид обемът на продажбите в единия и другия обект и относителната им тежест в общия оборот на лицето.

Съответно, отново съобразими са и изводите на това ВЛ досежно размера на констатираните брутни суми за продадени стоки /оборот/ за отчетния период с включено ДДС в крайните цени /колона Suma в релевантната таблица/.

Съотнасянето на констатираните в повече приходи по ПП „Микроинвест склад про“, касаещи обекта в Гложене /при елиминирането на ДДС/ по заключението на ВЛ /които са в размер от 197 670,53 лв. с ДДС, респ. без ДДС от 164 725, 44 лв.

По същият начин, съотнасянето на констатираните в повече приходи по складова програма, касаещи обекта в Хърлец /при елиминиране на влиянието на ДДС/ по заключението на ВЛ са в размер от 662 573, 62 лв.

Всъщност при това положение приходите представляват от констатираните въз основа на заключението на ВЛ приходи при елиминиране на отразеното ДДС в размер от 827 299, 06 лв.

Що са касае до разходите, то по метода на администрацията и при съобразяване на надценката /от 16 % в интерес на РЛ/, то прилагането и към разликата между действително установените приходи и отчетените приходи води до подлежащ на съобразяване разход от 217 141, 28 лв. /която сума е функция на прилагането на коефициента на рентабилност към разликата между действителните установени приходи и отчетените такива/. Съобразяването на тази сума с отчетените от самото лице разходи води до извод, че общите разходи за този период са от 784 890, 92 лв.

При това положение приходите, установени по реда на чл.122 от ДОПК са в общ размер от 827 299, 06 лв., а разходите, относими към тях са от общо 784 890, 92 лв. като се формира счетоводна печалба от 42 408,14 лв., подлежаща на данъчно третиране.  

 Тъй като такова третиране липсва, то това е и данъчната печалба, подлежаща на облагане, като КД е от 4 240, 81 лв. , а не от 4260, 34 лв. При доказателства за частичното му внасяне в размер от 766, 55 лв., за довнасяне остава КД от  3474,26 лв., като следва акта да се измени. Следва да се преизчислят и лихвите върху тази сума.

В тази и част жалбата е частично основателна.

 

2/ По отношение на КД за 2013 г.:

РЛ е декларирало счетоводен ФР за тази година от 25635, 10 лв., който не е третиран с данъчни разлики, като е определена данъчна печалба в размер на същата сума и е внесен данък в размер от 2563,51 лв.

Предвид данните от складовата програма след направения анализ, ревизията приема, че приходите на РЛ са от 967 794,45лв., , като разходите са съответно от 908 298, 63 лв.

И в този случай съдът намира, че са налице на годишна база данни за укрити приходи, като изводите са идентични с тези, касаещи частта по ЗДДС.

Формирането на приходите и разходите е станало по идентичен на описания по-горе начин, който не следва да се повтаря, като въпреки получените резултати и декларираната от самото лице рентабилност от 17 %, ревизията прилага коефициент на рентабилност от 16%, което е в интерес на лицето.

И в този случай съдът съобразява изводите на ВЛ по последната изслушана от съда техническа експертиза, и по-конкретно изводите, обективирани в таблиците, в които са отразени на годишна база в колоната Suma. Съборазими са и приходите, отчетени в обект в Козлодуй от самото РЛ чрез ЕКАФП за този период.

Всъщност при това положение общият размер на приходите /който е общо в размер от 1 160 974,47 лв. с ДДС според заключението и данните от ЕКАФП/ е от 967 478, 72 лв.

Съответно, относимите разходи към недекларираните приходи /от 245 174, 52 лв./ са в размер от 210 459, 54 лв.

При това следва установените приходи да бъдат в размер от 967 478, 72 лв., а разходите – в размер от 907 128, 64 лв. Горните констатации водят до формирането на  счетоводен резултат – счетоводна печалба от 60 350, 08 лв. Поради липса на основания за третирането му с данъчни разлики, би се получил КД, който е по-висок от установения в РА, като по аргумент от чл.160, ал.4 от ДОПК това е недопустимо.

В тази и част жалбата е неоснователна.

 

3/ По отношение на 2014 г.:

РЛ е декларирало счетоводен ФР за тази година от 7 594, 76 лв., който е третиран с данъчните разлики по чл.54 от ЗКПО, като е определена данъчна печалба в размер на същата сума.  При приспадането на авансовите вноски е декларирана загуба за пренасяне от 1040, 52 лв. Предвид данните от складовата програма след направения анализ, ревизията приема, че приходите на РЛ са от 1 291 783, 78 лв., като разходите са съответно от 1 244 085, 63 лв.

И в този случай съдът намира, че са налице на годишна база данни за укрити приходи, като изводите са идентични с тези, касаещи частта по ЗДДС.

Формирането на приходите и разходите е станало по идентичен на описания по-горе начин, който не следва да се повтаря, като ревизията прилага коефициент на рентабилност от 16%, което е отново в интерес на лицето.

И в този случай съдът съобразява изводите на ВЛ по последната изслушана от съда техническа експертиза, и по-конкретно изводите, обективирани в таблиците, в които са отразени на годишна база в колоната Suma. Съборазими са и приходите, отчетени в обект в Козлодуй от самото РЛ чрез ЕКАФП за този данъчен период.

Всъщност при това положение общият размер на приходите /който е общо в размер от 1 549957,90 лв. с ДДС според заключението на СТЕ и данните от ЕКАФП/ е от 1 291631, 58 лв. при елиминирането на начисления ДДС.

Съответно, относимите разходи към недекларираните приходи /от 290 599,36 лв./ са в размер от 250 516, 69 лв. с оглед кофициента на рентабилност. При това следва установените приходи да бъдат в размер от 1 291 631, 58 лв., а разходите – в размер от 1 243 954, 15 лв. Горните констатации водят до формирането на  счетоводен резултат – счетоводна печалба от 47 677, 43 лв. След третирането на тази счетоводна печалба с приложените данъчни разлики по чл.54 от ЗКПО се получава същата данъчна печалба. Полагащият се КД за този резултат е  4767, 74 лв. По делото не е спорно, че е платен КД от 759, 48 лв. При това положение остава за довнасяне сумата от 4008, 26 лв., а не както е установено с акта от 4010, 34 лв. Следва акта да се измени в тази част, като се преизчислят и дължимите лихви. Следва да се маркира, че надвнесения КД за тази година /предвид авансовите вноски/ е прихванат с АПВ, като това е безспорно.

В тази и час жалбата е частично основателна.

 

4/ По отношение на КД за 2015 г.:

РЛ е декларирало счетоводен ФР за тази година от 11675, 71 лв., който е третиран с данъчните разлики по чл.54 от ЗКПО, като е определена данъчна печалба в размер на същата сума.  При това е деклариран същия ДФР, като е определен данък от 1167, 57 лв. Предвид данните от складовата програма след направения анализ, ревизията приема, че приходите на РЛ са от 1 703 744, 36 лв., като разходите са съответно от 1 651 520, 20 лв. и достоверната счетоводна печалба  е от 52 224, 16 лв.

И в този случай съдът намира, че са налице на годишна база данни за укрити приходи, като изводите са идентични с тези, касаещи частта по ЗДДС.

Формирането на приходите и разходите е станало по идентичен на описания по-горе начин, който не следва да се повтаря, като ревизията прилага коефициент на рентабилност от 16%, което е отново в интерес на лицето.

И в този случай съдът съобразява изводите на ВЛ по последната изслушана от съда техническа експертиза, и по-конкретно изводите, обективирани в таблиците, в които са отразени на годишна база в колоната Suma. Съборазими са и приходите, отчетени в обект в Козлодуй от самото РЛ чрез ЕКАФП.

Всъщност при това положение общият размер на приходите /който е общо в размер от 2 031 916, 34  лв. с ДДС според заключението на СТЕ и данните от ЕКАФП/ е от  1 693 263, 62 лв. Посочената сума надвишава декларираните от самото лице приходи със сумата от 283 495, 52 лв.

Съответно, относимите разходи към недекларираните приходи /които, както се отбеляза, са от 283 495, 52 лв./ предвид коефициента на рентабилност са в размер от 244 392, 69 лв.  Предвид това общата сума на относимите разходи е от 1 642 485, 08 лв.

            Горните констатации водят до формиране на счетоводен резултат от 50 778, 54 лв. След третирането му с данъчните разлики по чл.54 от ЗКПО се получава ДФР данъчна печалба от 50 778, 54 лв., като за нея е дължим КД от 5077, 85 лв. При констатиране на внесени /а не само дължими/ авансови вноски от 540 лв., и на внесен данък от 627, 57 лв., то за довнасяне остава сумата от 3910, 28 лв. Следва акта да се имени съответно след преизчисляване на лихвените задължения. 

В тази и част жалбата е частично основателна.

 

Съдът – с оглед многословното позоваване на жалбоподателя в представената писмена защита – не съобразява заключението на първата комплексна експертиза, в частите му, отговарящи на поставените въпроси от 7 до 18 вкл. На първо място, изводите на ВЛ досежно воденото от РЛ счетоводство, макари  достоверни, не опровергават констатация по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а биха били релевантни към констатация по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, каквато липсва в РА. Второ, съпоставката, направена в РА е не съобразно отчетеното в касата на ПП „Микроинвест“ и в ЕКАФП, налични в обектите, а по отчетените като изписани за продажба стоки по ПП и отчетените по СД, при което изводите на ВЛ просто повтарят констатациите в акта. Трето, т.н коефициент на рентабилност не е съобразяван според данните, предоставени въз основа на счетоводните регистри, представени от РЛ, а на база на анализираните данни от ПП „Микроинвест“, като методът на съпоставката вече бе анализиран и съдът вече отбеляза, че той е релевантен, доколкото съпоставката между колоните Suma_Dostavni  и Suma би била още по-неблагоприятна за РЛ. Четвърто, без значение в случая е каква е продажната и отчетна стойност на стоките, които са отразени в счетоводството на РЛ, доколкото изследваните от ВЛ стойности са обвързани с предоставените счетоводни данни, които не отговорят на данните от ПП „Микроинвест склад про“, а именно отразеното в този продукт е меродавно за определяне на продажната стойност на отчуждените стоки с оглед фактическият състав на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. По същата причина не следва да се обсъжда заключението досежно изследването на отчетените СМЗ, начина на отчитането им, на изписването им, спазването на съответния стандарт при това и съпоставимостта на отчетените като продадени счетоводно стоки с отчетените счетоводно като изписани на разход такива. 

Следва да се посочи в обобщение, че за всички данъчни периоди администрацията се позовава на чл.78 от ЗКПО, третиращ счетоводни грешки досежно достоверността на ФР, което е непрецизно, доколкото констатираните приходи и разходи не представляват счетоводни грешки в чист вид, а са елемент от прилагането на института на чл.122, ал.2 от ДОПК.

 

Общият извод на съда е за частична основателност на жалбата.

 

При този изход на спора, частично основателни са претенциите на страните за разноски, като същите следва да се присъдят съобразно действително направените, респ. дължимите по закон такива и с оглед спечеления по делото материален интерес.

За жалбоподателя разноските според представения списък на разноските и доказателствата за извършването им представляват внесена държавна такса в размер от 50 лв., разноски за допуснатите от съда експертизи в общ размер от 4450 лв.и ефективно заплатено адвокатско възнаграждение от 7000 лв.

За ответника разноските представляват дължимо по закон юрисконсултско възнаграждение от 4266, 72 лв. и разноски за експертизи от общо 800 лв.

 

               С тези мотиви, Административен съд Велико Търново, шести състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ потвърдените с решение №210 от 21.07.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново части на ревизионен акт №Р -0400151600521-091-001/28.04.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с които са променени декларираните данъчни резултати за данъчни периоди по ЗДДС м.1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 на 2012 г., за данъчни периоди м.1, 2, 4, 5, 6, 10, 12 на 2013 г., за данъчни периоди м.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11 и 12 на 2014 г., за всички данъчни периоди на 2015 г.и за данъчни периоди м.1, 2 и 3 на 2016 г., както и декларирания по ЗКПО КД за данъчен период 2012 г., декларирания по ЗКПО КД за 2014 г и декларирания по ЗКПО КД за данъчен период 2015 г. и лихвите за просрочие за всички тези данъчни периоди, като установява следните допълнителни данъчни резултати: ДДС за ДП м.1.2012 г. от 919, 62 лв. в едно с лихва от 487, 28 лв., ДДС за ДП м.3.2012 г. от 4252,12 лв. в едно с лихва от 2181, 08 лв., ДДС за ДП м.4.2012 г. от 4455,37 лв. в едно с лихва от 2247, 67 лв., ДДС за ДП м.5.2012 г. от 5428,43 лв. в едно с лихва от 2691, 16 лв., ДДС за ДП. м.6.2012 г. от 5937, 07 лв. в едно с лихва от 2893,11 лв., ДДС за ДП м.7.2012 г. от 5247,26 лв. в едно с лихва от 2511, 06 лв. , ДДС за ДП м.8.2012 г. от 6084, 60 лв. в едно с лихви от 2858, 54 лв., ДДС за ДП м.9.2012 г. от 4830, 90 лв. в едно с лихва от 2228, 65 лв., ДДС за ДП м.10.2012 г.от 4698,84 лв. в едно с лихва от 2126, 62 лв., ДДС за ДП м.11.2012 г. от 3142,96 лв. в едно с лихва от 1395, 85 лв., ДДС за ДП м.12.2012 г. от 3297, 64 лв. в едно с лихва от 1435, 86 лв., ДДС за ДП м.1.2013 г. от 2696, 95 лв. в едно с лихва от 1267, 53 лв., ДДС за ДП м.2.2013 г. от 1988, 35 лв. в едно с лихва от 833, 09 лв., ДДС за ДП м.4.2013 г. от 3417, 07 лв. в едно с лихва от 1373, 63 лв., ДДС за ДП м.5.2013 г. от 6552, 45 лв. в едно с лихва от 2577, 42 лв., ДДС за ДП м.6.2013 г. от 2394, 71 лв. в едно с лихва от 921, 96 лв., ДДС за ДП м.10.2013 г. от 3779, 95 лв. в едно с лихва от 1325, 89 лв., ДДС за ДП м.12.2013 г. от 4456,37 лв. в едно с лихва от 1487, 50 лв., ДДС за ДП м.1.2014 г. от 2705, 05 лв. в едно с лихва от 879, 59 лв., ДДС за данъчен период м.2.2014 г. от 3842,33 лв. в едно с лихва от 1219,45 лв., ДДС за ДП м.3.2014 г. от 4320, 64 лв. в едно с лихва от 1333, 97 лв., ДДС за ДП м.4.2014 г. от 4583, 91 лв. в едно с лихва от 1376, 99 лв., ДДС за ДП м.5.2014 г. от 6831, 80 лв. в едно с лихва от 1993, 30 лв., ДДС за ДП м.6.2014 г. от 5382, 67 лв. в едно с лихва от 1525,53 лв., ДДС за ДП м.7.2014 г. от 6522, 56 лв. в едно с лихва от 1792, 26 лв., ДДС за ДП м.8.2014 г. от 5941, 12 лв. в едно с лихва от 1581, 18 лв., ДДС за ДП м.10.2014 г. от 4518, 10 лв. в едно с лихва от 1125,67 лв., ДДС за ДП м.11.2014 г. от 4665,99 лв. в едно с лихва от 1123,52 лв., ДДС за ДП м.12.2014 г. от 4507, 25 лв. в едно с лихва от 1046, 40 лв., ДДС за ДП м.1.2015 г. от 4581, 91 лв. в едно с лихва от 1024, 40 лв., ДДС за ДП м.2.2015 г. от 3939,11 лв. в едно с лихва от 849, 87 лв., ДДС за ДП м.3.2015 г. от 3561, 07 лв. в едно с лихва от 737, 61 лв., ДДС за ДП м.4.2015 г. от 2549,29 лв. в едно с лихва от 506,77 лв., ДДС за ДП м.5.2015 г. от 5686,09 лв. в едно с лихва от 1081,30 лв., ДДС за ДП м.6.2015 г. от 5316, 02 лв. в едно с лихва от 966,56 лв., ДДС за ДП м.7.2015 г. от 5542,09 лв. в едно с лихва от 959, 85 лв., ДДС за ДП м.8.2015 г. от 6400, 35 лв.        в едно с лихва от 1053, 28 лв., ДДС за ДП м.9.2015 г. от 5828, 45 лв. в едно с лихва от 910, 50 лв., ДДС за ДП м.10.2015 г. от 4437, 05 лв. в едно с лихва от 654,86 лв., ДДС за ДП м.11.2015 г. от 4669, 58 лв. в едно с лихва от 650, 20 лв., ДДС за ДП м.12.2015 г. от 6265, 62 лв. в едно с лихва от 818,39 лв., ДДС за ДП м.1.2016 г. от 6050, 45 лв. в едно с лихва от 738, 13 лв., ДДС за ДП м.2.2016 г. от 4823, 40 лв. в едно с лихва от 549, 53 лв., ДДС за ДП м.3.2016 г. от 4617, 08 лв. в едно с лихва от 486,22 лв., КД за данъчен период 2012 г. от 3474,26 лв. в едно с лихва от 1439, 20 лв., КД за данъчен период 2014 г. от 4008, 26 лв. в едно с лихва от 845, 84 лв. и КД за данъчен период 2015 г. от 3910, 28 лв. в едно с лихва от 427.01 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Антъни Груп 11“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК *********, против потвърдените с решение №210 от 21.07.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново части на ревизионен акт №Р -0400151600521-091-001/28.04.2017 г.  на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с които е: определен за довнасяне ДДС за ДП. м.2.2012 г. от 2144, 42 лв. и лихва от 1118,70 лв., определен за довнасяне ДДС за ДП м.3.2013 г. от 3283, 89 лв. и лихва от 1347,53 лв., определен за довнасяне ДДС за ДП м.7.2013 г. от 5153,99 лв. и  лихва от 1939,81 лв.определен за довнасяне ДДС за ДП м.8.2013 г. ДДС от 6846,06 лв. и лихва от 2517,60 лв., е определен за довнасяне ДДС за ДП м.9.2013 г. от 4128,01 лв. и лихва от 1483,59 лв., е определен за довнасяне за ДП м.11.2013 г. ДДС от 4344,78 лв. и лихва от 1487,73 лв., е определен за довнасяне за ДП м.9.2014 г. ДДС от 4241,76 лв. и лихва от 1093,46 лв. и е определен за довнасяне КД за данъчен период по ЗКПО 2013 г. от 3386, 07 лв. и лихва от 1058, 62 лв.

ОСЪЖДА дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на „Антъни Груп 11“ ЕООД - гр.Плевен, ЕИК *********,  разноски по делото в размер от 26, 60 лв.

ОСЪЖДА „Антъни Груп 11“ ЕООД - гр.Плевен, ЕИК *********, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер от 4949,60 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :