№ 273
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900865 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от КР.
ПЛ. П. от гр.Варна срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, с която е
предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД
да бъде осъден ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на КР. ПЛ. П.
сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, в резултат
на настъпило ПТП на 06.10.18г., причинено от Б. Р. Г., при управление на
МПС – л.а. Опел Астра, рег.№*******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.01.19г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 06.10.18г., в гр.Суворово, при
управление на л.а. Опел Астра, рег.№*******, водачът Б. Р. Г. не спазил знак
Б2 и блъснал движещия се по път с предимство л.а. Фолксваген голф рег.
№*******. В резултат на настъпилото ПТП на ищеца били причинени
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош, счупване
на колянна капачка на левия крак и множество леки телесни повреди. Излага
се, че с определение по НОХД №286/20г. по описа на РС-Девня, е одобрено
споразумение, с което Б. Р. Г. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б. „а”,пр.1 и пр.2 вр. ал.1, б.б вр. чл.342,
ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Излага се, че л.а. Опел Астра, рег.№******* е
бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Сочи, че след ПТП е транспортиран до МБАЛ Св.Анна Варна, поставена му е
гипсова имобилизация за период от 1 месец и е насочен за домашно лечение.
1
Твърди, че е изпитвал силни болки, което налага прием на медикаменти, не
можел да спи и да се обслужва сам, като грижите за него били поети от майка
му. Сочи, че около 4 месеца е бил в невъзможност да сгъва увредения крак,
като е накуцвал, като и към момента не се е възстановил изцяло. Твърди, че в
резултат на уврежданията ищецът е бил нетрудоспособен за период до
15.01.19г. Излага, че е претърпял и психически стрес, като повторно
преживявал катастрофата и изпитвал страх да пътува сам. Твърди, че е заявил
пред ответника претенция за обезвреда, който отказал да му изплати
обезщетение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по
размер, като счита същият за завишен. Навежда възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.21 от ЗДвП.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
Б. Р. Г., е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Счита същият за завишен и несъответен на твърдените болки и страдания,
като оспорва и характера, интензитета и продължителността им. Оспорва да е
претърпян и травматичен стрес. Навежда възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.21 от ЗДвП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД №286/2020г. на ДРС, с
протоколно определение от 29.10.2020г. е одобрено споразумение, с което е
прието за установено, че Б. Р. Г. е осъществил престъпление по чл.343, ал.3,
пр.3, б. „а”, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, б.б вр. чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК,
за това, че на 06.10.18г. в гр.Суворово, при управление на МПС- л.а. Опел
Астра, рег.№*******, без да притежава необходимата правоспособност,
нарушил правилата за движение по ЗДП – чл.6, т.1, и чл.50, ал.1 от ЗДвП, и
по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Р.И.Г., изразяваща се
в загуба на слезка, и средна телесна повреда на КР. ПЛ. П., изразяваща се в
счупване на колянната капачка, довело до трайно затруднение на движението
2
левия долен крайник за период от около 3 месеца, като деянието е било
извършено при независимо съпричиняване от пострадалия К.П., който при
управление на МПС- л.а. Фолксваген голф рег.№******* нарушил чл.21 от
ЗДП.
По делото не се спори факта, че л.а. Опел Астра, рег.№*******
към датата на ПТП не е имал действаща застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Красимира П.а и св.Ю. Н., които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
От заключението по изслушаната СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на колянната
капачка на ляв крак и контузия на гръден кош, като счупването е довело до
трайно затрудняване движението на крака за период от 3-4 месеца, а
уврежданията са обусловили и временно разстройство на здравето, не опасно
за живота. Вещото лице сочи, че е била поставена гипсова имобилизация за
срок от един месец, като ходенето е било затруднено в значителна степен, а
след махането на гипса следва процес на рехабилитация за период от 2-3
месеца, през който период следва да се ограничава натоварването на крака.
Дава заключение, че е възможно през целия период на възстановяване
пострадалия да е изпитвал периодично болки в засегнатия крак. Вещото лице
сочи, че възстановителния период е 3-4 месеца, като няма данни за
усложнения, което предполага, че функцията на крака е възстановена.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява, че
скоростта на л.а. Фолксваген голф преди ПТП е била около 80км/ч. и около
50км/ч. към момента на настъпване на ПТП. Вещото лице сочи, че водачът на
л.а. Фолксваген голф е могъл с голяма вероятност да предотврати
настъпването на ПТП при управление на автомобила с разрешената скорост
до 50км/ч. Вещото лице заключава, че водачът на л.а. Опел астра би могъл да
избегне произшествието ако е спрял преди навлизането си в кръстовището.
От заключението по допуснатата СПЕ, кредитирано от съда, се
3
установява, че след инцидента ищецът е бил с разстройство в адаптацията-
остра стресова реакция, а след това с протрахирана депресивна реакция. Сочи,
че ПТП е довело до емоционална натовареност, което е довело до
интровертно затваряне на ищеца и виновностни преживявания. Сочи, че към
момента у ищеца се диагностицират тревожни и емоционално натоварени
изживявания, колебания в емоционалната сфера, като острите емоционални
изживявания са намалели значително. Сочи, че както болковия синдром, така
и стресът са довели до сериозни нарушения на съня, като травмата е
задълбочила затвореността и неувереността в социалната среда на ищеца.
Вещото лице сочи, че към момента ищецът е с хармонично поведение и
адаптация в социалната среда, като ПТП има отражение върху емоционалното
му състояние.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ Гаранционният фонд
изплаща обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България или на
друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Или за да бъде ангажирана отговорността на ответника
следва да бъде установено осъществяването на следните кумулативно
предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно
дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди,
причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на територията на
Република България или на друга държава членка, и да е причинено от
моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Безспорно по делото се установява, че с влязло в сила
определение от 29.10.2020г. по НОХД №286/2020г. на ДРС е одобрено
споразумение, по силата на което Б. Р. Г. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б. „а”, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, б.б вр.
4
чл.342, ал.1 от НК. Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от
съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в
сила определение обстоятелствата относно авторството, противоправността и
вината за извършеното от делинквента престъпление на 06.10.18г., при което
са причинени посочените увреждания са безспорно установени.
Не се спори още, че процесното МПС към датата на ПТП няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. С оглед на това съдът намира, че са налице всички
предпоставки за възникване на отговорността на ответника за обезщетяване
на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през
всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства
се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
5
болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания,
настъпили в резултат от процесното ПТП – счупване на колянната капачка на
ляв крак и контузия на гръден кош. От заключението на изслушаната медиц.
експертиза се установи, че получената травма е обусловила трайно
затруднение във функцията на крака за период от 3-4 месеца, като липсват
дани за настъпили усложнения в оздравителния период. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че след инцидента ищецът е
изпитвал силни болки, наложило приема на обезболяващи, бил е трудно
подвижен, което е налагало помощ от близките. Св.П.а сочи, че и след
махането на гипса и шината ищецът е продължил да се оплаква от болки,
като и сега изпитва такива при промяна на времето и натоварване, а при
клякане с пострадалия крак го правел леко странично. Установи се от
заключението по СПЕ, че след инцидента ищецът е бил с разстройство в
адаптацията-остра стресова реакция, а след това с протрахирана депресивна
реакция, както и че ПТП е довело до емоционална натовареност и колебания в
емоционалната сфера. За това свидетелстват в показанията си и разпитаните
свидетели, според които същият е имал неспокоен сън, станал изнервен,
избухлив. Видно от експертизата към момента ищецът е с хармонично
поведение и адаптация в социалната среда.
Отчитайки степента на болки и страдания, свързани с удара от
автомобила, характера и броя на телесните увреждания, продължителността
на възстановяването на пострадалия, както и всички посочени по-горе
обстоятелства, в това число и определените максимални лимити на
застрахователно обезщетение по договора за застраховка гражданска
отговорност, действащи към датата на увреждането, съдът намира, че сумата
от 35000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца.
В писменият си отговор ответникът и конституираното на негова
страна трето лице-помагач правят изявления за наличието на съпричиняване
на вредоносният резултат като твърдят, че пострадалият е нарушил чл.21 от
ЗДвП, установяващ забрана за скорост на движение над 50км/ч в рамките на
населено място. Поведението на пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деянието, за което делинквента е признат за виновен. Ето защо при
надлежно наведени възражения за съпричиняване съдът дължи произнасяне,
тъй като то не е част от престъпния състав и правната квалификация на
6
деянието, т.е. не се обхваща от задължителната сила на присъдата, респ.
одобреното от съда споразумение. Съобразно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по
т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да
определи обективния му принос. От събраната по делото САТЕ се установява,
че скоростта на л.а. Фолксваген голф преди ПТП е била около 80км/ч. и около
50км/ч. към момента на настъпване на ПТП, като вещото лице прави извода,
че водачът на л.а. Фолксваген голф е могъл с голяма вероятност да
предотврати настъпването на ПТП при управление на автомобила с
разрешената скорост до 50км/ч. Безспорно се установява, че основната
причина за ПТП е именно противоправното поведение на водача на л.а. Опел
астра., който не е спрял на знак Стоп и е навлязъл в кръстовището, отнемайки
предимството на другото МПС. Установява се обаче наличието на
противоправно поведение и на водача на другият автомобил, който го е
управлявал със скорост над разрешената от 50км/ч, което от своя страна е
допринесло до непредотвратимостта на удара. Както бе посочено по-горе при
движение с разрешената скорост ударът е бил предотвратим за водача на л.а.
Фолксваген голф. При тази фактическа установеност следва да се приеме, че
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото
горепосочените факти са обусловили в известна степен непредотвратимостта
на удара. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложение на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняване
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на
7
пострадалия не е тъждествено с това на водача на л.а. Опел астра, който е
нарушил задължението, регламентирано в чл.6, ал.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Отчитайки изложеното съдът определя съпричиняване от страна на
пострадалото лице в размер на 1/5.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия и след приспадане от размера на
определеното обезщетение на сума, съответна на степента на
съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимущ.вреди е в размер
на сумата от 28000 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен
и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата
над сумата 28000лв. до пълния предявен размер от 30000 лв., като
неоснователна.
Съгласно чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ фондът дължи лихва за забава
при спазване на чл.497 КЗ. Отговорността на фонда не е функционално
свързана с отговорността на делинквента, поради което той не дължи
заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането. В случая
ищецът е предявил своите претенции пред ответника на 14.01.2019г. / видно
от приложеното писмо на л.14 от делото/, без да са наведени твърдения за
представяне на изисканите от фонда допълн.доказателства, поради което и
съгласно чл.558, ал.1,изр.2 вр. чл.497, ал.1, т.2 вр. чл.496, ал.1 КЗ от тази дата
тече тримесечният срок за произнасяне по претенцията. Предвид това върху
обезщетението следва да се присъди законна лихва от деня на изтичане на
срока за произнасяне - 14.04.2019г. до окончателното изплащане. Ето защо
иска за присъждане на законна лихва за периода от 14.01.2019г. до
13.09.2019г. вкл. следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ищеца се дължат разноски по делото, съобразно представените
доказателства и съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от
1400лв, представляваща адв.възнаграждение.
Във връзка с направеното от ответната страна искане за
присъждане на разноски и ю.к.възнаграждение за процесуално
представителство, съдът намира, че същото следва да бъде уважено съобразно
отхвърлената част от иска. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт,
то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата
8
инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв.
Или следващите се на ответника за производството пред ВОС разноски
възлизат на 20лв–ю.к.възнаграждение и депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 1120лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уважените искове, както и направените по делото
разноски в размер на 400лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Съгласно нормата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач
разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на КР.
ПЛ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.408, вх.15,
ет.5, ап.15, СУМАТА от 28000лв. /двадесет и осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и психически стрес, в резултат на настъпило
ПТП на 06.10.18г., причинено от Б. Р. Г., при управление на МПС – л.а. Опел
Астра, рег.№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.557,
ал.1, т.2, б.а КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 28000лв до пълния му
размер от 30000лв и за присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 14.01.2019г. до 13.09.2019г. вкл. като неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Варненски окръжен съд СУМАТА от 1120лв. /хиляда сто и двадесет лева/,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част
от иска, както и СУМАТА от 400лв (четиристотин лева), представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
9
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на КР.
ПЛ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Вл.Варненчик бл.408, вх.15,
ет.5, ап.15, сумата от 1400лв /хиляда и четиристотин лева/, представляваща
направени в производството разноски за адв.възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА КР. ПЛ. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
жк.Вл.Варненчик бл.408, вх.15, ет.5, ап.15, ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, СУМАТА от 20лв / двадесет лева /,
представляваща направени по делото разноски , на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Суворово, ул.Бузлуджа №56а, в качеството на трето
лице помагач на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, на
основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10