Р Е Ш Е Н И Е
№ 222/10.2.2022г.
Град Пловдив, 10.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севделина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1272 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Инса ойл“ ЕООД срещу
разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от
28.04.2021 г. на зам.-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на „Инса ойл“ ЕООД са
определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. –
30.06.2022 г. по видове съгласно чл.2, ал.1 ЗЗНН, както следва: 14 842,277
тона нефт, 6 108,485 тона автомобилни бензини, 26 374,194 тона
газьоли, 1 602,965 тона реактивни горива от керосинов тип, 39 346,483
тона гориво за дизелови двигатели, като е наредено на „Инса
ойл“ ЕООД да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие
с определеното по т.1, като създаде и вложи до 01.07.2021 г. количествата нефт
и нефтопродукти при спазване условията на чл.30, ал.1 ЗЗНН, да съхранява
запасите до 30.06.2022 г. и да създаде, съхранява и обновява със свои средства
и за своя сметка запасите за извънредни ситуации.
Според дружеството-жалбоподател
оспореното разпореждане е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административно-производствените правила, неспазване на установената форма,
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради
което се иска неговата отмяна.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като
необоснована и недоказана. Съображения по съществото на спора са изложени в
писмено становище от 03.06.2021 г. и в писмените бележки от 25.01.2022 г.
Съдът намира, че жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, адресат на оспореното разпореждане, и
в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледано по същество, тя
е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
разпореждане е издадено в процедура по чл.12 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН) и във връзка с Общо разпореждане (л.249-261) за създаване
на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВР за
периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., определени въз основа на среднодневния
нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти.
На 16.02.2021 г.
дружеството-жалбоподател е изпратило на ДА ДРВВЗ справка-декларация по чл.4,
ал.2 ЗЗНН (л.48-52) в изпълнение на задължението, разписано в цитираната норма.
С писмо от 10.03.2021
г. (л.45) управителят на дружеството е уведомен за констатирано несъответствие
между предоставената от дружеството информация по реда на чл.4, ал.2 ЗЗНН и
постъпилата от Агенция „Митници“ информация по реда на чл.4, ал.3 ЗЗНН, поради
което е необходимо да бъде извършена проверка на място в офиса на дружеството
за уточняване на количествата от внос и ВОП на нефтопродукти, за да се
определят нивата на запасите за извънредни ситуации по ЗЗНН.
Констатациите от тази
проверка на документи са обективирани в констативен протокол № 1034 от
13.04.2021 г. (л.66-69). След проверка на ЕАД, складови разписки и извадки от
счетоводни сметки комисията от служители на ТД „Държавен резерв“ Пловдив е
констатирала, че през 2020 г. дружеството е осъществило ВОП на автомобилни
бензини в размер на 35 066,376 тона, реактивни горива от керосинов тип в
размер на 6 911,331 тона, гориво за дизелови двигатели в размер на
11 348,752 тона, нафта в размер на 370,250 тона, които количества са
правилно декларирани в справката-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН. Комисията е
установила също, че през 2020 г. в данъчен склад на дружеството, находящ се в
с. Белозем, са постъпили автомобилен бензин в размер на 1 997,150 тона,
собственост на „ОМВ България“ ООД, и гориво за дизелови двигатели в размер на
8 802,583 тона, собственост на „Еко България“ ЕООД, от които по ЕАД за
количеството от 253,963 тона като търговец е посочено дружеството-жалбоподател.
Комисията е
установила, че през 2020 г. дружеството е осъществило и международни морски
бункерни доставки на гориво за дизелови двигатели в размер на 470,580 тона и
коректно е декларирало количествата нефтопродукти от тези международни морски
бункерни доставки. Съответно коректно са декларирани и количествата
нефтопродукти (газьол в размер на 1 062,299 тона) за износ през 2020 г. Във
връзка с вътрешнообщностните изпращания комисията е констатирала, че
дружеството е продало на „ДМВ петрол“ ЕООД Русе гориво за дизелови двигатели в
размер на 3 847,878 тона, а „ДМВ петрол“ ЕООД Русе у осъществило ВОИ на
това количество гориво.
Констатациите на
комисията са обобщени в таблица по видове и количество нефтопродукти, които
следва да бъдат включени при определяне на нивата на запасите за извънредни
ситуации на дружеството-жалбоподател.
Констативният
протокол е връчен на пълномощник на управителя за запознаване. Няма данни
констатациите да са били оспорени.
Въз основа на
събраната по реда на чл.4, ал.2, 3 и 4 ЗЗНН информация главният директор на ГД
ДРВВЗ е издал докладна записка рег.№ 1755 от 27.04.2021 г. (л.234-248), с която
са изчислени нетният внос и вътрешно-общностните пристигания (ВОП), потреблението
по видове нефтопродукти, установена е по-голямата от двете величини, на които
съответстват общите количества запаси, изчислени на база 90 дни среднодневен
нетен внос и ВОП, или общите количества запаси, изчислени на база 61 дни
среднодневно потребление на територията на страната, и въз основа на
сравнителен анализ са изчислените общи количества запаси за извънредни
ситуации, като на председателя на ДА ДРВВЗ са предложени за утвърждаване Общо
разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за
задължените лица и ДА ДРВВР за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.,
определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни
пристигания на нефт и нефтопродукти и проект на заповед за вписване в регистъра
на задължените лица за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. на физическите и
юридическите лица, които през 2020 г. са внасяли и осъществявали ВОП на
територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива по приложение № 249. Съответно,
дружеството-жалбоподател е под № 107 в така предложения списък на задължените
лица.
Въз основа на тази
докладна записка, общото разпореждане и Методиката за определяне на нивата на
запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти на 28.04.2021 г. е издаденото
оспореното разпореждане № Р-12-94 – предмет на настоящото производство, с което
на дружеството-жалбоподател са определени индивидуалните нива на запаси за
извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. по видове.
Направените в
съдебното производство от страна на дружеството-жалбоподател доказателствени
искания целяха единствено шиканиране на процеса, каквото беше и цялостното
поведение на управителя на дружеството.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства.
Вещото лице е
извършило изчисления за определяне нивата на запаси за извънредни ситуации в
два варианта. По първия вариант изчисленията са извършени по Методиката за
определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти
по чл.2, ал.1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната
на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008
и тежки горива в равностойност на нефт, утвърдена със заповед № РД-10-214 от
04.08.2020 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, като са ползвани данните от
констативния протокол от проверката и декларираните данни в
справката-декларация от 16.02.2021 г. за видове и количества горивни продукти
от внос и/или ВОП, международни морски бункерни доставки и/или износ,
наличности на 01.01.2020 г. и на 31.12.2020 г., данните в таблица № 1 от
докладна записка с рег.№ 1755 от 27.04.2021 г. и изчисленото от агенцията общо
участие на всички задължени лица през 2020 г. в размер на
4 334 882,802 тона. Съответно изчислените от вещото лице нива на запаси
за извънредни ситуации на база среднодневен нетен внос и ВОП за
дружеството-жалбоподател напълно съответстват на тези по обжалваното
разпореждане.
При втория вариант вещото
лице е извършило изчисленията по Методика за определяне на нивата на запасите
за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл.2, ал.1 ЗЗНН и нивата на целевите
запаси от нефтопродукти по чл.2, ал.2 ЗЗНН въз основа на потреблението на
територията на страната в равностойност на нефт, утвърдена със заповед №
РД-10-214 от 04.08.2020 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, налична на официалната
страница на ДА ДРВВЗ, като по тази методика за дружеството-жалбоподател не се
изчислява участие с нефт. Ползвайки данни за 2020 г. за количествата
автомибилен банзин, газьол, реактивно гориво от керосинов тип и гориво за
дизелови двигатели – наличности на 01.01.2020 г. и на 31.12.2020 г., доставени
от внос и/или ВОП, продадени за потребление в резултат на производство,
международни морски бункерни доставки, износ и декларирани количества съгласно
чл.4, ал.2, т.6 ЗЗНН, данните от таблица № 1 от докладна записка с рег. № 1755
от 27.04.2021 г. и общото количество на запаси за извънредни ситуации,
изчислени въз основа на 61 дни средно дневно потребление, и като е направило
предположение, че участието на всички задължени лица в равностойност на нефт в
общото годишно количество са статистическите данни на НСИ от
3 366 545 тона, е изчислило нивата на запаси за извънредни ситуации за
2021 г. за дружеството-жалбоподател, както следва: 4 573,069 тона
автомобилен бензин, 18 317,786 тона газьоли, 605,935 тона реактивни горива
от керосинов тип, 29 242,267 тона горива за дизелови двигатели.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за правния
спор. Първият вариант от заключението на вещото лице потвърждава единствено
правилността на изчисленията, направени в административното производство по
издаване на оспореното разпореждане, и определените въз основа на среднодневния
нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на нефт и нефтопродукти нива на
запаси за извънредни ситуации на дружеството-жалбоподател.
При тези факти съдът
намира, че оспореното разпореждане е законо-съобразно.
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган – заместник-председателя на ДА
ДРВВЗ, комуто надлежно са делегирани правомощията да определя индивидуалните
нива на запасите на задължените лица за всеки период на съхранение (т.І.1 от заповед
№ РД-10-150 от 29.05.2017 г. на председателя на ДА ДРВВЗ – л.212-213).
Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се
в нарушение на задължението по чл.26 АПК за уведомяване. Напротив, с писмо от 10.03.2021 г.
(л.45) дружеството е уведомено за констатирано несъответствие в
информацията, получена от самото дружество по реда на чл.4, ал.2 ЗЗНН и от
Агенция „Митници“ по реда на чл.4, ал.3 ЗЗНН, което налага да бъде извършена
проверка на място. Писмото е получено от представител на дружеството на 15.03.2021
г. (л.46) и след извършената проверка е съставен констативен протокол № 1034 от
13.04.2021 г., връчен на упълномощено от управителя лице на 13.04.2021 г. Т.е.,
спазена е разписаната в чл.12, ал.4 ЗЗНН специфична процедура. Противно на
застъпеното в жалбата становище, на първо място, представляващият дружеството,
което е задължено лице по смисъла на § 1, т.11 ДР ЗЗНН, има ясна представа за
процедурата по чл.12 ЗЗНН и знае, че подаването на справката-декларация по
чл.4, ал.2 ЗЗНН ежегодно до 15 февруари
поставя началото на производството по издаване на разпореждане за определяне на
индивидуалните нива на запасите на основание чл.12 ЗЗНН. На второ място,
извършената проверка на място и издаденият констативен протокол, срещу който
няма данни да е подадено възражение, са категорични доказателства, че
дружеството е уведомено за започването на производството, имало е възможност да
представи всичките си доказателства и да направи всичките си искания и
възражения в производството по издаване на оспореното разпореждане. В този
смисъл не е налице такова съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява самостоятелно
основание за незаконосъобразност на оспореното разпореждане.
Оспореното разпореждане е издадено в съответствие с изискванията за форма
по чл.59, ал.2 АПК.
Властническото волеизявление е обективирано в изискуемата от закона форма и са
изложени фактическите основания за неговото издаване. Вярно е, че оспореното
разпореждането не съдържа подробно описание на всички факти, формули и
изчисления, но са посочени всички източници, от които са взети данните и всички
нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията, за да се
определят индивидуалните нива на запаси. От друга страна, както правната
теория, така и съдебната практика са единодушни, че няма пречка мотивите
(фактическите основания) за издаване на индивидуалния административен акт да се
съдържат в други документи, представляващи неразделна част от административната
преписка по издаването на акта. В този смисъл и с оглед обема на фактите от
значение за правилното установяване на индивидуалните нива на запаси за всяко задължено
по ЗЗНН лице не съставлява нарушение на изискването за форма обстоятелството,
че в случая голямата част от установените факти се съдържат в констативен протокол
№ 1034 от 13.04.2021 г., докладна записка № 1755 от 27.04.2021 г., Общо
разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за
задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.,
определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни
пристигания на нефт и нефтопродукти съгласно чл.12 ЗЗНН, цитирани в началната
част на оспореното разпореждане и съдържащи се в административната преписка.
Неоснователно е
възражението за противоречие с материалния закон.
Съгласно чл.12, ал.2
ЗЗНН общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти
съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен
нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, от които 30 дни за Държавното
предприятие „Държавна петролна компания“, или 61 дни среднодневно потребление
на територията на страната, от които 20 дни за Държавното предприятие „Държавна
петролна компания“. А съгласно чл.12, ал.4 ЗЗНН нивата на запасите за
извънредни ситуации на всяко задължено лице се определят пропорционално на
участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в общото
вътрешно потребление през предходната календарна година спрямо общото участие
на всички задължени лица. Съобразявайки тази правна уредба, в производството по
издаване на оспореното разпореждане са изчислени нетният внос и ВОП –
4 271 355 тона – и среднодневния нетен внос и ВОП – 11 670 тона,
потреблението по видове нефтопродукти в равностойност на нефт –
3 366 545 тона – и среднодневното потребление – 9 198 тона, на
която основа са изчислени двете величини по чл.12, ал.2 ЗЗНН – 90 дни среднодневен
нетен внос и ВОП, равен на 1 050 333 тона, и 61 дни среднодневно
потребление, равно на 561 091 тона. Тези изчисления са отразени в докладна
записка № 1755 от 27.04.2021 г. и са оборени в хода на съдебното производство.
Напротив, както вече се каза, вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза потвърди правилността на изчисленията.
Доколкото чл.12, ал.2
ЗЗНН императивно разпорежда, че общото количество запаси трябва да съответства
на по-голямата от двете величини – 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП или 61
дни среднодневно потребление, и в случая безспорно е установено, че по-голяма е
величината на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП, то и при определяне на
индивидуалните нива на задължените лица ще бъде взета предвид именно тази
величина. Съответно правилно за конкретния казус е приложена Методиката за
определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти
по чл.2, ал.1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната
на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008
и тежки горива в равностойност на нефт, утвърдена със заповед № РД-10-214 от
04.08.2020 г. на председателя на ДА ДРВВЗ.
В този смисъл
заключението на вещото лице по вариант втори е неприложим за конкретния казус,
защото среднодневното потребление е по-малката величина, съответно именно
нейното евентуално приложение би довело до противоречие с материалния закон, а
възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са абсолютно
неоснователни.
Не е налице твърдяното несъответствие с целта
на закона, която съгласно чл.1, ал.2 ЗЗНН е запасите за извънредни ситуации да
осигурят снабдяването с течни горива, в случаите на затрудняване на доставките
или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в
другите държави-членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила
решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси. Крайният
резултат от процедурата за определяне на индивидуални нива на запаси на
задължените лица преследва тази точно цел. Вярно е, че
формирането на запаси за извънредни ситуации ангажира оборотен капитал на
дружеството, което обстоятелство, обаче, не нарушава принципа за съразмерност
по смисъла на чл.6 АПК. Оспореното разпореждане не засяга права и законни
интереси на дружеството в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която разпореждането е издадено, тъй като определените нива на запаси са изчислени
по установените от закона критерии и не е налице законова възможност така определените
размери да бъдат намалявани. Съответно, липсват нормативно установени други
мерки или други законосъобразни възможности по смисъла на чл.6, ал.3 и ал.4 АПК, които да са по-благоприятни за дружеството-жалбоподател и чрез които да е
възможно постигането на целта на закона.
В тази връзка
неотносими към законосъобразността на оспореното разпореждане са възраженията
на дружеството-жалбоподател за необходимост от ползването на нови
кредити за финансовото осигуряване на изпълнението на разпореждането, за
несъответствие между финансовия резултат на дружеството за 2020 г. и стойността
на определените нива на запаси, необходимостта от допълнително база за съхраняване
на определените нива на запаси. Законът не поставя такива изисквания към
административния орган при определяне на индивидуалните нива на запаси. От
друга страна, изхождайки от нормите на чл.3, ал.1 и 4 ЗЗНН, може да се направи
обоснован извод, че запасите на задължените лица не са частна държавна
собственост и след изтичане срока на тяхното поддържане отпада качеството им на
запаси за извънредни ситуации, а собствениците могат да се разпореждат с тях по
свое усмотрение.
Водим от изложеното
съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Затова и на основание чл.166, ал.4 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инса ойл“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Раковски, област
Пловдив, ул. „Предел“ № 1, представлявано от управителя Г.Я.С., срещу
разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от
28.04.2021 г. на зам.-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: