Определение по дело №2100/2023 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2676

Варна, 29.09.2023 г.

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ДАРИНА РАЧЕВА ДАНИЕЛА НЕДЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА частно канд № 20237050702100 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 144 от АПК и чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. 

Образувано е по частна жалба от М.В.В. ***, ЕГН **********, срещу Определение № 1126/02.08.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 2232/2023 г. по описа на съда, с което е оставено без уважение искането на В. за допълване на постановеното по същото дело Решение № 1068/11.07.2023 г. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като във въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски и са представени доказателства за направени разноски, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе и да присъди на жалбоподателя разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Поради непроизнасянето на съда било направено искането за допълване на решението, което било отхвърлено с обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че отказът да бъде допълнено решението в частта за разноските е неоснователен. Моли за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на акт по същество.

Ответникът Началник на ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна не изразява становище по частната жалба.

Съдът, след като съобрази изложените в частната жалба основания и доводи, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по н.а.х.д. № 2232/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е било образувано за разглеждане на жалба от М.В.В. срещу Наказателно постановление № 23-0439-000299/28.03.2023 г. на Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР – Варна. С Решение № 1068/11.07.2023 г. Районен съд – Варна е отменил обжалваното наказателно постановление. При прочита на мотивите и диспозитива на това решение се установява, че в тях не е обсъждано искане за присъждане на разноски от страна на въззивника и такива не са присъдени.

След връчване на решението на въззивника на 27.07.2023 г., на същата дата е постъпила молба за допълване на решението в частта за разноските. Според изложеното в молбата жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски още с жалбата до съда и е приложил доказателства за извършването им. В отговор на молбата административнонаказващият орган е посочил, че претендираната сума не съответства на фактическата и правна сложност на делото, и моли, ако искането бъде уважено, да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

В обжалваното определение въззивният съд е приел, че в жалбата и в съдебното заседание искане за присъждане на разноски не е направено, поради което не следва да се присъждат непоискани разноски и е отказал да допълни решението.

Обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. 

Според мотивите на районния съд, освен изходът от делото, условие за присъждане на разноски е страната да е направила своевременно искане за това до съда и да е представила доказателства за заплащането им. В случая въззивникът и неговият процесуален представител не поискали присъждане на разноски, поради което съдът не е следвало да се произнася по молбата.

Тези констатации противоречат на писмените документи в делото. От жалбата се установява, че тя е подадена от процесуалния представител на въззивника, заедно с нея са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500 лева, подписан от въззивника и от адвоката. В петитума на жалбата е направено отделно искане за присъждане на извършените по делото разноски (стр. 2, ред 6 от жалбата).

Предвид гореизложеното и като се отчете резултатът от въззивното производство, който е в полза на частния жалбоподател, същият е имал право на разноски. Размерът на адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди, е минималният по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или 500 лева, като се има предвид, че наложените административни наказания са глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Такъв е и претендираният размер, поради което възражението за прекомерност, направено в писмени бележки преди проведеното във въззивната инстанция съдебно заседание, не може да бъде уважено. 

По изложените мотиви и на основание чл. 235 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1126/02.08.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 2232/2023 г. по описа на съда, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна да заплати на М.В.В. ***, ЕГН **********, сумата 500 (Петстотин) лева, представляващи разноски по н.а.х.д. № 2232/2023 г. по описа на Районен съд – Варна

Определението е окончателно.

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
	ЧЛЕНОВЕ: