№ 133
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502667 по описа за 2021 година
С решение № 264233 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 800/2021 г., І-10 с-в,
осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на А. Ж. Г. сумата от 8 000 лв., като
обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
както и законна лихва върху сумата от 31.10.2018 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за сумата до 100 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от А. Ж. Г.. Твърди, че обезщетението е занижено, че срокът
на производството от 4 години не следва да се прима за разумен, че
задържането под стража за 7 месеца е създало трудности във връзка с
регистрацията на ищеца в Бюрото по труда (за явяване и за ефективно
търсене на работа). Подчертава, че не е осъждан до сега и задържането под
стража е създало изключително негативни последици за него. Сочи, че бил
злепоставен в обществото, вкл. и поради медийния отзвук. Моли да се уважи
иска в цялост след отмяна на решението и да се присъдят разноски.
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че обезщетението е силно завишено,
тъй като няма доказателства за влошаване на здравословното състояние,
1
засягане на доброто име, отдръпване на семейството и пр. Твърди, че
отговорността на прокуратурата не може да се ангажира поради медийния
отзвук на производството, както и че следва да се държи сметка, че мярката за
неотклонение не е била отменена от съда. Претендира отмяна на решението в
осъдителната част, респ. алтернативно намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди.
В писмен отговор А.Г. оспорва жалбата на Прокуратурата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът А. Ж. Г. твърди, че срещу него било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 129, ал. 2 (причиняване на средни телесни повреди), чл.
216, ал. 1 (повреда на чуждо имущество) и чл. 325 НК (хулиганство). Твърди,
че процесът срещу него приключил с влязла в сила оправдателна присъда и се
развил за времето от 23.06.2014 г. до 31.10.2018 г. на две инстанции. Сочи, че
по отношение на него била взета мярка за неотклонение задържане под
стража сумарно за времето от 7 месеца и един ден. Поддържа, че претърпял
неимуществени вреди, свързани с психически и физически негативни
последици, накърнени били честта и достойнството му, ограничено било
правото му на придвижване и възможността да вижда малолетното си дете,
производството било медийно разгласено, възпрепятствана била
възможността му да търси ефективно работа, за което имал регистрация в
бюрото по труда, променило се отношението към него и той бил избягван в
обществото, изпитвал притеснения за изхода на делото, бил принуден да
доказва своята невинност. Семейството му също изпитвало трудности.
Ищецът е поискал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва от 31.10.2018 г. и разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска, като твърди, че не се
доказва наличието на вреди, че претендираният размер е завишен, че две от
обвиненията не касаят тежки престъпления, че продължителността на
разследването зависи от конкретния случай (съответно неговата сложност).
Подчертава, че отговорността не може да се ангажира за медийния отзвук,
2
както и че не тя не е само за прокуратурата, доколкото съдът е потвърдил
мярката за неотклонение.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищецът Г. е бил обвиняем и по-късно оправдан за
повдигнатите обвинение, като страните не спорят за срока на наказателното
преследване, етапите през които то е преминало в инстанциите, както и за
периода от времето, в което е била приложена мярката за неотклонение
„задържане под стража“. Няма спор, че в редица медии – печатни и
електронни, случаят е бил отразен, като името на ищеца е било неколкократно
посочвано като обвиняем и подсъдим.
По делото е разпитан св. Б. М. М., който разказва, че с А. са приятели от
много години, като основно се познават от мачовете на ЦСКА. Сочи, че
разбрал за случилото се с ищеца в Банско, като той не бил присъствал на
организирания там турнир от местен фен клуб. Първоначално ищецът му
съобщил, че е станало грешка и след като бил задържан го пуснали, но после
отново бил задържан. Свидетелят често посещавал в ареста в Разлог ищеца,
като заедно с майка му и съпругата му, а понякога и сина на А. (на около 6 г.)
пътували до там. А. не изглеждал добре психически, бил отчаян, притеснявал
се да не бъде осъден невинен. Свидетелят разказва, че по принцип ищецът
работел като охранител, но точно в този момент бил регистриран в бюрото по
труда. В тази връзка възникнали трудности, тъй като той не можел да ходи да
се разписва, трябвало майка му да го прави, като за това се изготвило
пълномощно. Такова трябвало и за да се уреждат наемните отношения във
връзка с общинското жилище, което се ползвало от ищеца. Понастоящем А.
отново работел като охранител, но според показанията имало период, в който
не можел да си намери работа след като бил пуснат от ареста, вкл. и поради
необходимостта да се явява през 2 седмици на дела, които често били
насрочвани. Свидетелят разказва, че близките на А. (жена му и майка му)
тежко понасяли събитията, плачели. След наказателното производство
ищецът се променил като човек – станал по-затворен, по-мнителен, вече го
било страх почти от всичко, като първата година-две било „най-тегаво“, той
отказвал да излиза като казвал, че трябва да обръща внимание на сина си.
3
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
От данните по делото се установява, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпления, за част от които (средните телесни
повреди на няколко лица) се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест години. Няма спор, че лицето е признато за невиновно с влязла в сила
оправдателна присъда, поради което в случая се касае до “незаконно
обвинение в извършване на престъпление”.
Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е продължило
около 4 години и четири месеца, като този времеви интервал включва
досъдебното производство и две инстанции на съдебното. Вярно е, че
второинстанционното разглеждане на делото е по инициатива на
прокуратурата поради подаден протест. В тази връзка следва да се приеме, че
се касае до период от време, което надхвърля приетия за обичаен срок (от
приблизително три години), в който следва да приключи наказателното
преследване. Вярно е, че от данните по делото е видно, че обвинението е било
за съвкупност от престъпления и е било насочено срещу няколко обвиняеми,
но по своето естество не се касае до нетипично и извънредно усложнена
престъпна дейност, която да изисква необичайна продължителност на
наказателния процес.
При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС,
според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.
№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал и опасения, че
може да бъде осъден, изпитвал е притеснения от обвинението и пр. Безспорно
ищецът е претърпял негативни вреди от незаконното обвинение – както се
установява от показанията на св. Митков, той се притеснявал, че ще бъде
осъден, макар и да е невинен, че се променил като човек след наказателния
4
процес, че се затворил и ограничил контактите си, че се страхувал от почти
всичко.
Безспорно следва да се държи сметка, че във връзка с незаконното
обвинение ищецът е прекарал сравнително продължителен период от време
при прилагана на мярката за неотклонение задържане под стража. Това
несъмнено е ограничило основните му права на свободно придвижване и
личният му живот е бил подложен на необичайни и нетипични рестрикции.
Установява се, че това е създало притеснения на ищеца и с оглед
организацията при изпълнение на административните му задължения,
касаещи регистрацията му в бюрото по труда, както и тези по изпълнение на
наемните му задължения спрямо общината. Няма данни обаче да са
настъпили трайни негативни последици от неизпълнение на посочените
ангажименти – няма данни за налагане на някакви административни санкции,
от една страна, а от друга – понастоящем се установява, че ищецът упражнява
трудовата си дейност като охранител без ограничения, а договорът му за наем
няма данни да е преустановен като последица.
По възражението, касаещо медийното отразяване на случая, следва да
се приложи практиката на съдилищата, според която отговорността на
прокуратурата не може да бъде изолирана при широк медиен отзвук.
Разгласяването в средствата за масова информация и интернет на
наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата
основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. Ако се установи
наличие на вреди на доброто име и авторитет на ищеца, то в случая се касае
до пряка последица от действията на ответника. Така и решение № 233 от
18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от
09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В настоящият
случай може да се приеме, че отразяването на процеса, воден срещу Г. е
способствал за неговия дискомфорт в обществото и му е причинил
неудобство и негативни емоции, които обаче не се характеризират с висока
степен на интензивност.
Съдът не споделя тезата на прокуратурата, че отговорността й следва да
бъде ограничена, тъй като мярката за неотклонение не е била отменена от
съда, и поради това именно последният следва да носи отговорност. От
значение в случая е обстоятелството, че обвинението е било поддържано
5
непрекъснато от ответника по иска (вкл. и за инициирането на инстанционен
контрол), в това число и досежно претенциите за прилагане на мерките за
процесуална принуди и за неотклонение. В този смисъл прокуратурата следва
да носи отговорност на общо основание за произтеклите вреди.
При съобразяване на изложените по-горе доводи, съдът приема, че
определената от първоинстанционният съд като обезщетение сума следва да
бъде завишена на 10 000 лв. За този извод съдът отчита продължителността
на наказателното преследване, дългият период от време (повече от половин
година), в което ищецът е бил лишен от възможност да се придвижва
свободно и да упражнява правата си без ограничение, отражението, което
задържането му под стража е дало в отношенията му с близките, трудностите
и напрежението при общуването с тях, негативните последици като
притеснение, опасения от осъждане, ограничаване на социалните контакти и
пр. Съдът съобрази, че по делото няма данни лицето да е имало предходни
осъждания, които биха могли да снижат степента на психо-травматично
възприемане на негативните събития. В същото време съдът отчита
установените по делото факти, че ищецът по настоящем работи и то при
запазване на вида дейност от преди производството (охранител), няма данни
да е променил драстично ежедневието си, нито отношенията му с
обкръжението да са повлияни до степен на тежка социална изолация и
неприемане. Не се установява още какво точно е било т.нар. „добро име в
обществото“ за Г., нито в какъв конкретно аспект мнението за него в
социален план е било променено към отрицателно. Няма данни семейството
му да се отдръпнало от него поради наказателното производство. Ето защо
съдът приема, че обезщетение в размер на общо 10 000 лв. е напълно годно да
обезщети търпените от ищеца негативни вреди в ограничения им и очертан
по-горе обем. Размерът на обезщетението е съобразен с принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата.
С оглед казаното решението следва да се отмени в частта, в която искът
е отхвърлен за разликата над 8000 лв., до сумата от 10 000 лв., и в полза на
ищеца-жалбоподател да се присъдят още 2000 лв., ведно със законната лихва.
В останалата част решението следва да се потвърди.
Разноски не са поискани.
Воден от горните мотиви съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264233 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 800/2021 г., І-
10 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на А. Ж. Г. срещу Прокуратурата
на РБ за сумата над 8000 лв. до 10 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на А. Ж. Г. сумата от още
2 000 лв., като обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху сумата от 31.10.2018 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7