РЕШЕНИЕ
№ 2757
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
в присъствието на прокурора К. З. Г.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20241110205398 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.158, ал.2 и сл. от ЗЗ.
Софийски районен съд е сезиран с предложение от прокурор при СРП
по реда на чл.157 от ЗЗ, с което се иска по отношение на З. П. Д., с ЕГН:
********** да бъде постановено задължително лечение. В мотивите се
посочва, че лицето е с диагностицирано психиатрично заболяване биполярно
афективно разстройство и с психически и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинираната употреба на други психоактивни вещества, с
дългогодишна давност. Същият е бил лекуван многократно, включително и
на задължителен принцип, в различни лечебни заведения на територията на
град София, като последната му хоспитализация е била през месец август м.г.
Впоследствие лицето е с влошено здравословно състояние, изразяващо се в
конфликтно поведение спрямо неговата майка и околните, което обусловя
високата обществена опасност. В заключение се предлага на съда да
постанови решение, с което да настани на задължително лечение в
стационарна или амбулаторна форма лицето З. Д..
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и счита, че с оглед
1
депозираната СПЕ са налице предпоставките на закона, обуславящи
задължителното лечение на освидетелствения. Акцентира върху неговото
влошено здравословно състояние, наличие на психическо заболяване,
попадащо в разпоредбите на Закона за здравето, което обуславя
задължителното лечение и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
Служебният защитник на лицето, чието настаняване се иска, не оспорва
искането на прокурора, като предлага да бъде изцяло уважено.
Съдът, като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Постъпило е Предложение от СРП, с което се предлага настаняване на
задължително лечение на лицето З. П. Д..
В съдебно заседание лицето, чието настаняване се иска, отговаря
адекватно на поставените му въпроси, като проявява некритичност към
здравословното си състояние. Пред съда признава, че страда от биполярно
афективно разстройство и употребява наркотични вещества, без да проявява
агресия.
В съдебно заседание е разпитана в качеството на свидетел майката на
освидетелствения хххх. При показанията си свидетелката признава, че нейния
син проявява агресия на работното си място спрямо лицата, с които работи, не
желае да се лекува доброволно и че има издадена ограничителна заповед по
ЗЗДН. Също така е правил опит за самоубийство.
Видно от разпита на вещото лице е, че освидетелственият З. Д. е познат
на лечебните заведения за психично здраве. Същият има множество
хоспитализации в психиатрични клиники и е диагностициран с диагноза
биполярно афективно разстройство. След изписването му не се придържа към
предписаната му терапия, което води до влошаване на неговото здравословно
състояние. Същевременно беше изискана справка от която е видно, че спрямо
лицето З. П. Д. е била издадена Заповед за защита № 22 по гр.д.№
10747/2024г. по описа на СРС, по силата на която спрямо свидетелката ххххх
са били постановени мерки за закрила, както следва: освидетелственият З. П.
Д. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
свидетелката А. и му се забранява да приближава жилището, обитавано от
свидетелката, нейната месторабота и места за социални контакти и отдих на
2
по – малко от 200 метра за срок до 08.08.2025г.
Съдът кредитира гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства като еднопосочни и достоверни.
Същите почиват на непосредственото наблюдения върху освидетелствения и
отразяват интерпретация за цялостното му поведение и здравословно
състояние. По предложение на разпитаното вещо лице беше допусната
съдебно – психиатрична експертиза. Видно от заключение и разпита на
изготвилия я експерт е, че З. Д. страда от двойна диагноза, а именно:
психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба
на ПАВ, Вредна употреба (2008?); F31.1 Биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод — маниен без психотични симптоми (2008). БАР е включена
в чл. 146 от ЗЗ, а комбинираната употреба на ПАВ има подчертано вредно
действие върху протичането на заболяването и агресивната/автоагресивна
нагласа.
При постъпването в здравното заведение Д. е бил с подчертано гневна и
агресивна нагласа, която се е вмествала в рамките на заплахи и вербална
агресия.
Всички тези обстоятелства, съчетани с становището на вещото лице
обуславят уважаване на депозираното искане. Настаняването на едно лице за
принудително задължително лечение се обуславя от кумулативното наличие
на две предпоставки, условно обозначени като „медицински” и „социален”
критерии. Първата от тях предполага да се установи наличието на заболяване
по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от ЗЗ в освидетелстваното лице. От
обясненията на освидетелствения, разпита на свидетелката, вещото лице в
съдебно заседание, приложената заповед за защита на СРС и заключението по
изготвената СПЕ се доказва установява, че лицето З. П. Д. страда от
психическо заболяване, обуславящо неговото задължително лечение. По
същество съвкупният доказателствен материал навежда на едностранчивия
извод за влошаване на диагностицирано с психическо заболяване лице в
степен, поставяща него и околните в опасност. Наличната диагноза
биполярно афективно разстройство фигурира в кръга на ревизираните в чл.
146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Последващата такава обусловя усложнение в първата, което способства за
усложняване на състоянието на освидетелствения. Видно от събраните по
3
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е, че е
налице и второто кумулативно изискване на чл. 155 от ЗЗ, а именно - с
поведението си освидетелственият представлява опасност за себе си и за
околните. Лицето е проявявало агресия към своята майка и лицата, с които
работи, което и обусловило сезирането на съда за издаване на заповед за
защита, с която е задължено лицето да се въздържа от домашно насилие
спрямо неговата майка и на прокуратурата за внасяне на предложение за
настаняване на задължително лечение по Закона за здравето. Също така по
негови собствени признания употребява наркотични вещества, което е
несъвместимо с предписаната терапия е психическото му състояние и
представлява предпоставка за извършване на престъпление.
Поради липса на оспорване съдът кредитира като обективни и верни
обясненията на освидетелствения, показанията на разпитаната свидетелка и
вещото лице, както и заключението по изготвената СПЕ. Моментното
състояние на лицето навежда на опасност от извършване на противоправно
действие към себе си и околните. По отношение на формата на лечение, срока
и психиатричното заведение съдът се солидаризира със заключението на
вещото лице и показанията му в последното съдебно заседание. Предвид
моментното състояние на лицето съдът намира, че определеният за неговото
лечение срок следва да бъде предложения от експерта, а именно един месец, в
ЦПЗ ,,Проф. Н Шипковенски“ ЕООД.
По отношение на формата на лечение съдът намира, че същата следва
да бъде стационарна предвид възможността на лицето да не спазва
необходимата дисциплина при провеждане на лечението му в амбулаторна
форма и осуетяване на ефекта от провежданото лечение.
Съдът приема, че продължителността на лечението в най – пълна степен
е било отчетено от вещото лице, с оглед на необходимостта да прецени
продължителността на времето, необходимо за стабилизиране на
здравословното състояние на освидетелствения.
С оглед приетото заключение по експертизата не следва да се спира
изпълнението на решението, независимо от обстоятелството дали същото ще
бъде обжалвано. Според заключението на вещото лице, освидетелственият З.
П. Д. е лишен от годност да изразява информирано съгласие за лечението си.
За такова лице следа да бъде определено от Столична Община отдел
4
,,Здравеопазване“ предвид влошените междуличностни отношения с неговата
майка А. и действащата заповед за защита по ЗЗДН.
При този изход на делото направените разноските по делото в размер на
общо 410.00 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице за явяване в
съдебно заседание и изготвяне и поддържане на СПЕ.
Воден от горното и на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето З. П. Д., с ЕГН: ********** с адрес: хххххх на
задължително лечение, в стационарна форма, за срок от един месец, в ЦПЗ
,,Проф. Н.Шипковенски“ ЕООД.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
ПРИЕМА липса у лицето З. П. Д., с ЕГН: ********** да изразява
информирано съгласие за лечението си.
ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на лицето З.
П. Д., с ЕГН: **********, назначен служител от Столична Община.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1 от ЗЗ, направени по
делото разноски за явяване на вещо лице в съдебно заседание, както и за
изготвяне и поддържане на заключението по допуснатата СПЕ в размер на
общо 410.00 лева, да останат за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5