МОТИВИ
:
По
НОХД № 139/2020г. по описа на Софийски Окръжен съд
Обвинението
против подсъдимия С.Л.П. ***, за престъпление по чл. 142, ал.2, т.2 и т.З, пр.2
във вр. ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК е за това, че на 28.09.2019 г., около 17.00 ч.
, в с. Л., С. област, общ. Б., на ул. „К. Ч.“, в съучастие като извършител с
непълнолетния М.Н.М., ЕГН ********** *** се е опитал да отвлече А.Ц.Д. - на 12
/дванадесет/ години, ЕГН **********, като деянието е извършено от две лица и
отвлеченото лице не е навършило 18 години.
Обвинението срещу непълнолетния подсъдим М.Н.М.
***, ал.2, т.2 и т.З, пр.2 във вр. ал.1 вр.чл.18 ал.1 във вр. чл.63 ал.2, т.2
от НК е за това, че На 28.09.2019 г., около 17.00 ч., в с. Л. общ. Б., на ул. „К.
Ч.“ като непълнолетен навършил шестнадесет годишна възраст, като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си в
съучастие като извършител със С.Л.П.,*** се е опитал да отвлече А.Ц.Д. - на 12
/дванадесет/ години, ЕГН **********, като деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице не е
навършило 18 години.
Представителят
на СОП в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение, като пледира
предвид обстоятелството, че престъплението е останало във фазата на опита, това
обстоятелство следва да се прецени като изключително по своя характер,
обуславящо приложение на чл.55,ал.1 т.1 НК и по отношение на двамата подсъдими.
По отношение на подсъдимия С. П. са налице отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства – твърде обременено съдебно минало –наличие на множество осъждания
за престъпления от общ характер, индикирани от справката за съдимост на
обвиняемия, недобри характеристични данни /криминалистични регистрации/, с.т.
обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на друго
осъждане на лишаване от свобода и не на последно място- водещата роля на този
подсъдим като пълнолетно лице и инициатор за извършване на престъплението.
Определеното наказание следва да бъде търпяно при първоначален „строг“ режим,
следва на осн.чл.68,ал.1 НК да бъде приведено за ефективно изтърпяване
наложеното наказание по НОХД № 642/2018г. на РС- Б..
По
отношение на подсъдимия М. Н.М. единственото обстоятелство, отегчаващо наказателната
му отговорност са недобри характеристични данни, под формата на криминалистически
регистрации, същевременно- от заключението на СППЕ се установи, че същият е
повлиян от другия подсъдим, който е имал ръководната роля за извършване на
престъплението- това обстоятелство, наред с изрядното му процесуално поведение
и необремененото му съдебно минало, съставляват обстоятелства, смекчаващи
наказателната отговорност, предвид на което и при приложението на чл.55,ал.1
т.1 НК наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено под минималния
размер, предвиден в закона –под размера на 2 години, като изтърпяването му
следва да бъде условно отложено по чл. 66, ал.1 НК за срок от три години.Следва
веществените доказателства- 2 броя джапанки на пострадалата да се пазят до
приключване на производството, а след това- да бъдат унищожени.
След
постановяване на присъдата мярката за неотклонение, прилагана по отношение на
подс. С.П. да бъде заменена от „парична гаранция“ в „задържане под стража“, а
МН по отношение на подс. М. М. „надзор на инспектора на детска педагогическа стая“
да се запази.
В
тежест на подсъдимите следва да се възложат съдебните и деловодни разноски.
От
името на С. П. сл.защитник адв. Я.Г.
пледира за оправдателна присъда. Установеното от доказателствата –хващане на
пострадалата и дърпането и на няколко метра нагоре по улицата не представлява
отвличане, още повече че липсата на следи от физически увреждания за
пострадалата, обстоятелството, че се е отскубнала от нападателите си и е успяла
да замери и удари с камък единия от тях, свидетелстват за това, че дърпането е
станало с незначителна по интензитет сила. Интензитетът на силата, краткото
разстояние и обстоятелството, че
пострадалата се е освободила –отскубвайки се от нападателите си
обуславят деяние с по- ниска степен на обществена опасност, което не покрива
критериите за престъпление. Свидетелските показания по делото следва да се
ценят с резерви, като се има предвид, че всички свидетели, с изключение на
свидетеля очевидец на деянието са близки роднини на пострадалата.Част от показанията
на свидетелите са противоречиви.Налице е недоказаност на обвинението.
Служебният
защитник на подс. М. –адв. К. пледира, че изпълнителното деяние на състава
„отвличане“ не е осъществено. Не са осъществени действия по отвеждане на
пострадалата на място, различно от местопребиваването и противно на нейната
воля. Налице са съществени разминавания в показанията на свидетелите, дадени
понастоящем пред съда и тези – в хода на досъдебното производство.При
конкуренцията на същите следва да бъдат предпочетени като истинни и достоверни показанията,
дадени в хода на досъдебното производство, когато впечатленията на свидетелите
са били непосредствени, след деянието. Следва от доказателствения материал
изцяло да се изключат пок.св. Д.Д., поради съществено противоречие с останалите
доказателства. В случай, че съдът не възприеме тезата за недоказаност на
обвинението алтернативно моли наложеното наказание да бъде под минимума,
предвиден след редукцията по чл.63 НК и
изтърпяването му да бъде отложено по чл.66, ал.1 НК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства- писмени, протоколи и др.
документи, прочетени и приобщени по чл.283 НПК, гласни- показания на
разпитаните свидетели, експертни заключения по КСППЕ- по отделно и в
съвкупност, въз основа на приложимия закон, намери за установено следното:
Въз
основа на съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие за установена
следната
Ф
А К Т
И Ч Е
С К А
О Б С
Т А Н
О В К А
Пострадалата
А.Ц.Д. е родена на *** г. в гр. Б., като към 28.09.2019 г. същата била на 12
год. Живеела с баща си, свидетеля Ц.И.Д. и баба си, свидетелката А.Х.Д. ***, в
къща, находяща се на ул. „И. В.“ №. Майката на пострадалата от дълги години
живеела и работела в И. и не поддържала никакви отношения и контакти с детето
си.
Семейството на пострадалата притежавали
наследствена къща с двор, намираща се на ул. „К. Ч.“, която не обитавали. Сред
домашните животни, семейството отглеждало магаре, което понякога оставяли на
паша в дворното място на къщата на ул. „К. Ч.“.
Подсъдимите – С.Л.П. и М.Н.М. – и двамата от ромски произход-
живеели в с. Л. / макар и в различни
райони на селото/, били в приятелски отношения и жителите на селото често ги
виждали да се движат заедно пеш или с
каруца.
Подсъдимият
М.Н.М. е роден на *** г. като към 28.09.2016 г. е непълнолетен, навършил
шестнадесет годишна възраст.
На
28.09.2019 г. около 17 ч. двамата
подсъдими били на улицата пред оградата на жилището, обитавано от пострадалата А.Д.
и нейните близки-баща и баба- ул. „И. В.“ №. Подсъдимият М. М. свирнал с уста и
извикал на пострадалата да се покаже на двора. Когато тя се появила и съобщил,
че магарето е избягало от другия двор на ул.“К. Ч.“ и да отиде да го прибере.
Пострадалата им повярвала и се отправила към дворното място, на което била
оставила животното да пасе трева по-рано на същия ден. През това време
подсъдимите я изпреварили и я причакали в близост до посоченото по- горе място
на ул. „К. Ч.“.
Пострадалата
А.Д. влязла в двора на къщата на ул. „К. Ч.“ и извела магарето, като имала намерение
да го прибере в другия двор. Докато заключвала пътната врата, подсъдимите П. и М.
се приближили към нея, хванали я за ръцете и започнали да я дърпат в посока,
обратна на къщата /на ул. „И. В.“/, от която била дошла. Двамата подсъдими, без да осъществят каквато и
да е комуникация с пострадалата, държали ръцете и за китките и със сила я дърпали
нагоре по улицата в неизвестна за
Д. посока. Последната се съпротивлявала, мъчила се да се отскубне от
нападателите си и викала за помощ. Така, теглейки я със сила нагоре по улицата,
изминали няколко метра. При тегленето и влаченето и и
опита и да се освободи от захвата на
подсъдимите и да остане на мястото си, едната джапанка на пострадалата се
скъсала и се изхлузила от крака и. В един момент, мятайки се на всички страни и
съпротивлявайки се, за кратко
пострадалата успяла да се отскубне от
нападателите си, навела се към земята, взела един камък и ударила с него подс. М.. След това се
опитала да побегне, а подсъдимият П. бил непосредствено по петите и и се опитал
да я сграбчи за косата и да я задържи. В този момент, карайки велосипед по
улицата се задал свидетелят С. Й. С., пострадалата го възприела от около 50-60 м. и
му извикала за помощ „Дедо С., моля те,
помогни ми“ /пок.св. в с.з./. В момента, в който св. С. се притекъл на призива
на пострадалата А.Д., подсъдимите бързо избягали и се скрили. Пострадалата била
разстроена и притеснена, свидетелят забелязал драскотини по краката и. Разказала
на свидетеля за случилото се, като съобщила, че единият от нападателите и
е „внукът на М.“. Разпитан в с.з. свидетелят установява, че в селото
бабата на подсъдимия С. П. е известна с името „М.“. Свидетелят, който според
показанията му познавал на какво са
способни подсъдимите /или разпознатия от страна на пострадалата/, подминал
мястото на произшествието като се престорил, че си тръгва, след което бързо се
завърнал обратно и забелязал по неговите думи, подсъдимите скрити да дебнат в
храстите на перпендикулярна пътечка, водеща към полето.“Имам предвид една
пътека, която пресича главния път, двамата се бяха навели по нея и лазеха по
колене. Тази пътека отвежда към нивите. Когато ме видяха, започнаха да бягат
като катерици. С. побягна и се прехвърли през една ограда и буквално като
катерица мина“ /пок.св. в с.з./.
Докато
подсъдимите П. и М. я дърпали и се борела, пострадалата загубила една от
джапанките, с които била обута - лява, с черна ходова част и шарена каишка, която
се скъсала и се изхлузила от крака и. Същата е намерена и иззета като
веществено доказателство /ВД/ по делото, с протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.09.2019 г. Пострадалата изхвърлила другата джапанка в
пластмасова кофа за отпадъци, находяща се на ул. „К. Ч.“, където същата е
намерена и иззета като ВД, с горепосочения протокол от 30.09.2019 г.
Пострадалата
се прибрала боса в къщи, била изплашена и разказала за случилото се на
свидетелките Д. Л.Д. /леля на баща и/, Д.Ц.Д. /първа братовчедка на баща и св. Ц.
Д./-двете, живеещи в съседство, както и на А.Х.Д. /нейна баба/.
На
29.09.2019 г. около 15.30 ч. пострадалата А.Д. се връщала от магазина, в близост
до дома и била причакана и пресрещната от подсъдимите С. П. и М.М..
Двамата били с каруца и щом видели, че пострадалата се задава по улицата,
доближили се до нея, спрели каруцата, бързо слезли, хванали я от двете страни за
ръцете и я предупредили да не казва на никой за това, което се е случило
предния ден, като я заплашили с думите: „Ще те убием, ако кажеш на някой.“
Пострадалата се изплашила много и започнала да пищи. Свидетелят Ц.Д., в
показанията си по досъдебното производство на л.65 /прочетени и приобщени по
реда на чл.281 НПК/, установява, че при появата си на улицата, пряко е възприел
как двамата подсъдими държат от двете страни дъщеря му за ръцете, в момента, в
който го видели, подсъдимите пуснали пострадалата, качили се на каруцата и
избягали.
Това
второ по ред посегателство над пострадалата било възприето и от лелята на А.Д.
–св. Д.Д., след което свидетелката съобщила на бащата на пострадалата –Ц.Д. за
случилото се предния ден и го посъветвала да се обърне към полицията.
Обсъждайки станалото помежду си, двамата решили, че опита да бъде отвлечена
малолетната А.Д., от двама по- големи на възраст от нея мъже, може да преследва
само една единствена цел-двамата да осъществят сексуално посегателство върху
детето.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява, по непораждащ съмнение начин от
доказателствата, преценени в съвкупност. Сред тях по безсъмнен начин, най-
съществени са показанията на св. С.- пряк очевидец на деянието, които трудно
биха били упрекнати в липса на обективност, предвид липсата на каквито и да е
връзки и отношения на свидетеля с която и да е от страните.Същите се намират в
пряка кореспонденция с показанията на пострадалата свидетелка А.Д., която видно
от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза е в състояние правилно да възприема фактите от действителността и да
дава достоверни показания. При констатираните непълноти и несъществени
противоречия в съдебно заседание /пр. по въпроса заплашвана ли е била с нож от
някои от двамата подсъдими при опита да бъде отвлечена/, показанията и бяха
съпоставени с тези дадени в хода на ДП –на л.47. Съдът намира, че като
по-истинни и достоверни следва да бъдат ценени показанията на свидетелката,
дадени в хода на досъдебното производство, когато възприятията и спомените и за случилото се са били съвсем
пресни, а понастоящем –след изминала година след инцидента, същата се затруднява
да възпроизведе с точност детайлите и подробности, за което съществуват и други
причини – ниската възраст на детето и установеното от заключението на КСППЕ ,
че интелектът на пострадалата, макар и в нормата се намира се намира в ниската
граница на същата. Съществени противоречия се установиха в показанията на св.Ц.
Д. относно възприятията му от инцидента на 29.09.2019г., когато двамата
подсъдими са причакали дъщеря му пред дома му дали някой от тях е бил въоръжен
с нож и дали е имало заплашване с нож, в каква позиция се намирали подсъдимите
спрямо пострадалата, което наложи проверка на същите, с тези дадени по
досъдебното производство –л.65 ДП по реда на чл.281 НПК. Свидетелят заяви, че
поддържа показанията си от досъдебното производство.Съдът кредитира същите за
истинни и достоверни, поради по- близкото времево отстояние от деянието, а с.т.
поради кореспонденцията им с показанията на пострадалата за същите факти.
Що
се касае до останалите свидетели /близки роднини на пострадалата/ същите
установяват впечатленията си единствено от състоянието на пострадалата след
деянието и какво им е разказала за посегателството срещу нея и за
извършителите.При прочитането на пок.св.Д.
и Д., съдът не кредитира с доверие единствено показанията на втората от тях
/св. Д./, а именно, че пряко е възприела момента, в който подсъдимите са се
намирали на улицата и подс.М. е извикал пострадалата, т.к. тези обстоятелства
категорично отсъстват от показанията на свидетелката, при разпита и по ДП. По-
скоро понастоящем, с оглед изминалото време и предвид възрастта на свидетелката
същата понастоящем дава показания въз основа на разказаното и от дъщеря и –св. Д.,
а не –основани на лични възприятия, както твърди.
Заключението
на изготвената Комплексна съдебно - психиатрична и психологическа експертиза на
пострадалата А.Ц.Д. гласи, че същата не страда от психично заболяване.
Интелектът и е в границата на нормата /макар и в екстремно ниските му
варианти/.Освидетелстваната е способна да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях.
Заключението
на същата експертиза /на л.88 от ДП/ по отношение на подсъдимия М. Н.М., който
към датата на деянието е непълнолетен е в следния смисъл: „При освидетелствания
М. Н.М. –на 17г. е налице лека умствена недостатъчност.Разстройство на
поведението, което не представлява психоза в тесния смисъл на това понятие и не
може да се приравни към правната категория на това понятие „разстройство на
съзнанието“. Извършените от М. М. действия най-вероятно се явяват като
познавателно-подражателско поведение с елементи на стремеж към идентифициране с
възрастните и себеутвърждаване. Към момента на инкриминираното деяние
освидетелстваният е със запазени психично-правни годности да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Въпреки
непълнолетната си възраст при освидетелствания липсват основания да се приеме,
че поведението му е било мотивирано от лекомислие или увлечение, поради факта,
че той е запознат с елементарните правно-етични норми на поведение, може да
разграничава добро от лошо и има изградена представа за противоправния характер
на поведението си.Психичното състояние и нивото на интелектуално развитие на
осв.му позволяват правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни
обяснения по тях, както и да участва в наказателното производство във всичките
му етапи.Състоянието на осв.му позволява пълноценно да участва във всички фази
на наказателния процес, но съществуващата при осв.олигофрения /лека умствена
изостаналост/, представлява психически недостатък, който ограничава
възможността му да организира своята защита и самостоятелно да защитава правата
си, поради което следва да се приложи чл.94,ал.1 НПК“
В
с.з. на въпросите на защитата, експертите дават подробни разяснения относно
това, че при леката умствена недостатъчност има леко неразвитие в когнитивната
сфера, най-вече се засяга интелекта и то- невербалния интелект, но това или е
генетично обусловено, или придобито след раждането, където социалния фактор е
от голямо значение. В случая- социалният фактор е значим за нашия
освидетелстван, социалната среда, в която е израснал, липсата на изисквания към
него, било за добро изучаване на български език, било за приобщаване към
социалните норми на поведение, които са общоприети, било за обучение или
някакви други социално-значими дейности.Те се формират не само от семейството,
но и от обществото, обкръжението.Той живее в ромско семейство, където имат
по-различни традиции от общоприетите- например в тези общности се толерира
сексуалното общуване на децата от най-ранна възраст… Леката умствена
недоразвитост /олигофрения/ не обуславя невменяемост.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Съвкупния
прочит и оценка на доказателствата налага по безсъмнен начин, че е осъществено
престъплението, към което подсъдимите са привлечени да отговарят –опит за
отвличане по чл.142,ал.2 т.2 и т.3, пр.2 НК – осъществен в съучастие от две
лица, като отвлеченото лице не е навършило 18 години.
Отвличането
е посегателство против личността, изпълнителното деяние се изразява в
преместване, придвижване в пространството на дадено лице от мястото на което се
намира до място, според волята и желанието и целите на дееца, което се
осъществява от извършителя принудително
и противно на волята на жертвата, като в
най-честите случаи се използва сила. За съставомерността на деянието нямат
значение нито дали се касае за кратко или по- далечно разстояние, нито
продължителността на изпълнителното деяние, нито даже интензитета на
прилаганата сила, в зависимост от тези обстоятелства не може да отпадне
престъпния характер на деянието, същите единствено имат значение за
определянето му като опит /според спецификата на случая/ или да се вземат под
внимание при определяне на отговорността.
В
настоящия случай СОП законосъобразно е квалифицирала деянието на подсъдимите
като останало във фазата на опита- по- точно недовършения опит, съобразно дефиницията,
съдържаща се в чл.18 „започнатото изпълнение на умишлено престъпление“. В
случая дори не е била достатъчна
активната съпротива на пострадалата, за да преодолее действията на
извършителите. Изпълнителното деяние е останало недовършено благодарение на
появата на св. С. на мястото на престъплението, явяваща се внезапна и
изненадваща за подсъдимите. Това обстоятелство е попречило на двамата,
физически по-силни и здрави мъже, в сравнение с пострадалата- малолетно дете на
12г. възраст, да я догонят и да я
отведат насилствено на набелязаното от тях място, като е прекъснало причинната
връзка – деяние -резултат. Предвид горните характеристики на пострадалата и
извършителите и установеното от коментарите на св.Д. и Д. на следващия ден 29.09.2019г.
появата на св. С. е предотвратила настъпването на по-тежки извънсъставомерни последици, а именно –такива
в сферата на сексуалната неприкосновеност на пострадалото 12г. момиче.
Преследваният резултат –посегателство върху половата неприкосновеност се налага
и от законите на формалната логика като най-логичен такъв, въпреки, че
подсъдимите да не дават обяснения за подбудите си да отвлекат постр. Д., а и в
ранната фаза на опита не са могли с конклудентни действия, издаващи ясни
намерения, насочени към пострадалата да индицират преследването именно на този
резултат.
Анализът
на доказателствата не обуславя извода за доброволен отказ, обратното- нито
молбите на пострадалата, нито виковете и за помощ или съпротивата и не са
мотивирали извършителите да се откажат да довършат намисленото.Илюстрация за
упоритостта, с която са преследвали престъпните си намерения представляват
техните действия, след разкриването им от св.С., установени от свидетелските му
показания. При появата на същия, последвала от бягството на двамата извършители от мястото на
престъплението- мнимият отказ от довършването му, имитиран от подсъдимите,
същите в действителност са се скрили да дебнат в храстите, изчаквайки свидетеля
да отмине и отново да възобновят деянието си, замисъл, който е бил разкрит от
свидетеля, който ги е проследил и е предотвратил техните намерения.
По
изложените съображения настоящият състав не би могъл да сподели вижданията на
защитата за отпадане на престъпния характер на деянието, а също така за незначителна
степен на обществена опасност опита да бъде представено като „детска игра“,
извършеното деяние в населеното място, в светлата част на денонощието, в
съучастие от две лица, едното от които пълнолетно- с регистрирани многобройни
осъждания, по отношение на 12 годишно момиче, което на практика все-още е дете,
предвид и предполагаемата крайна цел-извънсъставомерен резултат, към който е
насочено деянието.
По
описания начин като че на 28.09.2019 г., около 17.00 ч. , в с. Л., С. област,
общ. Б., на ул. „К. Ч.“, в съучастие като извършител с непълнолетния М.Н.М.,
ЕГН ********** *** се е опитал да отвлече А.Ц.Д. - на 12 /дванадесет/ години,
ЕГН **********, като деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице не е
навършило 18 години подсъдимият С. Л.П. е осъществил състава на престъпление по
чл. 142, ал. 2, т.2 и т.3 пр.2, вр.ал.1,вр.чл.18 НК.
По
описания начин като на 28.09.2019 г.,
около 17.00 ч. , в с. Л. общ. Б., на ул. „К. Ч.“ като непълнолетен навършил
шестнадесет годишна възраст, като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си в съучастие като извършител със С.Л.П.,***
се е опитал да отвлече А.Ц.Д. - на 12 /дванадесет/ години, ЕГН **********, като
деянието е извършено от две лица и
отвлеченото лице не е навършило 18 години подсъдимият М. Н.М. е осъществил
състава на чл. 142, ал.2, т.2 и т.З, пр.2 във вр. ал.1 вр.чл.18 ал.1 във вр.
чл.63 ал.2, т.2 от НК.
От
субективна страна, двамата подсъдими са действали с пряк умисъл, обхващащ
всички обективни съставомерни признаци на основния състав –а именно, че я
отвличат от мястото, на което се намира и я придвиждат в пространството
към набелязана предварително дестинация, противно на нейната воля, насилствено,
така и съставомерните признаци, квалифициращи деянието към по тежко- че двама
души, обединили усилията си участват заедно за постигане на преследвания
резултат. Като жители на малко населено място същите са били наясно и с
възрастта на пострадалата.
Целeли са настъпването на
обществено-опасните последици, съзнавайки противоправния им характер. За
последното красноречиво свидетелстват последвалите на следващия ден закани и
заплахи спрямо пострадалата, че „Ще умре , ако на мълчи“, именно защото са
преследвали осуетяване на разкриването на извършеното от тях, за което са
занаели, че покрива признаците на
престъпление, за което се предвижда наказателна отговорност
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА
По
отношение на подсъдимия С. П.:
Съдът
възприема становището на представителя на обвинението за лидерската роля на
този подсъдим, като пълнолетно лице при
осъществяване на деянието. Други обстоятелства, отегчаващи наказателната
отговорност са твърде обремененото съдебно минало на подсъдимия многобройни
осъждания, предимно за посегателства против собствеността, осъществяване на
настоящото престъпление в изпитателния срок на друго осъждане –по НОХД №
642/2018г. на РС –Б., недобри характеристични данни, извлечени от показанията
на разпитаните свидетели С. и Д., както
и не на последно място –изключително ниската възраст на пострадалата –дете на
12 години.
По
отношение на М.Н.М.:
Подсъдимият
М.Н.М. е роден на *** ***, община Б., С. област, ул. „П. Б.“ № ученик в 9-ти клас на ТПГ „С. П.“, неженен,
неосъждан.
Смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелства е чистото съдебно минало на подсъдимия,
отегчаващи –недобри характеристични данни под формата на криминалистични
регистрации, както и изключително ниската възраст на пострадалата-12 години.
И
по отношение на двамата подсъдими становището на представителя на СОП е да бъде
определено наказанието по размер под минималния такъв, като се приложи
разпоредбата на чл.55,ал.1т.1 НК, предвид на това, че деянието не е било
довършено и не са настъпили исканите от подсъдимите обществено опасни
последици.
Съдът
намира същото за основателно, предвид на което определи и наложи на подсъдимите
наказания, както следва:
-На
подсъдимия С.Л.П. –за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС
-
На подс. М. Н.М. –лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,
което на осн.чл.69 НК следва да бъде отложено за максимално дълъг изпитателен
срок -4г. и 6 месеца, през който да се затвърди възпитателното въздействие и да
се създадат трайни нагласи за правомерно поведение у ненавършилия пълнолетие
подсъдим.
На
осн.чл.68,ал.1 НК следва да бъде приведено за ефективно изтърпяване
наказанието лишаване от свобода за срок
от ЧЕТИРИ месеца, наложено на подсъд. С. П. по НОХД № 642/2018г. на РС – Б..
Същото следва да се изтърпи при „строг“ режим- чл.57,ал.1 т.2, б.“в“ ЗИНЗС.
Веществените
доказателства -2бр.джапанки на пострадалата, следва да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в законна сила.
На
осн. чл.189, ал.3 НПК разноските по делото, възлизащи в общ размер на 1080лева,
от които 840лева- сторени в хода на ДП и 240лева- понесени от бюджета на СОС
следва да бъдат възложени на двамата подсъдими разделно- по равно за всеки един
от тях.
Причините
и условията, довели до извършване на престъплението се коренят в незачитане на
неприкосновеността на личността и половата неприкосновеност на малолетните, до
голяма степен обусловени от средата, от която произхождат двамата подсъдими,
намираща своята специфика в традициите, обичаите, възгледите и начина на живот
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: