№ 1611
гр. Варна, 27.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100500811 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 13293/20.02.2023г., подадена от Т. Т. Г. срещу Решение
№ 255/27.01.2023г., постановено по гр.д. № 2176/2022г. на ВРС, 10-ти състав,
с което е уважен предявеният иск, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415
ГПК за приемане за установено, че Т. Т. Г., ЕГН ********** , с адрес в
*******, в качеството му на наследник на А. Т.а Г.а, починала на 21.08.2017г.,
дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* , следните суми:
главница в размер на 449,28 лв., дължима по силата на сключен Договор за
издаване на кредитна карта „Еуролайн“ от 20.09.2003г., между А. Т.а Г.а и
картовото предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК *********;
възнаградителна лихва в размер на 161,87 лв., начислена за периода от
07.08.2017г. до 16.08.2021г., дължима по силата на сключен Договор за
издаване на кредитна карта „Еуролайн“ от 20.09.2003г., между А. Т.а Г.а и
картовото предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК *********;
мораторна лихва за забава в размер на 96,36 лв., начислена за периода от
07.08.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 16876/2021г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се посочва, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Въззивникът излага съображения, че мотивите
на съда относно факта на връчване на съобщението за настъпилата
предсрочна изискуемост на дълга, са противоречиви. За неправилно се сочи
приетото от съда обстоятелство, че чрез ЧСИ Петя И. е връчено съобщение на
въззивника за това, че първоначалното дружество картоиздател е станало
собственост на „Юробанк България", тъй като към него момент посоченият
съдебен изпълнител не е имал такива функции, а соченото писмено
доказателство касаело невръчено съобщение за обявяване предсрочна
изискуемост на дълга. Счита се, че не може да се приеме за връчено
1
уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника Т. Т. по реда на чл. 47
от ГПК, доколкото той е работил по трудов договор към него момент и
уведомлението е можело да му бъде връчено чрез работодател, поради което
се налага мнението, че предсрочната изискуемост на вземането не е настъпила
към сочения от ищеца момент, а едва с връчването на исковата молба през
04.2022г. Поради това, се навежда оплакване, че заповедното производство е
недопустимо, а присъждането на разноски в него – неправилно. За
неправилно и необосновано решението на ВРС се сочи и поради причината,
че съдът не е посочил каква е законната лихва към процесния период, за да
съобрази размера на фиксирания лихвен процент, съотнесен към текста на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. За неправилен се счита и изводът на ВРС, че в случая срокът
за погасяване на вземането започва да тече от момента на съобщаване за
настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като процесните вземания се
определят от въззивника като периодични плащания, които имат определен
падеж и от настъпването, на който се приема поставянето на началото на
давностния срок. Към 04.2022г. - приетият момент на връчване на
изявлението за настъпилата предсрочна изискуемост, се посочва, че са
изтекли повече от пет години от падежа на плащанията, поради което дълъг
изцяло се счита за погасен по давност. Поради изложеното, въззивникът моли
за постановяването на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното
решение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Околовръстен път" № 260 представлявано от адв. Х. Х. И., САК, с който
изразява становище, че постановеното решение на ВРС e правилно и
законосъобразно, поради което подлежи на потвърждаване. Разяснява
съдържанието на облигационното правоотношение между страните,
възникнало по договор за издаване на кредитна карта „Еуролайн“ от
20.09.2003г., квалифицирайки го като такъв за заем за потребление по чл. 240
от ЗЗД по силата, на който кредиторът предава и прехвърля собствеността
върху парична сума до определения от кредитодържателя кредитен лимит, а
кредитодържателят се задължава да върне получените суми и да заплати
възнаградителна лихва за тях при условията и сроковете на договора.
Въззиваемата страна посочва, че кредиторът е изпълнявал задълженията си по
договора, като предвид специфичния характер на кредитния продукт,
картодържателят усвоява различни суми през различните периоди, като
дължи връщане като главница само стойността, която е изтеглил / потребил
от картата. От това следвало, че тази величина може да бъде различна през
различните месеци, поради което всяко теглене от картата се дължи отделно,
само за себе си, без да има периодичен характер, с изключение на минимално
месечно плащане. Сочи се, че въпреки необслужването на задълженията по
кредитната карта от 2017г., вземанията не са погасени по давност, защото
изискуемостта им е настъпила на 16.08.2020г., като в подкрепа се споделя
заетата позиция от ВРС, че дължимите минимални месечни плащания не са и
не могат да бъдат периодични по смисъла на чл. 111 ЗЗД. По отношение на
придобиването от новия приобретател „Юробанк И Еф Джи България" АД на
всички права и задължения по сключените договори с картодържатели
„Euroline" от картовото дружество "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и
неговите потребителите, въззиваемата страна посочва, че картовото
дружество "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД е уведомило картодържателя А.
2
Т.а Г.а за настъпилата промяна с изпратено по пощата на адреса, посочен от
картодържателя, месечно извлечение, като в същото бил вписан и кредитния
лимит в размер на 500 лв. Относно оспорването за неравноправност на
клаузата за договорено възнаграждение по кредитната карта, се счита, че след
като същото не надвишава двойния размер на законната лихва, то същото не
може да се приеме за основателно. Въззиваемата страна /правоприемникът на
картовото дружество – Банката/ твърди, че поради неизпълнение на
договорните задължения от страна на потребителя - картодържател
/неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения с краен срок за плащане съответно 07.08.2017 г. и 07.09.2017г./ на
основание чл. 15 от ОУ, е упражнила правата си да прекрати процесния
договор и да обяви цялото задължение на длъжника за предсрочно изискуемо.
Изявлението за това било обективирано в Покана чрез ЧСИ Петя И. с № 883 в
регистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Варна изпратена до постоянния и
инастоящ адрес на наследника на А. Т.а Г.а - Т. Т. Г., като поканата според
подателя се приема за връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК на
16.08.2020г., или евентуално - с получаване на препис от исковата молба от
адресата. Поради изложените съображения, се изразява становище, че
изискуемостта на вземането е настъпила преди изтичане на 5-годишната
погасителна давност, считано от последното плащане по кредитния продукт.
В заключение, въззиваемата страна намира всички оплаквания на въззивника
за неоснователни, поради което моли за потвърждение на решението на ВРС
и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 13293/20.02.2023г.,
подадена от Т. Т. Г. срещу Решение № 255/27.01.2023г., постановено по
гр.д. № 2176/2022г. на ВРС, 10-ти състав, с което е уважен предявеният иск,
на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК за приемане за установено, че
Т. Т. Г., ЕГН **********, с адрес в *******, в качеството му на наследник на
А. Т.а Г.а, починала на 21.08.2017г., дължи на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, следните суми: главница в размер на 449,28 лв., дължима по
силата на сключен Договор за издаване на кредитна карта „Еуролайн“ от
20.09.2003г., между А. Т.а Г.а и картовото предприятие „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, ЕИК *********; възнаградителна лихва в размер на 161,87
лв., начислена за периода от 07.08.2017г. до 16.08.2021г., дължима по силата
на сключен Договор за издаване на кредитна карта „Еуролайн“ от
20.09.2003г., между А. Т.а Г.а и картовото предприятие „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, ЕИК *********; мораторна лихва за забава в размер на 96,36
лв., начислена за периода от 07.08.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 16876/2021г.
3
по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.05.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4