№ 26
гр. Сливен , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500128 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство „НИКЪЛСЪНС ИНДИПЕНДЪНТ ТРЕЙДЪРС“ ООД гр.В.,
депозирана от процесуален представител по пълномощие и насочена срещу
Решение № 260338/17.12.2020г. по гр.д. № 1640/2020г. на СлРС.
С атакувания съдебен акт съдът уважил установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК, като признал за установено по отношение на ответното дружество,
че ищеца К. Г. Д. от с. Б., общ. С. е собственик на дворно място,
представляващо УПИ Х-392, вкв.50 по ПУП на с. Б., общ. С., одобрен със
заповед № 26/09.01.1984г., с площ на имота 1800 кв.м., при граници: север-
ПИ-ХVІІІ-395, изток – ПИ-ІХ-393, юг-улица, запад- ПУ-ХІІІ-390 и ПИ-ХІ-
391, ведно с построените в дворното място масивна жилищна сграда на един
етаж, застроена върху 75 кв.м., състояща се от три стаи и едно сервизно
помещение и седем стопански сгради с обща кубатура 250 куб.м., находящ се
в с. Б., общ. С., ул. "Б." **, на основание изтекла придобивна давност,
упражнявано владение продължило 12 години. С решението въззивното
дружество е осъдено да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер
1
на 599,24 лв.
Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно и
неправилно. Оспорва твърдението на ищеца, че между тях бил налице
сключен устен договор за продажба на процесния недвижим имот. Твърди, че
заплащането на данъците за имота са действия, насочени към общинска
администрация и ако те не са станали достояние на собственика не
съставлявали демонстриране на завладяване. От показанията на свидетелите,
разпитани в първоинстанционното производство не ставало ясно, че ищеца
упражнявал фактическа власт върху имота, както и, че владението било явно,
постоянно, непрекъсвано и спокойно. Не било достатъчно владелецът да
манефистира пред трети лица собственическо отношение към вещта, ако за
тях собственика не можел да узнае.
Твърди, че ищецът не е манифестирал пред собственика на имота
собственическо отношение към имота.
Иска се от въззивния съд отмяна на решението на СлРС и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е депозиран от ищеца
в първоинстанционното производство.
В с.з. въззивното дружество, редовно призовано, чрез пълномощник не
се представлява от представител по закон или пълномощие. С писмена молба
процесуален представител по пълномощие изразил становище по същество,
като пледира за отмяна на актакуваното решение и отхвърляне на предявения
установителен иск.
Въззиваемият, редовно призован не се явява лично, но се представлява
от пълномощник, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
постановеното решение, като правилно и законосъобразно.
Във въззивната фаза на процеса не се събирани доказателства.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия
срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
2
атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от постановилия го съдебния състав.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск -
предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено, чрез депозирана редовна искова молба.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том
ІV, рег.№ 6944, дело № 59/2006г. на 21.07.2006г. въззивното търговско
дружество придобило собствеността върху спорния по делото недвижим
имот, а именно: Дворно място, представляващо УПИ Х-392, в кв.50 по ПУП
на с. Б., общ. С., одобрен със заповед № 26/09.01.1984г. с площ на имота 1 800
кв.м., при граници: север ПИ ХVІІІ-395, изток- ПИ ІХ-393, юг-улица, запад-
ПИ ХІІІ-390 и ПИ ХІ-391, ведно с построените в дворното място масивна
жилищна сграда на един етаж, застроена върху 75 кв.м.,състояща се от три
стаи и едно сервизно помещение и седем стопански сгради с обща кубатура
250 куб.м.
За периода 2007-2019г.,вкл. въззиваемият платил данъците за
недвижимия имот и такси за битови отпадъци в Община Сливен, видно от
приета приходна квитанция от 21.11.2019г.
В хода на процеса в първата съдебна инстанция са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели.
Показанията на всички свидетели са идентични по отношение на
обстоятелството, че въззиваемият /ищец в първоинстанционното
производство/ ползвал процесният недвижим имот, като отглеждал животни в
него, облагородявал дръвчетата, обработвал двора, както и поддържал
къщата.
3
Свидетелите установяват, че имота бил собственост на чужденци-
англичани, които от 2008г. го напуснали и повече не се върнали в селото. От
показанията на свидетелите К. и И. се установява, че уговорката между
страните в процеса била въззиваемият да закупи имота от въззивното
дружество при следващото завръщане на чужденците, чиято собственост бил
имота. Уговорката между страните била въззиваемият да ползва имота,
докато има възможност да го закупи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, както по отделно, така и съвкупно, които като безпротиворечиви и
неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани в процеса
свидетели, като последователни, логични, вътрешно непререкаеми и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за
защита правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане
да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право.
С Тълкувателно решение № 8/2018г. от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ
се прие, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в
какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда. Когато
защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
/аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/.
Правният интерес на ищеца от водене на този вид иск е обусловен от
обстоятелството, че документално той не притежава процесния имот, като
последният е записан като собственост на въззивното дружество.
При този вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание.
4
Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност,
начиная от есента на 2008г. и към настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или
ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. За
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез
другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на собственост
върху недвижим имот на основание давностно владение.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
десет години при недобросъвестно владение, каквото претендира ищеца,
доколкото няма твърдения да е платил продажна цена и да е била
осъществена покупко-продажба, респ. спазена формата за действителност на
тази сделка.
В чл.69 ЗС е въведена презумпция, че владелеца държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция обаче намира
приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
Така спорния въпрос по казуса опира до обстоятелството съществувало
ли е основание за упражняване на фактическа власт от въззиваемия ищец
върху имота.
Безспорно се установи в процеса, посредством свидетелски показания,
че между страните съществувала уговорка въззиваемият да закупи имота от
въззивното дружество, когато има възможност за това, като до този момент
би могъл да ползва имота и на това основание е допуснат в него. Впрочем
такива са и твърденията на самия ищец в исковата молба за неосъществена
покупко-продажба на имота и ползване и облагородяване на същия от 2008г.
насам.
Следователно установената фактическа власт върху имота от страна на
5
ищеца през 2008г. представлява държане, а не владение с намерение да свои
вещта. В този случай за да се трансформира така установената фактическа
власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяна в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика /в случая, чрез управителя на търговското дружество/, тъй като
за да се придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с
намерение за своене следва да бъде упражнявана явно / в този см. Решение №
291/9.08.2010 г., по гр. д. № 859/2009 г. II ГО ВК;, Решение № 270/20.05.2010
г., по гр. д. № 1162/2009г. II ГО ВКС; Решение № 145/14.06.2011г.,
постановено по гр. д. № 627/2010 г. I ГО ВКС, Решение № 12/19.02.2014г.,
по гр. д. № 1840/2013г. I ГО ВКС, Решение № 41/26.02.2016г. по гр. д. №
4951/2015 г., I г. о. ВКС/.
Такива действия на открито демонстриране на намерение за своене на
вещта от въззиваемия спрямо въззивното дружество, респ.неговия управител
не се установиха по делото. Плащането на данъци и такси във връзка с имота
не представляват действия по промяна на намерението за трансформиране на
държането във владение, а създават отношения на неоснователно обогатяване
между платилия чуждия дълг и лицето, чиито дълг е погасен /данъчния
длъжник/. Освен това демонстриране на владение на вещта пред трети лица е
без правно значение щом остава скрито за собственика й.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът в
процеса и настоящ въззиваем не е доказал, че упражнява фактическа власт
върху спорния имот с намерение за своене, т.е. презумпцията по чл.69 ЗС е
оборена. За начална дата на владение би могло да се приеме датата, на която
търговското дружество, чрез своя представител по закон е разбрало за
предявения срещу него иск, чрез връчване на съдебното решение на
04.01.2021г., доколкото в процеса при връчване на съдебните книжа и
призоваване са допуснати процесуални нарушения. От посочената дата обаче
не е изтекъл предвидения в ЗС давностен срок за придобиване собствеността
върху недвижимия имот.
Така въззивната жалба се явява основателна, постановеното решение,
като неправилно и законосъобразно бива отменено, а предявеният иск по
чл.124, ал.1 ГПК отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
6
По правилата на процеса въззиваемият бива осъден да заплати разноски
на въззивното дружество в размер на 49,62 лв., платена държавна такса за
въззивната фаза на процеса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260338/17.12.2020г., постановено по гр.д.
№ 1640/2020г. на СлРС, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.124, ал.1 ГПК предявеният от К. Г. Д.,
ЕГН: ********** от с. Б., общ. С., ул. "Б." ** против „НИКЪЛСЪНС
ИНДИПЕНДЪНТ ТРЕЙДЪРС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.В., ул.“Н.В.“ № *, ет.*, офис ***, представлявано от Ш. М.
Н., гражданин на Великобритания, положителен установителен иск, че е
собственик на следният недвижим имот: Дворно място, представляващо УПИ
Х-392, в кв.50 по ПУП на с. Б., общ. С., одобрен със заповед №
26/09.01.1984г. с площ на имота 1 800 кв.м., при граници: север ПИ ХVІІІ-395,
изток- ПИ ІХ-393, юг-улица, запад- ПИ ХІІІ-390 и ПИ ХІ-391, ведно с
построените в дворното място масивна жилищна сграда на един етаж,
застроена върху 75 кв.м.,състояща се от три стаи и едно сервизно помещение
и седем стопански сгради с обща кубатура 250 куб.м., на основание давностно
владение за периода от есента на 2008г. до 15.06.2020г. датата на предявяване
на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК К. Г. Д., ЕГН: ********** от
с. Б., общ. С., ул. "Б." ** ДА ЗАПЛАТИ на „НИКЪЛСЪНС ИНДИПЕНДЪНТ
ТРЕЙДЪРС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.В., ул.“Н.В.“ № *, ет.*, офис ***, представлявано от Ш. М. Н., гражданин
на Великобритания, сума в размер на 49,62 лв. /четиридесет и девет лева и
7
0,62 ст./, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8