№ 758
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000917 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по три въззивни жалби на страните срещу решение №
261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI - 23 с-в.
Ответникът „ЛГР джи енд ем“ ЕАД обжалва изцяло решение № 261053
от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI -
23 с-в, с което са уважени предявените срещу него искове по чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ за обявяване на относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сделката за покупко-продажба на
недвижим имот от 21.01.2014г. по нотариален акт № 24, том І, рег.н. 159,
дело 21/2014г., вписан в Служба по вписванията с вх.№ 112/21.01.2014г., акт
№ 60, том I, дело 48/2014г., и на сделката по договор за замяна на недвижими
имоти от 24.02.2015г. по нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело
81/2015г., вписан в Служба по вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт №
142, том I, дело 130/2015г., и са оставени без разглеждане предявените при
условията на евентуалност претенции по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение
на двата договора и иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на договора за замяна, и
1
са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа обжалваното
решение да е недопустимо с оглед недопустимостта на сезиралите съда
искове. Излага исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 ТЗ по отношение на
сделката за продажба от 21.01.2014г. да са недопустими предвид
предявяването им при липса на правен интерес и невъзможността да бъде
постигната целената с конститутивните искове правна промяна по връщане на
продадения имот в масата на несъстоятелността. Обосновава възражението си
с установените по делото факти продаденият на 21.01.2014г. имот от
длъжника, да му е върнат в собственост с последващо прехвърляне по
договор за замяна от 24.02.2015г., а в последствие длъжникът сам да е продал
имота на 26.02.2015г. на трето за спора лице, на което решението по
настоящия спор ще е непротивопоставимо на основание чл. 647, ал. 3 ТЗ.
Оспорва като необосновани и изводите на съда досежно основателността на
предявения главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ с доводи съдът да не е отчел,
че имотът е бил ипотекиран за обезпечаване на задължение на длъжника в
много по-голям размер от стойността на недвижимия имот, както и предвид
липсата на извършена от съда преценка за промяната на стойността на имота
в периода между сделките. Сочи по отношение на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6
ТЗ с оглед връщането на имота обратно на длъжника отново да не е налице
изискуемата от закона основна предпоставка – увреждане на кредиторите на
масата на несъстоятелността. Оспорва като необосновани изводите на съда,
че относителната недействителност на договора за замяна от 24.02.2015г.
следва да бъде разглеждана във връзка с предходната сделка от 21.01.2014г.,
като излага сделките да са самостоятелни и да следва да бъдат разглеждани
независимо една от друга. Поддържа сделката от 24.02.2015г. да не уврежда
кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като насрещните престации
по нея са еквивалентни, което сочи да определя предявените искове по чл.
647, ал. 1, т. 3, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД за неоснователни. По изложените доводи
моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и
производството по делото прекратено, при условията на евентуалност моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът, „Лайтхаус голф ризорт“ АД – в несъстоятелност, обжалва
изцяло решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, с което са уважени предявените срещу
него главни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Поддържа решението да е
2
неправилно предвид неговата необоснованост и постановяването му в
противоречие на закона. Излага установените по делото факти да изключват
извод за значителна неравностойност на престациите по атакуваните сделки
като поддържа отчужденият с първата сделка имот да е върнат в
патримониума на продавача. Сочи тези факти да обосновават и липсата на
правен смисъл атакуваната сделка да бъде отменяна. Оспорва да има
увреждане за длъжника и от сключената втора сделка по замяна на
недвижими имоти като поддържа престациите по последната да са
еквивалентни. Излага и процесните имоти далеч преди сключването на
атакуваните сделки да са били ипотекирани за обезпечаване на задължения на
техния собственик в размери, по – големи от стойността на имотите, което е
ограничавало възможността на кредиторите на длъжника да се
удовлетворяват от стойността на същите имоти, по която причина поддържа и
последните въобще на не могат да бъдат разглеждани като част от общото
обезпечение на кредиторите на „Лайтхаус голф ризорт“ АД. По изложените
доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
отхвърлени като неоснователни.
Третите лица помагачи на страната на ищеца – М. Й., П. К. М. Х., С. Х.,
К. Р. М., Б. М. Я. – М., Д. К., П. Л. К. К. и М. М., обжалват решение № 261053
от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI -
23 с-в, в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените при
условията на евентуалност претенции по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение
на двата договора и иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на договора за замяна.
Поддържат решението в тази му част да е недопустимо и да е с
характеристиките на прекратително определение, което имат интерес като
помагачи на ищеца да обжалват. Излагат правилно в мотивите съдът да е
приел, че с оглед уважаването на предявените като главни искове не се сбъдва
условието да бъдат разгледани евентуалните такива по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и
чл. 135 ЗЗД, но поддържат съдът да е следвало да се ограничи с последната
констатация и да третира исковете като да не са били предявени. Сочат с
постановения диспозитив за оставяне без разглеждане на евентуалните искове
съдът да е преградил възможността за по-нататъшното разглеждане на
исковете при сбъдване на процесуалното условие за това. Излагат това
произнасяне да е противно и на даденото задължително тълкуване с т. 15 от
ТР 1/04.01.2001г. по т.д. 1/2000г. на ОСГК на ВКС и молят въззивният съд да
3
обезсили решението в тази му обжалвана част, което според тях ще премахне
пречката за произнасяне от горните инстанции при сбъдване на
процесуалното условия по евентуалните претенции.
Ищецът – синдикът на „Лайтхаус голф ризорт“ АД- в несъстоятелност,
оспорва въззивните жалби на ответниците с доводи първоинстанционното
решение да е правилно и обосновано, в частта, с която са уважени
предявените по делото като главни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Излага
доводите по жалбите за недопустимост на съдебния акт в тази му част да са
необосновани и неконкретни. Сочи с процесните сделки длъжникът да се е
лишил от свое имущество, от което при определени условия биха могли да се
удовлетворят и хирографарните кредитори, предвид на което и интерес от
предявяването на исковете по чл. 647 ТЗ да е безспорно налице за
кредиторите на масата на несъстоятелността. Оспорва като необосновани и
оплакванията по жалбите на ответниците за липса на увреждане с процесните
сделки на имуществото на длъжника. Излага с първата сделка да е уговорена
насрещна престация срещу отчуждавания имот, която е 12 пъти по-малка от
стойността на имота, което покрива фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3
ТЗ. Излага увреждаща да е и втората атакувана сделка по замяна на
недвижими имоти като поддържа предвид уважаването на иска по отношение
на сделката за продажба от 2014г. и с оглед ретроактивното действие на
обявената относителна недействителност на тази сделка към датата на
сключване на договора за замяна ответникът „ЛГР джи енд ем“ ЕАД да не е
имал в патримониума си права на собственост върху еднофамилната сграда,
обект на сделката от 2014г., предвид на което и реално да не е престирал
нищо по сделката за замяна, което прави престациите по последната
значително неравностойни по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. По жалбата на
третите лица помагачи излага същата да е основателна по изложените в нея
доводи и заявява да се присъединява към нея.
Третите лица помагачи на страната на ищеца с писмен отговор оспорват
жалбите на ответниците. Излагат с жалбите да се сочат несъществуващи
пороци на първоинстанционния акт. Сочат по първата атакувана сделка
предпоставките за отмяната да се установяват безспорно от приетата
оценителна експертиза. Втората сделка поддържат да следва да бъде
разглеждана заедно с първата, доколкото страните по сделките са едни и
4
същи лица и няма друго установимо основание за сключването им освен да се
увредят интересите на кредиторите на несъстоятелността, като крайният
резултат е получаване от ответника на три апартамента на стойност 430 000
лв. срещу поемане на задължение за плащане на цена в размер на 48 000 лв.
Излагат предвид последното значително несъответствие в престациите
правилно съдът да е уважил предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по
отношение и на двете атакувани сделки. Поддържат основателни да са и
предявените при условя на евентуалност искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ като
сочат сделките да са сключени в подозрителния период между свързани лица,
както и да са увреждащи за кредиторите на масата на несъстоятелността,
доколкото съобразно установената съдебна практика увреждаща е всяка
сделка, с която длъжникът се разпорежда със свое имущество, независимо
каква е насрещната престация. По аналогични съображения излагат да е
основателен и предявеният евентуален иск по чл. 135 ЗЗД като поддържат
страните по договора за замяна да се установява и да са недобросъвестни,
като вторият ответник е знаел за задълженията на първия ответник, както към
държавата, така и към третите лица помагачи. Оспорват като неоснователни
възраженията на ответниците за липсата на правен интерес от предявените
искове с оглед обременяването на имотите, предмет на процесните сделки, с
ипотеки преди датите на сключване на атакуваните договори с доводи, че
ипотекираните имоти са част от имуществото на длъжника и обезпечават
всички негови задължения и наличието на договорна ипотека върху имот не е
пречка, както за принудително изпълнение върху последния, така и за
удовлетворяване от получените при реализацията му суми и на хирографарни
кредитори на длъжника. Отделно от това поддържат и наличието на
твърдяната от кредиторите ипотека да не се доказва по делото при тяхна
доказателствена тежест, доколкото ипотеката е учредена преди повече от 10
години и няма данни дали е продължено, респ. подновено вписването .
Оспорват като неоснователни и втората група възражения на ответниците за
недопустимост на исковете с оглед разпореждането с недвижимите имоти в
полза на трети добросъвестни лица преди вписването на исковата молба по
предявените искове по чл. 647 ТЗ, с доводи, че последните обстоятелства не
препядстват ефективната защита на кредиторите, в която насока цитират
съдебна практика по решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. По
изложените доводи молят решението да бъде потвърдено в обжалваната му от
5
ответниците част.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно.
Решението е допустимо, а поддържаните в жалбите на страните
оплаквания в обратен смисъл са неоснователни по следните доводи:
Със сезиралата съда искова молба от синдика на „Лайтхаус голф
ризорт“ АД са предявени като главни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и
евентуални искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД.
С нормата на чл. 649 ТЗ е определен преклузивен срок за предявяване
на отменителните искове по чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, както и
процесуалната легитимация на синдика на дружеството в несъстоятелност да
предяви исковете пред съда по несъстоятелността.
Видно от представеното по делото решение от 29.12.2018г. по т.д.
2360/2018г. по описа на САС, 11 състав, с последното съдебно решение е
обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност
на „Лайтхаус голф ризорт“ АД, ЕИК *********.
Сезиралата съда искова молба по настоящия спор е депозирана в съда
на 16.12.2019г. от синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД при спазване на
установения в чл. 649 ТЗ преклузивен срок и при процесуална легитимация
на подалият исковата молба синдик.
С изричната уредба на конститутивните искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135
ЗЗД законодателят е признал правния интерес на легитимираните да предявят
исковете лица от търсената с исковете защита, в този смисъл и в тежест на
заявилата възражение за липса на интерес страна е да докаже, че в конкретния
спор такъв интерес липсва.
Поддържаните от ответниците възражения според настоящия състав на
съда не обосновават извод за липса на правен интерес от предявените
конститутивни искове. По делото се установява, че след атакуваните с
исковете по чл. 647 ТЗ сделки приобретателите по последните са се
разпоредили с правото на собственост върху имотите в полза на трети лица
6
преди вписване на исковата молба по настоящия спор. Последните факти и не
са спорни между страните, но според настоящия състав на съда не изключват
интереса от търсената съдебна защита, предвид признатите от закона – чл.
648 ТЗ, и непротиворечивата съдебна практика последици от уважаването на
конститутивните искове по чл. 647 ТЗ, а именно при уважаване на исковете с
влязло в сила решение вещното право се връща в патримониума на
прехвърлителя, а когато то не се намира у приобретателя по причина на
погиване на вещта или на отчуждаването , за насрещната страна по сделката
на основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 57 ЗЗД възниква право да получи
равностойността на същото право. В този смисъл е съдебната практика по
решение № 93 от 10.07.2014г. по т.д. 2907/2013г. по описа на ВКС, ТК, II ТО,
решение № 104 от 09.09.2019г. по т.д. 1954/2018г. по описа на ВКС, ТК, II
ТО, решение № 4 от 25.02.2021г. по т.д. 2910/2019г. по описа на ВКС, ТК, I
ТО и решение № 11 от 22.06.2021г. по гр.д. 977/2020г. по описа на ВКС, ТК,
II ГО.
Не почиват на закона и поддържаните от ответниците възражения, че за
кредиторите на масата на несъстоятелността липсва правен интерес от
предявените искове по чл. 647 ТЗ предвид наличието на учредена върху
имотите ипотека в полза на един кредитор за задължение в размери,
надвишаващи стойността на процесните недвижими имоти. Предвид нормата
на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори, които могат да се удовлетворят от него, което според
настоящия състав на съда обосновава интерес от предявените искове за
попълване масата на несъстоятелността.
Съдът намира за допустимо първоинстанционното решение и в частта, с
която съдът е постановил решението си с участието на трети лица помагачи
на страната на ищеца, като изцяло споделя мотивите и разрешенията в тази
насока, дадени с определение № 72 от 09.02.2017г. по т.д. 2118/2016г. по
описа на ВКС, ТК, I ТО. С последния съдебен акт в хипотеза като процесната
е прието, че с изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ е предоставено правото на
кредитора на несъстоятелността, наред с хипотезата на лично предявяване на
отменителния иск - при бездействие на синдика, да се конституира като
съищец по иска, последващо на предявяването му от друг кредитор / в
гражданския процес - недопустимо последващо активно субективно
съединяване на искове/, не по-късно от първото по делото заседание,
7
съответно е обявено за недопустимо предявяването от този кредитор на
отделен отменителен иск, на същото основание и за същото действие /сделка/.
Съгласно чл. 649, ал. 3 пр. първо ТЗ постановеното по отменителния иск
решение има действие за всички кредитори на несъстоятелността, длъжника и
синдика. Съвместно участие на синдик, със самостоятелна процесуална
легитимация на ищец, и кредитор на несъстоятелността, с изменението на чл.
649, ал. 1 ТЗ не е предвидено в самостоятелна хипотеза на предявен от
синдика иск / тъй като последното изключва бездействието, като
предпоставка за предявяване на иска от кредитор на несъстоятелността /, а
само в хипотеза на предявен от кредитор на несъстоятелността иск. Предвид
горната уредба е противно на правната логика да се изключи правен интерес
от конституиране на кредитор на несъстоятелността като трето лице помагач
на страната на ищеца при предявен иск от синдика и при изрично визирана от
законодателя възможност за кумулиране на предявен от него и от синдика -
макар служебно конституиран - иск, след като и в двете хипотези решението
има идентично установително действие в отношенията между кредитора и
длъжника в несъстоятелност / противна страна в производството. В случай, че
е благоприятно, решението по такъв иск безспорно рефлектира върху масата
на несъстоятелността и увеличава вероятността за удовлетворяването и на
конкретния кредитор в производството по несъстоятелност.
Решението е предмет на въззивен контрол и в частта му, с която съдът е
приел да не се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявените
като евентуални искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД и отразил тази
си решаваща дейност в диспозитива на съдебния акт с произнасяне за
оставяне без разглеждане на евентуалните искове. Спорът по евентуалните
искове, неразгледани от първата инстанция, е пренесен пред въззивния съд по
въззивните жалби на ответниците съобразно дадените разяснения с т. 15 от
ТР 1 от 04.01.2001г. по гр.д. 1/2000г. на ОСГК на ВКС, като при евентуална
отмяна на решението, в частта му, с която съдът е уважил главния иск, би се
сбъднало процесуалното условие и въззивният съд ще се произнесе по
същество по заявените като евентуални претенции. Въззивният съд, обаче,
както е разяснено с тълкувателния акт не се самосезира с тази претенция, тя е
допустимо заявена пред първоинстанционния съд, част е от предмета на
делото пред първата инстанция и жалбата на ответниците запазва
потенциалната възможност като инстанция по същество въззивният съд да се
8
произнесе по евентуалните претенции. В този смисъл и в случаите като
процесния, когато при стриктно изпълнение на разясненията по т. 19 от ТР
1/2000г. на ОСГК на ВКС, съдът е очертал изрично в съдебното решение –
неговия диспозитив, а не само в мотивите към съдебното решение, предмета
на делото, включително, че е сезиран и с евентуални искове, които не
разглежда по причина на несбъдване на процесуалното условие за
произнасяне от съда по същество по тях, съдът не постановява прекратителен
акт и не препядства разглеждането на евентуалните искове по същество при
сбъдване на процесуалното условие пред въззивната инстанция. Решението в
тази му част, освен че е постановено при стриктно приложение на
процесуалния закон и тълкувателната практика по приложението му – т. 19 от
ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС, е и допустимо при дължима от въззивния съд
служебна проверка по жалбата на ответниците, като съответно на очертания
от страните предмет на делото – предявени при евентуално съединение
искове.
Именно с оглед на гореизложеното разрешение със задължителната за
съдилищата практика по ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС е и изрично отречен
правния интерес на ищеца, респективно на третите лица помагачи на неговата
страна, да обжалват решението в частта, с която съдът е приел, че няма да се
произнесе по евентуалния иск по причина на несбъдване на процесуалното
условие за последното. В тази му част, макар съдът да решава да не се
произнесе – да остави без разглеждане евентуалните искове, за ищеца и
помагачите му липсва интерес да подадат въззивна жалба, тъй като интересът
им е удовлетворен – целеният резултат е постигнат с произнасянето на съда
по главния иск. Интерес от въззивна жалба срещу тази част на съдебния акт е
мислим само при изложени твърдения съединяването на исковете да не е
евентуално, а да е кумулативно, каквито твърдения не са изложени от никоя
от страните по спора, включително и в подадената въззивна жалба от третите
лица помагачи с вх.н. 338513/19.07.2021г. по описа на СГС. С жалбата
изрично се признава преценката на съда да не разгледа евентуалните искове
да е правилна, предвид вида на обективното им съединяване, като
оплакването е така отразената в диспозитива на решението решаваща дейност
на съда да има различно от гореочертаното с тълкувателния акт правно
значение и да представлява по съществото си прекратително определение. По
вече изложените доводи на съда и с оглед даденото тълкуване на
9
процесуалния закон отказът на първоинстанционният съд да се произнесе по
сезиралите го евентуални искове по причина несбъдване на очертаното от
самия ищец процесуално условие не е акт от категорията на прекратителните,
като висящността на спора и по евентуалните искове се запазва по подадената
от ответниците жалба, и независимо от неразглеждането на исковете от
първата инстанция, при сбъдване на условието същите ще бъдат разгледани
от въззивния съд, който е съд по съществото на спора. По тези мотиви и
депозираната от третите лица помагачи въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в тази му част, с която съдът е отразил в
решението, че няма да се произнесе по евентуално предявените искове с
оглед уважаването на главните такива, е подадена при липса на правен
интерес и следва да бъде оставена без разглеждане. От ищеца – синдика на
„Лайтхаус голф ризорт“ АД е заявено недопустимо искане за присъединяване
към жалбата на третите лица помагачи, доколкото нормата на чл. 265 ГПК
предвижда възможността за присъединяване към жалбата на друг съищец или
съответник обикновен другар, а не присъединяване към жалбата на трето
лице помагач на същата страна, в който последен случай, ако бе допустима
жалбата, би ползвала и подпомаганата страна, без да е необходимо да се
присъединява към нея. То тези доводи и исканото присъединяване се явява
недопустимо и не е уважено от въззивния съд.
Досежно правилността на обжалваното решение съдът приема
следното:
По вече изложените мотиви съдът е сезиран с обективно съединени
главни искове за обявяване за относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ на
сделката за покупко-продажба на недвижим имот от 21.01.2014г. по
нотариален акт № 24, том І, рег.н. 159, дело 21/2014г., вписан в Служба по
вписванията с вх.№ 112/21.01.2014г., акт № 60, том I, дело 48/2014г., и на
сделката по договор за замяна на недвижими имоти от 24.02.2015г. по
нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан в Служба по
вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело 130/2015г.
Съобразно приложимата редакция на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността възмездни сделки, при които даденото значително
10
надхвърля по стойност полученото, извършени в двугодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. С ал. 2 на чл. 647 ТЗ
е предвидено, че ал. 1 на чл. 647 ТЗ се прилага и за действия и сделки,
извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Видно от представения по делото нотариален акт № 24, том І, рег.н.
159, дело 21/2014г., вписан в Служба по вписванията с вх.№ 112/21.01.2014г.,
акт № 60, том I, дело 48/2014г., длъжникът в несъстоятелност „Лайтхаус голф
ризорт” АД, сключва договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който „Лайтхаус голф ризорт” АД продава на купувача „ЛГР джи
енд ем“ АД собствения си имот- жилищна сграда, еднофамилна с
идентификатор 02508.541.174.11, със застроена площ от 204 кв.м. на два
етажа, заедно с 693,85 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот
02508.541.174 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед на
директора на СГКК – Добрич, и съответните идеални части от правото на
строеж, срещу продажна цена от 48 000 лв. с вкл. ДДС.
Атакуваната сделка е сключена на 21.01.2014г. след подаване на молбата
по чл. 625 ТЗ в съда на 05.05.2011г. и след подаване на молбата по чл. 629, ал.
4 ТЗ на присъединени кредитори на 22.11.2011г., по която е постановено
решение от 29.12.2018г. по т.д. 2360/2018г. по описа на САС, 11 състав, с
което е обявена неплатежоспособността и открито производство по
несъстоятелност на „Лайтхаус голф ризорт” АД, както и след началната дата
на неплатежоспособността съобразно последното решение – 31.12.2011г.,
предвид на което и последната покупко-продажба попада в очертания период
с нормата на чл. 647, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ТЗ.
С депозираното по делото заключение по допуснатата СТЕ вещото лице
в кръга на притежаваните специални знания, които не са оспорени от
страните, е дало отговор на поставената му задача за стойността на
продавания недвижим имот към датата на сделката, като е определил
последната на 519 800 лв. С депозирано допълнително заключение вещото
лице е дало оценка на имота при съобразяване на наличието на наложена
върху имота ипотека за обезпечаване задължения на продавача, като е приел,
че стойността му при доброволна реализация, каквато безспорно
11
представлява продажбата му с договор за покупко-продажба, пазарната му
стойност е 465 700 лв.
Настоящият състав на съда кредитира събраните по делото заключения
по основна и допълнителна СОЕ като дадени от специалист, обосновани и
неоспорени от страните, и приема действителната стойност на продаденото от
длъжника „Лайтхаус голф ризорт” АД с процесната сделка имущество към
датата на продажбата и при отчитане на доказаната по делото учредена
ипотека върху имота - л. 165 – л. 187, да е 465 700 лв., или даденото от
длъжника по сделката е 465 700 лв., което е с 9,70 пъти повече от насрещната
престация -договорената цена от 48 000 лв.
Последното неравновесие в насрещните престации по възмездната
сделка според настоящия състав на съда покрива и последния елемент от
фактическия състав на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – даденото
значително надхвърля полученото по сделката от длъжника, предвид на което
и процесната сделка по договор за покупко-продажба по нотариален акт
нотариален акт № 24, том І, рег.н. 159, дело 21/2014г., вписан в Служба по
вписванията с вх.№ 112/21.01.2014г., акт № 60, том I, дело 48/2014г., следва
на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да бъде обявена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.
В последния смисъл е и практиката по постановеното по реда на л. 290
ГПК решение 1 от 22.04.2016г. по т.д. 2750/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която
е прието, че наличието на значително превишение на даденото от длъжника
по двустранната сделка над полученото следва да се преценява във всеки
конкретен случай, и приблизителното превишение от 30% по конкретния,
разгледан по последното дело, спор е прието за значително.
Втората атакувана сделка е сключен договор за замяна от 24.02.2015г.
по нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан в Служба
по вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело 130/2015г.,
между „Лайтхаус голф ризорт” АД и „ЛГР джи енд ем“ АД, по силата на
който „Лайтхаус голф ризорт” АД прехвърля на „ЛГР джи енд ем“ АД
собствеността върху три недвижими имота – апартамент с идентификатор
02508,541,151.2.15, апартамент с идентификатор 02508.541.151.1.20 и
апартамент с идентификатор 02508.541.167.1.34, всичките находящи се в
Комплекс „Лайтхаус голф ризорт“ в землището на гр. ***, като в замяна „ЛГР
12
джи енд ем“ АД прехвърля на „Лайтхаус голф ризорт” АД собствеността
върху недвижим имот - жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор
02508.541.174.11, със застроена площ от 204 кв.м. на два етажа, заедно с
693,85 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот 02508.541.174
по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед на директора на
СГКК – Добрич, и съответните идеални части от правото на строеж.
Атакуваната сделка е сключена на 24.02.2015г. след подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ в съда на 05.05.2011г. и след подаване на молбата по
чл. 629, ал. 4 ТЗ на присъединени кредитори на 22.11.2011г., по която е
постановено решение от 29.12.2018г. по т.д. 2360/2018г. по описа на САС, 11
състав, с което е обявена неплатежоспособността и открито производство по
несъстоятелност на „Лайтхаус голф ризорт” АД, както и след началната дата
на неплатежоспособността съобразно последното решение – 31.12.2011г.,
предвид на което и последната сделка попада в подозрителния период по чл.
647, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 ТЗ.
С депозираното по делото заключение по допуснатата СОЕ вещото
лице е дало отговор на поставената му задача за стойността на заменените
недвижими имот към датата на сделката, като е определил стойността на
прехвърляните от „Лайтхаус голф ризорт” АД три недвижими имота –
апартаменти, на 430 400 лв., а прехвърляният в замяна от „ЛГР джи енд ем“
АД имот на 519 800 лв. С депозирано допълнително заключение вещото лице
е дало оценка на имотите при съобразяване на наличието на наложена върху
тях ипотека, като е приел, че стойността на трите апартамента при
доброволна реализация, каквато безспорно представлява замяната им с
договор за замяна, е в размер общо на 385 600 лв., а заменяния имот –
двуетажна сграда е на стойност 465 700 лв.
Настоящият състав на съда кредитира събраните по делото заключения
по основна и допълнителна СОЕ като дадени от специалист, обосновани и
неоспорени от страните, и приема действителната стойност на прехвърленото
от длъжника „Лайтхаус голф ризорт” АД с процесната сделка имущество към
датата на замяната и при отчитане на доказаната по делото учредена ипотека
върху имота - л. 169 – л. 187, да е 385 600 лв., или даденото от длъжника по
сделката е 385 600 лв., което е по-малко от полученото по насрещната
престация – стойността на получения в собственост имот от 465 700 лв. Или
13
по отношение на сделката по договор за замяна от 24.02.2015г. по нотариален
акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан в Служба по вписванията с
вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело 130/2015г., не се установява
изискуемата с разпоредбата на 647, ал. 1, т. 3 ТЗ предпоставка даденото от
длъжника по възмездната сделка значително да надвишава полученото и
напротив полученото е на по-висока стойност от даденото от длъжника.
Настоящият състав на съда приема да не намират опора в закона
подържаните от ищеца и помагачите му тези, че двете атакувани сделки
следва да бъдат преценявани по предявените обективно съединени искове
заедно, като макар да не е налице неравност на престациите по втората
сделка, същата да следва да бъде прогласена за недействителна по отношение
на кредиторите на несъстоятелността по причина на факта, че страни по
сделката са едни и същи лица и с втората сделка да е върнат в собственост на
ищеца прехвърленият имот с първата сделка, по отношение на която са
налице предпоставките за обявяването и за относително недействителна на
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
На първо място, предложеното от ищеца и помагачите му разрешение
не е изводимо от закона. Предвид вече цитираната норма на чл. 647, ал. 1, т. 3
ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността възмездни сделки, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото, извършени в двугодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, като предпоставките
за исканата отмяна следва да бъдат изследвани по отношение на всяка
атакувана сделка или действие на длъжника поотделно, а съединяването на
исковете при атакуване на няколко сделки е обективно, без изходът по единия
иск да зависи и да е обвързан от изхода на спора по другия иск поради
липсата на общи факти, които да налагат еднакво произнасяне от съда. В този
смисъл е и съдебната практика като на настоящия състав на съда не му е
известна практика по влязло в сила съдебно решение, с която да е прието
нещо различно в предлагания от ищеца смисъл.
На второ място, по вече изложените от съда доводи за последиците от
уважения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на първата атакувана
сделка за продажба от 21.01.2014г. обстоятелството, че приобретателят по
14
сделката е прехвърлил собствеността върху имота преди вписването на
исковата молба не препядства защитата, която успешното провеждане на
последния иск дава на кредиторите на масата на несъстоятелността, като с
оглед невъзможността имотът да бъде върнат в масата на несъстоятелността
по причина, че не е в собственост на приобретателя по атакуваната сделка, на
основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 57 ЗЗД за дружеството в несъстоятелност
възниква вземане за стойността на прехвърления имот, от което вземане като
заместваща престация ще могат да се удовлетворят кредиторите на масата на
несъстоятелността. Обратен извод, не може да бъде изведен и в хипотеза като
процесната, когато с последваща сделка приобретателят се е разпоредил с
получения по атакуваната сделка имот в полза на самия прехвърлител, който
пък го е прехвърлил на трето лице, доколкото единственият релевантен факт
за очертаните с нормата на чл. 648 ТЗ последици е дали към датата на влизане
в сила на съдебното решение, с което се уважава иск по чл. 647 ТЗ, имотът,
получен от приобретателя по обявената за относително недействителна
сделка, се намира в патримониума на приобретателя, и не държи сметка за
причината, поради която имотът не се намира там – погиване на вещта или
отчуждаването ѝ, още по-малко кому е прехвърлено правото на собственост.
Не почиват на закона и на приетото с утвърдената и непротиворечива
съдебна практика на ВКС относно последиците от уважени искове по чл. 647
ТЗ, включително по решение № 93 от 10.07.2014г. по т.д. 2907/2013г. по
описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 104 от 09.09.2019г. по т.д. 1954/2018г.
по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 4 от 25.02.2021г. по т.д. 2910/2019г.
по описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 11 от 22.06.2021г. по гр.д. 977/2020г.
по описа на ВКС, ТК, II ГО, доводите по писмения отговор на синдика на
„Лайтхаус голф ризорт“ АД, че предвид относителната недействителност на
сделката за продажба от 21.01.2014г., то към датата на сключване на втората
сделка за замяна на 24.02.2015г. „ЛГР джи енд ем“ АД не е имало в
патримониума си право на собственост върху недвижимия имот – двуетажна
сграда, и по тази причина не е престирал нищо по договора за замяна.
С горецитираната практика по постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда, е прието, че
доколкото законът урежда необходимостта от проведено исково
производство за обявяване на сделките за относително недействителни по иск
по чл. 647 ТЗ, то недействителността по последната правна норма се
15
различава от нищожността съобразно гражданското право – чл. 26 ЗЗД.
Прието е и по същата причина атакуваните с искове по чл. 647 ТЗ сделки да
са валидни и да са породили исканите от страните правни последици,
включително е настъпил транслативния ефект по отношение на
прехвърлените вещни права и да обвързват страните до момента на влизане в
сила на решението, с което се уважава иск по чл. 647 ТЗ. По същата причина
и за разлика от класическата нищожност по ЗЗД в хипотезата на уважен иск
по чл. 647 ТЗ задължението за връщането по дадените престации по сделката
възниква, респективно е изискуемо на датата, на която влиза в сила съдебното
решение, с което искът по чл. 647 ТЗ се уважава, а не от датата на сключване
на сделката. По същите мотиви и независимо, че правната последица от
уважаването на иск по чл. 647 ТЗ е същата като признатите последици по чл.
34 ЗЗД при нищожна сделка релевантния момент, към който се преценява
каква следва да е престацията е датата на влизане в сила на съдебното
решение по иска по чл. 647 ТЗ и ако към последната дата имотът не е в
патримониума на приобретателя по сделката същият на основание чл. 57 ЗЗД
дължи неговата равностойност в пари. В този смисъл и към датата на
извършване на атакуваната сделка от 24.02.2015г. последната е валидна и е
проявила транслативния си ефект, включително по отношение на
прехвърлените от „ЛГР джи енд ем“ АД вещни права върху жилищна сграда.
По горните мотиви на съда и предявеният главен иск по чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сделката по нотариален акт № 134, том
І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан в Служба по вписванията с вх.№
324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело 130/2015г., следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид горния извод на въззивната инстанция се сбъдва условието да
бъде разгледан предявеният като първи евентуален иск за обявяване на
същата сделка за относително недействителна по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Съобразно редакция на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ може да бъде обявена за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка,
която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника,
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не
16
по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
или в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност – чл. 647, ал. 2
ТЗ.
По вече изложените доводи на съда сделката е сключена в очертания с
последната норма подозрителен период.
По делото се установява следващия елемент от фактическия състав на
предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а именно насрещна страна по
атакуваната сделка за замяна е свързано лице с длъжника, съобразно
дефиницията на последното понятие, дадена с нормата на параграф 1 от ДР на
ТЗ. Видно от представения по делото списък на учредителите и записаните от
тях акции на учредителното събрание на „ЛГР джи енд ем“ АД, проведено на
27.05.2011г., ответникът „Лайтхаус голф ризорт“ АД записва в собственост
11 561 710 броя акции с номинална стойност 1 лв. при записани от другият
учредител „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ 1000 бр. акции с
номинална стойност 1 лв. При доказателствена тежест за ответниците по
делото не са събрани доказателства гореустановеното притежание на акциите
от капитала на ответника „ЛГР джи енд ем“ АД да е променено преди
03.07.2019г., когато по партидата на търговеца е вписана промяна –
преобразуването му в ЕАД и е вписан едноличен собственик на капитала –
„Голф пропърти мениджмънт“ ЕАД. Предвид нормата на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ
свързани лица са дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от
дяловете и акциите, издадени с право на глас, като ответниците предвид
горните констатации на съда отговарят на тази дефиниция за свързани лица
към датата на сключване на атакуваната сделка – 24.02.2015г.
Налице е постоянна и непротиворечива практика по постановени по
реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, включително по решение 224 от
18.12.2017г. по т.д. 513/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 56 от
01.08.2018г. по т.д. 1538/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 11 от
27.02.2020г. по т.д. 2529/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и цитираните с
тях съдебни решения, съобразно която при предявените искове по чл. 647 ТЗ,
включително и тези по чл. 647, ал.1 , т. 6 ТЗ, имущественото увреждане на
масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от
17
страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова
увреждане, е предпоставка за тяхното уважаване. Прието е и че с оглед
сходството на исковете по чл. 647 ТЗ и този по чл. 135 ЗЗД и за целите на
дефиниране на понятието „увреждаща“ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ
следва да бъдат съобразени разрешенията по утвърдената съдебна практика
относно исковете по чл. 135 ЗЗД, или че увреждащо е всяко конкретно
действие на длъжника, с което се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Такова увреждане е прието, че е налице когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворяването на кредитора, в това число извършено опрощаване на
дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг и др.
При зачитане на непротиворечивата и постоянна практика по
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение 149/12.11.2013г. по т.д.
422/2012г., описа на ВКС, ТК, І ТО, решение 50 от 12.05.2017г. по т.д.
731/2016г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение 407 от 29.12.2014г. по грд.
2301/2014г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 147 от 12.02.2018г. по
т.д. 2530/2016г., описа на ВКС, ТК, І ТО, както и цитираната с тях относима
практика, увреждане е налице за кредитора и при осъществена
прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, доколкото с
последната сделка имуществото на длъжника се намалява. Увреждане за
кредитора е налице и при възмездност на отчуждителната сделка, доколкото
до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото
имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената
насрещна престация /сума от цената по продажбата или друго имуществено
право, включително право на собственост/ да не е налице и следователно да
не може да служи за удовлетворение на кредитора. В този смисъл и
възраженията на ответниците за липса на увреждане на ищеца предвид
възмездността на атакуваната сделка са напълно неоснователни, независимо
от обстоятелството дали и каква е стойността на заменените имоти, както и
дали същите са обременени или не с ипотеки. Предвид нормата на чл. 133
ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечаване на неговите
кредитори, предвид на което и разпореждането, с която и да е вещ от
последното е увреждащо за кредиторите на ответника. С цитираната съдебна
практика е прието и че възприемането на противното би означавало на
18
длъжника да бъде предоставена възможността за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества кредиторът да насочи изпълнението си,
каквото право законът не му дава, а напротив кредиторът има право на
последния избор и не е длъжен да установява цялото имущество на длъжника
си. По тези доводи и доколкото с процесната сделка длъжникът се е
разпоредил с притежаваното от него право на собственост върху три
недвижими имота – апартаменти, то последният е намалил имуществото си,
лишил е кредиторите от възможност да се удовлетворят чрез изпълнение
върху тези имоти и така е увредил интереса на кредиторите, а увреждащата
сделка следва да бъде обявена за относително недействителна по предявения
първи евентуален иск по чл. 647, ал.1, т. 6, вр. ал. 2 ТЗ.
Предвид горния извод на съда не се сбъдва условието за разглеждане на
евентуалната претенция по чл. 135 ЗЗД.
По изложените мотиви и предвид частично несъвпадение в изводите на
двете инстанции първоинстанционното решение ще бъде отменено в частта, с
която съдът е уважил предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и обявил за
относително недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сделката по договор за замяна на недвижими имоти от
24.02.2015г. по нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан
в Служба по вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело
130/2015г., и е оставил без разглеждане предявения при условията на
евентуалност иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на същата сделка и
вместо това бъде постановено друго, с което искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
бъде отхвърлен, и уважен предявения евентуален иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ
и обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на сделката по договор за замяна на недвижими имоти от
24.02.2015г. по нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан
в Служба по вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело
130/2015г.
В останалата част предвид съвпадението в изводите на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответникът
„ЛГР джи енд ем“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
дължимата по делото държавна такса за въззивната инстанция в размер на
19
сумата 663,04 лв.
Предвид крайния резултат – уважаване на исковете, право на разноски
има ищецът. Не доказва извършването на разноски, предвид на което и
разноски не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, В ЧАСТТА, с която е уважен
предявения от синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД- в несъстоятелност,
ЕИК *********, срещу „Лайтхаус голф ризорт“ АД- в несъстоятелност, ЕИК
*********, и „ЛГР джи енд ем“ ЕАД, ЕИК *********, иск по чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ за обявяване на относително недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сделката по договор за замяна на
недвижими имоти от 24.02.2015г. по нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479,
дело 81/2015г., вписан в Служба по вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт
№ 142, том I, дело 130/2015г., и е оставен без разглеждане предявения при
условията на евентуалност иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на
същата сделка, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Лайтхаус голф ризорт“ АД- в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Лайтхаус голф ризорт“ АД- в
несъстоятелност, ЕИК *********, и „ЛГР джи енд ем“ ЕАД, ЕИК *********,
иск по чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 ТЗ за обявяване на относително
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
сделката по договор за замяна на недвижими имоти от 24.02.2015г. по
нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г., вписан в Служба по
вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I, дело 130/2015г.
ОБЯВЯВА за относително недействителна по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността по предявения от синдика на
„Лайтхаус голф ризорт“ АД, ЕИК *********, срещу „Лайтхаус голф ризорт“
АД, ЕИК *********, и „ЛГР джи енд ем“ ЕАД, ЕИК *********, иск по чл.
647, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ТЗ сделката по договор за замяна на недвижими имоти
от 24.02.2015г. по нотариален акт № 134, том І, рег.н. 479, дело 81/2015г.,
вписан в Служба по вписванията с вх.№ 324/24.02.2015г., акт № 142, том I,
20
дело 130/2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ЛГР джи енд ем“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на САС сумата 663,04 лв. – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ищеца - М. Й., П. К. М. Х., С. Х., К. Р. М., Б. М. Я. – М., Д. К., П.
Л. К. К. и М. М..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на третите лица помагачи на
страната на ищеца – М. Й., П. К. М. Х., С. Х., К. Р. М., Б. М. Я. – М., Д. К., П.
Л. К. К. и М. М., срещу решение № 261053 от 05.07.2021г. по т.д. 2707/2019г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, в частта му, с която са
оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност
претенции по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и иск по чл. 135 ЗЗД, като недопустима.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК, а в частта, с
която е оставена без разглеждане жалбата на третите лица помагачи, в
едноседмичен срок от връчването му на третите лица помагачи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21