Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                      4.7.2018 г.                              гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на единадесети юни                                                две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Г. Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 4154 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Г.Т.Х., ЕГН **********, чрез адв. Й.М., против К.Й.П., ЕГН **********, Г.В.П., ЕГН ********** и „А.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, с която се иска съдът да приеме за установено, че първите двама ответници не са собственици на 2/9 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в землището на с. Иванча, Община Полски Тръмбеш, а именно: нива с площ от 13.471 дка, трета категория, находяща се в местност „Совата”,  представляваща поземлен имот № ***, парцел № 71 в масив № 2 по КВС за землището на с. Иванча, при граници: имот № 002070 - нива на ***, имот № 002062 - нива на ***, имот № 000088 - полски път, имот № 002077 - нива на ***и имот № 002076 - нива на ***, както и да осъди третия ответник да й отстъпи собствеността и предаде владението върху притежаваната от нея идеална част от процесния имот.

Ищцата твърди, че заедно с първата ответница са наследници на общия наследодател ***, б.ж. на с. Иванча, починал на 4.4.1988 г., както и че с Решение № 5/7.2.1994 г. на Поземлена комисия, гр. Полски Тръмбеш на наследниците на ***е възстановено правото на собственост върху процесния имот. Сочи, че наследници на ***са ***, ***, б.ж. на с. Иванва, починала на 14.2.1999 г. и оставила са свой наследник ***, както и ***, б.ж. на с. Иванча, починал на 10.5.2006 г. Заявява, че след смъртта си *** е оставил за свои наследници ***- съпруга, Й. Х, б.ж. на с. Иванча, починал на 29.3.1992 г., който на свой ред е оставил за свой наследник ответницата К.Й.П., както и самата ищцата - Г.Х.. Твърди, че след смъртта на *** неговата съпруга К.М. й е прехвърлила своята наследствена част от процесния имот, но на 8.3.2013 г. ответницата К.П. и нейният съпруг Г.В. са се снабдили с нотариален акт за собственост на процесния имот, след което на 12.8.2013 г. са прехвърлили тази собственост на „А.” ЕООД. Заявява, че първите двама ответници са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, без да са били собственици на имота, доколкото 2/9 ид. ч. от него се притежават от нея.

Ответниците К.П. и Г.В. заемат становище за недопустимост на иска, доколкото към датата на предявяването му същите не са собственици на процесния имот, доколкото са се разпоредили с него в полза на третия ответник „А.” ЕООД. По същество считат иска за неоснователен, твърдейки че са приболи имота добросъвестно, на основание наследство и давност. Не спорят, че имотът е възстановен на наследниците на ***, но заявяват, че между К.П., покойния *** и Г.Х. е имало уговорка, че след извършване на делба на процесния и на още четири имота, същите ще бъдат прехвърлени на  ответницата, а на свой ред ищцата ще получи притежаваните от К.П. идеални части от други две ниви и от дворно място и сгради в с. Иванча. Заявяват, че ответницата е изпълнила своята част от уговорката, упълномощавайки ищцата да прехвърли на себе си притежаваните от ответницата идеални части от две ниви и от дворно място със сгради в с. Иванча, за което ответницата не е получила парична престация, но ищцата не е изпълнила своята част от уговорката.

В законоустановения срок ответникът „А.” ЕООД не взема становище по исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата уточнява, че предявените искове са отрицателни установителни - по отношение на първите двама ответници, и ревандикационен - по отношение на третия ответник.

Процесуалният представител на първите двама ответници заема становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковите претенции срещу доверителите му.

Третия ответник - „А.” ЕООД, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Становището за недопустимост на исковете срещу първите двама ответници не може да бъде споделено, доколкото според т. 3Б от ТР № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба.

По делото не се спори, а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищцата Г.Х. и ответницата К.П. са наследници на ***, б.ж. на с. Иванча, починал на 10.5.2006 г., който от своя страна е наследник ***, б.ж. на с. Иванча, починал на 4.4.1988 г.

Не се спори също, че ***е притежавал правото на собственост върху недвижими имоти, сред които и процесният такъв, които са били възстановени на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 005/7.2.1994 г. на Поземлена комисия, гр. Полски Тръмбеш.

Не се спори и се установява от представения по делото доказателства, че на 6.6.2013 г. ***- съпруга на починалия ***, е прехвърлила на дъщеря си Г.Т.Х. притежаваната от нея 1/9 ид. ч. от поземлени имоти, сред които и процесният такъв.

Не се спори и се установява от приложените писмени доказателства, че в полза на К.П. и нейния съпруг Г.В. е издаден Нотариален акт за собственост № 1171 от 8.8.2013 г. на Нотариус ***, с който същите са признати за собственици по наследство и по давност на процесния имот, находящ се в землището на с. Иванча, както и че на 12.8.2013 г., легитимирайки се като собственици на имота, първите двама ответници са продали същия на „А.” ЕООД за сумата 13 336.00 лева.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

По иска по чл. 124 ГПК.

Собствеността на посочените в Решение № 5/7.2.1994 г. на Поземлена комисия, гр. Полски Тръмбеш имоти, сред които и процесният, е възстановена на наследниците на *** при равни квоти - по 1/3 ид. ч. за всеки от ***, *** (като наследник на ***) и ***, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.

След смъртта на *** неговата съпруга К. М., дъщеря му Г.Х. и внучка му К.П. (заместила починалия си баща Й. Х.) са получили по 1/3 от наследството, респ. по 1/9 ид. ч. от процесния имот.

След извършеното на 6.6.2013 г. от страна на К. М. разпореждане с притежаваната от нея 1/9 ид. ч. от имота ищцата Г.Х. е станала собственик на 2/9 ид. ч. от същия.

Тъй като в случая се твърди придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, при което основанието за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага и наследникът, който твърди да е упражнявал фактическа власт върху целия имот, следва да докаже, че е извършил действия, отричащи правата на останалите наследници, че е манифестирал това свое намерение спрямо тях и волята му е достигнала до знанието им. Т.е. сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целите имоти, следва да е демонстрирал несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота.

По делото обаче не бяха ангажирани доказателства, че ответницата К.П., е извършила действия, с които да демонстрира пред останалите наследници промяна в намерението си, т.е. че от държател на идеалните части на останалите наследници е станала нейн владелец, с които действия да е отрекла правата им в съсобствеността. Всъщност по делото не бяха ангажирани доказателства, че ответницата и/или нейният съпруг въобще са осъществявали владение върху процесния имот, включително върху идеалната част на ищцата, за да може въобще да се говори за приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС. Напротив, от представеното удостоверение, издадено от ЧЗК „С.”, с. Иванча, се установява, че и след снабдяване на двамата ответници с горепосочения нотариален акт, ищцата е продължавала да получава рента за имота, а самите договори за аренда са сключвани от И. З. - друг от наследниците на ***.

Ето защо, съдът приема, че ответниците не са придобили собствеността върху имота в неговата цялост, като ответницата К.П. е собственик на 1/9 ид. ч. от него по наследство от ***, а ищцата - на 2/9 ид. ч. по наследство от *** и по силата на извършената в нейна полза разпоредителна сделка от страна на К. М..

В този смисъл предявените срещу първите двама ответници установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени, като издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт, легитимиращ собствеността на ответниците, следва да се отмени.

По иска по чл. 108 от ЗС.

Доколкото прие за основателни исковете срещу първите двама ответници, съдът намира, че към 12.8.2013 г. - датата на сключване на договора за покупко-продажба с „А.” ЕООД, същите не са могли валидно да прехвърлят на третия ответник притежаваните от ищцата 2/9 ид. ч. от имота. По отношение на владението между страните не се спори, че след продажбата на имота по силата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ ответникът „А.” ЕООД е встъпил в договора за аренда, сключен между Иванка Заркова и ЧЗК „С.поради което съдът приема, че понастоящем „А.” ЕООД владее идеалната част на ищцата от процесния имот. Така установеното владение не е на основание, противопоставимо на правата на ищцата, предвид констатираното по-горе обстоятелство, а именно - че транслативният ефект на сделката от 12.8.2013 г. не е настъпил по отношение идеалните части на ищцата.

При тези съображения съдът намира предявеният ревандикационен иск за доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски възниква за ищцата, която е доказала извършени такива в общ размер от 610.00 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за вписване на исковата молба, съгласно представения списък.

Доколкото в представените договори за правна защита няма разграничение по кой иск какво възнаграждение е заплатено, съдът приема, че половината от заплатената сума в общ размер от 500.00 лева, т.е. 250.00 лева, е заплатена за иска по чл. 124 ГПК, а останалата част - за иска по чл. 108 ЗС. Заплатената държавна такса и таксата за вписване на исковата молба следва да се разпределени по равно за двата иска, т.е. първите двама ответници следва да заплатят сумата от общо 55.00 лева, колкото следва заплати и третият ответник.  

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Т.Х., ЕГН **********, че К.Й.П., ЕГН ********** и Г.В.П., ЕГН ********** не са собственици на 2/9 (две девети) идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на с. Иванча, Община Полски Тръмбеш, а именно: на нива с площ от 13.471 дка, трета категория, находяща се в местност „Совата”, представляваща поземлен имот № ***, парцел № 71 в масив № 2 по КВС за землището на с. Иванча, при граници: имот № 002070 - нива на ***, имот № 002062 - нива на ***, имот № 000088 - полски път, имот № 002077 - нива на ***и имот № 002076 - нива на ***.

ОТМЕНЯ Нотариален акт № 1171, том VI, рег. № 8166, дело № 928 от 8.8.2013 г. на Нотариус ***, в частта, с която по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК К.Й.П., ЕГН ********** и Г.В.П., ЕГН ********** са признати за собственици на повече от 7/9 идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на с. Иванча, Община Полски Тръмбеш, а именно: на нива с площ от 13.471 дка, трета категория, находяща се в местност „Совата”,  представляваща поземлен имот № ***, парцел № 71 в масив № 2 по КВС за землището на с. Иванча, при граници: имот № 002070 - нива на ***, имот № 002062 - нива на ***, имот № 000088 - полски път, имот № 002077 - нива на ***и имот № 002076 - нива на ***.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, че Г.Т.Х., ЕГН ********** е собственик на 2/9 (две девети) идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на с. Иванча, Община Полски Тръмбеш, а именно: на нива с площ от 13.471 дка, трета категория, находяща се в местност „Совата”,  представляваща поземлен имот № ***, парцел № 71 в масив № 2 по КВС за землището на с. Иванча, при граници: имот № 002070 - нива на ***, имот № 002062 - нива на ***, имот № 000088 - полски път, имот № 002077 - нива на ***и имот № 002076 - нива на ***, като ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да предаде на Г.Т.Х., ЕГН ********** владението върху 2/9 (две девети) идеални части от недвижим имот, находящ се в землището на с. Иванча, Община Полски Тръмбеш, а именно: от нива с площ от 13.471 дка, трета категория, находяща се в местност „Совата”,  представляваща поземлен имот № ***, парцел № 71 в масив № 2 по КВС за землището на с. Иванча, при граници: имот № 002070 - нива на ***, имот № 002062 - нива на ***, имот № 000088 - полски път, имот № 002077 - нива на ***и имот № 002076 - нива на ***.

ОСЪЖДА К.Й.П., ЕГН ********** и Г.В.П., ЕГН ********** да заплатят на Г.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 305.00 (триста и пет) лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на Г.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 305.00 (триста и пет) лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: