Определение по дело №232/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- за съществуване на вземане.

В исковата си молба ищецът Н. А. за П. – гр. С.твърди, че на основание Протокол № 9/26.02.1998 година на Министерския съвет на Република България, от Министерство на финансите на „Г.” ЕАД – гр. М. била предоставена временна финансова помощ в размер на 4 000 000 000 /четири милиарда/ неденоминирани лева, със срок на възстановяване 30.06.1999 г. Съгласно Протокол № 9/26.02.1998 г. помощта била отпусната целево за оборотни средства и капитални вложения. Със седем броя платежни нареждания Министерство на финансите превело средства по предоставената временна финансова помощ в размер на 745 039. 45 деноминирани лева на „Г.” ЕАД – гр. М., клон „Г.” - гр. К., чиито правоприемник бил „Г.” ЕАД – гр. К., регистриран по ф. дело № 589/1998 г. на К.йски окръжен съд. В резултат на преобразуване дружеството „Г.” ЕАД – гр. К. било преобразувано в „Г.” – гр. К.. С акт № 12/06.04.2004 г. за установяване на частно държавно вземанÕ на директора на Агенцията за държавни вземания, било установено, че към 25.03.2004 г. държавата имала изискуемо вземане срещу „Г.” – гр. К. в размер на 1 230 838,49 лева. Вземанията по акта били оспорени, като с решение от 07.11.2005 г. по гр. д. № 526/2004 г., Софийски градски съд признал за установено, че "Г." , гр. К. не дължи сумата, установена с посочения акт. С решение от 12.01.2007г. по гр. д. № 2552/2005г. Софийски апелативен съд отменил решението на Софийски градски съд, отхвърлил като неоснователен предявения иск относно установяване на обстоятелството, че дружеството не дължи сумата, установена с посочения акт и осъдил "Г." , гр. К. да заплати на Агенцията за държавни вземания 50 033.54 лева, представляващи разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. С решение № 611 от 12.07.2007г. по дело № 265/2007г., ТК, 2-ро отделение, ВКС оставил в сила решението на Софийски апелативен съд по гр. д. 2552/2005 г. и осъдил "Г." , гр. К. да заплати на Агенцията за държавни вземания сумата от 50 033.54 лева - разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. След приключване на правния спор било образувано изпълнително дело № 195/2007г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. К. за събиране на присъдените разноски. С писма, съответно с изх. №1007/07.08.2007г., изх. №1034/15.08.2007г., изх. № 529/25.04.2008г. и изх. № 449/15.05.2009г. от "Г." - гр. К. поел ангажимента за погасяване изцяло на задълженията. За периода 08.05.2008г. - 21.05.2009г. от дружеството били извършени погашения в общ размер на 640 000 лева, с които била изплатена изцяло дължимата наказателна лихва за периода от 01.07.1999г. до 25.03.2004г., установена с Акт № 12/06.04.2004г., в размер на 485 799.04 лева, както и част от главницата, в размер на 154 200. 96 лева. Последното погашение било Н.равено на 21.05.2009 година, в размер на 15 000 лева. След преустановяване на плащанията на 05.10.2009г. от страна на Агенцията за държавни вземания до Районен съд - гр. К. било изпратено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу "Г." - гр. К., за неизплатените суми по Акт №12 за установяване на частно държавно вземане от 06.04.2004 година. Молбата била уважена, като била издадена Заповед № 1180 от 12.10.2009г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 13.10.2009 г. по ч. гр. д. № 1172/2009 г. по описа на Районен съд - гр. К.. Последвало присъединяване на изпълнителен лист от 13.10.2009 г. по ч. гр. д. № 1171/2009 г. по описа на Районен съд - гр. К. по изпълнително дело № 195/2007 г., както и било насочено принудително изпълнение срещу възбранен в полза на Н. недвижим имот. Подадено било възражение от "Г. - К." - гр. К. срещу издадената по делото Заповед № 1180 от 12.10.2009г., което обуславяло правния интерес от водене на настоящия иск. Ищецът моли съдада постанови решение, с което да признае за установено, че към 13.10.2009 г. (датата, на която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1172/2009 г. по описа на Районен съд -гр. К.) държавата има изискуемо вземане срещу "Г. К." , гр. К., ЕИК *, в размер на 590 838.49 лева (петстотин и деветдесет хиляди осемстотин тридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи непогасената част от главницата по Акт № 12/06.04.2004г. за установяване на частно държавно вземане, издаден от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, след извършените от дружеството плащания в общ рамер на 640 000 лева. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие ищецът поддържа иска. Представя писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника „Г.-К.” – гр. К., с който искът се оспорва изцяло като неоснователен. Оспорва се обстоятелството, че на ответното дружество били преведени 745 039.45 лв. в качеството му на правоприемник на клон „Г.” гр. К. на „Г.” ЕАД гр. М.. Прави се възражение за погасяване на вземането, поради изтичането на общата 5 годишна погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие се поддържат Н.равените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца Н.-С.като заявител, по образуваното ч.гр.дело № 1172/2009г., К.йският районен съд издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1180/12.10.2009г. срещу „Г. К.” гр. К., код по БУЛСТАТ * за сумата от 590 838.49 лева, представляваща частно държавно вземане, произтичащо от предоставена временна финансова помощ в размер на 745 039.45 деном. лева на „Г.” ЕАД гр. М., клон „Г.” гр. К. /правоприемник на който е „Г. К.” ЕАД гр. К., последното - преобразувано в „Г. К.” гр. К./, както и за сумата 11 816.77 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса. Издаден въз основа на заповедта е изпълнителен лист за посочената сума на 13.10.2009 година.

Видно от цитираното ч.гр.д.№1281/2009 г. на К.йския районен съд, в изискуемия от закона срок ответното дружество подало възражение срещу заповедта за изпълнение, като със съобщение до ищеца, получено на 06.07.2010 г., районният съд указал на последния, че може да предяви вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба вх. № 3321/04.112010., в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането си, произтичащо от Акт № 12/ 06.04.2004г. за установяване на частно държавно вземане.

От гореизложеното следва, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

В основата на заповедното производство е акт по т.7 на чл. 417 ГПК, а именно акт № 12/06.04.2004 година за частно държавно вземане на изп. директор на АДВ към МФ, на основание чл. 87, ал.2 от ЗСДВ, с който е установено, че към 25.03.2004 година държавата има изискуемо вземане срещу „Г. К.” гр. К. /правоприемник на който е „Г. К.” ЕАД гр. К., последното проебразувано в „Г. К.” гр. К./ в размер на 1 230 838.49 деном. лева, от които: главница – 745 039.45 деном.лева и наказателна лихва за периода 01.07.1999 г. – 25.03.2004 година – 485 799.00 деном.лева. Посочено е в акта, че вземането се основава на решение на МС на РБ по протокол № 9/26.02.1998г. за отпускане на временна финансова помощ на „Г.” ЕАД – гр. М. в размер на четири милиарда неденом. лв., от които със седем броя платежни нареждания, в периода 12.03.1998г.-18.09.1998г., на „Г.” ЕАД-М., за клон К. е преведена сумата 745 039 446 лв., с краен срок за възстановяването й 30.06.1999година.

С влязло в сила решение № 220/12.01.2007 година, постановено по в.гр.дело № 2552/2005 година по описа на Софийски апелативен съд е отменено решение от 07.11.2005 година по гр. дело № 526/2004 година на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, и е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от длъжника „Г. К.” , гр. К. иск по чл. 87, ал.3 ЗСДВ /отм./ да се признае за установено, че не дължи сумата в размер на 1 230 838.49 деном. лева, от които: главница – 745 039.45 деном.лева и наказателна лихва за периода 01.07.1999 г. – 25.03.2004 година – 485 799.00 деном.лева, установени с акт № 12/16.04.2004 г. за установяване на частно държавно вземане. В полза на АДВ са присъдени деловодни разноски. С решение № 611/12.07.2007 година, постановено по гр.дело № 265/2007 година на ІІ т.о. на ВКС, въззивното решение е оставено в сила. В полза на АДВ са присъдени деловодни разноски. Въз основа на издаден изпълнителен лист за разноските е образувано изп. дело № 195/2007 година на ДСИ при Районен съд-К..

Въз основа на тези данни във връзка с оспорваното от страна на ответното дружество обстоятелство, че му е приведена сумата в размер на 1 230 838. 49 лв. в качеството на правоприемник на клон „Г.” гр. К. при „Г.” ЕАД – гр. М., настоящият съд намира, че въпросът за дължимостта й по силата на акт № 12/16.04.2004 г. за установяване на частно държавно вземане е решен с влязло в сила съдебно решение, поради което този въпрос не следва да бъде пререшаван. Отрицателният установителен иск по чл. 87 ал.3 ЗСДВ /отм./, воден от „Г. – К.” , гр. К., с предмет установяване недължимостта на сумата по посоченият акт № 12/2004 година е отхвърлен с влязло в сила решение. С отхвърлянето на този иск се признава, че частното държавно вземане, установено с акта, съществува, като същият придобива стабилитет и подлежи на принудително изпълнение. Предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуване на вземането на Н.-С.по същия акт за частно държавно вземане, предмет и на водения отрицателен установителен иск, по който има произнасяне на съдилищата с влязло в сила съдебно решение.

Така, в настоящото производство подлежи на установяване размерът на дължимото вземане /поради твърдението за извършени плащания от влизане в сила на горното решение/, както и следва да бъде обсъдено възражението на ответното дружество за изтекла в негова полза погасителна давност, за която се твърди, че започнала да тече на 01.07.1999 година и не била прекъсвана от ищеца на някое от основанията по чл. 116 или съгласно чл. 117 ЗЗД.

Във връзка с този довод относими са следните писмени доказателства, представени от ищеца и приети от съда: молби от „Г. К.” , гр. К. до изп.директор на АДВ вх. № 10-01-28/04 от 09.08.2007г., вх. № 10.-1.28/04 от 20.08.2007г. и вх. № 10-01-28/04 от 30.04.2008г., от които се установява, че за обезпечаване вземането на държавата по акт за частно държавно вземане № 12/06.04.2004г. ответното дружество предлага свой собствен имот, на който да бъде наложена възбрана „…като гаранция за издължаването изцяло”. Нещо повече, в последното цитирано като номер писмо, ответното дружество поема задължението ежемесечно, считано от 01.07.2008г. да изплаща по 100 000лв. до окончателното издължаване на задължението. Отделно от това, от писмо до АДВ вх. № 10-01-28/04 от 25.05.2009 година, ответното дружество е поело задължение като длъжник по изп.дело № 195/2007г. ежемесечно да привежда за изпълнение на задължението по делото сума от порядъка на 15 000 до 25 000 лв.

От заключението на неоспорената, приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по акт за частно държавно вземане № 12/06.04.2004г. били извършени шест частични плащания на суми за периода 07.05.2008 година – 21.05.2009 година в общ размер на 640 000 лв. В извършените преводи било вписано, че същите са по посочения акт без пояснения дали се отнасят до главницата или лихвите. Поради това вещото лице приело, че с извършените преводи в посочения размер се покриват дължимите лихви в размер на 485 799.04 лв. С остатъка от 154 200.96 лв. частично се покривала главницата, като дължимата такава била в размер на 590 838.49 лв. към 31.10.2009 година.

Следва да бъде посочено още, че въз основа на влязлото в сила решение № 220/12.01.2007 година, постановено по в.гр.дело № 2552/2005 година по описа на Софийски апелативен съд, ищецът се снабдил с изпълнителен лист само по отношение на присъдените разноски, въз основа на който било образувано изп. дело № 195/2007 година по описа на СИС при Районен съд-К.. Образуваното изпълнително дело № 79/2010 г. въз основа на изпълнителнителния лист от 13.10.2009 година, изд. по ч.гр.дело № 1172/2009 година по описа на РС-К. за сумата, предмет на иска по чл. 422 ГПК, е присъединено от ДСИ към по-рано образуваното изпълнително дело.

Така, на 30.06.1999г. /крайната дата за връщане на държавната временна финансова помощ, на която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо/ е започнала да тече петгодишна погасителна давност съгласно чл. 110 ЗЗД. Същата към датата 12.10.2009 година – издаване на заповед № 1180 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, респ. 13.10.2009 г. - издаване на изпълнителен лист, е била прекъсвана неколкократно, поради което и не е изтекла в полза на ответното дружество. Така, давността е била прекъсната за първи път с предявяване на иска по чл. 87 ал.3 ЗСДВ /отм./ и съгласно чл. 116, ал.1, б.”ж” докато е траял съдебния процес, давност не е течала. С оглед последиците от отхвърляне на отрицателния установителен иск, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД, вземането е установено със съдебно решение – актът за частно държавно вземане е придобило стабилитет, при което от влизането му в сила е започнала да тече нова давност, която в този случай е винаги пет годишна. Т.е., съдебното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 87 ал.3 ЗСДВ /отм./, воден от „Г.” , гр. К. е влязло в сила на 12.07.2007 година, с постановяване на решение № 611 с.д. по гр.д. № 265/2007 година на ІІ т.о., ВКС, като от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност.

Отделно от това, съдът приема, че през целия период след влизане на горното решение в сила, с което е започнала да тече нова давност, ответното дружество е извършвало плащания по акта за установяване на частно държавно вземане, установено от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, както и от кореспонденцията между страните. Плащанията касаят именно сумата по акта, но не и тази по изп. дело № 195/2007 година по описа на СИС при Районен съд-К., тъй като посочените с експертизата суми не са постъпвали по същото, което би било логичното, а са били привеждани директно по сметка на Н.. А и кореспонденцията между страните е недвусмислена, че се поема задължение за плащане по акта, което е различно от съдебните разноски, дължими по съдебните дела и присъдени със съдебните решения. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че ответното дружество в нарочно писмо до ищеца го уведомил, че по изпълнителното дело ще внася доброволно определена сума, което писмо по съдържание е различно от тези, касаещи поемане на задължение от дружество да плаща дължимата сума по акта. Така, вещото лице установява, че от приведената сума от 1 230 838.49 деном. лева, от които: главница – 745 039.45 деном.лева и наказателна лихва за периода 01.07.1999 г. – 25.03.2004 година – 485 799.00 деном.лева, длъжникът е извършил плащания общо в размер на 640 000 лв., като към 31.10.2009 година е останал да дължи сумата от 590 838.49 лева. Т.е. от горното следва извода, че към най-късната дата – на издаване на изп.лист по ч.гр.д. № 1172/2009г. на РС-К. – 13.10.2009 година, погасителна петгодишна давност по отношение на вземането, установено с акт № 12/2004 година, не е изтекла.

По изложените съображения, следва се постанови решение, с което да се признае за установено в полза на Н.-С.съществуването на вземане срещу „Г.” – гр. К., У. №, ЕИК *, представлявано от изп. директор Ж.Т.К.-Г., в размер на 590 838.49 лв. към 13.10.2009 година по акт 12/06.04.2004 година за установяване на частно държавно вземане на изп. директор на АДВ към МФ, въз основа на която е издадена заповед № 1180/12.10.2009 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1172/2009 г. на К.йския районен съд.

При този изход на делото, по представения списък на разноските на ищеца, следва да се осъди ответното дружество да му заплати Н.равените по делото разноски в размер на 23 703.56 лв., от които 11 316.77 лв. – внесена държавна такса, 120.00 лв. – платено възнаграждение на вещо лице и 12 266.77 лв. – възнаграждение за юрисконсулт по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК. Доводът на ответника, че не се дължи присъждането на възнаграждение за защита от екперт с юридическо образование, но не и от юрисконсулт, не се възприема от съда, тъй като представлява стеснително тълкуване на нормата на чл. 78, ал.8 ГПК. Правната защита в случая и процесуално представителство е осъществено от експерт с юридическо образование, като се дължи заплащане именно на тази предоставена защита. Съдът счита, че ответникът не дължи на ищеца Н.равените разноски за пътни, дневни и квартирни пари по т.3 и т.4 от списъка на разноските, тъй като същите не се обхващат от разпоредбите на чл. 78 ГПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане срещу „Г. – К.” , гр. К., ул. „Р.” № , ЕИК *, представлявано от Ж.Т.К.-Г. в полза на Н. А. ЗА П., гр. С., бул. „К. Д. №, представлявано от изп. директор К.С. в размер на 590 838.49 лева към 13.10.2009 година по Акт № 12/06.04.2004г. за установяване на частно държавно вземане на изп. директор на АДВ към МФ на основание чл. 87, ал.2 от ЗСДВ, въз основа на който е издадена заповед № 1180/12.10.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1172/2009 г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА „Г. – К.” , гр. К., ул. „Р.” №, ЕИК *, представлявано от Ж.Т.К.-Г. да заплати на Н. А. ЗА П., гр. С., бул. „К.Д. №, представлявано от изп. директор К.С., Н.равените по делото разноски в размер на 23 703.56 лв., от които 11 316.77 лв. – внесена държавна такса, 120.00 лв. – платено възнаграждение на вещо лице и 12 266.77 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :