Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Габрово, 12.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четиринадесети
септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
Секретар: Радина Церовска, като разгледа
материалите по адм. дело № 129 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-979 от 8.06.2021 г., подадена от Н.К.Н. ***,
ЕГН: **********, чрез адв. Т.Г. от АК – София, против Заповед № 467 от
17.05.2021 г., издадена от зам. кмета на гр. Севлиево, с искане за нейната
отмяна.
С процесната Заповед, на
основание 225а, ал. 1 и 2 от ЗУТ и Констативен акт /КА/ № 10 от 9.04.2021 г. е
разпоредено в двумесечен срок от връчване на същата да се премахнат изградените
„Постройки на допълващо застрояване“ – три броя, находящи се в УПИ XXIV– 82, кв. 58 по
плана на гр. Севлиево, с размери, описани в скицата към така цитирания КА. В
мотивационната част на процесния ИАА е посочено, че две от постройките са
навеси с дървена конструкция, а третата – изпълнение от ограждащи зидове от
четворни тухли с дървена покривна конструкция. Същите са незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – изградени са без необходимите строителни книжа
и разрешение за строеж /РС/. Собственост са на жалбоподателя и съставляват
постройки на допълващото застрояване, шеста категория.
Заповедта е връчена на адресата
на 25.05.2021 г., видно от приложено известие за доставка, а жалбата против нея
е подадена на 2.06.2021 г., в рамките на законния срок. Като подадена от
заинтересовано лице против подлежащ на разглеждане пред Административен съд - Габрово
индивидуален административен акт, тя се явява допустима и редовна, поради което
следва да се разгледа по същество.
Жалбоподателят е депозирал в съда лаконична
жалба, в която посочва, че процесната Заповед е незаконосъобразна, като
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено
нарушение на административно-производствените правила.
В проведено по делото о.с.з. страната се представлява
от адв. Т.Г. от САК, който поддържа жалбата.
В хода на производството и приложената по делото
писмена защита той излага подробно мотивите си, които се изразяват в следното: Трите
постройки попадат в категорията на чл. 151, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗУТ, а
именно – леки постройки за отоплителни материали и инвентар, което е видно от
събраните в хода на делото доказателства /експертно заключение и свидетелски
показания/. Към датата на извършване на проверката – 9.04.2021 г. от служители
на общинската администрация, към датата на издаване на процесната Заповед –
17.05.2021 г., е налице това действащо изменение на ЗУТ, според което не се
изисква разрешение за строеж на този вид постройки. ЗУТ приема за незаконен не
всеки строеж, реализиран без строителни книжа, а само този, за който такива се
изискват. Към датата на издаване на процесния ИАА не е налице такова нормативно
изискване, следователно не е налице незаконност на постройка, отговаряща на
тази хипотеза. Жалбоподателят намира за неясно по какъв начин проверяващите
служители са установили годината на изграждане на постройките и по какви причини
са счели, че за тях се изискват одобрени строителни книжа. Служителите от ОА са
счели, видно от дадените от тях обяснения в съдебно заседание, че изграждането
е станало след 2018 година, но едновременно с това сочат и че те „не били чак
толкова нови“ и ги намират за изградени преди промените в ЗУТ в сила от
настоящата година, като една от проверяващите сочи, че според нея те са
изградени преди 2004 година.
Твърди се наличие на съществено нарушение на
процедурата, тъй като в КА е отразено, че в проверката са участвали три лица –
двете разпитани по делото свидетелки и техен колега, а в хода на делото се
установява, че третото лице не е бил този човек, който е вписан в протокола,
като в протокола не е посочено в какви отношения се намира това лице с Община
Севлиево и в какво качество е присъствало на тази проверка. В КА е направена и
корекция от актосъставителя, като думата „постройка“ е изменена на „постройки“,
причините за това не са отразени в документа. Не е изяснено коя постройка е
изградена от самия жалбоподател и коя– от негов праводател /Д. В./. В нарушение
на процесуалните норми процесният ИАА е издаден без да е била изяснена в
пълнота релевантната фактическа обстановка.
Процесният ИАА се явява и немотивиран, с оглед
изменението на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, под чиято хипотеза жалбоподателят
счита, че попадат процесните постройки. Нормата е в сила към деня на проверката
и изготвянето на КА, както и към датата на издаване на процесната Заповед,
поради което е било необходимо административният орган да обоснове извод по
каква причина този нормативен текст, макар и в сила, не се прилага в случая за
постройки, които от месец 03.2021 г. не се считат за незаконни на посоченото в
заповедта основание, т.к. за тях не са нужни строителни книжа, вкл. РС. Тази
липса на мотиви не може да се санира в хода на съдебното оспорване на ИАА, вкл.
чрез събиране на нови доказателства и навеждане на нови доводи за първи път в
съдебната фаза на оспорване на процесния ИАА.
Строежите жалбоподателят намира за търпими и
неподлежащи на премахване. В тази връзка оспорва изразеното от вещото лице
становище, че нито един от трите строежа не отговаря на критериите за допустим
строеж по §.16, ал. 1 и §. 127 от ПЗР на ЗУТ. Достатъчно е те да са допустими
по действащите норми на ЗУТ. И трите постройки изцяло допират плътна тухлена
ограда, т.к. покривната им конструкция ляга върху тухлената ограда, като
постройка № 3 допира тухлената ограда и от северната, и от източната страни,
което е допустимо, съгл. чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ. От това, че е налице
обща покривна конструкция за трите постройки, като покривната плоскост ляга
върху тухлената ограда, следва да се направи извод, че е построена оградата, а едва
след това – постройките. Невъзможно е при това положение първо да се изградят
постройките, а едва след това – оградата. При това положение не се изисква
съгласието на собствениците на съседните засегнати имоти, съгл. чл. 21, ал. 5
от ЗУТ– в случая оградата е плътна, изградена е преди постройките, като в този
случай допирането им до нея не е свързано застрояване, съгл. §. 5, т. 22 от ПЗР
на ЗУТ, т.к. оградите не са нито сгради, нито постройки, нито част от допълващо
застрояване.
По отношение точната година на построяване на
сградите жалбоподателят намира, че следва да се вземат предвид показанията на
свидетелката – съседка на процесния имот. Тя помни постройки № № 2 и 3 от дете,
т.е. от преди 1987 г. Според нея оградата със съседите им първо била телена, а
след това била изградена плътна, след което върху нея са били прилепени
постройките от другата страна /откъм съседите/, те не са били преустройвани
съществено, ремонтиран основно е бил само покривът, който бил подменен.
Липсата на постройките в регулационните планове
не може да се приеме като доказателство по отношение годината на построяване,
въпреки че е било налице нормативно изискване за нанасянето им в тях, т.к. има
редица случаи на непълноти и грешки в кадастралните и регулационни планове.
Конкретно по отношение статута на постройка № 1
жалбоподателят намира за доказан фактът, че тя е новоизградена, след промените
в ЗУТ, в сила от м-ц март на настоящата година, и към датата на издаване на
процесната заповед за нея не се изискват строителни книжа и тя не може да се
счита за незаконна на това основание, което е посочено в процесната Заповед.
Ответната страна – зам. кмет на Община Севлиево,
се представлява в о.с.з. от адв. М. Я., който оспорва жалбата.
Според него по делото е установено по несъмнен
начин, че в имота на жалбоподателя са построени три незаконни постройки, за
които не е издадено разрешение за строеж, каквото се изисква по чл. 148, ал. 1
от ЗУТ. Липсва и съгласие за строежа, изразено от другия собственик на имота,
каквото се иска според чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.
Вписването в КА на лице, неучаствало в проверката
и неподписало същия, не влече незаконосъобразност на процесния ИАА, след като
по безспорен начин се установява наличието на твърдяните в него факти. Против
този КА не е направено възражение от адресата му.
Ответникът намира, че от доказателствата по делото
следва да се направи извод, че процесните постройки са изградени много преди
2021 г., съществуват преди измененията в ЗУТ от тази година и по отношение на
тях тези промени са неприложими. Тези постройки не са „паянтови“, те са
долепени до плътната ограда със съседния имот и ползват същата като ограден зид
на собствените си постройки, като оградата играе ролята на тяхна стена. В
случая не е налице допиране на постройките „до“ ограда, т.к. тяхната стена
представлява оградата. Страната се мотивира със заключението на вещото и
направения от него извод, че постройките не са търпими строежи, като същите не
са били допустими по законодателството след 1987 г. /приема се, че са построени
след това/, както и според действащите нормативни правила.
Страната счита, че в хода на делото не се
установява, че процесните постройки са „паянтови“ и не следва да се отразяват в
КК и КР, от където следва да се направи и извода, че те не са такива по чл.
151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и че за тях важи изключението, съгласно което при
изграждането им не е необходимо РС. Постройките са изградени много преди
влизане в сила настоящото изменение на тази норма и тя не касае правния спор по
тази причина. Нормата е материално права
и има действие за напред. Когато те са били изградени, такова разрешение е било
императивно изискуемо.
Съдът извърши проверка за допустимост и редовност
на жалбата, както и за нейната основателност - по отношение наличието на
посочените от жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а на основание чл. 168,
ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на всички основания за
прогласяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на същия.
Като подадена в законния срок, от лице с правен
интерес и против подлежащ на съдебно оспорване пред АСГ административен акт,
жалбата се явява редовна и допустима, поради което бе разгледана по същество.
От фактическа и правна страна съдът установи
следното:
Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1
и ал. 2 от ЗУТ, съгласно които кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта по ал. 1 се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
В случая Заповедта е издадена от упълномощено със
Заповед № 1163 от 14.11.2019 г. /л. 29/ от кмета на общината лице – зам. кметът
на същата община. Съгласно т. 28 от същата зам. кметът е оправомощен да издава
заповеди за премахване на незаконни строежи от така посочените категории на
основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. По делото няма спор, че процесните строежи са
от шеста категория, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Въз
основа на така изложеното АСГ намира, че процесният ИАА е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена след съставяне на КА № 10 от
9.04.2021 г., който е цитиран и в самата нея. Този акт съставлява официален
констативен документ и целта му е установяване на факти и обстоятелства,
относими към съответното административно производство и издадения въз основа на
него ИАА. В този КА са записани имената на три лица: Ц.Е., Н. Н. и Г. Г., като
само първите две от тях са го подписали. Третият положен подпис е на С. П.,
който, според разпитаните в съдебно заседание свидетелки, е колежка на Е. и Н.,
която ги е придружавала, заедно с колегата им Г., но последният не е влизал в
имота. Той бил шофьор, който управлявал автомобила, в който били четиримата –
той и трите служителки на общината. Съдържанието на КА е изготвено от Н. и тя е
лицето, извършило корекцията на първа страница, като думата „постройка“ е
коригирана в мн. ч. и „а“ е изменено в „и“. По този повод свидетелката /и
актосъставителка/ обяснява, че думата е изписана в началото на КА, когато
проверяващите са влизали в имота и при огледа му отвън първоначално са помислили,
че постройката е една, т.к. се виждала една обща цяла покривна конструкция, но
след това установили на място, че става въпрос за три отделни постройки и това
наложило корекцията. Смятат, че става въпрос за отделни постройки, т.к. всяка е
оградена от три страни и обособена от останалите.
Съдът взе предвид това, че КА съдържа констатации
за три постройки, като те са описани в същия акт като самостоятелни обекти,
отразени са по такъв начин и на окомерната скица за разположението им в имота и
въпросната корекция не внася някаква неяснота в описанието на релевантните
факти. Извършването й и причината за това са потвърдени от лицето, изписало
текста и направило корекцията, поради което тя не опорочава нито КА, нито
процесната Заповед до степен, че да налага сама по себе си отмяна на ИАА.
Нормата на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, към която
препраща чл. 225а, ал. 2 от същия нормативен акт, предвижда за строежите от четвърта, пета и шеста
категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка
община (район) да констатират незаконни строежи и строежи с
нарушения. В случая и двете
посочени в КА и подписали го служителки са такива лица – Ц.Е. е Началник отдел
„Кадастър и регулация в дирекция ТСУ, а Н. Н. е Главен специалист
„Архитектурно-строителен контрол“ към същата дирекция на Община Севлиево. В
длъжностната характеристика на Е. е записано, че участва в комисии по
констатиране на незаконно строителство, в съставянето на констативни актове за
незаконни строежи, а в длъжностната характеристика на Н. – че констатира
незаконни строежи, строежи, изпълнявани в нарушение на законовите изисквания,
изготвя констативни актове за такива, подготвя заповеди за премахването им. И
двете отговарят на изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ – служители са за
контрол по строителството в администрацията на общината и тяхно правомощие е
установяването на незаконни строежи и съставянето на КА, който е съпътстващ
издаването на процесната заповед акт.
Въпреки служебно изискваните от съда
доказателства в тази насока, не са приложени данни за третото участвало в
комисията лице, като от преписката не става ясно кое е то, дали е служител на
Община Севлиево, ако е такъв, то на каква длъжност е назначено, за да се
прецени дали отговаря на изискванията на така посочената правна норма – дали е
служител за контрол по строителството в администрацията и има ли правомощията
да констатира незаконни строежи и строежи с нарушения. Не е представен и
вътрешен акт, от който да е видно кои са били конкретните лица, натоварени с
установяване на незаконното строителство в случая. В тази връзка следва да се
приеме, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.223, ал. 2 от ЗУТ
относно изискванията към лицата, установили незаконността на строежа. Налице е
и нарушение на процедурата по съставяне на КА, като от съдържанието му не става
ясно кое е третото лице, участвало в комисията, имало ли е то право да взима
такова участие, дали и как са определени тримата участвали в проверката и
подписали КА. В процесната Заповед вече е посочена самоличността на третото,
участвало в проверката лице – С. П., като е посочена и длъжността й – главен
специалист „Кадастър и техническо обслужване“ при Община Севлиево. Въпреки
дадените от съда указания за нея обаче не са представени длъжностна
характеристика и трудов договор. Вместо това по делото са постъпили такива
документи за Г. Г., който не е участвал в проверката.
Проверката е направена по сигнал от съсед,
подаден на 17.03.2021 г., в който той сочи, че между неговия имот и процесния е
изградена стена от плътна тухла и бетон на височина от 2.20 м. и до нея има
отстояние от 1.90 м., като са построени с тухли единички сушилня с покрив. Има
и пристройка над етаж от къщата, която не фигурира в плана на града. Данни от
това лице не са изисквани при проверката, нито на по-късен етап от
административното производство, а това лице е можела да конкретизира кога са
изградени обектите, за които се отнася сигнала му, т.к. той е очевидец на
строителството.
С Писмо изх. № ДД-4-Б-03.22-1 от 26.03.2021 г.,
получено на адреса от майката на жалбоподателя – П. Н., на 30.03.2021 г., видно
от приложеното известие за доставка, жалбоподателят е уведомен, че във връзка с
постъпил в общината сигнал относно незаконосъобразни постройки, изградени в ПИ
с идентификатор ************** по КККР на гр. Севлиево,
УПИ – ***********, кв. ** по РП на гр. Севлиево, с административен адрес: гр. *******, ул. „********“ № **, в имота ще се извърши проверка на 9.04.2021 г. от 11.00 часа, поради
което е необходимо да бъде осигурен достъп. Такъв достъп е бил осигурен.
При съставянето на КА е присъствал и
жалбоподателят Н., който е подписал същия и не е подал възражения против
съдържащите се в него констатации. По делото не е спорно, че именно той е
собственик на процесния имот. Видно от приложени към преписката и цитирани в КА
и процесната заповед НА № 67 от 31.01.2008 г. и НА № 80 от 31.05.2018 г., жалбоподателят
Н.Н. придобива процесния имот заедно с Г. К.Н.. В изпълнение на
нормативното изискване КА е връчен на Н., но той не е подал възражение против
него. В акта е отразено, че процесните строежи са извършени от Д. С. В., бивш собственик на имота /баща на продавача на
същия по така посочените НА – С. Д. В./. Д. В. е посочен и като възложител на строежа, а за жалбоподателя е отразено, че
той е изградил покривната конструкция, като е „подменил“ същата. Н. е
присъствал на проверката, подписал е КА и е посочен като адресат на процесната
заповед в качеството му на собственик на имота и находящите се в него
постройки. По делото няма спор, че за тях не са изготвени строителни книжа и
документи и това обстоятелство е посочено в КА, като не е оспорено от Н..
Постройките са описани по следния начин:
„Изградени са постройки на допълващото застрояване – 3 броя, с размери, описани
на окомерната скица. Постройки № 1 и № 3 представляват навеси с дървена
конструкция. Постройка № 2 е изпълнена с ограждащи зидове от четворни тухли с
дървена покривна конструкция.“. От наличната и цитирана в КА скица е видно, че
постройките имат ширина от по 2.20 м. всяка, като № 1 е с дължина от 6.5 м, № 2
– 2, 45 м. и № 3 – 4,40 м. Те са изцяло разположени по източната граница на
имота /с дължината си/ и по северната граница на същия /с ширината си/. Според
служителите на Община Севлиево строежът е изпълнен без да е разрешен по реда на
ЗУТ, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от същия нормативен акт и е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от същия – извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Видно от НА № 67 от 2008 г. съсобственик на
процесния имот освен жалбоподателя е и Г. К.Н., който не е взел
участие в производството по издаване на ИАА, не е конституиран в него и не е
посочен като адресат на Заповедта.
В КА не е посочена година или период на
изграждане на постройките, няма отразяване на височината им, нито дебелина на
зидовете, наличие на бетонни пояси, за да се установи, евентуално, дали става
въпрос за полумасивни или паянтови постройки, особено що се касае до постройка
№ 2, за която е посочено, че е изпълнена от тухли четворки. Постройките не са
описани конкретно относно брой оградни стени на всяка, врати /подход, начин на
влизане в тях/, прозорци. От изключително значение е този акт да съдържа
виждането на проверяващите органи поне относно периода на изграждане на
постройките и подробното им описание, за да може да се прецени дали същите са
търпими или не, т.к. ако са търпими, те биха могли да не подлежат на
принудително събаряне. Този въпрос изобщо не е бил обследван, видно от
показанията на двамата разпитани в качеството на свидетели служители на Община
Севлиево, участвали в проверката, нито на етапа на самата проверка, нито на
по-късен етап, вкл. до издаването на процесната Заповед. В нарушение
процесуалните права на жалбоподателя е едва в етапа на съдебно оспорване на
процесната Заповед за първи път този въпрос да се поставя, да се установяват
първично релевантни факти и да се правят изводи. Функция на съда е да проследи
правилното протичане на процедурата по установяване на незаконното строителство
и дали са верни изводите, базирани на вече събран доказателствен материал, на
съответните административни органи. Въпреки това, в изпълнение на правомощието
си по чл. 170 от АПК, съдът е положил усилия да установи кога са били изградени
постройките, какъв е точният им вид и функция, дали са търпими или не, който
въпрос е разгледан и в настоящия съдебен акт. За да установи тези факти, съдът
е назначил СТЕ.
Съгласно заключението на вещото лице, трите
постройки са такива от допълващото застрояване, шеста категория, изградени без
строителни книжа. Няма ясна следа и не може да се установи годината им на
построяване.
Постройка № 1 е паянтов навес с три оградни
стени, покривът е с дървена носеща конструкция, покрита с битумни вълнообразни
листи, а обшивката на тавана е талашит. Има изпълнени олуци и водосточни тръби.
Подът е с циментова замазка. Средната височина е 2 м. Използва се като кът за
отдих и за складиране на различни материали, към момента на огледа там са били
складирани дъски. Южната й оградна стена е от паянтова тухлена зидария, 12см,
измазана само външно; източната е тухлена стена е част от оградата със съседния
имот, на която е поставена допълнително изолация с гипсокартон и е вграден
прозорец към съседния имот; северната е оградната стена на постройка № 2, като
между тях съществува само тази обща стена.
Постройка № 2 е второстепенна постройка за
инвентар. Конструкцията й е паянтова. Оградните й стени са от тухлена зидария
12 см, изпълнена с тухли „четворки“, неизмазани. Подът е от единични тухли,
наредени върху стара бетонова настилка. Покривът е същият, като при постройка №
1. Входната врата е дъсчена, има стар прозорец – втора употреба.
Постройка № 3 е паянтов навес с три оградни стени
и покрив – от ламарина, покрита с битумни вълнообразни листи, с изградени олуци
и водосточни тръби, подът е циментова замазка. Средна височина на постройката –
2м. Използва се за складиране на строителни материали и инвентар. Южната
оградна стена представлява оградната стена на постройка № 2, като между тях,
двете, е налична само тази единствена стена. Източната оградна стена е по
регулационната линия със съседния имот и представлява наличната тухлена ограда.
Северната стена, по регулационната линия с другия съсед, представлява тухлена
ограда между двата имота с променлива височина, средно 2м.
Действащият РП на гр. Севлиево е одобрен в
началото на 1991 г. За целите му имотът на жалбоподателят е заснет с пл. № 82 и
за него е отреден парцел ********** от кв. **, като трите постройки не са отразени в него /л.80/, поради което вещото
лице приема, че те не са съществували към този момент. Съдът намира, че липсата
им регулационния план на гр. Севлиево не означава, че те не са били изградени
към този момент, т.к. с този план се очертават предвижданията за имота, а не
всички налични в него постройки.
КК на гр. Севлиево е одобрена през 2008 година,
като процесният имот е с идентификатор 65927.501.82, като отново трите процесни
постройки не са отразени, отразени са две жилищни такива и долепени до тях една
постройка от допълващо застрояване и един гараж от северната страна, които са
различни от трите процесни. Според чл. 43, ал. 4, т. 3 от Наредба № 3 за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР, при изработването на КК се
заснемат всички сгради, с изключение на паянтови стопански сгради без масивни
основи или с височина в най-високата им част – 2 м., като теоретично процесните
биха могли да съществуват от преди 2008 година, но ако това е било така, то
следва да се вземе предвид, че те не са описани в НА от 2018 година. Налице е
обаче просто едно предположение, т.к. в заключението е посочено, че т.к.
постройките са паянтови „и дори и да са съществували към 2008 г., те не биха
били отразени в КК.“ – т.е. липсата им в
нея не означава и реалната им липса на място.
Неотразяването им в НА, според съда, също не означава липса на
постройките на терен, т.к. ако са строени без съответните документи и без
собственикът да се е снабдил с удостоверение за търпимост те не могат да
фигурират в двата нотариални акта.
Съдът следва да обобщи, че дали сградите са били
налични, но неотразени в РП и КК, е обстоятелство, което не е установено по
категоричен начин от вещото лице. По данни от наличната документация и
направения оглед на място то не може да установи година на построяване на нито
една от тях.
През месец май, 2012 г., е направено заснемане за
целите на Гугъл мапс, което е обаче твърде неясно и по него не може да се
определи, дали забелязваща се в дъното на имота постройка, откъм процесната му
източна граница, е една или става въпрос за настоящите три такива. Извадка е
приложена към заключението на вещото лице. Според него обаче със сигурност
това, което се вижда на извадката от тази карта /л. 81/, не е сграда № 1, т.к. на
нея липсва оградният зид, който в момента е налице при тази постройка.
На изображение от Гугъл ърт про, по направени
сателитни снимки на имота, се вижда, че постройките към 2017 година вече
съществуват. /Това потвърждава, че липсата им в НА от 2018 г. е без значение за
установяване момента на построяването им – б. м./ Към 2012 г. се виждат
очертания на постройки, но с друго покривно покритие. С оглед на така
изложеното съдът намира, че към 2012 г. постройки на процесната граница в имота
са били налице, без обаче поставената под № 1 такава да е била с изградената и
налична в момента паянтова стена от южна страна, като и на трите е ремонтиран
покрива след тази година на мястото на съществувал преди нея такъв. Отново
обаче не може точно да се установи кога първоначално са били изградени те.
Според вещото лице точната година на построяване
не може да се определи по така разгледаните картни материали. Не са налице
каквито и да било доказателства по преписката, приложена от Община Севлиево или
налични у страна по делото, от които да може да се установи, че постройките са
били налични преди 1991 г. и това е, отново според вещото лице, най-ранният
момент, когато те биха могли да са изградени. Затова и експертът анализира
тяхната законност и търпимост спрямо законодателството от тази година и след нея.
Съдът обаче намира, че не е налице основание да се приеме със сигурност, че те
са били първоначално изградени след 1991 г. само въз основа на наличния картен
материал, особено като се вземат предвид и останалите събрани в хода на
съдебното производство доказателства.
Според Наредба № 5 за правила и норми на ТСУ, от
1977 г. до 1995 г. второстепенните постройки, каквито са процесните, не могат
да се разполагат на отстояние от регулационната линия със съседите на по-малко
от 3 м. или най-малко 1,5 м. от южна, югоизточна или югозападна граница / до 45
градуса отклонение от южна посока/. Те могат да са разположени и на странична
регулационна линия, ако калканните им стени се покриват напълно от калканната
стена на заварена сграда в съседния имот, или със съгласието на собственика му,
изразено в специална форма – писмена, с нотариална заверка декларация. За да
стане такова изграждане е необходимо съседът да поеме от своя страна задължение
да изгради също постройка така, че калканните стени да се покриват напълно и да
има пожаропредпазен зид. Тези условия не са спазени. Постройките не отговарят и
на изискванията на чл. 121, ал. 3 и 5 от Наредбата – освен така изложеното не е
налице и отстояние на 6 м. от жилищна сграда в парцела и в съседните парцели.
Съдът съобрази установените по делото факти с
изискванията на тази отменена, но действала в горепосочения период Наредба и
установи, че трите постройки не надхвърлят допустимите параметри за
второстепенни такива по чл. 120 от същата. Не са налице отстоянията от странична
регулационна линия по чл. 121, ал. 1, не е изпълнено и условието по ал. 2. Не е
установено обаче, че постройки №№ 2 и 3
са строени след 1977 година.
Според експертизата, за периода 1995 г. – 2001 г.
е в сила нова Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, която изисква постройки на
допълващото застрояване да се изграждат на вътрешна регулационна линия, когато
калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел
сгради или плътни огради. През 1998 г. отпада възможността това да става при
„плътни огради“ и отново остават само наличните сгради. Такава възможност е
налице и когато начинът на застрояване в зоната допуска свързано разположение
на сградите и постройките на допълващото застрояване. За периода 1995 г. – 1998
г. е било допустимо допълващото застрояване да се изгради на калкан до
съществуваща плътна ограда. В случая е обективно възможно в определен момент
строежите да са отговаряли на тази възможност.
За периода от 1977 г. до 1996 г. е било
необходимо разрешение за строеж /РС/ за постройки от типа на процесните и
изготвяне на архитектурни проекти. След 1996 г. и до 2001 г. отпада изискването
за архитектурен проект, но не и за РС. Съдът следва да допълни, че към датата
на съставяне на КА и издаване на процесната Заповед за подобни строежи е отпаднало
вече и изискването за РС, което обстоятелство е разгледано в настоящия съдебен
акт.
Според сега действащите правни норми на /чл. 42,
ал. 2 от ЗУТ/ постройки от допълващото застрояване могат да се изградят на
регулационната линия със съседен имот, ако калканните им стени покриват
калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседни УПИ, или
плътни огради. Свързано ниско застрояване е допустимо при наличието на
нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните УПИ, в които
се установява такова. Вещото лице сочи, че „По сега действащите правила
постройките биха били допустими, ако се установи, че плътните огради по
регулационната линия са били съществуващи преди строежа на постройките, но такива
данни към момента на изготвяне на експертното заключение не са налице.“.
Съдът взе предвид, че според нормата на §.16, ал.
1 от ПЗР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. В случая е достатъчно една от двете алтернативи да е
налице, напр. допустимост по сега действащите правила. Съгласно ал. 2 и 3
когато строежите са били изградени в периода
8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. Освен съответствие с посочените правила е налице
изискване и за тяхното деклариране, каквото несъмнено в случая не е налице. Според
нормата на §.127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Тук обаче също се изисква процедура по
узаконяване, която е следвало да се реализира в определени срокове.
В експертизата е обърнато внимание на това, че
към датата на издаване на процесната Заповед – 17.05.2021 г., в действащия ЗУТ
са налице тези два текста, определящи условията за търпимост на строежите - §. 16 и §. 127 от ПЗР на същия нормативен
акт. Както бе посочено, вещото лице приема, че постройките са изградени след
1991 г. и не отговарят на първото от условията по §. 16. Освен това те не
отговарят на действащите ПУП, нито на действащия ЗУТ, т.к. няма данни, че преди
построяването им плътните огради са съществували по вътрешните регулационни
линии. Не е налице и нотариално заверено съгласие на съседите за свързано на
граница застрояване. Няма данни тези постройки да са били и декларирани до края
на 1998 г., нито до 2.01.2001 г. От страна на собственика не са предприети
действия по §.184 от ПДР на ЗУТ за узаконяване, ако са били извършени пък до
22.07.2003 г. По отношение приложимостта на §. 127 от ПДР на ЗУТ не е
установено по безспорен начин, че са налице и предпоставките по хипотезата и на тази норма по аналогични причини
– липса на установеност на факта, че постройките са изпълнени до 31.03.2001 г.,
несъответствие с нормите по действащите
разпоредби към времето на извършването им или към настоящия момент,
както и непредприети действия по узаконяване в предоставените за това срокове.
Съдът обаче, както бе отразено по-горе, не намира
за установено по несъмнен начин, че строежите са изградени след 1991 г., с
оглед останалите събрани в хода на делото доказателства, обсъдени по-долу.
В проведено открито съдебно заседание вещото лице
допълва, че бетонният под е стар, но не може да се ангажира да заяви кога е
отливан. На границата на имота /процесната източна/ се вижда стара тухлена
стена, но не може да каже със сигурност, дали това е част от стара тухлена
съществувала ограда между имотите, възможно е и постройките да са правени преди
това, но е възможно и да са правени след изграждането на тази ограда: „Възможно
е да е правена първо оградата и след това тези постройки, ако те са били в
същия вид, в който са сега“, според заявеното в о.с.з. Постройка № 1 е нова,
стената откъм съседите е хубаво направена, прозорецът ляга добре в нея.
Постройки № 1 и 3 биха могли да бъдат дефинирани и като леки постройки за
отоплителни материали, съгласно новата разпоредба на ч. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
Сигурно е, че стената откъм изток на постройките съставлява, едновременно с
това, и плътна ограда между двата имота. Не са налице две отделни стени –
тяхната и на налична тухлена ограда.
За да установи момента на построяване на
сградите, съдът е допуснал до разпит поискани и водени и от двете страни
свидетели.
Свидетелката М. сочи, че живее в близост до процесния имот от средата на
1969 г. Жалбоподателят и майка му /свидетелката П. Н./ дошли да живеят в него през 90-те години. Смята, че постройките са
правени „може би някъде през 90- те години“, но не е сигурна. Дори не знае в
момента до посочената от нея като сграда № 3 от предявената скица дали има
други постройки. Показанията й са объркани и не дават яснота относно момента на
построяване на сградите. Същата свидетелка сочи и че сграда № 3 била кочина
„направена от дъски“, като помни „от 1969 година“. А в момента от страната към
магазина /процесната източна граница/ жалбоподателят „сега“ бил направил от
стари материали навесче, но тя не го е виждала. До това навесче стои старата
кочина и в момента. Свидетелката говори не за три, а за две сгради и остава
неясно защо в началото смята, че са били изградени „може би през 90- те
години“, а след това твърди, че сграда № 3 я помни като налична още през
1969-та година, докато за сграда № 1 заявява, че е правена „сега“ и не
различава сграда № 2 като самостоятелна. За времето на построяване на оградата
по същата граница няма спомени. Обаче сочи, че съседът Х. се оплаквал, че той бил направил оградата, а Д.р /бащата на праводателя на жалбоподателя/ след
това поставил кочината си там - съответно от така изложеното може да се направи
извод, че първо между двата имота е имало плътна ограда /стария тухлен зид,
посочен като наличен и от вещото лице/, а сграда № 3 /старата кочина и настоящ
склад за дърва или инвентар, в който вещото лице сочи, че при посещаване имота
на място там се съхранявали дъски/ е направена след това, долепена до него. Свидетелката не е сигурна какъв е бил видът на
оградата. Миналото лято в друга част на двора /в северната му част/ имало
сушина и гараж, които били съборени тогава и от получените материали направили
„хубав нов покрив на тези сгради“ /процесните – б. м./, защото наличният такъв
бил много стар, керемидите му били напукани. В момента откъм магазина
/процесната граница– б. м./, постройка била направена от Н. „сега“ от
материалите след разрушаването на двете стари постройки. В случая става въпрос
за първата сграда откъм улицата, на скицата от КА е обозначен като „сграда №
1“. Свидетелката обаче не сочи какво точно разбира под „сега“, тя не може да си
спомни точното време на построяването на сграда № 1. Заявява със сигурност, че
това е станало след развалянето на другите две постройки, които са се намирали
в северната част на имота, т.к. за изграждането й са ползвани техните
материали. Следователно от думите й може да се направи извода, че Сграда № 1 е
построена в периода от „Нова година“ /2020 – срещу 2021 г., когато били
„свалени“ материалите от разрушените други второстепенни сгради в имота/, до
съставянето на КА от м-ц април, 2021 г., а за останалите две сгради, според
тези показания, сграда № 3 до 1969 г., а за № 2 няма данни. И за трите сгради е
поставен нов покрив след началото на 2021 г., т.к. старият е бил компрометиран.
Свидетелката П. е съсед по процесната източна граница с жалбоподателя.
Сочи, че постройките /две или три – не е сигурна за бройката им/, са изградени
от бившия собственик на имота - Д. В., и нейния баща. Свидетелката сочи, че едната
страна от покрива на сгради № 2 и 3 ляга върху оградата. Според показанията й
първо била изградена тухлената ограда, върху която ляга едната страна от
покривите на сгради 2 и 3. Самата свидетелка е родена през 1964 г. и помни и
сградите, и оградата, която била тухлена, т.к. съседите гледали прасета и това
не можело да става при наличието само на мрежа. Постройка № 2 е навесче без
врати. Сграда № 1 е също навес, през зимата, някъде през месец март т.г., откъм
нейната страна била направена стената с поставен в нея прозорец /който се вижда
и на снимките – б. м./. Самите постройки № 2 и 3 не са променяни откакто тя ги
помни като дете до сега, освен извършения ремонт на покрива, а сграда № 1 е
правена през март /стената откъм границата и поставения в нея прозорец, за
който и вещото лице смята, че е ново строителство/. Потвърждава изложеното от
предходната свидетелка, че за изграждането са ползвани материали от разрушени
други постройки, находящи се в двора на жалбоподателя. От показанията на тази
свидетелка може да се заключи, че новопостроена, през месец март, т.г., е
стената по регулационната граница на сграда № 1 и прозореца в нея, както и
общият покрив, като от стария са останали наличните дървени греди и ламарина.
Сгради № № 2и 3 са правени преди 7.04.1987 г., т.к. тя ги помни от дете, като
родена през 1964 година и в момента са се запазили в същия вид. Преди да бъдат
направени те е била изградена ограда с тухли между двата имота и върху нея и
другите ограждащи стени е бил поставен покривът им.
Свидетелката П. Н. е майка на жалбоподателя, тя живее в процесния имот от 1996-97 година. На
9.04.2021 г. проверяващите били три жени от общината – Н., С. и Ц.. Сграда № 1 е сушинка за дрехи, която направили наскоро. Поискали
разрешение от съседите /свидетелката Т.П./ да направят и прозорче към тях, защото Н. е болна - да може да им се обажда, ако има
такава нужда, през него. Сушинката за дрехи, която направили тази година, през
месец март, била тухлена, покривът е общ за трите сгради и е направен от
старите материали от съборения предходната година гараж. Сгради № 2 и 3 били
налични още когато тя дошла да живее в имота, но не знае кога точно са били
построени. От показанията й съдът прави извода, че сгради № 2 и 3 са стари,
строени преди 1996 – 97 г., когато тя е дошла да живее в имота. Сграда № 1 /или
по-точно стената откъм съседния имот, е изградена през март от сина й. Покривът
и на трите сгради е правен също от него през зимата и е общ за трите сгради, но
той е правен върху наличните греди и старата ламарина, която „стои още“.
Подменени са само циглите му.
Свидетелката Н. Н. е съставила процесния КА, като участвала лично в самата проверка. Изискали
на място от собствениците на имота документи за строеж, но не им били
предоставени такива, поради което счели, че постройките са незаконни и
съставили този акт. По време на проверката собственикът им съобщил, че строежът
е направен от бащата на неговия праводател – Д.. Търпимост не са обследвали, т.к. сроковете за това били
изтекли през 2001 г. Съдът не приема изводите на свидетелката, че „трите
постройки“ са изградени след 2018 г. – „не са били налични“, понеже не
фигурирали в НА. При незаконни, но налични постройки, без прехвърлителят да
притежава удостоверение за търпимост, те няма как и да фигурират в него. В този
смисъл неправилен и неподкрепен с доказателства е изводът, че те са правени
след 2018 г., както били „приели“ проверяващите. Свидетелката изрично заявява,
че търпимост не е била обследвана по тази причина – такава се обследва при
постройки, изградени до 2001 г., а за тези те приели, че са направени 17 години
след това, но съдът не споделя това мнение поради гореизложеното и с оглед
свидетелските показания на свидетелите – очевидци /съседи и живущ в процесния
имот/.
Свидетелката Ц.Е. потвърждава изнесеното от
колежката си. Намира, че постройките не са със статут на търпимост, т.к. са
изградени на границата между два имота без наличие на предварително дадено
съгласие от страна на съседите. Не е обсъждано дали сградите са правени след
направата на вече налична плътна ограда на границата. Точната година на построяване
не може да се установи, не са налице представени декларации в такава насока. Е.
предполага, че строителството е осъществено преди 2004 година, т.к. тогава е
починал бившият собственик на имота, а в КА е посочено, че именно той ги е
изградил, като само покривът е направен сега, от жалбоподателя. В този аспект
нелогично идва другото твърдение на същия свидетел, че постройките са
„изградени след 2018 година, т.к. ги няма описани в НА“.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че при
издаване на процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения
още на етап констатиране на незаконно строителство. Не е констатиран и описан
точно видът и предназначението на сградите, не е обследван въпросът за момента
на построяването им, нито е конкретизиран в преписката, не е обследвана тяхната
търпимост. Не са изяснени съществени и релевантни за случая факти, което
съставлява съществено процесуално нарушение на принципите на законност,
истинност, служебно начало, регламентирани в АПК. Липсата на описание в
процесната Заповед и административната преписка към нея на тези съществени
факти прави процесния ИАА и съдържащите се в него изводи необосновани
фактически и правно. Тези процесуални нарушения са съществени, т.к. поради
тяхното допускане не може да се извлече ясно волята на административния орган и
основанието, на което се базира тя.
Съдът намира за установено по безспорен начин, че
действително в имота на жалбоподателя са изградени три постройки на допълващо
застрояване от шеста категория, които отговарят на хипотезата на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ - без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Въпреки опитите да бъдат събрани безспорни
доказателства в такава насока и към настоящия момент не може по несъмнен начин
да се посочи кога точно, като година, са изградени те. Неотразяването в кадастъра на една сграда не е безспорно
доказателство, че към момента на изготвяне
на КК и/или в РП тази сграда не е
съществувала. Отразяването или не на постройка в даден имот, може да бъде само косвено
доказателство, което да се цени съобразно останалите доказателства в процеса. Затова и съдът е изслушал както СТЕ, така и
свидетелски показания, но и от тях не може да се направи категорично заключение
за точната година на построяване на сгради № № 2 и 3, а за сграда № 1 би могло
да се заключи, че е изградена „наскоро“, най-вероятно през месец март, тази
година, доколкото може да става въпрос изобщо за сграда, а не просто за
изграждане на стена /зид с прозорец/ към съседния имот и ремонт на наличен
покрив с подмяна на керемиди. Налице са както стари съществували преди 1987
година, постройки, така и ремонт на същите – покрив, нова стена с прозорец в
сграда № 1.
Не е обследван и въпросът, нито е мотивиран изводът дали
измененията на ЗУТ, касаещи настоящия случай, са приложими за процесните
постройки и/или за някои от тях.
Принципът, залегнат в ЗУТ, е че преди да се реализира
едно строителство е необходимо инвеститорът да има разрешение за строеж.
Такова, несъмнено, за трите сгради не е налице. От този принцип обаче са налице
изключения, регламентирани изчерпателно в нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон, като изключенията от това общо правило са
предвидени именно в
нормата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, в която са посочени строежите за които не се
изисква такова.
Според жалбоподателя постройка № 1 би могла да се
определи, съгласно т. 3, като „лека
постройка за отоплителни материали и инвентар” и тъй като е изградена
след влизане в сила на изменението на тази разпоредба, то последната се прилага
в случая и РС за нея в момента не е необходимо. В проведеното по делото о.с.з.
от 14.09.2021 г. вещото лице заявява, че постройки 1 и 3 биха могли да се
дефинират и като „леки постройки, предназначени за отоплителни материали и
инвентар“. По същия начин и свидетелката Е., специалист, участващ в проверката,
заявява, че постройки 1 и 3 са навеси и могат да се характеризират по този
начин, за разлика от постройка № 2 /“средната постройка“, която си има
ограждащи зидове от тухли/. В ЗУТ не е налице определение за „лека постройка за
отоплителни материали и инвентар“, като в случая би могла да се изследва
вероятността това определение да се отнася и за трите постойки, които според
вещото лице са „паянтови“ /стр. 2 от заключението/ - два паянтови навеса и една
постойка за инвентар с „паянтова конструкция“.
Включването на леките
постройки за отоплителни материали и инвентар към обектите, за чието изграждане
не се изисква издаването на строително разрешение, е извършено с изменението на
ЗУТ, обнародвано в ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г., т. е. Преди съставянето на КА и
издаването на обжалваната
заповед. Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Към издаването на процесната
заповед не се изисква РС за изграждането на такива постройки. Предвид
цитираната разпоредба основанието за издаване на оспорената заповед е отпаднало още преди нейното издаване и преди стартиране на
административното производство. След като към момента
на издаването на ИАА
в законодателството не се съдържа изискване за наличие на РС за изграждане на
постройки от вида на процесните,
разпореденото с обжалвания индивидуален административен акт премахване на същите на това основание се
явява незаконосъобразно. Настъпилата законодателна промяна, която е
благоприятна за жалбоподателя,
следва да бъде съобразена от настоящата съдебна инстанция при разрешаване на
спора относно материалната законосъобразност на акта. В противен случай би се
допуснало наличието в правния мир на административен акт, който към момента на
влизането му в сила и на неговото изпълнение е лишен от правно основание, което
е недопустимо от гледна точка на правната логика, справедливостта и на преследваната от
закона цел. Липсата на законово изискване за наличие на разрешение за строеж по
отношение на процесните
постройки би
обуславила
извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
Тъй като
оправомощените административни органи не са изследвали и обсъждали тези
въпроси, процесният ИАА се явява фактически и правно необоснован. Настоящият
съдебен състав намира, че следва да отмени оспорената заповед и да върне
преписката за ново разглеждане още на етап установяване незаконно строителство,
при което да се установи с възможно най-голяма точност характера, вида и
предназначението на процесните постройки, момента на изграждането им,
строителните материали, от които са изградени, възможност за приложението на
чл. 151, ал. 1 от ЗУТ относно извършеното строителство и обследване на въпроса
за търпимостта им.
При този изход на
правния спор съдът намира за основателно искането на процесуалния представител
на жалбоподателя, направено още с подаването на жалбата, за присъждане на
деловодни разноски. Такива се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите
са на стойност 1170.00 лв., отразени в приложен Списък на разноските, от които
10.00 лв. заплатена ДТ; 1000.00 лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар;
160.00 лв. разноски – 150.00 лв. хонорар за вещо лице и 10.00 лв. – за
призоваване на свидетел. Процесуалният представител на ответната страна възразява
срещу размера на адвокатския хонорар, като намира същия за прекомерен. Съдът
взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, минималният размер
на адвокатското възнаграждение при дела по Закона за устройство
на територията е 900.00 лв. Нормата не е
прецизирана съобразно вида на конкретното дело, с оглед на което съдът следва
да прецени дали настоящият спор е такъв с по-голяма сложност от един общ
случай, който би могъл
да се разгледа на основание този закон. Настоящият съдебен състав намира, че
така договорения и заплатен в брой хонорар не се явява прекомерен, т.к. е
близък до минималния размер, делото се отличава с по-висока степен на
фактическа и правна сложност, били са нужни фактически установявания с помощта
на вещо лице и свидетели, спорът е както такъв по фактите, така и такъв по
правото, поради което възражението за
намаляване на адвокатското възнаграждение следва
да не бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по Жалба вх. №
СДА-01-979 от 8.06.2021 г., подадена от Н.К.Н. ***, ЕГН: **********, Заповед №
467от 17.05.2021 г. на заместник кмета на Община Севлиево, с която на основание
225а, ал. 1 и 2 от ЗУТ и Констативен акт /КА/ № 10 от 9.04.2021 г. е
разпоредено в двумесечен срок от връчване на същата да се премахнат изградените
„Постройки на допълващо застрояване“ – три броя, находящи се в *********, кв. **по плана на гр. Севлиево, с
размери, описани в скицата към така цитирания КА.
ВРЪЩА преписката на същия
административен орган за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Община Севлиево да
заплати на жалбоподателя деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на
стойност 1 170.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена ДТ; 1000.00 лв. договорен и
заплатен адвокатски хонорар; 150.00 лв. хонорар за вещо лице и 10.00 лв. – за
призоваване на свидетел.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от настоящия съдебен
акт да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.
СЪДИЯ
:
ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА