РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр.
Пловдив, 18.01. 2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ
състав, в
закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 3285 по
описа за 2020 год. и взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на адвокат А.М.Д. ***,със съдебен адрес ***, офис 1, против
Заповед № РД-01-1004/27.11.2020г.,издадена от Директора на Регионална здравна
инспекция гр.Пловдив, с която е наредено долупосочените лечебни заведения да
осигурят ежедневно постоянен резерв от легла за хоспитализация на пациенти с/или
със съмнение за COVID - 19, транспортирани
от ЦСМП - Пловдив, както следва:
УМБАЛ“Свети
Георги“ЕАД- 15 бр. легла;
МБАЛ“Свети Мина“ ЕООД
– 15 бр. легла;
УМБАЛ „Каспела“ – 10
бр. легла;
УМБАЛ „Пълмед
Пловдив“ – 10 бр.легла;
МБАЛ“Свети
Пантелеймон“ЕООД-5 бр.легла;
МБАЛ“Свети Каридад“
ЕАД - 5 бр.легла;
МБАЛ“Мед Лайн Клиник“
АД – 5 бр.легла.;
МБАЛ“Тримонциум“ООД -
5 бр.легла;
МБАЛ“Парк Хоспитал“ЕООД
- 5 бр. легла;
МТБ-Пловдив - 5 бр.легла;
УМБАЛ“Еврохоспитал
Пловдив“ – 4 бр.легла.
Посочено е, че с цел
обезпечаване процеса на работа на ЦСМП- Пловдив, своевременния прием на
пациентите и осигуряване на медицинска помощ, горепосочените лечебни заведения
нямат право да връщат пациенти на ЦСМП, като линейките следва да бъдат
обслужвани с предимство.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна от
съда. В допълнение към жалбата, оспорващият сочи, че оспорената заповед засяга
в качеството му на гражданин правото му на здраве, уредено по специфичен начин
в чл.52, ал.1 от Конституцията на Република България, както и правото му на
достъпна и качествена медицинска помощ.
Пловдивският
административен съд, като обсъди данните по делото намира, че жалбата е
процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото - прекратено. В следващото изложение ще
бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
Съгласно чл.94, ал.1
от Закона за лечебните заведения, във основа на който е издадена обжалваната
заповед (с
която, каза се, на посочените в
заповедта лечебни заведения е наредено да осигурят ежедневно постоянен резерв от легла
за хоспитализация на пациенти с/или със съмнение за COVID -19, транспортирани
от ЦСМП - Пловдив), когато интересите
на обществото изискват провеждане на съвместни действия при природни бедствия,
епидемии и други извънредни обстоятелства, лечебните заведения, независимо от
формата на собственост, са длъжни да си взаимодействат с ресурсите, с които
разполагат.Съгласно чл.94, ал.3 от Закона за лечебните заведения, в случаите по ал. 1
министърът на здравеопазването, главният държавен здравен инспектор и
директорите на регионалните здравни инспекции може да прилагат мерки на
лечебните заведения.В чл.63, ал.1 от Закона за здравето е предвидено, че при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
Според чл.9, т.1 от Устройствения правилник на Регионалните здравни инспекции,
Директорът на
РЗИ организира, ръководи и контролира цялостната дейност на РЗИ, както и
връзките ѝ с други организации.
Тези законодателни
решения и съдържанието на оспорената заповед на Директора на Регионална здравна
инспекция - Пловдив, дават основание да се приеме, че заповедта е издадена в
съответствие с правомощието на директорите
на регионалните здравни инспекции да прилагат мерки на лечебните заведения,
когато интересите на обществото изискват, в условията на епидемия, и в частност
в обявената извънредна епидемична обстановка в страната, като адресат на същата
са посочените в нея лечебни заведения, спрямо които са приложени конкретните
мерки.
Съгласно нормата на
чл. 147 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят обосновава
правния си интерес именно със застрашаване на конституционноустановеното му
право на здраве и на достъпна и качествена медицинска помощ, какъвто в случая
не е налице. Правният интерес се изследва не само по твърденията от фактическа
страна в жалбата, но и с оглед вида на оспорения акт (който е издаден в условията на обявена извънредна
епидемична обстановка с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите), и в случая има
конкретен адресат – посочените в него лечебни заведения на територията на община
Пловдив. Процесната заповед на Директора
на Регионална здравна инспекция - Пловдив, е издадена в административно
производство, в което жалбоподателят освен че не е участвал, няма и признато и
гарантирано право на участие в него и той не е и адресат на тази заповед. Вярно
е, че заповедта е относима към граждани с/или със съмнение COVID
- 19, тъй като създава организация за настаняването им в лечебните заведения, но
пряко и непосредствено същата не засяга правната им сфера, от нея пряко не
настъпват никакви правни последици за същите. Доводът, че от предприетите
действия от страна на лечебните
заведения по изпълнение на заповедта, евентуално ще бъдат засегнати права на граждани с/или със съмнение COVID
- 19, които се придвижват до лечебните заведения със собствен транспорт, не
обосновава интерес от оспорване за последните. Независимо от характера на
оспорения акт - по чл. 21, ал. 1 или по чл. 65, ал. 1 от АПК, индивидуален или
общ, и за двата вида установената съдебна практика е същите да създават права или
задължения или непосредствено да засягат такива, но в случая заповедта на Директора
на Регионална здравна инспекция - Пловдив, възлага задължения единствено за посочените в нея лечебни заведения - адресати
на същата. В конкретния случай липсва пряко и непосредствено засягане на права
на трети лица, което обосновава извод, че за оспорващия не е налице правен интерес
от оспорването му. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се
свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако
административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ
ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е
налице правен интерес. Последният трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк
интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде
отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на
административния акт. Той трябва да е личен, т.е. защитата да е на свои
субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е
непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната
сфера на оспорващия като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно
създава задължения или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.
В процесния случай атакуваният акт по никакъв начин не засяга неблагоприятно
правната сфера на оспорващия, за който впрочем, не се и твърди и не се
установява да е гражданин с/или със съмнение COVID
-19. Тук
именно следва да се посочи, че евентуалното
настъпване на описаните в жалбата бъдещи негативни последици от оспорената
заповед, една от които например би могла да е невъзможността да бъдат осигурени
легла за гражданите с/или със съмнение COVID
-19, които използват собствен транспорт за придвижване на лечебните заведения, в
никакъв случай не може да обоснове наличие на активна процесуална легитимация
за оспорващия.
В тази насока, следва да се посочи и това,
че административните актове, независимо дали са индивидуални или общи по смисъла
на чл. 65 от АПК, не подлежат на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите
лица - чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тоест, за да се
приеме, че жалбата е допустима, жалбоподателите следва да установят наличие
на неблагоприятно засягане на тяхната
правна сфера, а именно следва да установят, че обжалваният акт директно и пряко
засяга, нарушава или застрашава техни съществуващи и реални(не
хипотетични) права или законни интереси - нещо, което нито се твърди,
нито се установи в процесния случай.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява процесуално
недопустима. Това налага същата да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено, поради наличие на предпоставките
по чл. 159, т. 4 от АПК.
Мотивиран
от горното, Пловдивският административен съд, второ отделение, ХІІ състав,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адвокат А.М.Д. ***,със
съдебен адрес ***, офис 1,против Заповед № РД-01-1004/27.11.2020г.,издадена от
Директора на Регионална здравна инспекция гр.Пловдив, с която е наредено
долупосочените лечебни заведения да осигурят ежедневно постоянен резерв от
легла за хоспитализация на
пациенти с/или със съмнение за COVID - 19, транспортирани
от ЦСМП- Пловдив, както следва:
УМБАЛ“Свети
Георги“ЕАД - 15 бр. легла;
МБАЛ“Свети Мина“ ЕООД
– 15 бр. легла;
УМБАЛ „Каспела“ – 10
бр. легла;
УМБАЛ „Пълмед
Пловдив“ – 10 бр.легла;
МБАЛ“Свети
Пантелеймон“ЕООД - 5 бр.легла;
МБАЛ“Свети Каридад“
ЕАД - 5 бр.легла;
МБАЛ“Мед Лайн Клиник“
АД – 5 бр.легла.;
МБАЛ“Тримонциум“ООД -
5 бр.легла;
МБАЛ“Парк
Хоспитал“ЕООД - 5 бр. легла;
МТБ-Пловдив - 5 бр.легла;
УМБАЛ“Еврохоспитал
Пловдив“ – 4 бр.легла.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3285 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: