№ 801
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20032583 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 72370/2019
г. по описа на СРС, III ГО, 155 състав, е признато за установено по предявените искове
от „С.В.“ АД срещу ЮЛ. В. Г., с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ЮЛ. В. Г. дължи на „С.В.“ АД, сумата от 826,
29 лв. – главница за неплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от
02.09.2016 г. – 01.09.2019 г., за клиентски номер **********, сумата от 151, 12 лв. –
лихва за забава за периода 03.10.2016 г. – 01.09.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответницата е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 75 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени по делото разноски в заповедното производство, както и
сумата от 675 лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, представляваща направени в
исковото производство разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответницата Ю.В. Г., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е неправилно. Твърди, че по делото е представено определение, с което е
обезсилена заповед за изпълнение за главница за периода 02.09.2016 г. – 02.12.2017 г. в
размер на 549, 87 лв. и лихва в размер на 55 94 лв. Счита, че след като съдът се е
произнесъл за поти период, ищецът не следва да има претенции към нея. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Във връзка с указания на администриращия жалбата съд по делото е
депозирана уточнителна молба, с която е уточнено в какво се изразява порочността на
обжалваното решение. Жалбоподателката счита, че по делото не е установено, че е
1
потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца. Представената по делото справка не
съставлява официален документ и има единствено информативен характер, но не и
материална или формална доказателстева сила. В съставения доклад на делото съдът
изрично е указал на ищца, че следва да докаже, че ответницата е собственик на
процесния имот. Ищецът не е ангажирал преки доказателства относно правото на
собственост върху имота, респ. за учредено вещно право на ползване за исковия
период. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че давността е била
прекъсната с предходното заведено заповедно производство, тъй като постановената
заповед е обезсилена, а производството по делото е било прекратено. Прекратяването
на производството по делото заличава с обратна сила процесуалните действия, както и
обезсилва същите. С оглед на това неправилно решаващия съд не е уважил за този
период възражението й за изтекла погасителна давност. При липса на доказателства
относно размера на главницата, то неоснователен е и искът за заплащане на мораторана
лихва. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира острените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца „С.В.“ АД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно отношение с предмет:
доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж. к. „****. По силата на чл.8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. За
исковия период по партидата на имота е открит клиентски номер **********. За
вземанията му е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която
ответникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 826, 29 лв. – главница
за доставена и потребени ВиК услуги за периода 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г. –
07.10.2018 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сумата от 151, 12 лв. – мораторна лихва за периода
03.10.2016 г. – 01.09.2019 г. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че постановената заповед за изпълнение
по гр. д. № 5213 на СРС, 47 състав, за сумата от 549, 07 лв. – главница и 55, 94 лв., е
обезсилена. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови
решение, с което да отхъврли пердявения иск.
На 09.10.2019 г. „С.В.“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.Х. Г. за сумата от 826, 20 лв. - главница
за периода 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 151, 12 лв.
за периода 03.10.2016 г. – 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
2
С разпореждане от 30.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 57508/2019 г. По
описа на СРС, 155 състав, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., от
които: 25 лв. - държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника Ю.В. Г., с
което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на
вземанията си по исков ред.
Съгласно представената по делото справка по лице от 01.01.992 г. до
26.11.2019 г. от Служба по вписванията – София, за ЮЛ. В. Г., същата е придобила
правото на собственост върху апартамент № 23,, находящ се в гр. София, ж. к. „****, с
площ от 43, 75 кв. м., по силата на договор за продажба на недвижим имот, вписан на
14.12.2007 г.
Видно от представения по делото приемо – предавателен протокол №
0120183 за процесния имот, подписан от служител на ищеца и от ответницата от
18.02.2017 г., в имота е демонтиран стария водомер и е поставен нов.
С определение от 08.06.2017 г., постановено по гр. д. № 5213/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 47 състав, е обезсилена издадената на 19.02.2018 г. заповед по
посоченото дело.
От заключението на вещото лице А.Т.Б. по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че за клиентски № ********** и съдебна
договорна сметка № ********** задълженията за ползвани ВиК услуги са изчислени в
съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Задълженията към 01.09.2016 г. са в размер
на 431 89 лв., за периода 1 201, 79 лв. – консумирана студена вода за периода
19.07.2016 г. – 26.07.2019 г., съгласно издадени фактури за периода 02.09.2016 г. –
02.08.2019 г. и 160, 01 лв. – лихва за забава за периода 03.10.2016 г. – 01.09.2019 г.
Лихвата за забава за периода 03.10.2016 г. – 01.09.2019 г. е в общ размер на 151, 12 лв.
По партидата с клиентски номер 28000333002 е платена сумата от 816, 28 лв.
Неплатената главница за периода 02.09.2016 г. – 02.08.2019 г. възлиза на 826, 29 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно – техническа експертиза. От заключението
на вещото лице инж. Ю.К.С. се установява, че в имота на ответницата е извършена
доставка на вода за периода 19.07.2016 г. – 26.07.2019 г., съгласно фактури от
02.09.2016 г. до 03.09.2019 г., чийто обем е 205 куб. м. Реални отчети на
индивидуалните водомери, монтирани в имота на ответника, са извършени на
20.12.2016 г. и на 16.06.2017 г., като периодът между първия и втория отчет и края на
процесния период е повече от 2 години. За този период не са представени протоколи,
съставени от служители на ищеца съгласно чл.22, ал.4 от Общите условия за
установяване на отказ от осигуряване на достъп до водомерите на ответника.
В чл.2, ал.3 вр. с чл.1, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.“ АД потребител по смисъла на същите
може да бъде наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Собствениците
или ползватели на имота се задължават солидарно с наемателя за дължимите суми за
ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация
– съгласие. В чл.31 и чл.32 от Общите условия на ищеца е предвидено, че В и К
операторът издава ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на
3
фактуриране. Възражения срещу определената дължима сума за използвани ВиК
услуги могат да се правят писмено през ВиК оператора в срок от 7 работни дни,
считано от датата на получаване н фактурата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, като същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Жалбоподателката релевира доводи, че по делото не е доказано, че е
собственик на процесния имот.
За установяване на обстоятелството, че ответницата е собственик на
процесния имот през исковия период ищецът е представил справка по лице от служба
по вписванията – София, която не е оспорена. От нея се установява, че апартамент №
47, находящ се в гр. София, ж. к. ****, е придобит от ответницата на 14.12.2007 г. и
към 26.11.2019 г. не се е разпоредила с правото на собственост върху имота. Това
налага изводът, че за исковия период ищцата се легитимира като собственик на имота.
По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в
справката обстоятелства, включително и такива, че ищцата се е разпоредила с правото
на собственост върху имота преди исковия период. Също така установяването на
принадлежността на правото на собственост не е ограничено единствено с представяне
на нотариален акт. Ето защо обоснован е изводът на решаващия съд, че през исковия
период ответницата се легитимира като собственик на процесния апартамент, поради
което релевираните възражения от жалбоподателката в тази насока са неоснователни.
По изложените съображения въззивният съд приема, че страните в
производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. Следва да се отбележи също така,
че представения по делото приемо – предавателен протокол № 0120183 от 18.02.2017 г.
съдържа извънсъдебно признание от ответницата за наличието на облигационна връзка
между страните, доколкото в него е удостоверено смяната на водомер в процесния
имот, а протоколът е подписан от ответницата в качеството на клиент на ищцовото
дружество.
Нормата на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предвижда задължение за всички ВиК оператори да
публикуват одобрени от КЕВЪР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които
4
се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
В случая ответницата не се е възползвала от тази възможност, поради което
следва да намери приложение предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица
– общите условия на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на
посочените в чл.11, ал.7 и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г.
на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др).
По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбоподателката има
качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния
имот през исковия период, поради което поддържаните в тази насока възражения са
неоснователни.
Жалбоподателката поддържа, че с обезсилване на постановената спрямо нея
заповед за изпълнение ищецът не може да претендира отново вземания от нея.
По делото не са ангажирани доказателства относно вземанията, за които е
постановена заповед за изпълнение по гр. д. № 5215/2018 г. по описа на СРС, ГО, 47
състав. Независимо от това и доколкото страните не спорят, че същата е постановена в
полза на ищеца срещу ответницата, както и че определението за обезсилването на
заповедта за изпълнение е влязло в сила, е нужно да се отбележи, че постановяването
на определение за обезсилване на постановена заповед за изпълнение води до
заличаване с обратна сила на постановената заповед за изпълнение, като заповедното
производство се прекратява. Ето защо прекратяването на заповедното производство и
обезсилването на постановената заповед не се явява процесуално пречка ищецът
повторно да претендира същите вземания, доколкото не е формирана сила на
пресъдено нещо за вземанията, предмет на обезсилената заповед за изпълнение. С
оглед на това изложените от жалбоподателката оплаквания в тази насока са
неоснователни.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно е определен периодът, който е
покрит от изтекла погасителна давност.
Жалбоподателката своевременно е релевирала по делото – възражението по
чл.414 ГПК и с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла
погасителна давност, което е разгледано от решаващия съд.
Страните не спорят, че приложимата в случая давност е 3 години, на
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, доколкото вземанията на ищеца са периодични, в каквато
насока са и задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
В случая исковият период обхваща 02.09.2016 г. – 01.09.2019 г. На основание
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4. Ето защо в случая искът се смята предявен на 09.10.2019 г.,
когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
5
вземането е станало изискуемо.
Основателно е възражението на жалбоподателката, че с депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която е обезсилена впоследствие, не
се прекъсва давността, на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД, доколкото липсва постановен
стабилен съдебен акт, с който претенцията на ищцовото дружество да е уважена.
По силата на чл.31 и чл.32 от Общите условия на ищеца В и К операторът
издава ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. В
случая началото на исковия период е 02.09.2016 г., като предвиденият срок за
заплащане на стойността на доставените ВиК услуги започва да тече след съставяне на
фактурата за м.09.2016 г. и възлиза на 30 дни. Същевременно искът е предявен на
09.10.2019 г., т. е. преди изтичане на 3 – годишния давностен срок. Ето защо
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно стойността на
доставените ВиК услуги през исковия период, както и относно размера и периода на
мораторната лихва, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата не претендира сторените разноски във
въззивното производство, а и липсват доказателства такива да са реално сторени, не
следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20032583 от 04.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 72370/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 155 състав,
Решението не подлежи обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6