№ 15205
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110144508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 224477/08.08.2023 г. на „.............. АД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ..................., срещу "............"" АД, ЕИК
.......... със седалище и адрес на управление: гр. ................. с която е предявен за разглеждане
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 490,20
лева – главница, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено
от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети
по лек автомобил марка ................. причинени при ПТП на 09.09.2022 г. в гр. ..............
реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил марка „.............. с включени ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2023 г.,
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2022 г., в гр. .............. е настъпило ПТП,
предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка „.............. при което са били
причинени увреждания по лек автомобил марка ............. За увреденото МПС е била
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ..............
при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която
застрахованият е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът
излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил те са оценени на
стойност 475,20 лева, която сума била заплатена по сметка на застрахованото лице.
Поддържа, че за лек автомобил марка „.............. е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата
на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу
последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15,00 лева. Твърди, че е предявил
регресната си претенция за обща сума в размер от 490,20 лева, но и към момента на
сезиране на съда ответникът не бил извършил плащане. Моли за постановяване на съдебно
решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Прави искане да му бъдат присъдени и
сторените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва наличието на валидни и действащи към датата на процесното ПТП договори
съответно за имуществена застраховка и за застраховка „Гражданска отговорност“, сключени
1
за участвалите в процесното ПТП леки автомобили. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП, като твърди, че не се доказва то да е причинено в резултат от виновно противоправно
поведение на застрахования при него водач. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил, като твърди, че последният, в нарушение на разпоредбите на 20, ал. 1 и чл.
25, ал. 1 ЗДвП, не е осъществявал достатъчен контрол върху управляваното от него МПС и
при предприемане на маневра не се е съобразил с другите участници в движението, в
резултат на което при потегляне е ударил спрелия в съседната пътна лента лек автомобил
марка „................. Оспорва и настъпването на щетите по увредения автомобил в причинна
връзка с ПТП. Твърди също, че стойността на твърдените от ищеца ремонтни дейности по
увредения автомобил са завишени. Моли за отхвърляне на предявения иск. Прави искане да
му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представената по делото застрахователна
полица № .............. се установява, че между ищеца и В. И. Я. е сключен договор за
застраховка "Каско на МПС" с предмет на застраховане лек автомобил ................. при
уговорено застрахователно покритие „Пълно Каско“. Срокът на застрахователния договор е
22.10.2019 г. – 21.10.2022 г.
По делото са представени и приети Общи условия на „.............. АД за застраховка
„Каско на МПС“.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и собственика
на лек автомобил марка „.............. е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за гореописания лек автомобил със срок на действие 01.02.2022 г. –
01.02.2023 г. – това обстоятелство се установява по категоричен начин и от приложената с
исковата молба справка от електронната страница на Гаранционен фонд /л. 44/.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се
установява, че на 09.09.2022 г., около 10:45 часа, в гр. .............. бул. „Княз Б.............. I”, е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка ................. с водач В. Я., и лек
автомобил марка „.............. с водач Е. Т., с констатирани и отразени в протокола щети
единствено по лек автомобил „............... – увреждане на предна броня и преден ляв калник.
В т. 12 от протокола – „Обстоятелства“ се съдържат следните отбелязвания: за лек
автомобил „М........... – т. 9 „движение в една посока, но в различна лента“, за лек автомобил
„............... – т. 1 „паркирано/в спряло състояние“. В графа „Забележки“ се съдържат
идентични изявления на участниците в ПТП – „не съм употребил алкохол“. В протокола не е
начертана схема, отразяваща местоположението на двете МПС при ПТП, в т. 10 е отразено
мястото на съприкосновение на двете МПС – за лек автомобил „М........... – в дясна задна и
средна част на автомобила, за лек автомобил „............... – в предна лява част. В протокола е
обективирано общо изявление на участниците в ПТП, както следва“ на кръстовището пред
Винса по посока от Севастопол към Зл. П........ не беше спазена необходимата дистанция
между двата автомобила при потегляне на автомобила от ляво двата автомобила са се
ударили странично и щетите са само материални, без пострадали“. Протоколът е изготвен
и подписан от участниците в ПТП, чиито подписи не се оспорват в настоящия процес.
Видно от Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от
12.09.2021 г. водачът на лекия автомобил „М........... – В. И. Я., е уведомила ЗАД .........“ АД за
настъпилото застрахователно събитие. В декларация от 09.09.2022 г. пред застрахователя
водачът на посочения лек автомобил дава следното описание на процесното ПТП: „чаках на
светофар на червено лентата за направо и надясно. След като свтофарът светна зелено
аз потеглих направо, след което колата, стояща отляво на моята с преден ляв калник удари
колата ми в задната част“, като увредени детайли са посочени: задна броня, заден десен
калник, лайсна на десен калник.
От представените писмени доказателства се установява, че по повод на постъпилото
уведомление при ищеца е заведена щета № .......... г. Застрахователят е извършил оглед на
автомобила и е съставил опис по щетата от 12.09.2022 г., в който са описани увредените
детайли.
2
Съгласно доклад по щета № .......... г. застрахователят е определил размера на вредите
по лек автомобил “М...............” на стойност от 475,20 лева.
По делото не е спорно обстоятелството, а и се установява от представената справка
на извършени плащания, че ищецът е платил на застрахованото лице В. И. Я.
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 475,20 лева.
На 08.11.2022 г. ищецът е отправил до ответното дружество покана за доброволно
изпълнение на 12 броя регресни претенции, сред които под т. 7 регресна претенция на
стойност от 490,20 лева по щета № .................., в т. ч. 15,00 лева ликвидационни разноски
лева. Видно от поставен печат и входящ номер върху регресната покана тя е била получена
от ответното дружество на 08.11.2022 г.
С писмо – уведомление от 13.12.2022 г. ЗАД ............ е отказал плащане по щета
................... Отказът е мотивиран с липса на безспорни доказателства за наличие на всички
елементи, включени във фактическия състав на чл. 45 ГПК, досежно поведението на
застрахования при тях водач на МПС – участник в процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Е. П. Т. и В. И. Я..
От разпита на свидетелката Е. П. Т. се установява, че тя има спомен за процесното
ПТП. Заявява, че тя и водачът на другото МПС – участник в ПТП, са били спрели на червен
светофар на кръстовище в гр. Варна. След като светнал зеленият сигнал на светофара
водачът на другия лек автомобил потеглил направо по булеварда и ударил левия калник на
управлявания от свидетелката Е. Т. лек автомобил – ............... Към момента на удара
автомобилът на свидетелката бил в спряло състояние, като тя няма спомен каква е била
дистанцията между двете МПС. След съприкосновението водачът на другия автомобил не
спрял, за да изяснят ситуацията, поради което свидетелката Е. Т. потеглила след него и му
подала звуков сигнал с цел да му индикира да спре. В резултат на това автомобилът на
другия водач отбил и двете МПС спрели. Водачът на другото МПС била дама, която видимо
изглеждала притеснена и която казала, че не е разбрала какво се е случило, но много бърза,
тъй като превозва своята майка, която била във влошено здравословно състояние и трябвало
да я прибере у дома. Последната заявила, че поема вината за инцидента, разменили си
телефоните и се уговорили да се срещнат по-късно, за да оформят протокола.
От разпита на свидетелката В. И. Я. се установява, че тя също има спомен за
процесното ПТП. Заявява, че била спряла автомобила си в лява лента на булеварда на
кръстовището до Икономическия университет в гр. .............. тъй като светел червен сигнал
на светофара. В посоката на движение булевардът включвал две ленти за направо – лява
лента за направо и наляво и дясна лента за направо и надясно. Автомобилът на свидетелката
В. Я. бил първа кола в лявата лента на въпросния булевард. Чакайки светофара да светне
зелено свидетелката В. Я. забелязала спирането в дясната пътна лента на другия автомобил –
участник в ПТП. Когато светофарът светнал зелено, свидетелката потеглила направо, като се
изнесла по-бързо от автомобила в дясната лента. Продължението на лявата лента, по която
тя се движела, водела точно към средата на оградата, разделяща двете ленти, и за да
продължи движението си направо свидетелката трябвало да направи „лек завой надясно“,
което и тя сторила. Минавайки през пътната неравност тип „легнал полицай“, намираща се в
средатата на кръстовището, свидетелката усетила, че автомобилът се „се тресе“, чула
нещо като удар и помислила, че е минала през дупка. Видяла, че другият автомобил се
движи успоредно на нея, като водачът му махал, при което осъзнала, че може би двата
автомобила са се ударили. Отбила автомобила си на първото удобно място, слязла и
уведомила водача на другия автомобил, че има „Автокаско“ и ще потърси застрахователя си,
като го посъветвала и той да направи същото. Заявява, че в момента на съприкосновението в
управлявания от нея автомобил се возели майка и сестра , като майка била във
влошено здравословно състояние и за свидетелката било важно да я прибере, поради което
не искала да чака да дойде полиция. С водачката на другото МПС си разменили
телефонните номера и след няколко дни се срещнали и оформили двустранен протокол.
Според назначената пред настоящата съдебна инстанция съдебно – автотехническа
експертиза /САТЕ/, изготвена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства,
механизмът на ПТП е следният: на 09.09.2022 г., около 10:45 часа, в гр. .............. на бул.
„Княз Б.............. I“, в района на кръстовището с бул. ................“, лек автомобил „М...............
............ преминава на зелен сигнал на светофарната уредба в лявата пътна лента,
предназначена за направо и наляво. В същото време и посока лек автомобил .............. се
3
движи в дясната лента за движение за направо и надясно. При движението в самото
кръстовище траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях.
Видимите щети по лек автомобил „М..........., описани в декларация за ПТП на водача му, са в
причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Общата стойност на необходимия ремонт
за отстраняване на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза
на 670,80 лева. Уточнено е, че в конкретния случай към датата на застрахователното събитие
увреденият автомобил е на 11 години, 11 месеца и 18 дни, считано от първоначалната му
регистрация на 22.09.2010 г. Изслушан в съдебно заседание, проведено на 15.05.2024 г.,
експертът уточнява, че в процесния участък обективно се установява стеснение на пътните
ленти за движение направо, като за да продължат МПС от двете ленти направо те трябва да
направят леко отклонение надясно.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 776/08.01.2024 г., и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 14.02.2024 г. първо открито
съдебно заседание, СРС е отделил, на основание чл. 146, ал. , т. 3 ГПК, като безспорни
между страните следните обстоятелства: 1./ съществуването на валидно към датата на
процесното ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка ............. 2./ съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по договор за Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек
автомобил марка .............. валидна към датата на процесното ПТП; 3./ извършен от ищеца в
полза на собственика на лек автомобил марка ................. превод на сума в общ размер на
475,20 лева – обезщетение за имуществени вреди във връзка с заведена при „.............. АД
щета № .......... г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответното дружество в качеството на застраховател на лице, причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по
имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице срещу носещия
договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение
с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
4
По делото е безспорно, че между ищеца и В. И. Я. е сключен договор за застраховка
"Каско на МПС" по застрахователна полица № .............. с предмет на застраховане лек
автомобил ................. при уговорено застрахователно покритие „Пълно Каско“, и период на
покритие 22.10.2019 г. – 21.10.2022 г. По силата на този договор ищцовото дружество е
приело да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният –
да заплати застрахователна премия, която не се спори, че е била заплатена. Полицата е
надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за
действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в
нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с основно
покритие по Клауза А – Пълно каско, която съгласно Раздел III, чл. 4, т. 3, вр. т. 2, б. „а“ от
приложените Общи условия на застрахователя /л. 14 и сл./, приложими към процесния
договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, се
включва щета на застрахованото МПС при ПТП. В така очертаната категория вредоносни
събития следва да се отнесе и сблъскване на застрахованото превозно средство с друго
МПС, което е в спряло състояние, каквато хипотеза не е предвидена сред изключените
рискове по раздел IV, чл. 6 от Общите условия. Предвид изложеното, съдът намира за
установено по делото съществуването на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско на МПС" относно лек автомобил ................. в
рамките на чието застрахователно покритие попада датата на процесното произшествие.
Предвид така установеното за застрахователя е възникнало задължение да обезщети
собственика на увреденото МПС, като в случая той е изплатил застрахователно
обезщетение.
Между страните не се спори, а и се установява при съвкупната преценка на
писмените и гласни доказателства по делото, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане – на 09.09.2022 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в
гр. .............. в района на кръстовището с бул. ................“, с участието на застрахования при
ищеца лек автомобил „М............... ............ с водач В. И. Я., и на застрахования при ответника
лек автомобил .............. с водач Е. П. Т.. Страните не спорят, че в резултат на ПТП на
застрахования при ищеца автомобил са били причинени увреждания на следните детайли:
увреждане на задна дясна броня, заден десен калник и лайсна на десен калник, за
отстраняването на които не се спори, че ищцовото дружество е изплатило на застрахованото
лице сумата в размер на 475,20 лева.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил
.............. действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ отговорността
на водача Е. П. Т..
С регресна покана от 08.11.2022 г. ищецът е поканил ответното дружество да му
възстанови сумата от 490,20 лева – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева –
ликвидационни разноски, като ответникът е отказал плащане на посочената сума с писмо –
уведомление от 13.12.2022 г.
Предвид така изложеното, правният спор между страните по делото, се концентрира
върху това какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП, по чия вина е настъпило
то, налице ли е съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил и какъв е размерът на претендираното регресно вземане.
Настоящият съдебен състав намира за установен механизмът на реализиране на
процесното ПТП въз основа на събрания по делото доказателствен материал – двустранен
констативен протокол за ПТП от 09.09.2022 г., саморъчно подписан от участниците в ПТП,
чиито подписи не се оспорват в процеса, и свидетелските показания на водачите на двете
МПС В. И. Я. и Е. П. Т., дадени в качеството им на преки участници в процесното
произшествие, които като непротиворечиви помежду им относно релевантните за спора
обстоятелства, следва да бъдат ценени като ясни, последователни и житейски логични.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира
за несъмнено установено, че на 09.09.2022 г., около 10:45 часа, в гр. .............. на бул. „Княз
Б.............. I“, в района на кръстовището с бул. ................“, лек автомобил „М............... ............
намиращ се в лявата пътна лента, предназначена за движение направо и наляво, е потеглил
на зелен сигнал на светофарната уредба, като в същото време лек автомобил .............. се е
намирал в спряло състояние в съседната му дясна пътна лента, предназначена за движение
направо и надясно, в изчакване на зеления сигнал на светофарната уредба – в този смисъл
съдебният състав съобрази показанията на свидетелката В. Я., която добросъвестно заявява в
5
съдебно заседание следното: „след като светна зелено, аз потеглих и се изтеглих по-бързо
от колата до мен“, подкрепени в тази им част от писмените доказателства по делото,
установяващи точното място на настъпване на съприкосновение между двете МПС – а
именно в предна лява част за лек автомобил „.........“ и в задна дясна част за лек автомобил
„М..........., което обективно е възможно да настъпи единствено при по-бързо потегляне и
съответно изнасяне на застрахования при ищеца автомобил в района на кръстовището
спрямо застрахования при ответника автомобил. С оглед съществуващото на място
стеснение в двете пътни ленти, предназначени за движение направо, водачът на лекия
автомобил „М............... ............ като не е съобразил местоположението на изчакващия на
светофарната уредба лек автомобил .............. дистанцията между двата автомобила, както и
съществуващата в пътния участък на кръстовището пътна неравност, е предприел маневра за
леко отклонение надясно с оглед навлизането му в продължението на лентата за движение за
направо, без да изчака предприемането на същата маневра от страна на водача на лек
автомобил .............. при което е реализирал ПТП с намиращия се все още в спряло състояние
лек автомобил .............. удряйки го в предната му лява част със задната дясна част на своя
автомобил. Съдът приема, че така описаният механизъм на ПТП е категорично подкрепен от
свидетелските показания на свидетелката Е. Т., кореспондиращи в пълна степен в тази им
част с обстоятелствата, отразени в подписания от двамата участници двустранен
констативен протокол за ПТП – в тази насока следва да се отбележи, че в т. 12 от
двустранния протокол е отразено, че към момента на ПТП лекият автомобил .............. се е
намирал в спряло състояние, което еднопосочно се поддържа от свидетелката Е. Т. в открито
съдебно заседание пред районната инстанция. Последното не се отрича и от свидетелката В.
Я., която в показанията си, както се изложи по-горе, признава, че след като е светнал
зеленият цвят на светофарната уредба, веднага е потеглила, изнасяйки се пред автомобила
на свидетелката Е. Т. и едва след като е усетила, че автомобилът „се тресе“, е забелязала,
че другият автомобил се движи успоредно на нейния – последното от своя страна
кореспондира с показанията на свидетелката Е. Т., която заявява пред съда, че след
настъпване на удара, е последвала автомобила на другия водач с оглед сигнализирането му
да спре и да изяснят ситуацията. С оглед на това съдът приема, че по релевантните за спора
обстоятелства не съществуват противоречия в събраните гласни доказателства.
Същевременно в изготвения двустранен констативен протокол за ПТП е обективирано общо
изявление на участниците в ПТП, както следва: „на кръстовището пред Винса по посока от
Севастопол към Зл. П........ не беше спазена необходимата дистанция между двата
автомобила при потегляне на автомобила от ляво двата автомобила са се ударили
странично и щетите са само материални, без пострадали“ – същото индикира за
признание на водача на застрахования при ищеца автомобил, че при потегляне именно той
не е съобразил дистанцията между двете МПС и обективно нужната му такава, за да
извърши безопасно предприетата маневра предвид съществуващото на място стеснение на
двете пътни ленти, при което за да продължи движението си направо той е следвало да
предприеме маневра за леко отклонение надясно, която обаче при конкретното разположение
на двете МПС е изисквала отклонение надясно и от водача на лек автомобил „.........“,
извършването на която обаче не е било изчакано от свидетелката В. Я., която признава пред
съда, че е бързала с оглед факта, че е превозвала болната си майка.
При така установения механизъм, районният съд приема, че водачът на лек
автомобил марка „М........... е действал противоправно, като е нарушил разпоредбата на чл.
25, ал. 1 ЗДвП, регламентираща поведението на водачите на МПС при осъществяване на
маневри, вкл. отклонение надясно в платното за движение. Цитираната разпоредба
предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В разглеждания случай, предприемайки
маневра за отклонение надясно, без да се съобрази с местоположението на намиращия се в
съседна дясна лента, също предназначена за движение направо, и все още в спряло
състояние лек автомобил „.........“, който е имал обективна възможност да възприеме, водачът
на лекия автомобил „М..........., е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Преди
предприемането на маневрата за отклонение надясно водачът на лекия автомобил „М...........
е разполагал с достатъчна видимост, още повече, че ПТП е настъпило във светлата част на
6
денонощието, относно положението на застрахования при ответника лек автомобил, относно
необходимостта последният да изнесе автомобила си леко надясно, за да се осигури
възможност за същата маневра на лек автомобил „М..........., но въпреки това не е изчакал лек
автомобил „.........“ да стори това и сам е предприел действия за нейното извършване, с което
е създал опасност за участниците в движението и в частност за намиращия се в дясната
лента лек автомобил „.........“, вследствие на което е ударил последния. При така приетото
съдът счита, че водачът на лек автомобил „М........... не се е съобразил и с нормата на чл. 48
ЗДвП, в която е регламентирано, че на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и
посоката им на движение.
При събраната доказателствена съвкупност настоящият състав намира, че по делото
не се установява пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК конкретно
противоправно поведение на сочения за виновен водач лек автомобил „.........“, с рег. №
................. което да стои в причинна връзка с настъпване на пътния инцидент. Данни в този
смисъл не се съдържат и в показанията на водача на сочения за увреден лек автомобил,
който заявява единствено, че е усетил автомобилът му да „се тресе“, без обаче да твърди сам
да е възприел предприемане на каквато и да е маневра от страна на лекия автомобил „.........“,
с която последният да е скъсил дистанцията между двете МПС, при което да е
възпрепятствал безопасното извършване на маневрата на лекия автомобил „М........... за
отклонение надясно с оглед продължаващото му движение направо. В тази насока следва да
се посочи, че твърденията на ищеца в исковата молба относно поведението на застрахования
при него водач, а именно че същият е потеглил направо „без да отклонява управлявания от
него автомобил встрани“ категорично се опровергаха по делото от показанията на
свидетелката В. Я.. Що се касае до поведението на другия участник в ПТП – Е. Т., при
съвкупен анализ на показанията на същата и удостоверените обстоятелства в т. 12 от
двустранния констативен протокол, съдът приема за доказано, че същата се е намирала в
спряло състояние към момента на реализиране на ПТП, което само по себе си не съставлява
нарушение на правило на Закона за движение по пътищата. При така приетото съдът
намира, че няма основание да се приеме, че за водача на лек автомобил „.........“ е
съществувала техническа възможност да предотврати съприкосновението със застрахования
при ищеца автомобил. За прецизност, с оглед на изнесените от свидетелката В. Я. данни, че
в кръстовището е възприела наличие на пътна неравност, която определя като „легнал
полицай“, следва да се изтъкне, че съдебната практика трайно приема, че във всички случаи
на възникване на опасност, водачът е длъжен да реагира с намаляване на скоростта – плавно,
когато опасността попада извън опасната зона и рязко, ако тя е в опасната зона за спиране,
или да спре. Дължимото поведение при възникване на опасност е изрично регламентирано в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при възникване на опасност водачът е длъжен да
намали скоростта или да спре. С оглед така вмененото му задължение водачът на лекия
автомобил „М........... е следвало да съобрази поведението и скоростта си не само с
разположението на лек автомобил „.........“, но и с констатираната неравност на пътното
платно, изискваща завишеното му внимание в конкретната ситуация, каквото в случая обаче
той не е проявил. Тук следва да се отбележи, че съдът не възприема констатацията вещото
лице по автотехническата експертиза, в частта, с която се приема, че двамата водачи не са
спазили необходимата дистанция при настъпване на ПТП, тъй като в тази част изводът на
експерта изхожда от положението, че водачът на лек автомобил „.........“ се е намирал в
движение към момента на съприкосновението, но последното не се подкрепя от
доказателствата по делото, поради което и съдът прие, че застрахования при ответника
автомобил е бил в спряло състояние и съответно не кредитира заключението на САТЕ в тази
му част. За пълнота следва да се отбележи, че показанията на свидетелката В. Я. в частта, в
която заявява "другата кола по време на удара, ако аз съм се изтеглила по-напред със
задните колела, значи тя е била до средата на моята кола" съдът не кредитира, доколкото
те не отразяват непосредствени нейни впечатления, а единствено предположения относно
местоположението на двете МПС при удара помежду им, които впрочем сами по себе си не
изключват лекият автомобил "........." да е бил в спряло състояние към този момент.
При горните мотиви, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на
процесното ПТП, според който причината за него да се дължи на поведението на водача на
лек автомобил „.........“. Точно обратното, събраните по делото доказателства навеждат на
7
категоричен извод, че вина за същото има изцяло водачът на лек автомобил „М............
Съобразявайки вече изложеното, съдът намира, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
При формираните правни изводи и предвид недоказването от страна на ищеца на
посочените по-горе материални предпоставки съобразно изискванията на чл. 154 ГПК,
обуславящи основателността на заявената регресна претенция, а именно: описаният
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования при
ответника водач, то предявеният от него иск с правно основание чл. 411 КЗ е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се
дължат сторените разноски в производството. В случая последният претендира разноски за
платен депозит за 1 свидетел и разноски за платен адвокатски хонорар. По делото са
представени единствено доказателства за реално сторени разноски за платен депозит за
свидетел, поради което само те следва да се присъдят на ответната страна.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.............. АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. ..................., срещу "............"" АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на
управление: гр. ................. осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата в размер на 490,20 лева – главница, представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка ................. причинени при ПТП на
09.09.2022 г. в гр. .............. реализирано по вина на застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „.............. с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.08.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ".............. АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
..................., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на "............"" АД, ЕИК ..........
сумата в размер на 30,00 лева – разноски в производството по гр. д. № 44508/2023 г. по
описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8