Р Е Ш Е Н И Е № 83/26.4.2021 г.
26.04.2021 г., гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На седми април 2021
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 177 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на М.Н.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Н.И.И. против
Заповед № ЧР-25-1/01.07.2020 г. издадена
от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ -Ямбол, с която на основание чл.106,
ал.1, т.2 от Закона за държавния служител и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение на
длъжност младши експерт в Дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна
дирекция „Земеделие“-Ямбол, считано от 02.07.2020г. С жалбата се прави искане оспорената
заповед за бъде отменена като
незаконосъобразна с присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата
своевременно и редовно призована, участва лично и с редовно упълномощения от
нея процесуален представител адв. Н. И.. Последният
поддържа изцяло жалбата на основанията, изложени в същата, както и искането за
присъждане на разноски съгласно представения списък на същите. Допълнително
представя подробни писмени бележки с вх. № 932/14.04.2021г.
Ответната страна - редовно призована изпраща процесуален представител
гл. юрисконсулт Кр. Ж., който оспорва жалбата и
пледира за отхвърлянето й, с оглед обстоятелството, че заеманата от оспорващата длъжност обективно не
съществува, а присъщите й функции не са преминали в пълен обем към друга длъжностна позиция. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като представя
подробни писмени бележки с вх. № 938/14.04.2021г.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и изразените становища прие
за установено следното:
По делото не се спори, че
оспорващата М.Д. е заемала длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно-правна, финансово
- стопанска дейност и човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол,
като със Заповед № РД-07-2804-165 от 11.10.2017 г., Директорът на ОД
„Земеделие“ – Ямбол утвърдил ново
длъжностно щатно разписание на областната дирекция, в което процесната длъжност
била премахната. Въз основа на това ново щатно разписание, на 13.10.2017
г. била издадена Заповед № РД-07-2972-169,
с която на основание чл.108, ал.1
във връзка с чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотношение на Д. било
прекратено поради съкращаване на длъжността.
По жалба на Д. против Заповед № РД-07-2972-169/13.10.2017 г., в ЯАС е
било образувано адм. дело № 11/2018г. по описа на
последния, с Решение № 107/23.05.2018г. по което жалбата е била отхвърлена като
неоснователна.
С решение № 11035/16.07.2019 г. по адм. дело № 8901/2018 г. ВАС е отменил решение №
107/23.05.2018 г. по адм. дело № 11/2018 г. на ЯАС и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол
при изпълнение указанията, съдържащи се в мотивите.
При новото разглеждане на делото
с решение № 268/26.11.2019г. по адм. дело №
278/2019г. по описа на ЯАС, Заповед № РД-07-2972-169/13.10.2017г. е отменена
като незаконосъобразна. По жалба на ОД „Земеделие“ – Ямбол срещу процесното
решение във ВАС е образувано адм. дело № 841/2020г. С решение № 7774/18.06.2020г. по така
образуваното дело, е оставено в сила решение
№ 268/26.11.2019г. по адм. дело № 278/2019г. по описа
на ЯАС.
Оспорващата Д. се явила на 30.06.2020г. в законово определения 14 –дневен срок в ОД
„Земеделие“ – Ямбол и изразила желанието
си да бъде възстановена на работа. Със Заповед № ТД-ЧР-24-12/30.06.2020г. на
Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, връчена на Д. на 01.07.2020г., в
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение
същата е възстановена на процесната длъжност.
На 01.07.2020г. е издадена и оспорената в настоящото
производство Заповед № ЧР-25-1, с която
на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на М.Н.Д. на длъжност младши
експерт в Дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол, считано от
02.07.2020г.
Заповедта
е връчена на оспорващата лично на 01.07.2020г.,
видно от отразяването върху екземпляр от същата, а жалбата й е подадена чрез адм. орган с вх.№ РД-12-05-6/16.07.2020г., но с дата на
изпращане по куриер-14.07.2020г., съгласно представената по делото
товарителница.
По делото е приложена цялата административна преписка
по издаване на оспорения административен акт, както и заверено копие от адм. дело № 278/2019г. по описа на ЯАС, тъй като оригинала
е приложен към друго неприключило производство, образувано по жалба на
оспорващата. По делото са представени и приети заверени копия от щатните разписания на длъжностите в Областна дирекция
„Земеделие“ – Ямбол за периода 2016г.-2020г. със съответните поименни
разписания на длъжностите. Видно от
първото от тях, към 13.10.2016 г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол
администрацията е била разделена на „Обща“ и
„Специализирана“, като оспорващата Д. е заемала длъжността „младши
експерт“ в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и
човешки ресурси“. Числеността на
последната е била общо 6 щатни длъжности, от които по една щатна длъжност „директор“,
„главен счетоводител“, „главен
юрисконсулт“, „главен експерт“, „младши експерт“ (заемана от Д.) и „главен специалист“, като последната длъжност
е била определена за заемане по трудово правоотношение. Впоследствие,
с новото щатно разписание, утвърдено със
Заповед № РД-07-2804-165/11.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Ямбол, длъжностите в Дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ са намалени с 1 щатна длъжност(
или от общо 6 на 5 щатни длъжности), като
е премахната тази, заемана от оспорващата, а именно „младши експерт“, а
длъжността „главен специалист“ е заменена с такава „старши специалист“,
определена също за заемане по трудово
правоотношение. Именно това щатно разписание е дало основание на ответната
страна да прекрати служебното правоотношение с Д. с посочената по горе Заповед
№ РД-07-2972-169/13.10.2017 г., която е отменена като незаконосъобразна с
решение № 7774/18.06.2020г. по адм. дело № 841/2020г. по описа на ВАС. Към датата на
постановяване на процесния съдебен акт, както и към
датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед в Областна
дирекция „Земеделие“ – Ямбол е било в сила щатно разписание на длъжностите, утвърдено със Заповед
№ РД-02-2/03.02.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол.
Видно от същото длъжностите в Дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ са общо 5 - „директор“, „главен счетоводител“, „главен юрисконсулт“, „старши експерт“ и
„старши специалист“. Освен процесната заповед на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Ямбол по делото са представени длъжностна характеристика на длъжността
„младши експерт“ в дирекция „АПФСДЧР“ в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол,
както и такави за длъжностите „главен
счетоводител“, „старши експерт“ и
„старши специалист“.
По искане на ответната страна е допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза със
задача към вещото лице да посочи съществува ли длъжността „младши експерт“ в
дирекция „АПФСДЧР“ към ОД „Земеделие“ Ямбол като нормативно определена позиция
и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика за длъжността „младши експерт“, към момента на прекратяване на
служебното правоотношение на М.Д., в дирекция АПФСДЧР“ към ОД „Земеделие“ Ямбол,
съгласно утвърдено щатно разписание със Заповед № РД-02-2/03.02.2020г. в сила
от 01.02.2020г. След изслушване на вещото лице в с.з. на 20.01.2021г., на
същото е възложено изготвянето на допълнително заключение по въпроси изцяло
формулирани от процесуалния представител на оспорващата.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия. С оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
установяване компетентността на издалия
го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Липсата на някоя
от посочените предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Предмет на осъществявания
съдебен контрол е Заповед № ЧР-25-1/01.07.2020 г. издадена от Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ –Ямбол, с която на основание чл.106,
ал.1, т.2 от Закона за държавния служител и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на М.Н.Д. на длъжност младши
експерт в Дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол, считано от
02.07.2020г.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен административен орган. В случая това е органа по назначаването, какъвто съобразно
разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения
правилник на областните дирекции „Земеделие“ се явява директорът на областната
дирекция, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните
реквизити по чл. 108 от ЗДСл. В
тази връзка следва да се посочи, че ЗДСл не въвежда изискване заповедите, с
които се прекратява служебно правоотношение да бъдат мотивирани с излагане на
фактическите обстоятелства, послужили за издаването им. Следва да се прави
разграничение, че за разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
изискващ излагане и на фактическите основания за издаване на административен
акт, изискването на чл. 108 от ЗДСл е за административен акт, който се издава в
писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Посочването на правното
основание, на което се издава заповед за прекратяване на служебно
правоотношение е достатъчно за органа, който издава акта. Мотивирането от
фактическа страна не е изведено от специалния ЗДСл като абсолютно необходимо
условие за законосъобразността на административния акт за прекратяване на
служебното правоотношение. Затова липсата на мотиви, за която се прави
оплакване в жалбата, не е самостоятелно основание за отмяна на оспорваната
заповед.
Съдът не констатира при издаване на процесната
заповед да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователни
са доводите в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобрзана,
тъй като органът по назначаването не е спазил процедурата по съкращаване на
длъжността и не е извършил подбор, както
и че не е спазено едномесечното предизвестие за прекратяване на служебното
правоотношение. Следва да се посочи, че подбор
при съкращаване на длъжност, какъвто е предвиден в Кодекса на труда,
изобщо не е предвиден в Закона за
държавния служител. Освен това, в настоящия казус действително не е спазено
едномесечното предизвестие, предвидено в чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, но това не
прави заповедта за прекратяване на служебното правоотношение незаконосъобразна,
тъй като в нея изрично е предвидено, че на Д. следва да се изплати обезщетение
по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазено предизвестие, като е определен размера
на същото.
Оспорената заповед обаче е издадена
в противоречие с материалния закон и неговата цел.
Легалното определение на понятието длъжност в администрацията се съдържа
в чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията /НПКДА/, от която
разпоредба следва, че понятието длъжност в администрацията се характеризира
като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да е
налице материално правното основание по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, на което в случая
се позовава адм. орган при издаване на оспорената
заповед, е необходимо да бъде установено, че съкратената длъжност вече не
фигурира и като наименование – нормативно определена позиция в длъжностното
разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Именно досежно
наличието на двете кумулативно изисквания – съществува ли длъжността „младши
експерт“ в дирекция „АПФСДЧР“ към ОД „Земеделие“ Ямбол като нормативно
определена позиция и дали длъжността,
като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната
характеристика, продължава да съществува, както бе посочено по делото е
назначена съдебно икономическа експертиза. Вещото лице е категорично в
първоначалното си заключение, че длъжността
„младши експерт“ в дирекция „АПФСДЧР“ към ОД „Земеделие“ Ямбол не съществува
като нормативно определена позиция към момента на прекратяване на служебното
правоотношение на М.Д. и като система от функции, задължения и
изисквания, но част от
задълженията които са се изпълнявани от длъжността „младши експерт“, съществуват в длъжностната
характеристика на длъжността „старши специалист“.
Към 01.07.2020г., датата на която е
издадена оспорената заповед, длъжността „младши експерт“ в дирекция „АПФСДЧР“
към ОД „Земеделие“ Ямбол не е съществувала, което се потвърждава и от утвърденото
щатно
разписание на длъжностите, утвърдено със Заповед № РД-02-2/03.02.2020 г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол. Към датата на
утвърждаване на това щатно разписание е бил налице висящ спор относно законосъобразността на Заповед №
РД-07-2972-169/13.10.2017г., с която първоначално е било прекратено служебното
правоотношение на Д.. Този спор е разрешен в полза на Д. с влязъл в сила
съдебен акт - решение №
7774/18.06.2020г. по адм. дело № 841/2020г. по описа
на ВАС. Поради това и с оглед явяването в законово определения 14 дневен срок органът
по назначаването е бил длъжен да осигури на възстановения служител възможност
да изпълнява служебните си функции. Следвало е да бъде създадена длъжността, за
да се изпълни съдебното решение. Това задължение на органа по назначаване не е
изпълнено, като служебното правоотношение е прекратено повторно, въпреки че не
е валидно извършено възстановяването и заемане на предходно съществуващата
длъжност. Посоченото съставлява нарушение на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който
служебното правоотношение е следвало да бъде възстановено във вида, в който е
съществувало преди отмяната заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение поради съкращаване на длъжността. Видно от Заповед №
ТД-ЧР-24-12/30.06.2020г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Ямбол, връчена на Д.
на 01.07.2020г., същата е била възстановена на длъжността„младши експерт“ в
дирекция „АПФСДЧР“ към ОД „Земеделие“ Ямбол, а от оспорената заповед, предмет
на настоящото производство се установява, че е съкратена от същата длъжност, считано
от 02.07.2020г., т.е. назначението на несъществуваща в щатното разписание
длъжност и съкращаването и от същата представлява заобикаляне на нормативното
задължение за изпълнение на влязлото в сила решение за реално възстановяване на
държавния служител на заеманата от него длъжност, посредством документална
имитация на това изпълнение. Същото не постига целения от закона и съдебното
решение резултат, а напротив, цели избягването му, посредством фиктивно
възстановяване на служителя на несъществуваща в щата длъжност и уволнението му
от нея. Уволнението от същата би било действително и законосъобразно отново
единствено при действителното съществуване и надлежното заемане на тази
длъжност от оспорващата, предхождащо уволнението му от нея и съответно
настъпила промяна в длъжностното разписание. В конкретния случай, както с оглед
несъществуването на длъжността, така и с оглед обстоятелството за връчването в
един и същи ден/01.07.2020г./ на заповед за възстановяване и на заповед за
прекратяване на служебното правоотношение, не може да бъде прието, че влязлото
в сила съдебно решение изобщо е било изпълнено. Формално предприетите действия
от страна на административния орган представляват форма на заобикаляне на
закона, поради преследването на резултат, различен от законово предвидения
такъв и са в нарушение на правото на незаконно съкратения служител да бъде
възстановен на предишната заемана от него длъжност.
С оглед изложеното дотук съдът приема, че не
са налице кумулативно предвидените предпоставки за съкращаване на заеманата от
оспорващата длъжност по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител и оспорената заповед е незаконосъобразен
административен акт, издаден в противоречие материалните разпоредби и при несъобразяване с целта на закона, поради което
следва да бъде отменена.
При този изход на делото и
съобразно правилото на чл. 143, ал.1 от АПК, направените разноски по делото се
дължат и възстановяват от бюджета на адм. орган издал
отменения акт. Направено е искане за
присъждането им както персонално на оспорващия, така и на процесуалния му
представител при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата/ЗА/, който в ал.1
предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка;
материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист, като според
ал.2 в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да
го заплати.
Съгласно трайната съдебна практика за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред съответната
инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В настоящия случай е представен списък за
разноските и договор за правна помощ и
съдействие от 13.07.2020г., в които е посочено, че услугата се предоставя на
основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, следва съдът да определи адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредба № 1/ и да осъди ответната страна да го заплати.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Н.И.И. с адрес на упражняване на
дейността гр.***, за осъществена правна
помощ и съдействие в полза на М.Н.Д. по адм.дело № 177/2020 г. по описа на ЯАС, адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв., определени съгласно чл.7, ал.1, т.1
от Наредба № 1 и 300 лв за явяване в проведените
заседания по делото съгласно чл.7, ал.9
от Наредба № 1, или разноски в общ размер на 1000 лв. На оспорващата се дължат
направените разноски в размер на 300 лева за внесен депозит за вещо лице и 5
лева заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение, или общо 305 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Н.Д. Заповед
№ ЧР-25-1/01.07.2020 г. издадена от Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ –Ямбол, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за
държавния служител и чл.108, ал.1 от
Закона за държавния служител е
прекратено служебното й правоотношение на длъжност младши експерт в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в Областна дирекция
„Земеделие“-Ямбол, считано от 02.07.2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция
„Земеделие“ –Ямбол да
заплати на М.Н.Д., ЕГН ********** и адрес *** направените по делото разноски в размер на 305 (триста и пет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция
„Земеделие“ –Ямбол да
заплати на адвокат Н.И.И. с адрес на упражняване на дейността гр.*** процесуален представител на М.Н.Д.
по адм.дело № 177/2020г. по описа на ЯАС , адвокатско възнаграждение в размер на
1000 ( хиляда) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, с касационна жалба в
14- дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:/п/
не се чете