О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 2443

26.11.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                

      ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ 

                             ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.дело № 2503  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е във връзка с повдигнат с определение № 11582/17.10.2019г. на ПдРС, 18 гр. състав, спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и Районен съд – Карлово, за определяне на местно компетентен съд, който да се произнесе по предявен иск „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК *********, срещу А.М.П., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 23.11.2017г., по ч.гр.дело №1804/2017г. на РС-Карлово, сума от 1252лв., дължима по запис на заповед, издаден на 30.12.2016г., предявен за плащане на 24.07.2017г. ведно със законната лихва считано от 28.08.2017г.

В определението е посочено, че тъй като предявеният иск се основава на запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка поради, то по отношение на местната подсъдност следва да се разпоредбата на чл.105 ГПК(уреждаща общата подсъдност), а не чл.113 ГПК, която е специална подсъдност, предвидена в нормата на чл.113 ГПК,  касаеща потребителски спорове. По тази причина ПдРС е приел, че  не е компетентен да разгледа делото и е повдигнал спор за подсъдност.

Това налага Окръжен съд – Пловдив, като горестоящ на РС – Пловдив, да изпълни процедурата на чл. 122 от ГПК и да се определи компетентния съд за разглеждане на цитираното искане.

Окръжен съд – Пловдив, след като съобрази обстоятелствата по делото, намира следното:

На 16.08.2019г. в РС – Карлово е постъпила искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК *********, срещу А.М.П., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 23.11.2017г., по ч.гр.дело №1804/2017г. на РС-Карлово, сума от 1252лв., дължима по запис на заповед, издаден на 30.12.2016г., предявен за плащане на 24.07.2017г. ведно със законната лихва считано от 28.08.2017г.

При извършване на проверка относно подсъдността, съставът на РС – Карлово е установил, че настоящият адрес на длъжника е в гр. Пловдив,  поради което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност в РС - гр. Пловдив.

      Във връзка с горното, пред ПдРС е образувано  гр.д. № 14996/2019 г. по описа на съда. С Определение от 17.10.2019г. е прието, че доколкото предявеният иск се основава на запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка, то по отношение на местната подсъдност следва да се приложи разпоредбата на чл.105 ГПК(уреждаща общата подсъдност), а не чл.113 ГПК, която е специална подсъдност, предвидена в нормата на чл.113 ГПК,  касаеща потребителски спорове. С оглед на тези констатации, е повдигнат спор за подсъдност между ПдРС и РС – Карлово, за определяне на местно компетентен съд.

         Безспорно е, че записът на заповед е абсолютна  търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 от Търговския закон. Въпреки това  от твърденията, наведени в самата искова молба е видно , че той е издаден, тъй като ответникът-заемател  се е  договор  за заем, като е потребител по смисъла на Закона  за защита  на потребителите.  Разпоредбата  на  чл.113  от  ГПК  е  създадена,  за  да  улесни  процесуалната  защита  на  потребителите  като  по-слаба страна  в  правоотношението,  от което  се извежда  материалното право-предмет  на  делото.  Съгласно  разпоредбата  на  §13, т.1  от  ДР  на  Закона  за защита  на потребителите  "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност,  а  съгласно  §13а, т.9  от  ЗЗП  със същия  са въведени  в националното  ни  законодателство  разпоредбите  на  Директива 93/13/ЕИО  на  Съвета относно  неравноправните клаузи в  потребителските  договори. Съгласно практиката на Съда на Европейския  съюз по посочената  директива качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което като страна по договорите, предмет на  същата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В практиката  на  Съда  на Европейския  съюз  се  приема,  че  качеството  „потребител“ има  физическото лице- длъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.  В този смисъл  е  и  практиката  на  ВКС-  Решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г, I т.о.; Решение  №84  от 20.07.2017г.  на  ВКС  по  т.д.№1934/2015г.,  I т.о.

       В  настоящия случай  по делото  е  безспорно,  че  ответникът е  издал  запис  на заповед  за  обезпечаване на задълженията  му  по  договор  за кредит.  Задължавайки  се  по този  начин  спрямо  цедента на ищеца, ответникът  е  действал  за цели,  извън  рамките  на  неговата  търговска  или  професионална  дейност и това е основание да  се  признае  качеството  на  „потребител“  по  смисъла на  ЗЗП  и  Директива 93/13/ЕИО. Съгласно служебно направената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009г., настоящият  адрес на длъжника е в гр. Пловдив, а постоянният- в гр.Карлово, както правилно е посочил и РС-Карлово. Разпоредбата на  чл. 113 ГПК императивно определя специалната местна подсъдност по настоящ адрес на потребителя и няма място за преценка дали правният спор е граждански или търговски, респ. дали делото, в рамките на което е разгледан искът, е гражданско или търговско.( В този смисъл Определение № 230 от 17.05.2018 г. по ч. т. д. № 563 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение).

        Ето защо  по отношение  на предявения срещу А.М.П.  иск,следва  да се приложи  уредената  в  чл.113  от  ГПК  местна  подсъдност. 

        С оглед на горнотто делото следва да се върне на  РС – Пловдив, за продължаване на производствените действия .

         По  изложените  съображения  съдът :

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

       КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и се произнесе по спора между Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК ********* и  А.М.П. ***

        ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

       За постановеното определение да се уведоми Районен съд- Карлово.

       Определението не подлежи на обжалване.                                                                 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: