№ 1607
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100507947 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20063793 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 18934/2020 г. на
Софийски районен съд, 126-ти състав, е осъдил „ЗАД ОЗК - З.” АД, ЕИК **** да заплати на
Д. Т. К. на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата 7500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания от
телес: увреждания - травми на втори, трети и четвърти пръст на лявата ръка, уплаха, стрес и
битов дискомфорт, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.8.2019
г., в гр. Вълчедръм, поради виновното и противоправно поведение на водач на лек
автомобил марка Пежо, рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, заедно с законната лихва от 11.11.2019 г. до погасяване на задължението, като
е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева, като частична
претенция от вземане в общ размер 30 000 лева.
Решението е обжалвано в неизгодната отхвърлителна част от ищеца в
първоинстанционното производство - Д. Т. К., действаща чрез процесуалния си
представител адв. К.. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на
решението в обжалваната част. Поддържа се, че въз основа на неправилна преценка на
събраните доказателства, районният съд е необосновано е занижил размера на паричния
еквивалент на претърпените от К. неимуществени вреди. Твърди се, че от събраните в
производството пред районния съд доказателства се установява по категоричен начин
претърпени морални вреди в значително по-голям обем от приетия от районния съд. Излагат
се подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Моли се в тази
част решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде уважен в пълен размер и да се
присъдят сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „ЗАД ОЗК - З.” АД, е депозирал в
законовоустановения срок отговор на въззивна жалба, действащ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Х.. В него се излагат съображения за правилност и
1
законосъобразност на решението на районния съд в обжалваната част. Иска се присъждане
на разноски в полза на въззиваемото дружество пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд,
съобразявайки характера и степента на уврежданията, установените по делото
обстоятелства, че към датата на инцидента ищецът е бил в активна и трудоспособна възраст
/30 г./, причинената болка от увреждането и от оперативните интервенции, невъзможността
да полага труд за около 6 месеца /доколкото работата му е свързана с приготвяне на закуски
/вкл. тесто за тях/, респ. с физическо натоварване на ръката/ и самостоятелно да се грижи за
домакинството си, болничният престой, операциите, трайните увреждания, които и към
момента на постановяване на съдебното решение са били налице, голямата уплаха и стрес от
събитието /предвид самия му механизъм/, е приел, че справедливото по размер обезщетение
за търпените неимуществени вреди възлиза на 7 500 лева като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е определил
размера на дължимото обезщетение за претърпените от Д. Т. К., са законосъобразни,
обосновани са при правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след анализ на събраните по
делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е
правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна преценка на събраните
доказателства от страна на районния съд, която да е довела до определяне на занижен
размер на обезщетение. Последният, както вече беше посочено, според настоящият съдебен
състав, не е занижен, а напротив, напълно съответства на установените по делото
обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. В тази
насока районният съд обосновано е заключил, че процесното увреждането на Д. Т. К. не е
протекло с усложнен ход. Също така правилно е съобразил, че травмата е засегнала само
част от горния крайник на пострадалата, като затруднение на движението се наблюдава
единствено на пръстите на лявата ръка. Освен това при определянето на размера на
обезщетението основателно е съобразено и обстоятелството, че затрудненията в движението
на ръката не са траен или непоправим характер, като същите, предвид младата възраст на
пострадалата, предполагат пълно и сравнително бързо възстановяване. В подкрепа на този
извод, правилно е отчетено и обстоятелството, че към момента на приключването на
съдебното дирене пред районния съд, Д. Т. К. вече е полагала труд и част от травмите са
били напълно възстановени. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че
2
определеният от районния съд размер на обезщетение (7 500 лева) напълно съответства на
претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в обжалваната
отхвърлителна част.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20063793 от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. №
18934/2020 г. на Софийски районен съд, 126-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Т. К. с ЕГН:**** да заплати на „ЗАД ОЗК - З.” АД с ЕИК :****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3