Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 17.10.2016 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито
съд.заседание на двадесети септември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като разгледа
докладваното от съдия Чомпалов
т. д. № 4632/15 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 625 ТЗ.
СГС е сезиран с молба от “М.”ООД, с която е предявено искане с правно основание
чл.625 ТЗ да се обяви неплатежеспособността на „Е.”АД
и да се открие производство по несъстоятелност. Твърди се от молителя, че има
качеството на кредитор на длъжника „Е.”АД, който е в неизпълнение на парични
задължение по търговска сделка. Сочи се, че на 14.04.2011 г. е сключен договор
за наем, по който молителят е предоставил на длъжника ползването на офис
помещения А и В, находящи се на четвърти етаж от
сградата „М.”, построена в УПИ X -424, кв.8 по
плана на гр.С., НПЗ ****, м.“****“, както и пет паркоместа,
срещу което длъжникът е поел задължението да заплаща наемна цена и режийни
разходи. Според молителя за периода м.04.2014 г. – м.07.2014 г. длъжникът не е
платил сумата от 179 325,56 лв. – наемна цена и консумативи. На 01.08.2014
г. е сключен анекс, с който „Е.Ю.”АД е встъпил като наемател в правата и
задълженията на длъжника, който е
останало солидарно отговорен. Договорът за наем е бил развален от молителя
поради неплащане на наемната цена, но е продължило ползването на имота, поради
което в полза на молителя е възникнало вземане за обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД, което за периода м.08.2014 г. – м.06.2015 г. възлиза на 406 858,58
лв. – съобразно размера на наемната цена за един месец от 36 987,14 лв.,
както и за сумата от 89 859 лв. – разходи за поддържане и управление на
сградата, т.е. общо 496 717,58 лв. Поддържа се, че длъжникът не е в
състояние да изпълни изискуемите парични задължения и се намира в състояние на неплатежеспособност по смисъла на чл.608 ал.1,т.1 ТЗ. Длъжникът
не притежава недв.имоти, а капиталът му се формира
чрез непарично вноска – патент за изобретение N 64239/05.07.2004 г. с регистров
N 105560 – „Метод
за изграждане на вятърна електроцентрала“, който не може да се осребри на
пазара, поради което длъжникът се намира и в състояние на свръхзадълженост
по смисъла на чл.742 ТЗ. Иска се от молителя длъжникът да бъде обявен в неплатежеспособност, респ. свръхзадълженост
и да се открие производство по несъстоятелност.
Ответникът по молбата /длъжник/ е
представил писмен отговор, с който я оспорва с възражението, че не е доказано
да е в състояние на неплатежеспосоност, защото не са
представени доказателсва за обективна трайна
невъзможност да изпълни задължение чрез наличните си краткотрайни и ликвидни
активи, както и че не е доказано да е в състояние на свръхзадълженост,
при което активите не са достатъчни да покрият паричните задължения. Сочи се,
че отдадените имоти не са отговаряли на целта, за която са наети, поради което
е бил осъществен от наемателя съществен ремонт по окабеляване, изграждане на
вътрешни преградни стени, на подови настилки, поставяне на вътрешни и външни
врати, на осветителни тела и на мебелни конструкции, които са били необходими
за въвеждане на обекта и експлоатация като административен офис на търговско
предприятие, а ремонтните работи са на стойност 591 774,14 лв. Вземанията
на молителя са погасени чрез прихващане. Неплащането на претендираната
от молителя сума не е поради трайна и обективна невъзможност. Задълженията на
длъжника по финансовите отчети са задължения към свързани лица и имат характер
на дългосрочни задължения, неотносими към обективното
състояние на неплатежеспособност.
Представен е договор за наем от 14.04.2011
г., от който се установява, че между
страните е възникнало наемно правоотношение, по което молителят е поел
задължението да предостави на длъжника ползването на офис помещения А и В, находящи се на четвърти етаж от сградата „М.”, построена в
УПИ X -424, кв.8 по плана на гр.С., НПЗ Изток, м.“К.“, както
и пет паркоместа, срещу което длъжникът е поел
задължението да заплаща наемна цена от 14 879 ЕВРО и режийни разходи.
Представен е приемо-предавателен протокол от
01.12.2011 г., от който се установява, че молителят е предал на длъжника имота,
предмет на договор за наем.
Представен е анекс N 2 от 23.07.2014 г., от който се установява, че
молителят, длъжникъ и „Е. – Ю.”АД са се съгласили от
01.08.2014 г. „Е. – Ю.”АД да встъпи в наемното правоотношение като наемател, а
длъжникът да отговаря солидарно като поръчител.
Представена е нот.покана
от 06.11.2014 г. с рег. N 11602, с
която молителят е уведомил „Е. – Ю.”АД и длъжника, че разваля процесния договор.
Представена е фактура N 028/01.08.2014 г., в която се сочи, че молителят дължи
на ответника сумата от 591 774,14 лв., която представлява стойност на извършени
ремонт и трайни подобрения на наетите имоти.
Представен е баланс на длъжника към
31.12.2014 г. и годишен финансов отчет към 31.12.2014 г.; баланс към 31.12.2013
г. и годишен финансов отчет към 31.12.2013 г.; баланс към 31.12.2012 г. и
годишен финансов отчет към 31.12.2012 г.; балансът към 21.12.2015 г. и годишен
финансов отчет.
Установява се от заключението на ССЕ, че
към м.07.2014 г. наемната цена по процесния договор е
възлизала на 36 987,14 лв., а размерът на наемната цена за периода
м.08.2014 г. – м.06.2015 г. възлиза на 406 858,54 лв.; задължението за
режийни разходи възлиза на 89 859 лв. Издадените за м.08.2014 г. фактури
са осчетоводени при длъжника. Изготвена е пазарна оценка на патент „Метод за
изграждане на вятърна електроцентрала” на 545 222 000 лв. Според
в.лице коефицентите на незабавна и абсолютна
ликвидност за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2103 г.,2104 г. са под единица и длъжникът
не може да погаси краткосрточните си задължения. За
тези годни коефицентът за финансова автономност
показва, че длъжникът може да обслужва задълженията си. Размерът на
задълженията възлизат в общ размер на 3 834 331 лв., а лихвите на
541 280,69 лв. Коефицентът ниво на неплатежеспособност за периода 2010 г. -2014 г. е над
единица, което показва, че длъжникът е платежеспособен;
налице е излишък за 4-те години. За 2013 г. има приход от 16 000 лв. и
37 457 лв., 32 000 лв. – лихви. За 2014 г. има приход от 631 000
лв., от които 56 000 лв. за отдаване под наем на „Е.Ю.”; 554 000 лв. вземане, представляващо разходи за ремонт и
32 000 лв. – лихви по заеми за 2010
г. Налице е загуба от 357 000 лв. за 2010 г., за 2011 г. загубата възлиза
на 34665 лв., загубата за 2012 г. възлиза на 723 000 лв.; за 2013 г. е
налице печалба от 32 984 лв., за 2014 г. е налице загуба от 826 000
лв. Обшият размер на наемната цена за имотите за периода м.08.2014 г.л –
06.2015 г. възлиза на 160 644 ЕВРО.
Представен е доклад за оценка на немат.актив
- патент за изобретение N 64239 Метод за
изграждане а вятърна електроцентрала от м.02.2014 г.
Представено е постановление на НАП от 03.04.2015 г., с което е наложен
запор върху акции на длъжника от капитала на „Е.Ю.п” АД до размера от
254 354,98 лв., както и постановление за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника до размера от 73 776,14 лв.
Установява се от заключението на СОЕ, че
действието на процесният патент е прекратено на
04.06.2014 г. и към момента е с нулева стойност.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е
молба с правно основание чл.625 ТЗ.
Установи се от представения договор за наем
от 14.04.2011 г., че между страните е възникнало наемно правоотношение, по
което молителят е поел задължението да предостави на длъжника ползването на
офис помещения А и В, находящи се на четвърти етаж от
сградата „М.”, построена в УПИ X -424, кв.8 по
плана на гр.С., НПЗ Изток, м.“К.“, както и пет паркоместа,
срещу което длъжникът е поел задължението да заплаща наемна цена от 14 879
ЕВРО, подлежаща на индексация, и режийни разходи /консумативи/.
По делото е представен е приемо-предавателен протокол от 01.12.2011 г., от който се
установява, че молителят е предал на длъжника имотите, предмет на договор за
наем. Следователно за длъжника в качеството на наемател е възникнало
задължението да заплаща договорената наемна цена и консумативите за ползването
на отдадената под наем вещ.
По делото не са представени доказателства
за факта, че длъжникът е платил наемната цена от м.08.2014 г., поради което
съдът намира, че е в неизпълнение на парично задължение, произтичащо от
договора за наем.
Неизпълненото
задължение към молителя произтича от търговска
сделка, защото длъжникът
притежава качеството търговец, а сделката има търговски характер, тъй като според нормата на чл.
286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която
е свързана с упражняваното
от него занятие.
Договорът за
наем не попада в кръга на визираните в нормата на чл. 1, ал.
1 ТЗ търговски сделки, поради което сделката следва
да се определи
като търговска, защото е извършена от
търговец при осъществяване на дейността му по
занятие, а
длъжникът не е възразил и представил доказателства за
опровергаване
презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ - че наемният договор
не се намира
в причинна връзка с упражняваното от него занятие /решение № 127 от 05.10.2011
г. по т.д. № 1027/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Следователно молителят в качеството на наемодател и кредитор
по вземането за наемна цена, е легитимиран да предяви молбата с правно
основание чл.625 ТЗ.
По делото е представен анекс N 2 от 23.07.2014 г., от който се установява, че
страните по наемното правоотношение и „Е. – Ю.”АД са постигнали съгласие от
01.08.2014 г. „Е. – Ю.”АД да встъпи в наемното правоотношение като наемател, на
който длъжникът е поръчител. Според съда сключеното тристранно споразумение не
води до погасяване на договорните задължения на длъжника, защото последният
продължава да отговаря солидарно с новия наемател. След сключване на
споразумението длъжникът е престанал да има качеството на наемател, но в
качеството на поръчител на наемателя продължава да е длъжник на молителя по
вземането за наемна цена.
Доколкото не се доказа изпълнение на
задължението за плащане на наемната цена, в полза на молителя е възникнало потестативното право да развали/прекрати предсрочно
договора за наем. В случая това е извършено с нот.покана
от 06.11.2014 г., с която молителят е упражнил потестативното
си право по чл.87 ЗЗД. Нот.покана е
получена на 07.11.2014 г., поради което конститутивният
ефект по разваляне на договорната връзка е настъпил на 15.11.2014 г. / с
изтичане на дадения едноседмичен срок/.
За периода 01.08.2014 г. е съществувало
наемно правоотношение, по което „Е. – Ю.”АД в качеството на наемател и
длъжникът в качеството на негов поръчител са дължали солидарно наемната цена и
консумативи – чл.232 ал.2 ЗЗД. При наемна цена от 36 987,14 лв. на месец,
съдът намира, че за този период неизпълненото договорно задължение възлиза на
129 454,99 лв. /3 х 36987,14 лв. плюс 18493,57 лв. –половин наемна цена за
м.11.2014 г./. Към тази сума следва да се прибавят и разходите за консумативи
от 8169 лв. на месец – по фактура N 3425/07.07.2014 г., подписана от длъжника, които няма данни да са
платени – 28591, 50 лв. /3 х 8169 лв. плюс 4084,50 лв. – за половин
месец-11.2014 г./.
Както по-горе
се спомена, длъжникът след 01.08.2014 г. не е наемател, а поръчител, който
дължи солидарно с новия наемател „Е. – Ю.”АД наемната цена и консумативите.
Действащата към момента редакция на чл.608 ал.1 ТЗ позволява да бъде обявен в неплатежеспособност търговец, който е в неизпълнение на
задължение, произтичащо от качеството му на поръчител по търговски договор
/решение № 143 от 16.10.2015 г. по т.д. № 937/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Доколкото не се представиха доказателства
за факта, че след разваляне на договора на 15.11.2014 г. наетите имоти са били
върнати на молителя, в негова полза е възникнало на основание чл.236 ал.2 ЗЗД
вземане за обезщетение, съизмеримо с размера на наемната цена по разваления
договор за наем. В практиката на съдилищата се приема, че задължението по
чл.236 ал.2 ЗЗД е „квазинаемно”, защото произтича от
закона, а не от договора за наем. Вземането по чл.236 ал.2 ЗЗД е последица от
неизпълнение на задължението и развалянето на договора за наем, който се прие,
че е търговска сделка, поради което съдът намира, че и наличието на това
вземане легитимира молителя да предяви молбата по чл.625 ТЗ.
За
периода 14.11.2014 г. – 30.06.2015 г. задължението за наемна цена възлиза на 277403,55 лв.
/7 х 36987,14 лв. плюс половин
наемна цена за м.11.2014 г./. Задължението за консумативи възлиза на 61267,50
лв.
При тези факти съдът намира, че в полза на
молителя съществуват срещу длъжника в качеството на поръчител изискуеми парични
вземания в общ размер на 496 717,54 лв., които произтичат търговска сделка,
респ. от последиците от развалянето поради неизпълнение.
С писмения отговор на длъжника са
представени доказателства за плащане на суми от 200 лв. и от 220 лв., които
водят до частично погасяване.
От
страна на длъжника е повдигнато фактическото твърдение, че отдадените под наем
имоти не отговаряли на целта, за която са наети, поради което е бил извършен съществен
ремонт по окабеляване, изграждане на вътрешни преградни стени, на подови
настилки, поставяне на вътрешни и външни врати, на осветителни тела и на
мебелни конструкции, които са били необходими за въвеждане на обекта и
експлоатация като административен офис на търговско предприятие, а ремонтните
работи са на стойност 591 774,14 лв.
Съдът не споделя тезата на длъжника, че е
имал насрещно вземане срещу молителя в
размер на 591 774,14 лв. На първо място - по делото не са представени
доказателства в действителност да са извършени ремонтни работи в наетите
обекти. Няма и данни за стойността им. На следващо място – по делото е
представен приемо-предавателен протокол от 01.12.2011
г., от който се установява, че молителят е предал на длъжника имотите, предмет
на договор за наем. Доколкото в протокола не са обективирани
възражения на наемателя, съдът намира, че наетите имоти са били в състояние,
което отговаря на ползването, за което са наети – чл.230 ал.1 ЗЗД.
Освен това в клаузата на чл.9 от договора
за наем е уговорено, че за наемодателя -молител
не възникват задължения за плащане на извършени от наемателя
довършителни работи, които са за негова сметка.
Издадената от длъжника фактура представлява
счетоводен документ, който не е основание за възникване на фактурираното
вземане. Съдът приема, че тази фактура може да служи за доказване на това, че
длъжникът е извършил разходи за ремонт, но не и да служи за доказване на
съществуващо вземане срещу молителя - наемодател. След като в полза на длъжника
не е съществувало насрещно парично вземане срещу молителя, погасителен ефект на
компенсацията преди подаване на молбата не е настъпил.
Доколкото от страна на длъжника не се
представиха доказателства за това, че неизпълнението на задължението се дължи
на временни затруднения, съдът на основание чл.608 ал.3 от ТЗ приема за
доказано обстоятелството, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност.
От
заключението на ССЕ се установява по несъмнен и категоричен начин, че е
длъжникът е в състояние на обективна
и трайна невъзможност да изпълнява паричните си задължение чрез наличните си
краткотрайни и ликвидни активи.
Краткотрайните активи на търговското
предприятие, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и
променят натурално - веществената си форма. За това именно въз основа на тях
търговецът трябва да може да поеме плащането на краткосрочните, съответно
текущите си задължения, каквото е задължението за наемна цена за ползването на
отдадения от молителя имот, който се ползва за административен център на
длъжника. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси
/материали, стоки и готова продукция/, налични парични средства, краткосрочни
вземания /с падеж до 1 год/ и краткосрочни финансови
средства / закупени със спекулативна цел- т.е. за препродажба/, които се
различават по своята ликвидност. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива
пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като те могат незабавно да се трансформират в друг
актив, закупувайки го. Въз основа на това при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва
съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на
определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според
тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко от групите краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките групи.
Коефициентът на незабавна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните вземания към текущите задължения, но тъй като при едно
действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен
/ както беше посочено те са най-ликвидни
и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си предприятието е нормално да разчита на целия
оборотен капитал, а не само на паричните средства, то този коефициент, ведно с
коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен
към коефициента за обща ликвидност, показват възможността на предприятието да
посрещни плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови
активи, които при реализирането им се трансформират в парични средства.
От
заключението на ССЕ се установи, че за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014
г. коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност
са под единица, а от таблиците към заключението се установява, че за тези
години и коефицентът на обща ликвидност е под единица / с изключение на 2012 г./, а това е коефицентът, който отразява съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Доколкото не са
представени доказателства длъжникът да притежава материални запаси и
краткосрочни финансови средства, съдът приема за верни констатациите на в.лице относно
ниските нива на коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност. Това означава, че за един значителен по
продължителност период /2013 г. и 2014 г./ длъжникът не е бил в състояние,
което да позволява да погасява задълженията си, сред които и тези към молителя
за месечна наемна цена и консумативи. Налице е трайно обективно състояние на
невъзможност длъжникът да изпълнява паричните си задължения. Както се спомена
по-горе, от икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността
един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко
отклонение от нея. Ниските коефиценти за 2013 г. и за
2104 г. сочат по несъмнен и категоричен
начин на състояние на невъзможност да се реализират на пазара материални активи
и да се кумулират парични средства, с които да се
покрият задълженията на длъжника.
Имуществено
- финансовото състояние на предприятието на длъжника сочи, че е налице обективна
неспособност да се погасяват задълженията. Ниските показатели за
ликвидност, при изчисляването на който включените активи могат реално
да бъдат трансформирани в парични средства, сочат на
липса на активи, с
които предприятието може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения, каквото е за наемна цена. След като установените от
вещото лице коефициенти на ликвидност са под единица и показват, че длъжникът
не разполага с достатъчно краткотрайни активи, които може да използва за
погасяване на текущите си задължения, презумпцията на чл.608 ал.3 от ТЗ не е
оборена. Показателите за 2013 г. и 2014
г. дори не са близки до единица, защото за близък до
единица се приема размер на
коефициента за обща ликвидност от 0.91 - 0.92
/ решение № 202 от 10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Следва
да се спомене, че от заключението на ССЕ се установи, че за 2010 г., 2011 г.,
2012 г., и 2014 г. длъжникът е приключил финансовата година на загуба. Това
обстоятелство подкрепя доказателствения извод за
състоянието на неплатежеспособност. За 2013 г. длъжникът
е с печалба, но това обстоятелство по никакъв начин не разколебава фактическия
извод, че състоянието на предприятието на длъжника не позволява посрещане на задълженията.
„Осчетоводяването“ в търговските
книга на длъжника през 2013 г. на печалба не влияе на стойността на коефицента за обща ликвидност за 2013 г. и за 2014 г.,
които са под единица.
При проверка за състоянието на
предприятието на търговеца се използват различни икономически показатели, но те
са носители на различна информация, поради което съдът намира, че относими за състоянието на неплатежоспособност са
единствено показателите на ликвидност. Показателят за автономност дава друга,
макар и значима информация за предприятието, но служеща за други цели, различни
от тези, за които се използват показателите за ликвидност. В решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. №
4254/2013 г. на ВКС, І т. о., че коефициентите на финансова автономност
/задлъжнялост/ са
помощни и лошите им стойности
при добри показатели за ликвидност
не сочат на състояние на
неплатежоспособност, а са единствено индиция за настъпване на
това състояние в бъдеще. В случая е
налице положителна стойност на коефицента за
финансова автономност, но показателите
за обща ликвидност са под единица. Ето защо положителният коефицент за финансова автономност не може да бъде
основание за извод, че длъжникът не е в състояние на неплатежеспособност.
От заключението на СОЕ се установи, че
патентът „Метод за изграждане на вятърна електроцентрала” е прекратен на
04.06.2014 г. и е с нулева стойност. Това означава, че от 04.06.2014 г. внесеният
в капитала на длъжника нематериален актив няма стойност. Този нематериален
актив не би могъл да се реализира на пазара и срещу него да се получи парична
сума, с която длъжникът да погаси задълженията си.
Дори и да се приеме, че действието на
патента не е прекратено и че съществува като нематериален актив с определена
парична стойност, това обстоятелство е ирелевантно за
състоянието на неплатежеспособност. Това е така, защото дълготрайните активи
/т.нар. постоянен капитал/, не служат за извършване
на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като, предвид предназначението
им, без тях
предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги
осребри, би преустановило дейност
/решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС/.
Не
се доказва неизплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения по
смисъла на чл.631 от ТЗ и ответникът да разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Датата
05.08.2014 г., на която длъжникът е
дължал плащане на наемната цена за м.08.2014 г., се явява и начална дата на
неплатежоспособността. Съдът приема, че от 05.08.2014 г. е налице спиране на плащането
от страна на длъжника поради обективното състояние на неплатежеспособност.
До момента
на приключване на устните състезания не са представени доказателства да настъпило преодоляване
на състоянието на неплатежоспособност. Представеният годишен финансов отчет за 2015 г. по
изявления на длъжника не е „одитиран“ и не е приет от
ОС на акционерите, а и към постановяване на решението не е обявен по партидата
на длъжника в ТР.
Молителят е предявил при условието на
евентуалност състоянието на „свръхзадълженост“ като
основание за откриване на производство по несъстоятелност. Доколкото се
установи обективното състояние на „неплатежеспособност“,
съдът на това основание следва да открие производство по несъстоятелност. За
пълнота на изложението следва да се спомене, че след 04.06.2014 г. внесеният в
капитала на длъжника патент е прекратен и е с нулева стойност. Доколкото по делото не са представени доказателства за
наличие на имущество на стойност, която да покрива размера на капитала, съдът
намира, че е възникнала специфична
заплаха за кредиторите. Тази заплаха при капиталовите
търговски дружества се изразява в това,
че задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, в резултат на което имуществото на
капиталовото търговско дружество е обективно
недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството бе платежоспособно.
Доколкото произнасянето от съда по чл.
630, ал. 2 ТЗ е обусловено от заявената субективна преценка на самия кредитор
/ кредитори, за наличие предпоставките по чл. 630, ал.
2 ТЗ, но такова искане не е направено,
съдът не следва да извършва преценка дали са налице условията за обявяване на
длъжника в несъстоятелност /решение № 124 ОТ 21.01.2014 г. по т.д. №
1058/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание
чл.625 ТЗ е основателна и следва да се обяви неплатежеспособността
на длъжника, както и да се открие производство по несъстоятелност. С молба от
21.09.2016 г. молителят е посочил В.В. за лице, което
отговаря на изискванията на чл.655 ал.2 ТЗ, който на основание чл.628 ал.4 ТЗ следва
да се назначи за временен синдик, тъй като е представил декларация по чл.656
ал.1 и ал.2 ТЗ.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.”АД,
***24320.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 05.08.2014 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение
на „Е.”АД, *********.
НАЗНАЧАВА
В.Я.В.,***, за временен синдик на „Е.”АД, ********,
при месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, като определя срок за
встъпване - 3- ри дни от съобщението.
СВИКВА
Първо събрание на кредиторите на „Е.”АД, ********, за 17.11.2016 г, 11.30 часа в С. п., гр. С.,
бул. “В. №*, СГС.
Да се изпрати препис от
решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по партидата на Е.”АД, ЕИК **********.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
ОСЪЖДА „Е.”АД,
********, да заплати на “М.”ООД, ***, бизнес сграда „М.“, ет.*, офис *, съд.разноски от 3150 лв.
Решението
може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: