РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. Перник, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720101651 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД срещу Д. С.
Р., с която се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в
размер на 746,37 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит
от разстояние № ******/15.02.2021 г., договорна лихва в размер на 158,01 лева,
дължима за периода от 17.03.2021 г. до 12.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед №
233/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 00440 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд.
Ищецът твърди, че на 15.02.2021 г. е сключил с ответницата договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ******. Навежда доводи, че сключването на
договора е извършено въз основа на подробна информация, достъпна на посочения в
исковата молба електронен адрес www.minizaem.bg, на който са публикувани и
Общите условия /ОУ/ за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно ОУ
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на
въпросник, както и маркиране на полето "съгласен съм с общите условия", след което
кандидатът получава имейл с преддоговорна информация за условията на договора и
ако бъде одобрен, получава договор и ОУ за писмено потвърждаване чрез електронно
подписване чрез електронна платформа и го уведомява, че паричните средства са
преведени в посочената от него банкова сметка. Ищецът поддържа, че описаната
процедура е извършена от ответницата, в резултат на което на същата е преведен
отпуснатият кредит в размер на 800 лева, получен от нея на каса на „Изи пей“ АД.
Сочи, че вземането за главница е разсрочено на 15 броя вноски за периода от
1
17.03.2021 г. до 12.12.2021 г. Признава, че ответницата е заплатила сумите в общ
размер от 150 лева, които ищецът е разпределил за погасяване на 53 лева главница,
26.40 лева- договорна лихва и 69.70 лева- неустойка. Поддържа, че ищецът е обявил
предсрочната изискуемост на кредита посредством имейл, получен на 15.12.2021 г. Ако
съдът приеме, че не е била обявена редовно предсрочната изискуемост, моли да му се
присъдят сумите за всички погасителни вноски, чийто падеж настъпи в хода на
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. С. Р., чрез адв. Д. М., е депозирала
писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Оспорва наличието на възникнало валидно заемно правоотношение между
страните, като твърди, че не са спазени изискванията на ЗЕДЕП, както и че не е
титуляр на тел. ********** и не е получила заемната сума. Прави възражение за
нищожност на клаузата по договора за предоставяне на обезпечение поради
противоречие с добрите нрави, както и за недействителност на целия договор съгласно
чл. 22 ЗПК поради противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6 и т.
11 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представения по делото на хартиен и електронен носител(CD) договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ******/15.02.2021 г., се установява, че "Изи
финанс" АД се е задължил да предаде в собственост на кредитополучателката Д. С. Р.
сумата от 800 лв.-потребителски кредит по продукт "Бърз на вноски" със срок на
кредита- 450 дни при фиксиран годишен лихвен процент- 40,15%. В чл. 2, ал. 1, т. 4 е
посочена обща дължима сума при представяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1- 1011,02
лв., а в следващата т. 4.1 е посочена обща дължима сума при непредставяне на
обезпечение по чл. 3, ал. 1- 1430,84 лв. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора страните са
постигнали съгласие за годишен процент на разходите от 48,3 %, като са посочени
взетите предвид допускания за изчисляването му.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора кредиторът се е задължил да предаде на
потребителя сумата за главница в деня на подписване на договора чрез превод по
посочена от потребителя банкова сметка или в офис на "Изи пей" АД. В чл. 3, ал. 1 е
предвидено, че за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит,
потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на
настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения-
банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на
валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по настоящия
договор, или две физически лица поръчители, които да отговарят на посочени в
договора условия. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора при неизпълнение на задължението
да предостави обезпечение в срока по предходната алинея /банкова гаранция или
двама поръчители/, потребителят дължи неустойка в размер на 419,82 лв., която се
начислява в деня, следващ неизпълнението, и се заплаща разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски.
В чл. 4, ал. 3 от договора са инкорпорирани два вида на погасителен план в
зависимост от представянето или липсата на изискуемото по договора обезпечение,
като и в двата страните са уговорили задължението по кредита да се изплати на 15
месечни вноски, с посочени падежи, всякa от които с различен прогресивно намаляващ
размер. Първата вноска следвало да се заплати на 17.03.2021 г., а последната на
11.05.2022 г. Единствената разликата между двата варианта е, че във втория към
първите 6 погасителни вноски е добавена сумата от 69.97 лева- неустойка по чл. 3, ал.
2 от договора.
2
Представени са и Общи условия към договор за предоставяне на кредит от
разстояние, в които подробно е описана процедурата за сключване на договора от
разстояние.
С приложената разписката по повод плащане от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД №
*****************/15.02.2021 г. е извършен паричен превод на сумата от 800 лева по
договор ****** чрез „Изипей“ АД с получател ответницата Д. С. Р.. Видно от
постъпило по делото писмо от „Изипей“ АД, платежен документ-разписка №
***************** от 15.02.2021 г., 11:43:02 ч., удостоверяващ получаването на
сумата от 800 лева от Д. С. Р., с ЕГН **********, наредена със системен код
***************** от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, не е открит, поради което е
приложено генерирано извлечение от системата на „Изипей“ АД, съдържащо пълна
информация за извършената платежна операция- име и ЕГН на ответницата, номер на
лична карта и адрес.
По делото са приети също така кореспонденция по повод сключване на договор
за кредит от разстояние, снимки на лична карта и извлечение от електронна
кореспонденция между страните. Видно от извлечението от електронната поща на
кредитора, на 15.12.2021 г. до кредитополучателя е изпратено съобщение за обявяване
на предсрочната изискуемост на договора за кредит, считано от момента на получаване
на известието поради неплащане в срок на две погасителни вноски. В представеното
копие на лична карта ответницата е с различна фамилия- Ц., а номерът на документа е
*********, издаден на 29.03.2017 г. от МВР-Перник. Към настоящия момент
фамилията на ответницата е Р., видно от извършената в заповедното производство
справка в НБД „Население“, което налага извод, че личната карта, представена в копие
по делото, не е актуалната такава на ответницата.
От заключението на изслушаната съдебноикономическа експертиза се
установява, че по предоставения кредит има извършено плащане на сумата от 150 лева
чрез Epay с разписка № *****************/16.03.2021 г. с наредител В. Н. Й. и
основание за плащането: договор номер ******. Остатъчното задължение по договора
е в размер на 904,68 лева, от които 746,37 лева- главница и договорна лихва в размер
на 158,31, лева. В заключението са отразени и гореописаните писмо от „Изипей“ АД с
приложена към него разписка за получаване на сумата от ответницата.
В заключението на съдебнотехническата експертиза вещото лице след
запознаване с материалите по делото, включително с приложение оптичен носител с
аудиозапис и документи, подробно е описало процедурата по сключване на договор за
кредит от разстояние посредство интернет сайта на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД-
minizaem.bg, посочвайки отделните стъпки за кандидатстване за кредит, попълване на
лични данни, създаване на профил, а именно: в сайта се вижда начален екран с
плъзгачи, с които е се задават параметрите на кредита. След това се натиска бутона
"ВЗЕМИ СЕГА", като след това се появява преддоговорната информация и полета за
попълване на данни. С натискане на надписа „Покажи преддоговорната информация“
се отваря нов екран- „Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит“- Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити“. На този етап потребителят трябва да натисне отметката
"Приемам декларацията за обработка на личните данни", за да продължи. Към думата
„декларация“ има линк, който на нов екран показва „ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА
ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ“, която трябва да се приеме, за да продължи
ходът на регистрацията. В случай, че клиентът има регистриран профул, той не
изпълнява предходните стъпки, а просто влиза в него. Ако няма профил, трябва да
създаде такъв. След маркирането на полето за приемане на обработката на личните
3
данни, с натискане на бутона "НАПРЕД", се потвърждават параметрите на договора и
се преминава към попълване на полетата с лични данни. При създаване на профил
личните данни на лицето се запаметяват в системата и за следващи кредити, до
момента, в който клиентът не заяви, че иска да му се изтрие профикът. На следващата
стъпка трябва клиентът да попълни личните си данни: три имена, ЕГН, месторабота,
адрес и др. Ако клиентът не е попълнил коректно всички полета, не може да продължи
напред в процедурата. Запазват се данните от предходната стъпка и начинът на превод
на сумата по договора за кредит. На сайта на ответното дружество са съхранени
личните данни на Д. С. Р.. Тук е редно да се отбележи, че номерът и датата на издаване
на личната карта на ответницата са различни от тези по представеното копие на
личната карта, за която се посочи, че не е актуална, и напълно съвпадат с разписката за
получаване на сумата, представена по делото от „Изипей“ АД. Нещо повече, в базата
данни на ищеца е отбелязано, че ответницата е разведена, което обяснява промяната на
нейното фамилно име, съответно необходимостта от нова лична карта.
На следващо място от заключението на вещото лице е видно, че от
административния панел на системата са достъпни данните за кредита- данни за
клиента, брой вноски, вземанията по отделните вноски, погасителен план, като са
отбелязани и плащанията срещу всяка вноска. Има раздели „лог на действията“,
„документи“, „история на статусите“, „SMS лог“. Важен е първият SMS, който
активира договора за кредит, като потребителят трябва да въведе получения от него
код в договора, за да премине към следващите стъпки по одобрение за отпускане на
кредита. Разделите „история на кредитите“ и „повтаряща се информация“ съдържат
данни за предходни договори за кредит или данни, които има и по други кредити. Не е
възможно да се кандидатства и получи кредит, без да се изпълнят описаните стъпки в
процедурата за кандидатстване.
От заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза се
установява още, че от информационната система, обслужваща сайта minizaem.bg, е
видно, че Д. С. Р. е преминала през описаните стъпки, като е предоставила лични
данни, за да създаде профила си и да подаде заявка за кредит. След одобряването за
отпускане на кредит на 15.02.2021 г. в 17:01:39 ч. на телефон ********** е изпратен
SMS с код „9992“ за потвърждаване на договора, който договор е изпратен на нейната
електронна поща. На 05.06.2020 г. в в 11:38:22 ч. от ip-адрес 185.230.6.60 договорът е
потвърден с личен код и парите са преведени. Посоченият ip-адрес 77.85.193.222 е от
адресното пространство на VIPNET гр. Перник, a номер ********** е посочен от Д. С.
Р. при регистрация на профила на сайта на ищеца. Поради това вещото лице е
заключило, че процедурата по кандидатстване по договор за предоставяне на кредит №
****** е изпълнена, Д. Р. има регистриран профил на сайта на ответното дружество,
като в хода на процедурата по регистрация е предоставила лични данни. На Д. Р. са
изпращани съобщения по електронна поща, както и SMS на посочения от нея
телефонен номер в хода на процедурата. В заключението е описано съдържанието на
записа, като вещото лице не е могло да направи категоричен извод дали представеният
аудиозапис е манипулиран или не.
Настоящият състав кредитира заключенията на експертизите, тъй като същите са
обосновани, непротиворечиви, компетентно изготвени и намират опора в писмените
доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР,
4
вр. чл. 9 ЗПК.
Приложено е ч.гр.д. № 440/2022 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с вх. № 2260/07.02.2022 г., е издадена заповед
№ 233/10.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Д. С. Р. от гр. П. за вземанията, предмет на предявените искове. Срещу
заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на
следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние съгласно изискванията на ЗПФУР, предоставяне на договорения заем и
настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане. В тежест на ищеца е да
установи тези обстоятелства.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е
уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и
доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора
за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по
отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; че e уведомил потребителя за сроковете, в които може да
се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис.
В случая процесният договор е сключен чрез размяна на изявленията по
електронна поща и чрез изпратен пo SMS индивидуален код, поради което
приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който /чл. 3/,
писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, който
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната
дефиниция на този документ, в съдебната практика несъмнено се приема, че същият не
е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на
изявлението по арг. от чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето, посочено като
негов автор.
В хода на производството бе установено отправеното от ищеца до ответницата
по електронна поща предложение за сключване на договор за заем, сключен от
разстояние. Освен това в договора за кредит се съдържа изключително подробна
информация относно личните данни на ответницата, в т. ч. и ЕГН и адрес, поради което
съдът счита, че процесният договор е сключен от потребителя, който на отправеното
предложение на договора по бланка се е съгласил, посочвайки личните си данни.
5
Несъвпадането на данните за личната карта с представеното копие по делото не може
да доведе до различен извод, като същото очевидно се дължи на издаване на нова
лична карта, след като ответницата се е развела и е сменила фамилното си име. Кой е
титуляр на посочения от ответницата телефонен номер също е ирелевантно, доколкото
няма законово изискване единствено титуляр по договор с мобилен оператор да
използва определен телефонен номер.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се форма, която се приравнява на
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи, с
изключение на тази за неустойка при непредставяне на обезпечение, са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11
ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (450 дни, при първа месечна вноска на
17.03.2021 г., а последната на 11.05.2022 г.), общият размер на кредита от 800 лева;
фиксиран годишен лихвен процент (40,15 %), ГПР в размер на 48,30 % и общата сума,
дължима от потребителя в размер на 1011,02 лева при представяне на обезпечение и на
1430,84 лева- при непредставяне на такова, поради което същият отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка
погасителна вноска покрива задълженията за главница, договорна лихва и неустойка.
Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване
към съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на
разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. приложение № 1 към
ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до
извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за действителна и клаузата за заплащане на договорна лихва в
размера от 40,15%. Разбирането, застъпено в съдебната практика за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, е било релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), докогато в закона не е била
определена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити. При
действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се регламентира по императивен начин
предела на оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява сбор от
основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК възлиза на малко над 50 %. С поставянето на максимална горна допустима
граница на годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на
длъжника (кредитополучател) от едностранен произвол на по-силната страна, каквато
е кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за тази промяна, които
са обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то
НС), където се обосновават нужда от предоставяне на по-високи лихвени лимити за
финансови небанкови институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока
степен на несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват загуби от рисково
6
кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50 % от оборотната
дейност (в този смисъл- Решение № 176 от 29.06.2020 г. по в. гр. д. № 234/2020 г. на
Окръжен съд – Пазарджик, Решение № 119 от 29.04.2020 г. по в. гр. д. № 570/2019 г. на
Окръжен съд – Враца, Решение № 22 от 24.02.2020 г. по т. д. № 11/2020 г. на Окръжен
съд – Русе, Решение № 260048 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 218/2020 г. на Окръжен
съд – Шумен, Решение № 183 от 25.02.2020 г. по т. д. № 1920/2019 г. на Окръжен съд –
Варна, Решение от 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 11513/2019 г. на Софийски градски съд,
Решение № 260123 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 114/2021 г. на Окръжен съд -
Кюстендил и други) До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат
свободно да се договорят и потребителят може да извърши преценка дали конкретните
условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния договор ГПР в размер на
48,30 % са спазени тези изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна
лихва с 40,15% фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна.
В договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след
крайния срок на плащане на задълженията по настоящия договор, или две физически
лица поръчители, които да отговарят на посочени в договорите условия, като е въведен
кратък срок за представяне на обезпеченията – до 5 дни, считано от датата на
сключване на настоящия договор. Това задължение не е уговорено предварително, а
едва при сключване на договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за
възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица
условия, на които да отговарят поръчителите, които в голямата си част са несъобразени
с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи
за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните
задължения /в този смисъл- определение № 150 от 17.02.2021 г. на ОС - Перник по в. ч.
гр. д. № 72/2021 г./.
Неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично
задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за
неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. На
практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника
по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични
средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което
с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението
на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
7
като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова
гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване
на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 5-дневен срок от подписване на договора
за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи и на чл. 143, т. 5 ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху
нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се
посочи по-горе не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а
нейният размер надвишава получената главница, което води до реализиране на по-
висок доход за кредитора, който не е предварително обоснован и регламентиран.
С оглед горното, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и
забраната на чл. 143, т. 3 ЗЗП, защото със задължението за представяне
на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля
изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, поради което е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по съдебноикономическата експертиза се доказа изпълнението на задължението на
кредитора да преведе посредством системата на „Изипей“ АД в полза на
кредитополучателя размера на кредита от 800 лева, която сума е получена от
ответницата. Въпреки че по делото не е представен оригинал на разписка за
получаване на сумата от ответницата, е представено генерирано извлечение от
системата на „Изипей“ АД, съдържащо пълна информация за извършената платежна
операция- име и ЕГН на ответницата, номер на лична карта и адрес. Следователно
ответницата е представила личните си данни при получаване на сумата, което се
потвърждава от писмото на „Изипей“ АД.
Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 по тълк. дело
№ 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
8
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тези разрешения са приложими и
към процесния договор за кредит, макар и същият да не е банкова сделка.
Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на процесните
погасителни вноски, което се доказва от признанието на ищеца в този смисъл, ценено
съгласно чл. 175 ГПК, в настоящото производство трябва да се изследва по отношение
на кои от тях е настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК
досежно същите биха се явили основателни. Падежът на всички вноски по процесния
договор за кредит е настъпил към момента на приключване на съдебното дирене по
делото, тъй като падежът на последната погасителна вноска е на 11.05.2022 г.
Следователно за ответника е възникнало задължението да заплати всички погасителни
вноски по първоначалния вариант на погасителния план, без да дължи заплащане
неустойката при непредставяне на обезпечение.
С платената по договора сума от 150 лева са погасени първата погасителна
вноска в размер на 79,73 лева и част от 70,27 лева от втората погасителна вноска, с
която съгласно поредността, предвидена в чл. 76, ал. 2 ЗЗД се е погасила изцяло
лихвата от 24,62 лева и 45,65 лева от главницата, като е останала дължима само сумата
от 7,68 лева- главница от втората вноска. По този начин общият размер на неплатената
главница по договора за кредит възлиза на 701,02 лева, за която сума искът за главница
се явява основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над тази сума
до целия предявен размер от 746,37 лева.
Неплатена се явява и договорната лихва по погасителните вноски за периода от
16.05.2021 г. до 11.05.2022 г. на обща стойност от 160 лева. В случая обаче
претенцията за договорна лихва е за сумата от 158,01 лева, дължима за периода от
17.03.2021 г. до 12.12.2021 г. Поради това искът за договорна лихва може да се уважи
само за част и от предявения период, а именно от 16.05.2021 г. до 12.12.2021 г., за
който размерът на лихвата възлиза на 133,69 лева, като за разликата над тази сума до
целия предявен размер и за периода от 17.03.2021 г. до 15.05.2021 г. искът следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът
има право да му се присъдят съдебните разноски за исковото и заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 50 лева – държавна такса; 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и 350 лева – депозити за вещи лица, т. е. общо 500 лева,
от които му се дължат 461,48 лева.
В заповедното производство разноските са следните: 36,05 лева -
юрисконсултско възнаграждение и 18,08 лева – държавна такса за предявените в
настоящото производство искове, т. е. общо 54,13 лева, от които му се дължат 49,96
лева.
Ответницата не е сторила разноски за производството, съответно такива не и се
дължат.
На адв. Д. М. се дължи адвокатско възнаграждение за оказаното по реда на чл.
38, ал. 1 ЗАдв безплатно процесуално представителство на ответницата съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
по 300 лева за заповедното и за исковото производство, от които на адв. М. следва да
се присъдят по 23,11 лева за всяко от производствата.
9
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК искове от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, срещу Д. С.
Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „К.”, № 7, че Д. С. Р. ДЪЛЖИ на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК сумата в размер на 701,02 лева /седемстотин и един
лева и две стотинки/, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит
от разстояние № ******/15.02.2021 г., както и договорна лихва в размер на 133,69 лева
/сто тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, дължима за периода от
16.05.2021 г. до 12.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 07.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед № 233/10.02.2022 г. по ч.
гр. д. № 00440 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, срещу Д. С. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П., ул. „К.”, № *, искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено,
че Д. С. Р. ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД разликата над сумата от 701,02 лева
/седемстотин и един лева и две стотинки/ до целия предявен размер от 746,37 лева
/седемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******/15.02.2021 г.,
както и разликата над сумата от 133,69 лева /сто тридесет и три лева и шестдесет и
девет стотинки/ до целия предявен размер от 158,01 лева /сто петдесет и осем лева и
една стотинка/- договорна лихва, дължима за периода от 17.03.2021 г. до 15.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед № 233/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 00440
по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Р. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „К.”, № 7, ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 461,48 лева /четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и
осем стотинки/ - направени разноски в исковото производство, и сумата от 49,96 лева
/четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Д. М., с адрес гр. П., ул. „Т.“№ **, ет. *, оф. *а, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв
сумата от 23,11 лева /двадесет и три лева и единадесет стотинки/- адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, и сумата от 23,11 лева /двадесет и три
лева и единадесет стотинки/- адвокатско възнаграждение за исковото производство, за
оказаното безплатно процесуално представителнсто на ответницата Д. С. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
10
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 00440/2022 г. по описа
на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11