Р Е Ш
Е Н И Е
№: 20.01.2020
год. Град
Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският
районен съд, граждански
състав
На девети
януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание, в следния състав: Председател:
Минчо Танев
Секретар:
Петранка Бъкларова
като
разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
гр.
дело № 353 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила искова молба от ***, ***, представляван заедно от
Изпълнителните Директори Б.М. и С.С., съдебен адрес:***, адв. П. Х. Ч., против Р.К.К. ЕГН ********** адрес: ***, с която се иска
от съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да
заплати на ищеца сумата от 1749,41 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и девет
лева и 41 ст.), представляваща изплатеното от ***по щета № ***. обезщетение,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Да присъди на ищеца направените разноски.
С
исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 31.07.2019 год. съдът е
приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и
доказателствата на ответника.
Ответника не е бил намерен на посочения
адрес, поради което и на същия е бил назначен особен представител на разноски
на ищеца. Особения представител на ответника е получил съобщението и е
депозирал писмен отговор в срок. В представения отговор, същия счита предявения
иск за неоснователен. Прави възражение за изтекла давност.
Предявеният пред ЦРС иск, е с правно
основание в чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.)
сега чл. 558, ал. 7 от КЗ
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и като съобрази становищата на
страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
Видно от приетия по делото Протокол за ПТП № ***г.
съставен от служител при сектор ПП към ОД на МВР- Бургас, РУП- Царево, на
същата дата, ответника
Р.К.К., който управлявал л.а. „***" с ДКН ***, собственост на Г.В.Ш., без
свидетелство за управление на МПС, при движение по път III 9901, на
По правната си природа протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, като на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК,
същият има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице – в случая за възпроизведено в документа положение на участвалите в
произшествието моторни превозни средства, допуснатите от ответника нарушения на
правилата за движение и констатираните
вреди при посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието. Описаната в протокола за ПТП фактическа обстановка ЦРС приема за
безспорно установена по делото, като изхожда от материалната доказателствена
сила на протокола за ПТП, която не е оборена в настоящото производство.
По делото е приет и неоспорен от
страните доклад по щета за имуществени вреди № ***г. с който е разпоредено да
се изплати на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./ на собствениците на
увредения при ПТП автомобил, сумата в размер на 1749,41 лева обезщетение, както
и техническа експертиза и заключителна техническа експертиза /рекапитулация/ по
щета № 11-0023/ 10.01.2014 г.
По
делото няма спор, че с преводно нареждане от 15.09.2014 г. ищецът е заплатил на
собствениците на увредения автомобил обезщетение по щетата в общ размер на 1749,41
лева.
От така
събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено по делото,
че в резултат на реализираното от ответника ПТП при управлението на лек
автомобил „***" с ДКН ***, за който е нямало
сключена застраховка „гражданска отговорност” към датата на инцидента, са
нанесени описаните в исковата молба увреждания на лек автомобил „***“ рег. № ***, както и, че от ***е било заплатено обезщетение на
собствениците на пострадалия автомобил в размер на 1749,41 лева.
Механизма на
ПТП и размера на претенцията се установиха и от заключението на допуснатата и
приета по делото СТЕ.
Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по предявения иск. С изплащане
на обезщетението ищецът встъпва в правата на увреденото лице от непозволеното
увреждане, срещу причинителя на вредите на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ
/отм./.
Възражението на
ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност е неоснователно.
Давността е започнала да тече на 15.09.2014 г. и
към момента на подаване на исковата молба, предвиденият в ЗЗД давностен срок не
е изтекъл.
При горните
мотиви съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1224,97 лева,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените мотиви, Царевският районен
съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Р.К.К. ЕГН **********, да заплати на „***”
***, сумата от 1749,41 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и 41
ст.), представляваща изплатеното от ***по щета № ***. обезщетение, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба-30.07.2019 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.К.К. ЕГН **********, да заплати на „***”
***, сумата от 1224,97 лева, за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, пред
Окръжен съд, гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: