Р Е Ш Е Н И Е
Номер
28
11.10.2022 г.. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 225 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 107,
ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Образувано е
по жалба на Н.Н.Н., ЕГН **********; с адрес *** и с адрес за призоваване гр.
Русе, ул. „Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1 против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-2023/12.05.2022 г., издадена
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в частта по т. 2,
с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква Б
и ал. 2, т. 3 от ЗАвПр на Н. е наложено временно отнемане на Свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********/11.11.2021 от МВР –
Русе, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В жалбата
се изразява становище за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се прави искане за
нейната отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. С.М.,***, който поддържа жалбата на основанията, изложени
в нея, прави допълнителни възражения относно законосъобразността на оспорвания
административен акт и иска от съда да отмени същия. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД АА), редовно уведомен,
не се явява и не се представлява. Ответникът е представил писмено становище вх.
№ 2708/ 21.06.2022 г., в което посочва, че наложената ПАМ е основателна и
законосъобразна; съобразена с усложнената обстановка в страната. Излага доводи
защо не е налице споделено пътуване; посочва действията на администрацията
относно съставянето на акт за установяване на административно нарушение; счита
фактическата обстановка за изяснена. Прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административен
съд - Русе намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
От
представената преписка и събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 08.0.2022
г. е извършена проверка от органите на Регионална дирекция „Гранична полиция“ и
РД АА относно спазване на разпоредбите на ЗАвПр, Закона за движението по
пътищата и подзаконови нормативни актове във връзка с тяхното прилагане. При
проверката е установено, че Н.Н.Н. извършва международен обществен превоз на петима
пътници, както следва:
1. Н.Г.Р., ЕГН **********; с адрес ***.
2. Наташа Валентинова Василева, ЕГН **********;
с адрес ***.
3. Яшар Ахмедов Ахмедов, ЕГН **********;***.
4. Аксения Валериева Ангелова, ЕГН **********,
с адрес с. Дряновец.
5. Едно малолетно лице
Превоза е с начало Република България
и крайна дестинация Кралство Дания, с лек автомобил марка Форд, модел Транзит
от категория M1; с per. № Р2402КС, регистриран в България на 31.03.2022 г.,
собственост на Т.
Д. М., ЕГН **********.
Посочените
лица са дали писмени обяснения на 12.05.2022 г., както следва:
Н.Н.Н. е
посочил, че управлява процесния автомобил, като пътува за Дания, а заедно с
него пътуват шест приятели, които работят в Дания в ресторант. Твърди, че „ … никой нищо не ми е платил
за транспорта до Там. Само Една жена ми даде 35 лв да й купя ядене нищо друго
Разхода го поемам аз“
(оригинален
правопис).
Н.Г.Р. е
посочила, че жалбоподателят е неин познат. Тя обикновено пътувала със самолет,
но този път е решила да пътува с Н., като заявява, че не познава другите
пътници. Посочила е още следното: “Всички делим пари за гориво
за пътя. Аз му платих 35 лева, но имам още 18 евро в случай, че не стигнат“
Н. В. В. дава сведение, че пътува от с.
Дряновец за Дания, където работи. Шофьорът (не посочва име) е приятел с мъжа й. Обяснява, че „ …
все още не сме дали нищо но оговорката между нас да си разделим парите“ (оригинален
правопис).
Я. А. А. е
представил следните обяснения „Работяа в данияа в Пицарияа
Пътувам с Женаси Н. и другите Лица ги познава“ (оригинален правопис).“
А. В. А. е
посочила следното в обясненията си: „Патувам от Дряновец за
Дария пари не съм дала в дания работя около 5 г.“ (оригинален правопис).
По делото са
представени две справки от информационната база данни на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИА АА), направени на 12.05.2022 г. Както при
проверка по регистрационен номер на автомобила (Р2402КС), така и по номер на
рама (WFОSXXTTFSDМ18055) не е установено да е издадено
заверено копие към лиценз на Общността за обществен превоз на пътници. При проверката е съставен АУАН №
322190/12.05.2022 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като Н. е вписал,
че няма възражения по акта.
В резултат от
проверката, директорът на РД АА Русе е издал ЗППАМ № РД-14-2023/12.05.2022 г., с
която е приложил две ПАМ, както следва:
1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а"
и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвПр - временно спиране от
движение на моторно превозно средство лек автомобил марка Форд. модел Транзит
от категория M1; per. № ****;
собственост па Т.
Д. М. до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на една табела с
регистрационен номер Р2402КС и отнемане на свидетелство за регистрация №
*********, издадено в България. В тази си част заповедта не е предмет на
настоящото съдебно производство.
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4. буква „б"
и ап. 2, т. 3 от ЗАвПр - временно
отнемане на СУМПС № *****/11.11.2021
г., издадено на Н.Н.Н. *** - до отстранявано на нарушението, но за не повече от
една година. Именно в тази си част заповедта е предмет на обжалване по
настоящото дело.
В мотивната
част на заповедта е описана фактическата обстановка и приложимите спрямо нея
правни норми, като е посочена целта, която се реализира с извършване на
проверката и налагането на ПАМ.
Недоволен от
така постановената заповед, Н. оспорва същата в настоящото производство с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност. Изразява
твърдение за нарушение на чл. 44 от АПК при издаване на заповедта. Счита, че
снетите обяснения от пътниците не могат да бъдат използвани в административното
производство. Обяснява за какво са послужили парите, които Р. му е предала.
Оспорва извършването на обществен превоз поради липса на икономическа облага в
полза на Н., като отделно сочи, че транспортът не е бил международен. Твърди,
че е реализирано т.нар. споделено пътуване. Претендира, че заповедта драстично
нарушава правата на лицата относно правото им на свободно придвижване. Сочи, че
процесната ЗППАМ има санкционен характер. Претендира разноски.
С Разпореждане
от 08.06.2022 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на
жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите
и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. На основание чл. 170, ал. 1
от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението
на законовите изисквания относно издаването му.
По искане на
жалбоподателя, с Определение от 13.09.2022 г.. съдът е допуснал до разпит свидетелката
Н.Г.Р.. В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 29.09.2022 г.
процесуалният представител на жалбоподателя е заявил оттегляне на това искане,
тъй като Р. е била възпрепятствана – не се явява по причина, че няма кой да се
грижи за малкото й дете.
При така изложените фактически данни,
съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Не е спорно
между страните, че процесната ЗППАМ е издадена от компетентен орган.
Доказателство за правомощията на директора на РД АА Русе в тази насока е
представената по делото Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния
директор на ИА АА, с която той е упълномощил директорите на регионални дирекции
"АА" (т. І.4. от заповедта) да прилагат с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвПр.
Оспорваната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа както фактически, така и правните
основания, въз основа на които са разпоредени съответните правни последици. В
заповедта е изложена подробно приетата за установена от административния орган
фактическа обстановка, което я прави мотивирана по смисъла на чл. 107, ал. 1 от
ЗАвПр, както и по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съдът не
установи в хода на административното производство да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството се е
развило незабавно след като от контролни органи на РД „Гранична полиция“ е
поискано съдействие от РД АА – Русе при извършвана на пътя проверка на
жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователно твърдението в сезиращата го жалба, че административният
орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, съгласно който Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. Твърди се още, че не са налице данни
административният орган да е реализирал задълженията си по чл. 44 от АПК.
Посочената правна норма се отнася до изискване на сведения от
неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на
съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да
бъдат установени по друг начин. На първо място, нормата не въвежда задължение
за административния орган, а само правна възможност. На второ място, в
конкретния казус административният орган е приложил нормата в пълен обем и е събрал от всички пътници (без малолетното
дете) необходимите сведения, като точно е спазил разписаната в посочената
правна норма процедура. Обратно на релевираните оплаквания, административният
орган е изпълнил заложените в чл. 9, ал. 1 (При условията,
посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да
приключи административното производство, освен ако издаването на акта е
предоставено на свободната му преценка.) и ал. 2 (Административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.) изисквания,
а също и тези в чл. 7 от АПК ((1)
Административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая.(2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.(3)
Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този
кодекс.)
Изложените в заповедта факти по същество не се оспорват от
жалбоподателя (освен заплащане на превоза), а именно, че в момента на
проверката в автомобила му са се возили освен него и други пет лица, както и че
към този момент липсва издадено заверено копие към лиценз на Общността за
моторно превозно средство с per. № Р2402КС и същият не е вписан в списък на
моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС.
Съдът намира, че установените от административния орган релевантни
факти и обстоятелства са надлежно доказани в хода на административното
производство и не се опровергават от събраните в хода на съдебното производство
доказателства. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че съдът
кредитира изцяло писмените обяснения, дадени от превозваните лица. В случая посочените
четири лица и отделно самия жалбоподател, са дали сведения пред контролните
органи на РД АА Русе, което обстоятелство изрично е удостоверено с подписите на
служителите в администрацията. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и
сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства, а по
силата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК административният орган може да изисква
сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване
на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат
да бъдат установени по друг начин като сведенията се дават писмено, подписват
се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или
от определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания да
спазени, което обосновава извод, че сведенията от превозваните от жалбоподателя
лица представляват редовно събрани в хода на административното производство
доказателства, а съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани
редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда
като съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред
административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша
непосредствено. Неоснователни за възраженията на жалбоподателя, че писмените
обяснения са написани "телеграмно" и липсват данни за телефон,
семейно положение, месторабота, образование, длъжност на далите обяснения лица.
В писмените обяснения лицата, от които те изхождат, са идентифицирани в
достатъчна степен с посочване на трите им имена и единен граждански номер,
адрес, семейно положение и телефонен номер. Останалата информация не е
необходима за целите на административното производство, а и не е нормативно
изискуема.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че
обясненията на превозваните лица не следва да се приемат за достоверни предвид
факта, че същите са дадени за целите на административно наказателното
производство. Съдът не установява причина, поради която тези обяснения да не
могат да се използват за целите на две различни производство – административно
във връзка с издаване на ЗППАМ и административнонаказателно – за съставяне на
АУАН и евентуално издаване на наказателно постановление. След като законодателя
е скрепил с нормативни актове възникването на различни правни последици от едни
и същи правнорелевантни факти, няма причина обясненията на лицата да бъдат
елиминирани като доказателства.
Не на последно място съдът намира за необходимо да посочи
неоснователността на възраженията на жалбоподателя, свързани със съставения
АУАН – неговата четливост. Съставения АУАН е четлив и в него е отразена
установената фактическа обстановка при извършената проверка от служители на РД
АА Русе. На първо място въпросът за редовността на съставения при проверката
АУАН, включително и от формална страна, е ирелевантен за настоящия спор. Този
въпрос е от значение при реализиране на отговорността на жалбоподателя в
образуваното със съставения АУАН административнонаказателно производство. В
производството по налагане на принудителна административна мярка следва да
бъдат установени онези факти и обстоятелства, които се обхващат от фактическия
състав на правната норма, регламентираща налагането на ПАМ. И в случая това е
сторено. Нормата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: т. 4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020
г., в сила от 07.07.2020 г.) временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който: б) извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В случая, както вече се
посочи по-горе в настоящото решение, безспорно се установява, че за автомобилът,
с който жалбоподателят е извършвал превоз на пътници, няма издадено заверено
копие към лиценз за Общността и същият не е вписан в списък на МПС към лиценз,
издаден от МТС.
Не може да се приеме твърдението, че за жалбоподателя Н. не
възниква икономическа облага от извършения превоз. За съда остава неясно как
така в жалбата тотално се променят обясненията, дадени от пътничката Р. – тя
посочва, че вече е заплатила на Н. сума в размер на 35 лева
и разполага с още 18 евро, ако е необходимо за нещо друго. В обясненията си
самия жалбоподател посочва, че Р. му е дала тези пари за храна. В жалбата се
сочи, че тези пари били необходими за да закупи жалбоподателят специална храна
и памперси за детето на Р., тъй като тя самата не могла да пазарува преди
началото на пътуването. В жалбата се пренебрегва фактът, че останалите пътници
също посочват, че ще има плащане – парите ще се разделят (Н. В.), а
Н. сам е записал, че „Разхода го
поемам аз“.
Житейски нелогично и неоправдано при съвременните икономически условия и
всеобща пандемия, свързана с COVID-19, подобно дълго като разстояние и време пътуване на други пет
човека да бъде поето като разход само от жалбоподателя, при условие, че се
твърди, че пътниците само познават шофьора. В този смисъл, съдът намира, че Н.
действително е извършил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 във
връзка с т. 2 от ДР на ЗАвПр.
Следва да се обърне отделно внимание на твърдението в жалбата, че
превоза не е международен, защото бил извършен на територията на страната, като
в най-лошия за жалбоподателя случай той само се приготвял за административно
нарушение, и спрямо него не можело да се приложи ПАМ по реда на чл. 106а, ал. 1
от ЗАвПр „тъй като възможността да се приложи
принудителна административна мярка е налице само за преустановяване на
административно нарушение“. Съдът счита, че е налице международен обществен превоз на
пътници, реализиран без необходимия лиценз, защото целта на този превоз е да се
достигне територията на Кралство Дания. Фактът, че компетентните контролни
органи са установили нарушаване на правилата на този вид превози не променя
неговата същност – в обясненията си всички пътници, превозвани от Н., сочат, че
са тръгнали да пътуват за Дания.
Твърдението, че е налице приготовление за административно
нарушение, е несъстоятелно. Не
е реализирана хипотезата
на чл. 9, ал. 1 от ЗАНН, според който текст опитът към административно
нарушение не се наказва, с оглед на това, че няма доказателства за извършено
плащане и от там да се изведе извод, че има нерегламентиран превоз на пътници
от лице, което не е оторизирано със съответния лиценз. В случая на първо място
не може да се говори за опит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗАНН, доколкото
превоза на пътници е извършван от жалбоподателя в момента на проверката и това не
се отрича от Н. - той защитава тезата, че превоза на установените лица не е
свързан с икономическа изгода за него. Фактът, че превозът е започнал като
превоз срещу заплащане (от показанието на пътничката Р.) е достатъчен за да се
определи превозът като обществен превоз на пътници срещу заплащане. Превозът не
става такъв едва след реалното заплащане на сумата за извършването му, а със
самата уговорка за заплащането му (каквото има според твърденията на пътничката
Василева) преди неговото започване. Освен това опитът като правна категория,
свързана с противоправните деяния, съставляващи административни нарушения,
намира приложение в производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца, каквото настоящото
производство не е.
Съдът само схематично ще посочи, че съществуват различни видове
ПАМ – за предотвратяване или преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. Има
изключително богата теория и практика в тази насока (например https://pangev.com/2019/11/24/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA/ ), поради което този
съдебен състав не намира за необходимо да излага теоретични постановки в тази
насока. Следва също да се посочи, че в конкретния казус са налице всички
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвПр. Тук е момента да се отхвърли и твърдението за
санкционния характер на обжалваната заповед.
Именно защото лекия автомобил, шофиран от Н. – категория М1, не
може да бъде лицензиран за международен обществен транспорт на пътници правилно
административния орган е наложил обжалваната ПАМ.
Съдът не намира основание да приеме за приложима тезата на жалбоподателя
за осъществено споделено пътуване. Никой от участниците в превоза, осъществен
от жалбоподателя, не дава обяснения в подобна насока, това е твърдение,
изразено само от жалбоподателя.
Следва да се отхвърли твърдението, че чрез процесната ЗППАМ „драстично се
ограничават правата и свободите на лицата в сферата на правото им за свободно
придвижване. Това е относимо както към водача на автомобила, така и към
пътниците. Що се отнася до собственика на автомобила, то нему видимо е
ограничена възможността да се възползва пълноценно от собствеността върху
вещта.“ Жалбоподателят не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Още по-малко при упражняване правото си
на защита може да се позовава на правата и свободите на други лица – в случая,
пътниците, които е превозвал и собственика на използваното МПС. Последните лица
имат самостоятелно право на защита и те не са били ограничени в неговото
упражняване, ако са считали, че техни права и свободи са били нарушени с
процесната заповед.
При така
изложените съображения, жалбата на Н.Н.Н. е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена, а обжалваната ЗППАМ да бъде оставена в сила.
Жалбоподателят
е направил искане за присъждане на разноски, което не следва да бъде уважено
предвид изхода на спора.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.Н., ЕГН **********; с адрес ***
и с адрес за призоваване гр. Русе, ул. „Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
РД-14-2023/12.05.2022 г., издадена директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ в частта по т. 2
Решението
може да се обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: