РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер            298                   27.01.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пловдив                                                         I брачен състав

На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Петя Мутафчиева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  10101                                                   по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на К.Г., чрез нейния законен представител П.Д. - Г. против И.Г.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като по гр. д. № 6853/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив бил осъден да заплаща издръжка от 130,00 лв. месечно. Твърди се, че потребностите на детето  били нараснали. К. била у. в *** к. в *** *** в *** ***. Пътувала от *** ***. Ответникът реализирал доход над средния за страната. Демонстрирал висок стандарт. Нямал *** ***, които да издържа. Прави се искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 200лв. месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се К. н. у. б. с.. О. д. с. в. с н.. И. п. в у.. Ответникът не п. и.. Имал с., к. г. и., а. о. б. р.. През 2018г. ответникът и. з. п.. Издръжка в размер от 200лв. била завишена. Между бившите съпрузи имало м. д., които водели до допълнителни разходи. Прави се искане издръжката да бъде определена в размер на 140 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

К.Г. е дете на П.Д. - Г. и И.Г.. С решение по гр. д. № 6853/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 130лв. от 8.06.2014г. В частта относно периодът, за който се дължи издръжка, решението е в сила на 04.04.18г.

От показанията на с. Й. М., л. на Д. - Г., се установи, че К. се обгрижва от майка й. Бащата не полагал грижи. Родителите се разделили преди ***-*** години. С. подпомагала майката и д.. Д. – Г. била *** ***. До скоро имала п. от 200лв. До началото на 2019г. ответникът не заплащал издръжка. С. помагала с храна, дрехи купувала. Майката о. д. при *** *** ***. Като по данни на *** *** ответникът н. р.. С. на с. обаче работел в една и съща фирма с ответника. Виждал го сутрин да идва на работа. Да получава заплата. Бащата се хвалел, че вземал преди 1000лв., а сега 1200лв. Работел като ***. Нищо не бил дал на детето за рожден ден или Коледа. За детето се налагали и медицински разходи. К. п. о.. Наскоро п. и б. п. ш. н. р. й. Имали п. в. с о. и н. м. с..

Съдът кредитира показанията на с. М. при условията на чл.172 ГПК. Въпреки че е емоционално въвлечена, както и финансово допринася за ищцовата страна, както и има р. в., показанията й се приемат от съда за истинни.

С. М. Г., с. н. о., разказва, че бащата няма контакт с дъщеря си. Детето н. и. д. с. с. с н. и н. г. у.. Бащата имал желание да общува с детето си. Срещнали се до магазина. К. учела в *** клас в ***. През 2018г. ответникът имал з. п.. Тъй като е з. н. в. п. б. п.. Г. работел на непостоянна работа през лятото. Когато го извикат. Обичайното заплащане било 2,50 лв./час.

Съдът дава вяра на показанията на с. Г. съгласно чл.172 ГПК. Разказът е в съответствие с писмените доказателства. 

Родителите дължат издръжка на децата си. Децата дължат уважение на родителите си. Неизпълнението на дълга от страна на ответника е с далеч по-голяма укоримост. Въздигнато е неплащането на издръжка в престъпление. Липсата на предоставяне на средства за живот на собственото си дете е поведение, което независимо от всички обстоятелства не може да бъде нито оправдано, нито прието, камо ли окуражавано. Последиците от неизпълнението на това задължение са собственото ти дете да живее в затруднение и недостиг. От април 2018г. ответникът има по съдебен ред определен размер на дължимата за дъщеря си издръжка. Дали и защо не е заплащал такава от юни 2014г. не е предмет на настоящото дело. Подобно недобросъвестно бездействие и нехайство относно средствата, с които родното ти дете да разполага за оцеляването му не може да бъде изтъквано пред настоящия съд като аргумент за определяне на по – малка издръжка в настоящото производство. Бащата следва да осъзнае и приеме ролята си на родител. Да участва активно в посрещане на нуждите на дъщеря си. Да я дарява с внимание, любов и добро отношение. Бягството от отговорност не би довело до уважение. Нито от дъщеря му, нито от когото и да било. От присъждане на издръжката през април 2018г. до настоящия момент е изминал период от над година и половина. От ангажираните от ответника писмени доказателства става ясно, че е заплатил четири издръжки от 130лв. Бащата е на възраст от *** години. Работел е като ***, като ***. Няма пречка да реализира добри доходи и да участва със сериозен дял в издръжката на детето си. Единствената реална пречка е нежеланието му да го стори. Причината за нежеланието му се корени във взаимоотношенията между бившите партньори. Крайно време е родителите да се справят с разочарованията свързани с раздялата и да приемат настоящата ситуация и свързаните с нея задължения и отговорности. 

Относно доходите и притежаваните от родителите имущества се установи следното: Двамата родители разполагат с доходи под минималните за страната. Майката е с *** н. п. з.. Ответникът притежава опит и квалификация като *** и ***.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице изменение в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за пътни, джобни, облекло, храна, образование, допълнителни занимания и други. Увеличен е и законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. К. е в ***, *** клас е, на *** години е. Нуждите са се увеличили. Присъдената издръжка е под законовия минимум от 152,50 лв. Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 400,00 лева, с които да се покрият нуждите на момичето от храна, дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът приема, че всеки от родителите следва да поеме равен дял в издръжката. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява месечна издръжка в размер на около 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2019г. на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане. Като приема за основателен аргумента на ответника, че ангажирането на страните в производства ги натоварва с разноски, не помага преодоляването на кризата във взаимоотношенията. За да избегне тези негативни за страните последици, а и в интерес на детето, съдът определя издръжка в размер на 1/3 от минималната работна заплата.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Издръжката на детето му следва да е приоритет за всеки един баща.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 1/3 месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за а. в. следва да се възложат върху ответника. В. н. а. е в размер на 300лв. Ответникът няма право да му се присъдят разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 100.80 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 6853/2015г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от И.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: *** на К.И.Г. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител П.Т.Д. - Г. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 130 лв. на 1/3 от минималната работна заплата за страната, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на К.И.Г. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител П.Т.Д. - Г. ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 100,80 лева /сто лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.