Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2202 03.07.2017
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, втори
граждански състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Радка Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15367 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ от П.Б. Р. с ЕГН: **********, чрез
пълномощника му – адв. В.Д. със съдебен адрес ***,
против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша”
№ 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 000 лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение.
В исковата молба се твърди, че на
***ищецът бил задържан със заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа
като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 234 в ал. 1 от НК и още на
същата дата му извършили личен обиск, при който му били иззети лични вещи-
мобилни телефони, ключове, документи, снети били и пръстови отпечатъци. На
ищеца бил проведен и разпит от полицай, като на следващия ден лицето било
привлечено като обвиняем по ДП № ***по описа на
сектор ПКП към ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № ***на Районна
прокуратура- Пловдив и му било повдигнато обвинение по чл. 234 в ал. 1,
предложение второ, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 1, вр. ал. 1 от
НК, за това, че на ***в гр. Р.в съучастие като съизвършител
с Г.В.Г.направил опит да осъществи неправомерно въздействие върху уреди за
търговско измерване на ел. енергия, с което да създаде условия за непълно
отчитане на потребената ел. енергия, като деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини. С постановление на
прокуратурата ищецът бил задържан за още
72 часа и на 26.03.2013 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „***“ в
размер на ***.
Ищецът твърди, че на 15.07.2013г.
спрямо него било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234В, ал.1, предл. 2, във вр. с чл. 18, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК за това, че на ***в
гр. Р., в съучастие като съизвършител е направил опит
да осъществи неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на
електрическа енергия – електромер с фабричен номер ***и деянието останало
недовършено по независещи от него причини.
Внесен бил обвинителен акт в
съда, въз основа на който било образувано н. о. х. дело № 4720/ 2013 г.
по описа на ПРС, II нак. с-в. По делото била постановена оправдателна присъда, но след протест на
прокуратурата тя била отменена поради допуснати процесуални нарушения и делото
се върнало за ново разглеждане. Било образувано вече н. о. х. дело № 942/ 2014 г.
по описа на ПРС, XXVI нак. с-в, по което се провели 11 открити съдебни заседания
и на ***отново се постановила оправдателна присъда, която въпреки протестирането,
този път била потвърдена от ОС- Пловдив по в. н. о. х. дело № 984/ 2015 г.
Така за период от около две години и четири месеца ищецът имал качеството на обвиняем,
респективно – подсъдим, като за няколко дни бил и задържан, а в последствие
спрямо него била взета мярка за неотклонение ***, изменена по-късно в подписка.
В хода на разследването от ищеца били иззети множество лични вещи, като част от
тях били върнати след задържането, но други – мобилен телефон и СИМ –карта, му
върнали чак на ***Ищецът мъчително преживял факта, че му било повдигнато
обвинение и с него се отнасяли като с престъпник. Силно се променил, като
видимо отслабнал, сринал се и бил съсипан психически. Преживял тежко случилото
се, защото много хора го познавали и държал на репутацията си, като бил
уважаван от колеги и приятели. След случилото се станал затворен, нервен и
избухлив, отчаял се от правосъдната
система. Оплакванията му продължавали и до днес, като страдал от безсъние,
световъртеж, общо неспокойствие и напрегнатост, за които се консултирал с лекар.
За обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди, същият претендира осъждане на ответника да му
заплати сумата от 19 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
16.07.2015г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът чрез свой представител е подал писмен отговор, с който изцяло
оспорва иска. Твърди, че липсва пряка причинна връзка между твърдяните
от ищеца вреди и вмененото му обвинение, както и за това, че са резултат от
действия на ответната Прокуратура. В тежест на ищеца било да докаже твърденията
си, че е претърпял вреди, връзката им с обвинението и размера им, но за тези
обстоятелства не били ангажирани доказателства. Недоказани били и твърденията
за злепоставяне сред колеги и близки и за възникнали във връзка с него
здравословни проблеми. Нямало данни от прокуратурата да била разпространявана
информация за обвинението, да били правени изявления в публичното пространство,
поради което твърденията за накърнена репутация и добро име не били пряк
резултат от действията на ответника. Липсвали доказателства за твърденията на
ищеца, че същият е бил задържан за срок от 72 часа, а за задържане за срок от
24 часа по ЗМВР ответната Прокуратура не следвало да носи отговорност.
Оспорва се размерът на вредите,
като прекомерно завишен, несъответстващ, както на реалните вреди, така и на
икономическия стандарт в страната, принципите на справедливост и установената
съдебна практика. Моли за отхвърляне на исковете, или алтернативно- за
присъждане на обезщетение в значително по- нисък от търсения размер.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приложени писмени
материали в заверен препис, по н. о. х. дело № 942/ 2014 г.
по описа на ПРС, XXVI нак. с-в, образувано след отмяна от въззивната
инстанция поради процесуални нарушения на постановената срещу ищеца
първоначална оправдателна присъда по н. о. х. дело № 4720/ 2013 г.
по описа на ПРС, II нак. с-в. Видно от същите, при повторното разглеждане на делото от друг състав
ищецът отново е бил признат за невиновен, като този път въззивната
инстанция с решение от 16.07.2015 г., постановено по В. н. о. х. дело № 984/ 2015 г.
на ПОС, е потвърдила оправдателната присъда на районния съд.
Събрани са в хода на настоящото
производство и гласни доказателства, посредством показанията на ангажирания от
ищеца свидетел- Й.М./дадени непосредствено пред съда, в съдебно заседание,
проведено на 12.01.2017г. От показанията на същата се установява, че е бивша
съпруга на ищеца, като бракът им бил прекратен с развод пред 1994г. Разбрала за
образуваното против него наказателно
дело през 2011г., тъй като една вечер не се обадил и след това синът им казал,
че баща му е задържан. Пуснали го от ареста, но започнали дела срещу него,
които приключили след около две години, с оправдателна присъда. Имало голяма
промяна у П., който получавал според свидетелката „***”, от които страдала и тя
самата. Постоянно имал фобия за сина им, който бил ***. Не спял през нощта, не
се хранил, психичното му състояние се влошило и много отслабнал. Спрял да
работи, което се отразило и на финансовото му състояние. Станал много изнервен
и постоянно крещял, а преди делото имал желязна психика. Отказвал да посети
психолог и свидетелката на своя отговорност му давала от нейните лекарства – по
10 мг. „***”, тъй като се задушавал, ставал много блед и не можел да заспи.
Като цяло съдът кредитира
показанията на цитираната свидетелка, тъй като същата има лични възприятия досежно емоционалното и физическо състояние на ищеца преди,
по време и след процеса. В същото време обаче,свидетелката не разполага със специални
знания, поради което и в частта относно твърденията й, че симптомите му
съставляват състояние на „***” показанията й не се кредитират от съда и въз
основа на тях съдът не гради изводи, още повече, че се опровергават от
заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза.
От заключението на същата,
изготвено от вещото лице д-р Р.Ц. се установява,че няма обективни данни
воденото наказателно производство да се е отразило на психичното здраве на П.Б.
Р.. Той не страда и няма данни да е страдал от каквото и да е психично
разстройство.
Съдът кредитира заключението на
приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза, като компетентно
изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата
на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било
повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 234 в ал.
1 от НК, по което той е бил оправдан и на двете инстанции, разглеждащи делото.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на
Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо
дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство
(законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-
следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и
дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение
по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в
закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди
(имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и
незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.
Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В
този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това
до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото доказателства- гласни, писмени и медицинска
експертиза.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпита на един свидетел – Й.М., която описва
емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство,
психически срив, нервност, избухливост, изолация, безсъние. В случая обаче е
необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на
повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му
притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от
незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията
на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са
възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за
срещи, избягване на контакти с познати) или с членовете на семейството
(караници, нервност, дори агресия), за това отговорност не могат да носят
органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и
общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило
след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите,
тъй като причинната връзка се опосредява чрез
свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има
значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило
върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните
доказателства не установяват твърденията в исковата молба за подозрения на
околните спрямо ищеца или пък за загубено реноме и обществено доверие към
човек, който е бил уважаван и добре приет сред хората. Не се установи
обвинението да има обществен отзвук или да е довело до негативни реакции на
членове на обществото или близкия семеен и приятелски кръг на ищеца. Няма и
обективни данни ищецът да е останал без работа, още по – малко пък това да е в
резултат на незаконното му обвинение.
Отделно от това, органите на разследването са
били длъжни да образуват производство във връзка с извършеното претърсване и
обиск, както и да установяват има ли виновно лице, като те не могат да носят
отговорност за създадения отзвук от случая, ако е имало негативен такъв сред
професионалните среди на ищеца, защото няма как да предвиди каква би била
обществената реакция по повод едно образувано наказателно дело.
От заключението на изслушаната и
приета СМЕ, изготвена от вещо лице психиатър се установява, че не са налице
обективни данни воденото срещу ищеца наказателно производство да се е отразило
на психичното му здраве. Според вещото лице Р. не страда и няма данни да е
страдал от каквото и да е психично разстройство.
Според настоящият съдебен състав,
образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика
състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се установи да е
имало каквато и да е негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък
не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от
действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче
обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение,
преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и
въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно
е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната
отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се
явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените
процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В
настоящия случай ищецът е бил задържан на ***по реда на ЗМВР за срок от 24
часа, като са били извършени полицейски обиск, претърсване и изземване и от
лицето веднага са били снети писмени обяснения и му е бил извършен разпит като
обвиняем. Обвинителният акт е внесен в съда на ***, първата оправдателна
присъда е постановена на 25.09.2013 г. след проведено само едно съдебно
заседание. С решение от 20.02.2014 г. въззивната
инстанция е отменила присъдата и е върнала делото за ново разглеждане от друг
състав. С присъда от ***подсъдимият е бил оправдан, като след прокурорски
протест, въззивната инстанция с решение от 16.07.2015
г. окончателно е признала лицето за невиновно по повдигнатото му обвинение. На
същия е била наложена мярка за неотклонение- „***”, която накрая е била
изменена дори в най- леката такава- „подписка“. Първоначалното му задържане се
е провело по реда на ЗМВР и в този смисъл за периода не може да се претендира
обезщетение от прокуратурата по реда на ЗОДОВ. По отношение на лицето не са
прилагани каквито и да е други ограничения от страна на разследващите, а самото
разследване в досъдебната фаза и първоначалното разглеждане на делото в съдебната
фаза до отмяната на оправдателната присъда е приключило в сравнително кратки и
съвсем разумни срокове. При повторното разглеждане на наказателното дело
продължителността на процеса действително вече е била по- голяма, но тя се е дължала на изцяло обективни
причини (събиране на писмени доказателства, множество разпити на свидетели,
изслушване на експертиза, изискване на справки и т.н.), а не на неоснователни
отлагания от страна на съда или искания на представителя на държавното
обвинение. Както вече се посочи, обвинението не е било повдигнато за тежко
умишлено престъпление, а и не се установява конкретния случай да е придобил
масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил
публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по
делото не се доказа, че е налице съпричиняване на
ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на
пострадалия, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се
освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното и съдебно
производство не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия/ подсъдимия, което да
е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода
на разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване
на показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал
съдействие на разследващите, дал е обяснения, като не се е признал за виновен и
не е променял тази своя позиция. Оттук следва, че не може да се приеме, че по
какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се
мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава
тезата за това, че претендираният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен,
защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително
тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи.
Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства
от факта на обвинението, преживените стрес, безсъния и притеснения,
несигурността от изхода на делото за бъдещото на лицето и неговото семейство,
продължителността на наказателното производство във времето, както и липсата на
яснота от развитието на разследването трябва да бъдат овъзмездени.
Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за
справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните
доказателства, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 2 000 лева, като искът до пълния
предявен размер от 19 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода
на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция за
неимуществени вреди, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал.
3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират и за тях е представен списък по
чл. 80 от ГПК. Внесената сума от 10 лева за държавна такса следва да му се
присъди изцяло, като досежно адвокатското
възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е представляван от свой
пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка
същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА). По делото в представения договор за правна
защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безвъзмездно от
адвокат В.Д., на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА- оказване на безплатна
правна помощ за близки или родини. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед уважената цена на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7
ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлиза на сумата от 370 лева. Доколкото текстът на нормите на чл. 38 ал. 1 т. 2 и чл. 38 ал. 2 от ЗА
предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда, то
сумата следва да се присъди не в полза на страната, а директно на нейния
представител. Отделно от това,
ответникът също така следва да бъде осъден и да внесе по сметка на ПРС в полза
на бюджета на съдебната власт дължимия по делото депозит за вещо лице по СМЕ,
от който ищецът е освободен на основание на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, възлизащ
в размер на сумата от 100 лева за издаден служебно в полза на експерта РКО,
платим от бюджета на съда.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на П.Б. Р. с ЕГН: **********, с адрес ***, представляван
от пълномощника му адв. В.Д., сумата от 2 000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234 в ал. 1
от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по н. о. х. дело № 942/ 2014 г.
по описа на ПРС, XXVI нак. с-в, ведно със законната лихва върху нея, считано от
16.07.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния
предявен размер от 19 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на П.Б. Р. с ЕГН: **********, с адрес ***,
представляван от пълномощника му адв. В.Д. направените
от ищеца разноски по делото в размер на сумата от 10 (десет) лева- за внесена
държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на адв. В.Д., в качеството му на пълномощник на ищеца П.Б. Р.
с ЕГН: **********, с адрес ***ско възнаграждение за
осъщественото на страната безплатно представителство по делото, в размер на 370
лева (триста и седемдесет лева) лева, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща изплатен от съда депозит на вещо лице по допуснатата по
делото съдебно- психиатрична експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
/Диляна Славова/
Вярно с оригинала
РС