РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Белоградчик , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Антон Е. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Е. Антов Гражданско дело №
20201310100446 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено във фазата по допускане на съдебна делба с пр. осн. чл.
69 ЗН.
В предявената от Т.Ц.а Т. искова молба се излага: наследодателя Т. И. В, б.ж. на с.
В, обл. В е оставил в наследство две ниви в землището на с. К и с. В, обл. Вподробно
описани в решения № 010/12.02.1996г. и № 0050/16.07.1997 г. на ПК Димово и като свои
наследници - страните по делото: Т.Ц. Т – ищец и ответниците – П. А. В., А. Г. В., В. Г. В.,
С. Т. В., С Г Г., А. Ц. Т. и В. Ц. Т.. Тъй като съделителите не могат да се поделят
доброволно, молят да се допусне съдебна делба на имотите в К и с. В, останали по
наследство от Т И В .Представя писм. доказателства.
Съделителите ответници П. А. В., А. Г. В. и В. Г. В. са оспорили предявения иск за
делба на зем. земи.
Оспорват правопораждащи факти на правата на ищеца - не е налице имуществена общност
върху проц. зем. земи с ищците и останалите съд. ответници/ П. А. В., А. Г. В. и В. Г. В. са
придобили тези имоти чрез давностно владение /
Предявяват свои права в/у имотите чрез процесуално възражение - придобили са
собствеността в/у имотите чрез давностно владение - изтекла в тяхна полза 10-годишна
придобивна давност/в т.ч. и присъединено владение към това на праводателя – техния
наследодател Г. П. В.. Посочени са и са разпитани св. Н. А. Н. и В.. П. С..
Останалите съд. ответници не са оспорили предявения иск за допускане на съдебна
1
делба.
Установи се по безспорен начин от представените писм. доказателства, че Т. И. В. е
починал на 23.12.1991г., като е оставил в наследство недвижими имоти, находящи се в земл.
на с. К. и с. В., обл.В. – нива от 15 003кв.м. - имот с идентификатор 36440.6.9 в м.
„Гробището“ в земл. на с. К., обл. В. и нива от 14 203 кв.м. - имот с идентификатор
11778.11.3 в м. „Свински връх” в земл. на с. В., обл. В., а за свои наследници - страните по
делото.
От показаниятана св. Н. А. Н. не се установиха релевантни за делото факти относно
установено владение от наследодателя на оспорващите ответници или от самите тях в/у зем.
земи, предмет на делба.
От показанията на св. В. П. С. се установява, че наследодателя на съд. отв. П. А. В.,
А. Г. В. и В. Г. В. - Г. П. В. и неговата съпруга – П. А. В. са обработвали имотите, предмет
на делба и че П. А. В. е предоставяла за ползване проц. зем. земи чрез сключени от нея
договори за аренда.
Не се установи от показанията на този свидетел съд. ответници П. А. В., А. Г. В. и В. Г. В.
да са владели за себе си зем. земи, предмет на делба.
За неоснователни съдът приема оспорванията на ответниците П. А. В., А. Г. В. и В.
Г. В., че не е налице имуществена общност върху проц. зем. земи, тъй като са придобили
тези имоти чрез давностно владение.
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на тези съделители да
докажат, че притежават изключително право на собственост в/у проц. зем. земи на осн.
давностно владение, т.е. че техния наследодател - Г. П. В. е упражнявал фактическа власт
в/у тези имоти съответно през периодите 12.02.1996г. – 2001г., 16.07.1997г. – 2001г. и
действия, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици, както и че те
самите са владели тези зем. земи през периодите съответно 2001г. – 13.02.2006г. и 2001г. –
16.07.2007г. и са извършили действия, с които се демонстрира отричане правата на другите
съсобственици
Съдът приема, че доказателства, установяващи, че наследодателя на тези ответници е
упражнявал фактическа власт в/у проц. зем. земи през периодите 12.02.1996г. – 2001г.,
16.07.1997г. – 2001г. и действия, с които се демонстрира отричане правата на другите
съсобственици не се представиха от тяхна страна.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение/каквото само и
единствено се доказа в случая относно имотите, предмет на делба/, за да се приеме, че
упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е
съсобствен. За да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици
идеални части от имотите е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено
по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху
съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.
Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява
намерение за своене.
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по
2
категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение
за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другия съсобственик/ и да са
достигнали до неговото знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. / така Решение № 110/20.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о. /
Такива действия демонстриращи намерение за своене на проц. зем. земи не се доказаха от
страна на претендиращите съд. ответници П.А. В., А. Г. В. и В. Г. В..
Намерението на съсобственика, че владее имотите за себе си, само по себе си е ирелевантно,
ако не е демонстрирано явно и по категоричен начин спрямо останалите
съсобственици./така Решение № 70/02.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 2257/2018г., I г.о./
Ирелевантно е и обстоятелството, че останалите наследници на общия наследодател Т. И. В.
не са живеели в същото населено място и не са обработвали възстановените по реда на
ЗСПЗЗ земеделски земи, нито са претендирали рента, тъй като това тяхно поведение
законодателят не приравнява на отказ от права.
Действията, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи
доказателствената тежест да установи т. нар. преобръщане на владението.
Наследодателя на съд. ответници П. А. В., А. Г. В. и В. Г. В. - Г. П. В. е стопанисвал и
обработвал възстановените на общия на страните наследодател земеделски имоти, като
негов наследник по закон, след възстановяването им, като това основание, на което се е
намирал в имота предполага съвладение с останалите съсобственици, придобили части по
наследство от общия наследодател. Поради това и същият е упражнявал владение само
върху притежаваната от него наследствена част и държане по отношение на чуждите.
Презумпцията по чл. 69 ЗС в случая е неприложима, поради което и за да докажат
възражението си, че са придобили по давностно владение чуждите идеални части в
съсобствения имот, тези сънаследници следваше да докажат т. нар. преобръщане на
владението чрез действия, манифестиращи по един несъмнен начин отричане на владението
на останалите съсобственици и промяната в намерението му за своене на чуждите части,
като тези действия да са достигнали до знанието на останалите съсобственици.
Споделянето със съселяни /св. В. С – „слуховете в селото бяха, че тези ниви са дадени на Г.
и П.“, „не съм чул да има спорове за тези имоти“/, че останалите наследници нямат
претенции за дял, не представлява изявление, насочено към съсобствениците./Решение №
70/02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2257/2018 г., I г. о.
Но дори да приемем, че наследодателя на оспорващите съделители е извършил такива
действия спрямо останалите съсобственици, то по никакъв начин не се установи това да е
извършено през период от десет години. Имотите са възстановени през 1996г. и 1997г., а
техния наследодател - Г. П. В. е починал през 2001г.
Относно упражнявано владение от страна на самите съд. ответници П.А. В., А.Г. В.
и В. Г. В. не се представиха никакви доказателства. Не се установи владение в/у имотите от
съделителите Ани Г. В. и Ваня Г. В.. От показанията на св. В. П. С. се установява
3
единствено, че след смъртта на Г. П. В. неговата съпруга – съделителя П. А. В. е
предоставяла зем. земи на арендатори.
Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод
ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.
съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за
аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя съгласно легалното
определение в чл. 2, ал.1 на Закона за арендата в земеделието, като арендодателят
предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с
договора арендно плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при
изричното или мълчаливо /т. е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като
отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал.3 ЗС.
Тази възможност, следваща от нормите на чл. 30 и сл. ЗС е изрично уредена с новата алинея
4 на чл. 3 ЗАЗ /ДВ бр. 13/2007г./ Следователно сключването на договор за аренда, както
преди, така и след приемането на чл. 3, ал.4 ЗАЗ, съставлява управително действие по
отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и
несъмнено владение./така Решение № 8/19.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013г., II г.о. /
По този начин в процеса тези ответници не ангажираха доказателства, от които се
установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелствата, разпределени им в тежест на
доказване.
Не се представиха доказателства, от които съдът да направи обоснован и законосъобразен
извод, че съсобствениците П. А. В., А. Г. В. и В. Г. В. са изключителни собственици на
проц. зем. земи въз основа на давностно владение през периодите 12.02.1996г. – 2001г.,
16.07.1997г. – 2001г. и действия, с които се демонстрира отричане правата на другите
съсобственици – от техния неследодател - Г. П. В., както и че те самите са владели тези зем.
земи през периодите съответно 2001г. – 13.02.2006г. и 2001г. – 16.07.2007г. и са извършили
действия, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици и изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск с пр. осн. чл. 69 ЗН за
допускане на съдебна делба е основателен и доказан поради, което го уважава.
Ищеца – Т. Ц. Т. е син на починалия племенник – Ц. Т. Г. на общия наследодател –Т.
И. В./внук на починалата едноусторобна сестра – А. А. Т./ с право на 1/16 ид. част от
наследството, ответниците – А. Ц. Т. и В. Ц. Т. – също дъщеря и син на починалия
племенник – Ц. Т. Г. на общия наследодател - Т. И. В./внуци на починалата едноусторобна
сестра – А. А. Т. / с право на по 1/16 ид. част.
Ответника С. Г. Г. е съпруга на починалия племенник - Ц. Т. Г. на общия наследодател/син
на едноусторобната сестра - А. А. Т./ с право на 1/16 ид. част.
Ответника С. Т. В. – племенница на общия наследодател /дъщеря на починалата
едноусторобна сестра – А. А. Т./ с право на 1/4 ид. част от наследството.
Ответниците – А. Г. В. и В. Г. В. – внучки на общия наследодател /внучки на починалия
брат – П. И. В. / с право на по 1/6 ид. част от наследството.
Ответника – П. А. В. е съпруга на Г.П.В.-племенник на общия наследодател/син на
4
починалия брат – П. И. Войков / с право на 1/6 ид.част от наследството.
Съобразно наследствените права на съделителите, съдът допуска да се извърши
съдебна делба на описаните по-горе недвижими имоти, останали по наследство от Т. И. В.
между Т. Ц. Т., А. Ц. Т., В. Ц. Т. и С. Г. Г. с право на по 3/48 ид. части, С. Т. В. с право на
12/48 ид.части, А. Г. В., В. Г. В. и П. А. В. с право на по 8/48 ид. части от наследството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Допуска да се извърши съдебна делба на съсобствени на страните недвижими имоти,
на осн. наследяване по закон от Т.Ив. В., б.ж. на с. В., обл. В. , починал на 23.12.1991г., а
именно : нива от 15 003кв.м. - имот с идентификатор 36440.6.9 в м. „Гробището“ в земл. на
с. К., обл. В. нива от 14 203 кв.м. - имот с идентификатор 11778.11.3 в м. „Свински връх” в
земл. на с. „Воднянци, обл. Видин,
между
Т. Ц. Т. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „...“ , бл. .., вх. ., ет. ., ап. ., А. Ц. Т. с ЕГН
********** от гр. В., ул. „...“ № ..., вх. ., ет.., В. Ц. Т. с ЕГН ********** от с. Е.П., обл. С.,
ул. „...“ № ., С. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „..“ № . вх.., ет.. С. Т. В. с ЕГН
********** от с. Н., обл. В., ул. „..“ № ., А. Г. В. с ЕГН ********** от гр. С. ж.к. „..“ , № ..,
вх. ., ет. ., ап. ., В. Г. В. с ЕГН ********** от гр. С. ж.к. „... , № . ет. ., ап. ., П. А. В. с ЕГН
********** от гр. С. ж.к. „..“ , бл. .., вх. ., ет. ., ап. .
при следните квоти :
3/48 ид. части - за Т. Ц. Т. с ЕГН **********
3/48 ид. части - за А. Ц. Т. с ЕГН **********
3/48 ид. части - за В. Ц. Т. с ЕГН **********
3/48 ид. части - за С. Г. Г. с ЕГН **********
12/48 ид.части - за С. Т. В. с ЕГН **********
8/48 ид. части - за А. Г. В. с ЕГН **********
8/48 ид. части - за В. Г. В. с ЕГН **********
8/48 ид. части - П. А. В. с ЕГН **********
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5
6