Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1935 25.07.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На двадесет и шести юни Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка А.
като
разгледа докладваното гр.д. № 3422 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявените от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Б.С.К. осъдителни искове, а именно:
-
да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8406,08 лв., представляваща
дължима главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 22.01.2015 г.,
сключен между него и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са били цедирани на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до изплащане
на вземането, като се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане, обявена на кредитополучателя с връчена на 05.10.2015 г. нотариална
покана,
-
при
условията на евентуалност, а именно, ако първият осъдителен иск бъде отхвърлен
като неоснователен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
кредитополучателя, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми,
дължими по договора за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г., а именно:
сумата от 1780,03 лв. – падежирала към датата на подаване на исковата молба
част от главницата по договора за кредит, включена в анюитетните вноски,
дължими от 22.01.2015 г. до 15.04.2018 г., съгласно погасителния план, сумата
от 6 719,97 лв. – предсрочно изискуема част от главницата, включена в
анюитетните вноски, дължими от 15.05.2018 г. до 22.01.2025 г., и сумата от
2 741,56 лв. – непогасена по давност част от възнаградителната лихва по
падежиралата към датата на подаване на исковата молба част от главницата, като
лихвата е дължима за периода 15.05.2018 г. – 15.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им
изплащане.
Първоначално
с исковата молба е бил предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК, но с
определение от 15.04.2019 г. производството по този иск е било прекратено, като
това определение не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което към
настоящия момент предмет на делото са само горепосочените осъдителни искове.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че на 22.01.2015 г.
между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД е бил сключен договор за кредит за текущо
потребление в размер на 8 500 лв., който е следвало да бъде погасен в срок от
120 месеца на месечни погасителни вноски, съгласно уговорен погасителен план.
Твърди се също така, че поради преустановяване на погасяването на задължението
и неплащането на вноски по погасителния план с падежни дати от 15.04.2015 г. до
15.09.2015 г. вкл. кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на вземането, за
което кредитополучателят е бил уведомен с връчена на 05.10.2015 г. нотариална
покана. Евентуално се твърди, че предсрочната изискуемост на вземанията по
договора за кредит е обявена на ответника с връчване на преписи от исковата
молба.
На следващо място се твърди, че с Договор за
покупко-продажба на вземания от 16.05.2016 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
вземанията на банката към ответника, произтичащи от горепосочения договор за
потребителски кредит, са прехвърлени на ищеца, като до ответника е било
изпратено уведомление за цесията. Евентуално се моли да бъде прието, че цесията
е съобщена на ответника с връчване на исковата молба и приложенията към нея. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
отговора, ангажирани са доказателства. Претендира се присъждане на направените
от ищеца разноски по делото.
Така
предявените осъдителни искове са с правни основания чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който се твърди, че първият иск е недопустим, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост. Съдът намира, че възражението за
недопустимост на иска е неоснователно, тъй като изложените в тази връзка мотиви
касаят основателността на иска, а не неговата допустимост. По отношение на
евентуално предявения втори осъдителен иск в отговора се твърди, че същият е
допустим, но неоснователен, тъй като претендираните от ищеца вземания са
погасени, поради изтекла тригодишна погасителна давност, както поради това, че предвид
обявената предсрочна изискуемост дължими са само непогасеният остатък от
предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането, а за периода до настъпване
на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план. Особеният представител на ответника се явява
лично в съдебно заседание, поддържа отговора, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015
г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и Б.С.К., банката е предоставила на ответника
кредит в размер на 8 500 лв., платим в срок от 120 месеца, на месечни
погасителни вноски, съгласно приложения към договора погасителен план, дължими
през периода 22.01.2015 г. – 22.01.2025 г., като ответникът не оспорват
сключването и валидността на горепосочения договор.
Представени
са и общите условия на „Банка ДСК” ЕАД за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които на осн. т. 14 от договора за кредит представляват неразделна
част от него. В т. 10.1 на ОУ е предвидено, че дължимите месечни вноски за
лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара
по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД, а в
случай на просрочие вноските се събират при всяко постъпване на суми по
разплащателната сметка. Съгласно т. 19.2 от общите условия, при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %. Посочено е също така,
че горните последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до клиента.
Видно от
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, сумата по кредит е била предоставена
еднократно на ответника чрез заверяване на разплащателната му сметка, разкрита
в „БАНКА ДСК“ ЕАД. Вещото лице също така е установило, че ответникът е осигурил
по разплащателната си сметка авоар в общ размер от 249,42 лв., с които са били
погасени 155,15 лв. – лихва, 93,92 – главница и 0,35 лв. - санкционираща лихва,
като последното плащане за главница е осъществено на 24.03.2015 г. и е в размер
на 12,24 лв., а последното плащане на задължение за лихва е извършено на
15.04.2015 г., след която дата няма постъпили други суми за погасяване на
задълженията по договора за кредит. Според вещото лице, неплатеният остатък от
задължението за главница по процесния договор за кредит е в размер на
8 406,08 лв., а неплатеният остатък от възнаградителната лихва за периода
15.04.2015 г. – 15.10.2015 г. е в размер на 580,83 лв. В експертизата също така
е посочено, че до датата на обявената от банката предсрочна изискуемост –
08.10.2015 г., банката е начислила санкционираща лихва в размер на 6,37 лв., от
които се останали непогасени 6,02 лв.; поради допуснатата забава в плащанията е
начислена и наказателна лихва за периода 08.10.2015 г. – 15.10.2015 г. (датата
на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК) в размер на 16,38 лв., която не е
погасена; на датата на обявяване на предсрочната изискуемост е начислена и
такса изискуемост в размер на 120 лв., дължима по тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД,
която не е погасена. Според вещото лице, към датата на подаване на исковата
молба задълженията по процесния договор за кредит са в общ размер от
9 129,31 лв.
Като
доказателство по делото е представена отправена от „Банка ДСК“ ЕАД до Б.С.К.
нотариална покана, съдържаща уведомление до ответника, че поради допусната от
него забава в погасяване на задълженията му по Договора за банков кредит от
22.01.2015 г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер,
считано от получаване на поканата, като видно от съставения от нотариус Надя В.
протокол от 05.10.2015 г. поканата е била редовно връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е
представен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.05.2016 г., с
който „Банка ДСК“ ЕАД е продала на „ОТП Факторинг България“ ЕАД свои вземания
по предоставени кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени
и не се погасяват надлежно, които са описани в приемо-предавателен протокол към
договора, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,
срещу заплащане на покупна цена, като прехвърлителният ефект настъпва с
плащането на покупната цена.
Представен е и Приемо-предавателен
протокол от 09.06.2016 г. към горепосочения договор за цесия, съгласно който
вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД към ответника К., произтичащи от процесния
договор за кредит, са били цедирани на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като е
приложено и писмено потвърждение за настъпилата цесия.
Представено е и
пълномощно, с което цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за извършената цесия, във връзка с което на 16.06.2016 г. ищцовото
дружество е изпратило уведомително писмо до ответника, но от приложеното
известие за доставяне е видно, че писмото не е било получено от адресата. По
делото липсват други доказателства, сочещи, че ответникът е бил уведомен за
цесията преди образуване на настоящото дело.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по следните съображения:
Безспорно се
установи по делото наличието на валидно сключен между ответника и „Банка ДСК”
ЕАД договор за потребителски кредит, който не е бил погасяван редовно, като по
него са останали неплатени задължения в общ размер от 9129,31 лв., от които
8 406,08 лв. – главница, 580,83 лв. – просрочена лихва, 6,02 лв. –
санкционираща лихва, 16,38 лв. – наказателна лихва и 120 лв. – такса
изискуемост (видно от приетата по делото експертиза).
Установи се също
така, че задълженията по договора за кредит са били обявени от кредитора за
предсрочно изискуеми в пълен размер с изпратена до длъжника нотариална покана,
която е била редовно връчена на 05.10.2015 г.
Налице е и
сключен договор за цесия между банката-кредитор и ищцовото дружество, с който
са цедирани и вземанията по процесния договор за кредит.
По делото обаче остана недоказано
твърдението на ищеца, че ответникът е бил уведомен за така извършената цесия, тъй
като от представеното по делото известие за доставяне на пощенска пратка е
видно, че уведомлението за цесията не е било получено от него, като фактът, че
ответникът не е бил намерен на посочения в договора адрес не може да се
приравни на редовно връчване на уведомлението за цесията. В случая не може да
се приеме и че е извършено връчване на уведомителното писмо с връчване на
преписите от исковата молба и приложените към нея доказателства, тъй като
съдебните книжа не са получени лично от ответника или от негов упълномощен
процесуален представител, а са получени от особен представител, назначен от
съда по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва съдопроизводствени
действия от името на ответника, но не и да получава материалноправни изявления,
адресирани до него, каквото изявление представлява уведомлението за цесията.
С оглед на горното съдът намира, че цесията не е породила действие по
отношение на ответника, тъй като той не е бил уведомен за нея. Ето защо съдът
счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на ответника за процесните
вземания, поради което следва да се приеме, че процесните суми не са дължими,
съответно предявените осъдителни искове – както главният, така и евентуалният,
са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от И.Г.Д. –М., против Б.С.К.,
ЕГН **********,***, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 406,08 лв. (осем хиляди
четиристотин и шест лв. и осем ст.), представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
22.01.2015 г., сключен между „БАНКА
ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ евентуално предявения от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от И.Г.Д. –М., против Б.С.К.,
ЕГН **********,***, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от
22.01.2015 г., сключен между „БАНКА
ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: сумата
от 1 780,03 лв. (хиляда седемстотин и осемдесет лв. и три ст.), представляваща
падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата по
договора за кредит, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими за периода
22.01.2015 г. - 15.04.2018 г., сумата от
6 719,97 лв. (шест хиляди седемстотин и деветнадесет лв. и деветдесет и
седем ст.), представляваща предсрочно изискуема част от главницата, включена в
анюитетните погасителни вноски, дължими през периода 15.05.2018 г. - 22.01.2025
г., и сумата от 2 741,56 лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и един
лв. и петдесет и шест ст.), представляваща непогасена по давност част от
възнаградителната лихва по падежиралата към датата на подаване на исковата
молба част от главницата, начислена за периода 15.05.2018 г. – 15.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до
окончателното им изплащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД