№ 139
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217856 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „/наименование на фирма/“ ЕООД, ЕИК
**************, срещу наказателно постановление /НП/ № 545897-Ф558758
от 31.12.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“-
София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 /ти
хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите /Наредбата/.
В подадената жалба се излагат съображения, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и неоснователно. Сочи се, че в АУАН, въз основа на който
е издадено НП, не са посочени обстоятелствата, при които виновно е
извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават,
съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. По същество се твърди, че
установената при проверката от контролните органи разлика в касовата
наличност в размер на 88.00 лв. е сума, която била оставена в касата за
заплащане на стока, която очаквали да получат през деня. Отделно от това
жалбоподателят счита, че доколкото не е установено описаното деяние да
води до неотразяване на приходи, то е следвало размерът на наложената
санкция да бъде определен в минимума на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – 500.00 лв.,
а не по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – 3000.00 лв., с оглед наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се още, че описаното в НП
1
деяние отговаря на критериите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Прави се искане за цялостна отмяна на процесното НП,
алтернативно за изменение на НП в частта на санкцията, като същата бъде
намалена на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДСС.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи като
основателна и да отмени НП, алтернативно да го измени. Липсва претенция
за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – началник отдел „Оперативни дейности“ - София в
ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Л., който оспорва
жалбата и моли за постановяване на съдебен акт, с който НП да бъде
потвърдено. Също не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2020 г. в 15:30 часа била извършена проверка на търговски
обект – кафе „М.“, находящ се в /адрес/, стопанисван от „/наименование на
фирма/“ ЕООД. Като част от проверяващия екип участвал и свид. Л. А. –
старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП – гр. София. Проверяващите
установили, че в обекта функционира фискално устройство /ФУ/, модел
"TREMOL ZM KL" с ИН на ФУ ZK 100088 и номер на фискална памет /ФП/
50110848. Фискалното устройство притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми и било регистрирано в НАП с
потвърждение № 4193374 от 16.05.2019 г. Като част от проверката от
фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов „Х“ отчет №
020866/04.07.2020 г., видно от който разчетената касова наличност на
устройството била в размер на 33.70 лева. Проверяващите установили, че
фактическата наличност в касата се равнявала на 122.50 лева. Следователно
била установена разлика между касовата наличност и разчетената от ФУ в
размер на 88,80 лева, която представлява въвеждане на пари в касата извън
случаите на продажби, която не била отразена чрез опцията „служебно
въведени“ суми на фискалното устройство.
За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА
№ 0037986/04.07.2020 г. и били иззети и приложени към протокола дневен
финансов отчет от ФУ и опис на касовата наличност. Проверката била
извършена в присъствието на П. Пл. Т. – сервитьор в обекта.
На 13.07.2020 г. бил съставен АУАН сер. AN № F558758 от свид. Л. А. –
старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП – гр. София. Актът бил
съставен в присъствието на един свидетел (участвал в проверката и очевидец
на нарушението) и на представляващия дружеството-жалбоподател, който
получил екземпляр от същия срещу подпис. При предявяване на АУАН,
представляващият дружеството е възразила, че установената разлика
представлява оставена от нея сума за плащане на стока през деня, като
барманката е забравила да упомене това.
2
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили допълнителни писмени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното
/НП/ № 545897-Ф558758 от 31.12.2020 г. от началника на отдел „Оперативни
дейности“ - София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели Л. А. /актосъставител/ и Св.
Д. – допусната до разпит по искане на жалбоподателя, както и от събраните
по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства:
протокол за извършена проверка сер. АА № 0037986/04.07.2020 г.; дневен
отчет от ФУ; опис на касовата наличност; заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Л. А. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
Съдът даде вяра частично и на показанията на свидетеля Св. Д.. Същата
не е присъствала по време на проверката и не е очевидец на случилото се,
само твърди, че й е било известно, че управителят е оставила сутринта сумата
от 88.00 лв. в касата за заплащане на очаквана стока. Настоящата съдебна
инстанция намира, че показанията й в тази част не са подкрепени от никакви
други налични по делото доказателства и доказателствени средства, поради
което не ги кредитира с доверие. Служителят в обекта, присъствал по време
на проверката никъде не е упоменал подобно нещо и такова твърдение се
въвежда за първи път при предявяване на АУАН.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
3
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална
легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
двата акта съдържат предписаните от закона реквизити като минимално
изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е ясно
описано, като е посочена идентификацията на въведеното в обекта ФУ,
отчетената наличност в паметта му и фактическата наличност в касата, като
правилно е изчислена и разликаta на парите в касата. Описани са конкретно
провереният обект, датата и мястото на нарушението, като му е дадена и
съответната правна квалификация.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието на един
свидетел на съставяне на акта, както и на представител на дружеството-
жалбоподател.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неспазване на реда на
отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма
гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство
в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена разлика в касовата
наличност, която не е била отразена във ФУ като "служебно въведена" сума.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна
квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му
описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
Според жалбоподателя и свид. Д. разликата е от оставена сума от
управителя на дружеството за заплащане на предстояща доставка на стока
през деня. Не се събраха други доказателства относно произхода на разликата
4
между фискалната и реалната наличност в касата. В конкретния случай, дори
да се приеме, че това е реалната причина за разлика в касовата наличност,
това се явява без значение за предмета на доказване, доколкото отново е
имало задължение тази сума да бъде отразена във фискалното устройство по
съответния начин.
С оглед на законовото изискване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, с не въвеждането на посочената като
разлика сума, в момента на въвеждането, е бил осъществен съставът на
нарушението, тъй като в случая задълженото лице не е изпълнило своите
законови задължения. Нарушението е формално, като не се изисква
настъпването на вредоносен резултат. Нарушението не представлява
маловажен случай, тъй като не е с по-ниска обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо съдът счита, че ТД
на НАП - София правилно и законосъобразно е наложила с НП
административно наказание – имуществена санкция на дружеството.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на
наказание на юридическите лица и едноличните търговци в размер от 3 000
до 10 000 лв., като изрично е указано, че ако нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са от 500 до 2
000 лв. В конкретния случай административно наказващия орган в
обстоятелствената част на НП е приел, че установената разлика между
фактическата наличност в касата и отчетената от ФУ не е от продажби –
„представлява въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби”, като
без да обсъжда дали нарушението води до неотразяване на приходи, е
определил санкцията в минималния размер на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС въпреки,
че цифрово е посочил, че налага санкция на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДСС.
Настоящият съдебен състав намира, че естеството на настоящото
нарушение от обективна страна се явява такова, че изключва възможността да
води до неотразяване на приходи. Това е така, защото се твърди, че
установената разлика в касовата наличност не е получена от продажби, а
сума, която е следвало служебно да бъде въведена в касата, което не е
сторено. Ето защо това формално нарушение няма как да доведе до
неотразяване на приходи.
С горните съображения съдът намери, че НП следва да бъде
изменено, като санкцията бъде определена в размера, определен в чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, т. е. намалена до предвидения в този текст минимум от 500 лв.
На следващо място, настоящият състав не намира основания за
приложение на и квалифициране нарушението като маловажно, предвид
изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС, доколкото обществените отношения по регулиране на финансово-
стопанската дейност имат за цел недопускане ощетяване на фиска.
Извършеното нарушение не попада в хипотезата на маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като същата се прилага, когато с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
5
смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид, какъвто настоящата съдебна инстанция счита,
че не е настоящия случай.
Относно разноските: липсват искания за присъждане на разноски ии от
двете страни, поради което не следва да се присъждат такива.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал.
1, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 545897-Ф558758 от
31.12.2020 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - София
в ЦУ на НАП, с което на „/наименование на фирма/“ ЕООД, ЕИК
**************, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6