Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря
К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 11569 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 88967/09.04.2019г. по гр.д. № 4320 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 169-ти състав е признато за
установено, че И.А.И., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължат солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумите, както
следва: сумата от 3054,74лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -06.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 3 гр.
София, ж.к. „Дианабад”, ул. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37283/2017г. на Софийски
районен съд, като И.А.И., ЕГН **********
с и Н.И.И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** разноски по заповедно и исково дело от общо 802,59лв., отхвърлени са като неоснователни са исковете за горница над
3054,74лв. до предявен размер от 3106,32лв., както и иска за обезщетение за
забава на плащането на главницата от 411,50лв. за периода от 15.09.2015г. до
23.05.2017г., Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на всеки ответник съдебни разноски
от по 62,69лв.
Срещу така постановено решение са
депозирани въззивна жалба вх. №5076823/03.05.2019г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата
на 02.05.2019г. от ответника по исковете И.А.И.,
ЕГН ********** и въззивна жалба вх. № 5076715/03.05.2019г., изпратена по
пощата на 02.05.2019г. от ответника по исковете Н.И.И., ЕГН ********** двете депозирани в Софийски градски
съд на 30.04.2019г. с входящи номера съответно 57342 и 57339 в частта, в която
исковете са уважени. Изложили
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че не са
страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в
имота за периода, не били искали предоставяне на такава услуга, не били
подписвали договор с ищеца за същото. Не били потребили енергия в количество и
на стойност, за които исковете били уважени. Приетите фактури били едностранно
съставени от ищеца и не установявали валидно облигационно правоотношение между
страните и потребяване на услуги по него от ответниците. Претендирали са
разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** е оспорило жалбата. Претендирало е
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищец – „Т.”ООД , ЕИК ******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2001454/19.01.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу И.А.И.,
ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН **********, с която е поискало от съда
на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че
ответниците му дължа солидарно заплащане на сумите, както следва: сумата от 3106,32лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -06.06.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 3 гр.
София, ж.к. „Дианабад”, ул. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 411,50лв. , представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 15.09.2015г. до 23.05.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 37283/2017г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответниците са потребител на топлинна енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били
обвързани от договор при Общи условия, , изпаднали в забава на плащането на
сумите, солидарността произтичала от чл. 32 от СК.
Ответникът И.А.И., ЕГН ********** и Н.И.И.,
ЕГН ********** са оспорили
исковете. Навели са твърдения, че действително придобили имота по договор за покупко-продажба
от 22.02.2006г., той бил в сграда етажна собственост , но не било установено
кога е взето решение за сключване на договор с Т.”ООД за топлинно счетоводство,
те не се били съгласили за сключването на такъв. Със заявлението от 21.11.2006г.
И.И. бил заявил че ще плаща за подгряване на вода по показания на водомер и
прогнозна месечна база от 0 кубика. Задълженията били погасени по давност. Не
били в договорни правоотношения с ищеца, не били потребили енергия в количества
и на стойност, за които е предявен иск, не било установено измервателни уреди
да са годни, не били отчетени технологични разходи.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.”ООД ,
ЕИК ******не е изразило становище по
исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 37283/2017г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 3042903/06.06.2017г. , със заповед районният съд е
разпоредил И.А.И., ЕГН ********** и Н.И.И., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******
сумата от 3106,32лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -06.06.2017г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3 гр. София, ж.к.
„Дианабад”, ул. „******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 411,50лв. , представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 15.09.2015г. до 23.05.2017г, както и и съдебни разноски от120,36лв. , за така издадената
заповед длъжникът И. е уведомен със залепване на 09.10.2017г. на уведомление, а
длъжникът Н.И. е уведомена на 07.11.2017г., на 07.11.2017г. длъжникът И.И., а
на 09.11.2017г. длъжникът Н.И. са подали възражение срещу задълженията по
заповедта, на 02.01.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и
на 19.01.2018г. заявителят е
представил такива.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 65/22.06.2006г. съставен от нотариус З.Т., съгласно
който на 22.02.2006г. „Юнивърсъл Строителство”ЕООД е продало на И.А.И., ЕГН **********
и Н.И.И., ЕГН ********** ***. В
нотариалният акт е посочено, че купувачите са съпрузи.
Приети са нотариален акт №
50/27.08.2007г. съставен от нотариус З.Т., съгласно който на 27.08.2007г. И.А.И.
и Н.И.И. са ипотекирали за обезпечаване на дълга си към ДЗИ Банк”АД апартамент
№ 3 гр. София, ж.к. „Дианабад”, ул. „******.
Приети са постановление по
изпълнително дело 20108380401763, писма т.до АВписвания, съгласно които върху
процесния имот собствен на ответниците е вписана възбрана по изпълнително дело.
По делото е приета молба-декларация
от 21.11.2006г. с автор И.И. и носещ подпис за него, съгласно която е поискал
от ищеца да открие на негово име партида за имота, като е посочил, че семейството
му е 3.членно и енергията за БГВ следва да се определя по показания на водомер,
с прогнозна месечна база от 0 куб.м.
По делото са приети Протокол, договор от 15.11.2005г., съгласно който ОС на
ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „Дианабад”, ул. „******са избрали и възложили
на Т.”ООД срещу възнаграждение извършва
дялово разпределение на енергията в
сградата.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, съгласно което на ответника са начислени като дължими процесните суми.
Приети са Общи условия одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.20014г.
Приети са изравнителни сметки,
талони за отчети, сочещи че дялово разпределение е направено при условията на
неосигурен достъп до ап. № 3.
Приети са неоспорени констативни
протоколи, носещи подпис за служител на Т.”ООД и за представител на ЕС,
съгласно които за имота не е осигурен достъп за отчет на уреди на 29.05.2015г.,
на 20.05.2016г.
По делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, ежемесечно са снемани отчети от общия топломер, отчитани са
технологичните загуби. Посочило е, че в имота имало монтиран един топломер, но
ответниците не били осигурили достъп за отчитането му през процесния период и
енергията била начислена на база инсталирана мощност по правилата на Наредбата
за топлоснабдяване, но въпреки изчисленията по усмотрение на топлинния
счетоводител енергията за отопление в имота била намалена и реално на ответниците били начислена като дължима енергия в
по-малки количества от изчислената и припадащата се по Наредбата за
топлоснабдяване. В имота бил монтиран водомер, но поради неосигурен достъп за
отчитането му била начислена енергия за подгряване на вода по правилата на
Наредбата за топлоснабдяване като за 1
потребител. За имота била начислена само сума за сградна инсталация.
Посочило е, че за имота били начислена енергия за отопление и за подгряване на
вода по-малко от припадащите се по правилата на Наредбата за топлоснабдяване,
като по изравнителни сметки начислено като дължимо било общо 3054,74лв., но потребление било по-голямо.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, с което вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че за процесния период
начислени като дължими били главница от 3106,32лв. и тази сума не била
платена.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлинна енергия, начислил е суми
за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността
на същото.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са
осъдени да му заплатят стойност на потребена топлинна енергия и за
възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния
период, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период ответниците са били потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.
42 от ЗЕ(отм) и чл. 153 от ЗЕ в апартамент № 3 гр. София, ж.к. „Дианабад”, ул.
„******. Приетият по делото нотариален акт
№ 65/22.06.2006г. установява, че ответниците са придобили собствеността
върху имота на 22.06.2006г. В този
нотариален акт се сочи, че нотариусът е установил, че към този момент
ответниците са съпрузи. Приетите по делото нотариален акт № 50/27.08.2007г.,
постановления за налагане на възбрана, писма до АВписвания установяват, че и
към 2007г. и към 2010г. ответниците по проверки на съдебни изпълнители и на
нотариус не са загубили собствеността върху апартамента. По делото не се твърди
и не се установява, че през процесния период ответниците вече са били загубили
правото на собственост върху апартамента, че бракът им е бил прекратен, поради
което и съдът приема, че през процесния период имотът е съпружеска имуществена
общност на ответниците. От молбата от 21.11.2006г. се установява, че през време
на брака на страните И.И. е поискал партида за имота да се открие на негово
име. По делото не се твърди и не се установява ІІІ-то лице през процесния
период да е придобило вещно право на ползване върху имота или да е сключило
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Така събраните по
делото доказателства съдът приема, че
установяват, че за процесния период ответниците са били потребители на топлинна
енергия в имота, като собственици на същия и между страните е възникнало
валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота. С въззивната
жалба не са въведени оплаквания срещу извода на районния съд за режима на
отговорност на ответниците към ищеца за заплащане на стойността на потребените
в имота топлинна енергия, поради което и като съобрази ограниченията на
разпоредбата на чл. 269 от ГПК то съдът приема, че отговорността на ответниците
към ищеца за заплащане на стойността на потребената ви мота топлинна енергия в
процесния период е солидарна.
Съдът приема, че договора между страните съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за процесния период потребената в имота топлинна енергия
е на стойност не по-малко от 3054,74лв., поради което и съдът приема, че за
тази сума е установено валидно възникнало задължение на ответниците за заплащането й на ищеца. Вещото
лице е работило по приетите по делото неоспорени от страните документи, при
съобразяване на обстоятелството, че ежемесечно са снемани показания на уреди в
абонатна станция, неосигурения достъп за отчитане на топломер и водомер в
имота, съобразило е обем на имота. Приетите констативни протоколи не са
оспорени от страните и установяват че през 2015г. и през 2016г. на обявени дати
за отчет на уреди ответниците не са осигурили достъп до имота за отчитането им.
При така установеното и като като съобрази заключението на вещото лице съдът
приема, че потреблението на топлинна енергия в имота е следвало да се определи
съобразно инсталираните мощности в имота както и на база заявените от
потребителя 3 бр. ползватели на същия. Установи се по делото, че сумата от
3054,74лв. е по-малка от припадащата се за имота енергия за отопление и за
горещо битово водоснабдяване съобразно правилата на Наредбата за
топлоснабдяване. Вещото лице е било категорично в извода си че за подгряване на
вода енергия е определена на база 1 потребител, а не по заявените 3-ма, че
енергията за отопление е намалена по усмотрение на топлинния счетоводител и не
съответства на инсталираните мощности в имота. Съдът кредитира извода на вещото
лице като верен, задълбочен, неопроверган от останалите събрани по делото
доказателства. При така възприето съдът приема за установено по делото, че в имота
през процесния период е потребена топлинна енергия на стойност не по-малко от 3054,74лв.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответниците за погасяване на тези задължения, поради което и
съдът приема, че правилно районният съд е е уважил иска за 3054,74лв. С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част е правилно
и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски за въззивното дело следва да се постави в тежест на
въззивниците. Съдът приема, че на въззиваемия не се следват разноски за производство
пред СГС. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е
основателна. Това е така, защото процесуално представителство от юрисконсулт в
производство пред СГС, което да обоснове извод, че на въззиваемия се следва
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, не е осъществено. Депозирана е само
молба преди съдебното заседание , която е бланкетна и не може да обоснове такъв
извод.
На третото лице помагач не се
следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88967/09.04.2019г. по гр.д. № 4320 по описа за 2018г.
на Софийски
районен съд, 169-ти състав в обжалваната част.
Отхвърля искането на въззиваемия Т. С.“ЕАД за присъждане на разноски по
въззивно дело.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„ „Т.”ООД , ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.