Определение по дело №1421/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 280
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                       Година                                 Град

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

04.03.

 

2020

 
 


на                                                                                      Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
      1.

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

1421

 

2019

 
 


                                дело №                            по описа за                  г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 5/03.01.2020 г. по гр. д. № 1421/2019 г. по описа на ДнРС съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК и е осъдил ответника да заплати направените от ищеца разноски за внесена държавна такса; оставил е без уважение искането да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

С молба Вх.№ 378/13.01.2020 г. пълномощникът на ищеца адв. Е. Д. е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като счита, че неправилно не е присъдено адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА.

Ответникът в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е депозирал становище по молбата.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима.

Съдът счита, че направеното искане за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, по следните съображения:

В представения договор за правна защита /л.14/ е посочено единствено осъществяването й при условията на чл.38 ЗА. След като не е посочено конкретно основание от изброените по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗА, формалното позоваване на посочената разпоредба не е достатъчно, за да обоснове възникнало в полза на процесуалните представители основание да получат възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ /изрично в този смисъл - Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК/. Едва в молбата по чл.248 ГПК се сочи, че осъществяването на безплатната адвокатска помощ е при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Воден от горните съображения и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение № 5/03.01.2020 г. по гр. д. № 1421/2019 г. по описа на ДнРС в частта за разноските, направено от адв. Е. Д..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в 1-седмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: