№ 110
гр. гр. *** , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в закрито заседание на единадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибрям . Алид
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213200600177 по описа за 2021 година
Разгледа докладваното от съдия К.Димитрова в.ч.н.д. № 177 по описа на Окръжен
съд гр.*** за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация ***“ АД
представлявано от Изпълнителния директор инж.Т.Г. против Определение № 11 от
08.04.2021г. постановено по н.ч.д. № 64/2021 по описа на Районен съд гр.***, с което е
потвърдено Постановление на РП гр.*** – ТО гр.*** от 05.03.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 79/2010г. по описа на РУ на МВР гр.***, водено
срещу „Неизвестен извършител“ за евентуално извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4
вр. с чл.194 ал.1 от НК поради изтекла давност.
С жалбата е направено искане определението на КвРС да бъде отменено, а органите
на предварителното производство да възобновят делото.
***кият окръжен съд като прецени жалбата и представените доказателствата, както
и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, прие за установено
следното:
Досъдебно производство № 79/2010г. по описа на РУ на МВР гр.*** е образувано на
14.05.2010г. по реда на чл.212 ал.3 от НПК срещу „Неизвестен извършител“ за това, че за
времето от 06.05.2010г. до 14.05.2010г. от сондажен кладенец в с.***, чрез използване на
техническо средство е отнел 15 метра меден четирижилен и 6 метра едножилен кабел
собственост на „ВиК“ ЕООД гр.***, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 от НК. С постановление от
05.03.2021г. прокурор при ДРП – ТО гр.*** е прекратил наказателното производство по
досъдебното производство, поради изтекла давност, което било потвърдено с
1
определение на КвРС.
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието, разпитан е А.К.
К. в качеството му на свидетел, който към него момент е работел като енергетик към „ВиК“
ЕООД гр.***, като след установяване на кражбата, именно А.К. е подал съобщението до
органите на МВР. Въпреки проведените оперативно издирвателни действия, извършителят
на деянието не е установен в законоустановените срокове, като по делото няма
привлечено в качеството на обвиняем лице.
При така очертаната и доказателствено обезпечена фактология,
правилно наблюдаващият делото прокурор е достигнал до категоричния
извод, че са налице предпоставките на чл.80 ал.1 т.3 от НК, за прекратяване
на наказателното производство поради изтекла давност. Съобразявайки
приложените доказателства, въззивната инстанция констатира, че доколкото
досъдебното производство и било образувано и водено за престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 от НК за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една до десет години, т о още към
момента на постановяване на проверявания акт на РС – гр.***, са били налице
предпоставките на разпоредбата на чл.80 ал.1 т.3 от НК за прекратяване на наказателното
производство поради изтекла давност. Релевантна за преценката на срока по чл.80 ал.1 от
НК е наказуемостта на престъплението, преценена съобразно чл.2 ал.2 от НК. Очевидно е, че
в разглеждания случай законово регламентирания в нормата на чл.80 ал.1 т.3 от НК десет
годишен срок е изтекъл, поради което и държавата губи правото си да инициира
наказателна репресия. Следва да бъде отбелязано още, че давността на наказателното
преследване се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, което е предприето за
преследване на лицето, извършило престъплението. Давността се прекъсва само по
отношение на лицето, срещу което е насочено наказателното преследване и в случай, че
това лице е известно, респективно и надлежният орган е провел процесуално-следствени
действия по наказателното преследване на това лице. Настоящото досъдебното
производство е било образувано срещу „неизвестен извършител“ и в хода му не са
проведени действия по повдигане на обвинение, разпит на обвиняем, внасяне на
обвинителен акт в съда срещу конкретно лице, които действия са от естество да прекъснат
обикновения давностен срок, поради което и обикновената давност не е прекъсвана. Или
годно да прекъсне давността е онова действие, с което се осъществява наказателно
преследване за конкретно престъпление и спрямо конкретно лице. Такива са действията, с
които се засяга процесуалния статус на определено лице, свързано с образуване на
наказателното производство спрямо него, с привличането му в качеството на обвиняем, с
разпита му в това качество или с провеждането на други действия по разследването
спрямо него, след като същото е придобило процесуалното качество на обвиняем. Безспорно
е че, в хода на досъдебно производство № 79/2010г. подобна дейност не е сторена, поради
което и с изтичането на срока, равен по продължителност на регламентирания в чл.80 ал.1
2
т.3 от НК – десет години, считано от датата, на която прокурорът е приел, че престъплението
е било довършено – 14.05.2010г., следва да се счете, че е погасена по давност
възможността за реализация на наказателната отговорност. В тази връзка е нужно да се
спомене, че поради липса на привлечено в качеството на обвиняем лице, практически няма
и субект, годен хипотетично да отправи искане по реда на чл.24 ал.2 вр. ал.1 т.3 от
НПК - производството да продължи въпреки изтеклата давност.
Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, на които се
основава обжалвания съдебен акт. Със своя акт, КвРС е развил подробно своите
съображения, отговорил на всички възражения поставени в жалбата дала основание за
образуване на делото пред него, като настоящата съдебна инстанция изцяло е съгласна
с направените изводи, споделя ги и счита, че не е необходимо да бъдат преповтаряни.
С оглед гореизложеното, изцяло несъстоятелен е наведеният в жалбата довод, че
досъдебното производство е водено срещу конкретно лице. Доказателствено неподкрепено е
и твърдението на жалбоподателя относно действителното име на разпитания свидетел по
делото. Видно от отразеното в протокола за разпит на свидетел по д.п. от 14.05.2010г., който
по смисъла на чл.131 от НПК се явява доказателствено средство за извършените действия е,
че непосредствено преди разпита и очевидно след справка с личната му карта е била
установена самоличността на този свидетел. В протокола са фиксирани трите му имена, а
именно А.К. К., посочен е и единният му граждански номер, както и номера на
личната му карта.
С оглед горното, настоящата съдебна инстанция счита, че подадената жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а определението на КвРС като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Въз основа на изложеното въззивната
инстанция намира, че в хода на процеса пред районния съд, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да основават отмяната или изменението на
обжалвания съдебен акт.
Предвид гореизложеното на осн. чл.243 ал.8 от НПК, ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 11 от 08.04.2021г., постановено по н.ч.д.
№ 64/2021г. по описа на Районен съд гр.***
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4