РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести март през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5166
по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищците Б.Г.И.,
Д.Г.И. и Н.Б.Б., твърдят, че на 24.09.2013 г.,
на път І-3, при 198 км, при управление на лек автомобил „Рено Еспейс“, с
рег. № *******, Л.Р.А., поради движение с несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законовите ограничения, блъснал двама велосипедисти С.Д.И.и Г. М.И.и
причинил тежки увреждания на Г.И.който починал на 27.09.2013 г. Сочат, че е
образувано ДП №633/2013 г. по описа на ОД на МВР, София,
съответно пр.пр. № 4617/2013 по описа на Софийска окръжна прокуратура. Излагат,
че ищците Б.И. и Д.И. са деца на починалия Г.И.като смъртта на баща им се
отразява иЗ.лючително тежко върху им психологическото състояние на двете, като
техният баща ги е отгледал и възпитал, дал им е старт в живота им, издържал ги
е и се е грижил за тях, живеели заедно в едно домакИ.тво.
В исковата молба
се поддържа, че ищцата Н.Б. е заживяла с Г.И.на съпружески начала през 1995 г.,
като тогава тя имала 13-годишен син (Ц.Р.А.), като Г.И.приел и двамата в дома
си. Любовта между Н. и Г. била силна и те изградили продължителна и стабилна
връЗ.а, създали общо домакИ.тво, в което отношенията се основавали на обич,
уважение и подкрепа. Г. приел в дома си, възпитавал и издържал сина на Н.-Ц.,
както и родилата се по-късно през 1996 г. М.Р.А.. Излагат че са в кръга на правоимащите лица по чл. 52 ЗЗД, въз основа на приетото с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС №
2/1984 г. а именно съпруга на починалия,
родителите му, както и децата му, както и на други лица, когато между
последните и починалия са съществували отношения, които са сходни със семейните
отношения. Смъртта на Г. се отразила изключително тежко в живота на ищците Б., Д.
и Н.. Случилото се е оставило дълбока емоционална празнина на мястото на
всекидневното им общуване и лишава ищците от обичта на техния близък.
Ищците
сочат, че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е
налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със „З. к.Л. И.” АД, полица № 22113001273579, валидна от
07.05.2013 г. до 23.11.2013 г.
Предвид
изложеното, молят съда да осъди застрахователното дружество да заплати а заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
по 200 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 27.09.2013 г., до окончателното изплащане на обезщетенията, както
и да им бъдат присъдени направени разноски по делото, включително и за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът ЗК
„Л.И.“АД оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че не е налице
противоправно и виновно деяние, което да е причинено от Л.А., водач на лек
автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № *******. Оспорва твърденията в исковата
молба, относно наличието на фактическо съжителство на съпружески начала на
ищцата Н.Б.Б. с починалия Г. М.И.. Поддържа, че размерът на претендираните
обезщетения е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, заложен
в чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
велосипедист, който се е поставил в опасност, тъй като е допуснал нарушение на
чл. 80 ЗДвП, съгласно което е следвало да се движи възможно най- близо до
дясната граница на платното за движение. Претендира разноски по делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг
е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите,
възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението
и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли
вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от
посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
Видно от констативен протокол за ПТП № 127/2013 г.,
съставен на 24.09.2013 г. от служител на ОД на МВР, София, РУП – Ботевград и от
заключението на автотехническата експертиза се установи, че механизмът на
настъпване на пътнотранспортно произшествие е следния:
На 24.09.2013 г., на главен път 1-3
в посока от с. Трудовец към гр. Ботевград в района на табелата за населено
място „с.Трудовец“ се е движил л.а. Рено Еспейс, управляван от Л.Р.А. със
скорост 81 км/ч. Пътят е с обща широчина 11,4 м с 3 пътни ленти. Две лента са в
посоката на движение към Ботевград, в която се е движил и процесния автомобил и
една за обратната посока. В
същото време пред автомобила са се движили двама велосипедисти. Скоростта на л.а. „Рено Еспейс“ д.к.№ ******* преди и към момента на настъпване на транспортното произшествие е била 81 км/ч. От
извършените изчисления на вещото лице се установи, че към момента, в който
велосипедът на С.И.навлиза в платното за движение, водачът на л.а. Рено Еспейс
е имал възможност при своевременна реакция и аварийно спиране да намали
скоростта си от 81 км/ч до изравняване със скоростта на велосипеда 14 км/ч,
преди автомобилът да настигне велосипеда и да не допусне удар и ПТП. Тъй като
велосипедистът Г.И.се е движил на 3 метра след С.И., то автомобилът ще изравни
скоростта си и със скоростта на Г.И.14 км/ч, преди да го настигне, към момента,
в който велосипедът на Г. е бил на 6,4 м пред лек автомобил „Рено Еспейс“ и
удар не би настъпил.
С невлязла в сила присъда №19 от 11.07.2016 г. на Софийски окръжен съд, по НОХД 302/2016 г., Л.Р.А., е признат за виновен в това, че на 24.09.2013
г., около 12,20 ч. на главен път Е-83 в района на 198 – ми км. В посока с.
Трудовец към гр. Ботевград, обл. Софийска при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Рено“, модел „Еспейс“, с рег. № *******, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал. 2, изр. 2,
като не е намалил скоростта и не е спрял след възникналата опасност за
движението и в следствие на настъпили последователни удари от управлявания от
него автомобил с движещите се пред автомобила велосипедисти Г. М.И.и С.Д.И.,
причинил смъртта им, което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3,
бук. б” от НК.
От препис –
извлечение от акт за смърт от Столична община, район „Триадица“, се установява,
че Г. М.И.е починал на 27.09.2013 г.
Видно
от удостоверение за наследници №465 от 30.04.2014 г. от Община Ботевград,
област Софийска, на Г. М.И., ищците Б.Г.И. - дъщеря и Д.Г.И. - дъщеря, са от кръга лица,
легитимирани да предявят настоящите искови претенции.
По делото е
изслушана и приета съдебномедицИ.ка експертиза, от която се установява, че непосредствена причина за
смъртта на Г. М.И.е тежка и несъвместима с живота политравма - на мозъка,
гръбначния стълб, белите дробове, в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие.
Свидетелят М.Н.И.,
съпруг на Б.Г., заявява че Г. М.И.е живеел с жена си Н. и с цялото си
семейство, всичките деца - Б., Д., Ц.И М., като дава сведения за близките
отношения между тях. С Н. е живеел на семейни начала от началото на 1994 г.
След инцидента ищците изключително тежко преживяват смъртта на Г., като
семейството се е променило, най –тежко приема загубата Н., тъй като всички са
разчитали на него и не могат да превъзмогнат загубата.
Свидетелката
Б.В.М. дава сведения, че Г. е живеел с Н. на семейни начала (без сключен граждански брак) и с децата Б., Д., М. и Ц.. Отношенията
в семейството са били много добри, като са приели новината за смъртта му
изключително тежко, рухнали са и много ги боли от липсата му.
Разпитаната
като свидетел Л.В.К.заявява, че познава ищците от много време и знае за смъртта
на Г.И.като същият е живеел на семейни начала с Н., като е бил много добър,
работлив и грижовен човек, като отношенията помежду им били на разбирателство и
уважение. Изключително тежко са преживели смъртта му, като починалият много им
липсва.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към 24.09.2013
г. , поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на
автотехническата експертиза съдът приема за установено по делото, че водачът на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, с рег. № *******, Л.Р.А. е нарушил правилата за движение, като
при възникналата опасност на платното за движение не е намалил скоростта, респ.
не е предприел безопасно заобикаляне на двамата велосипедисти, в резултат на
което е настъпил пътния инцидент и смъртта на Г.И.поради което поведението му
представлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Доказателства, касателно
твърдяното съпричиняване от страна на пострадалия, не са събрани по делото,
поради което възражението в тази насока, релевирано от ответника е
неоснователно.
При така
установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ
(отм.) и в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на
близък човек.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че ищците – дъщери на Г.И.поначало са претърпели
неимуществени вреди от процесното ПТП. Относно ищцата Н.Б., съдът приема за
установено, че същата е живеела на съпружески начала с починалия, което
обстоятелство се установява от свидетелските показания, които са
непротиворечиви и логични, както и от факта, че същите имат общо дете - М., което са отглеждали съвместно.
Относно
размера претендираните от тях обезщетения, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и
починалия, факта, че са изгубили свой баща
и спътник, както и че ищците ще продължават да страдат от загубата на морална
опора и помощ, както и от липсата на опора и подкрепа занапред. Съобразявайки
се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в
размер на по 80 000 лв. за всеки един от ищците Б.И. и Д.И. и 100 000
лв. за Н.Б., която е загубила спътника си в живота и трябва да се грижи за
общото им семейство .
С оглед
гореизложеното относно размера на справедливото обезщетение, предявените от ищците
искове следва да бъдат отхвърлени до пълния претендиран размер от 200 000
лв.
Предвид чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва
върху всяко едно от обезщетенията следва да бъде начислена от датата на
увреждането – 24.09.2013 г.
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. Калина Ганчева се дължи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на 5 863
лв.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски
за съдебномедицИ.ка експертиза в размер на 85 лв., както и юрисконсултстко възнаграждение
в размер на 300 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 10 400 лв., представляваща държавна такса, и сумата от
173.33 лв., разноски за експертизи, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на Г. М.И.,
причинена в резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на 23.09.2013
г. на път І-3, в района на 198 км., по вина на шофьора Л.Р.А., водач на лек
автомобил, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени
при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, с рег. № *******,
към посочената дата е застрахована при ответника, както следва:
- на Н.Б.Б. с
ЕГН **********,***, сумата от 100 000
лв., ведно със законната лихва от датата на деликта - 23.09.2013 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000
лв.
- на Б.Г.И. с
ЕГН **********,***, сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деликта - 23.09.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на Д.Г.И. с
ЕГН **********,***, сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деликта - 23.09.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК********, да заплати на адв. К.С.Г.от САК, с адрес гр. София, ул.
„*********, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА сумата от 5 863
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 10
400 лв., представляваща държавна такса по делото и 173.33 лв., разноски за експертизи.
ОСЪЖДА Н.Б.Б. с ЕГН **********, Б.Г.И. с ЕГН **********, Д.Г.И. с ЕГН **********, всичките с адрес гр. Ботевград, ул. „********да
заплатят на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете, сумата от 85
лв. разноски за съдебномедицИ.ка експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: