ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20.11.2018 година, гр. Бургас
РАЙОНЕН СЪД -
Бургас, 44-ти наказателен състав, на двадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ненкова н.ч.д. №
5254/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Ж.И.В., ЕГН **********,
чрез адв. Елеонора Ризова, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Иван Шишман", №20, против Постановление от 10.04.2013 год. за отказ за
образуване на наказателно производство по преписка № 8613/2010 г. по описа на
БРП.
С атакувания акт прокурор Г.Попдобрев
при БРП /представен към жалбата/, на когото е била възложена цитираната
преписка, след обстойни мотиви е посочил, че отказва да образува наказателно
производство по преписка №8613/2010 г. по описа на БРП. Видно от съдържателната
част на постановлението, то по преписката са се произнесли по реда на инстанционния контрол- Окръжна прокуратура- Бургас,
Апелативна прокуратура- Бургас и Върховна касационна прокуратура /ВКП/, като
всички постановления са били потвърдителни в смисъла,
в който първоначално се е произнесъл наблюдаващият прокурор. Нещо повече това
обстоятелство е отбелязано и в депозираната понастоящем жалба пред съда, в
която е посочено и че постановленията на горестоящата
прокуратура са били връчени на Ж.В. на 07.11.2018 г., като жалбата й е била
оставена без уважение.
С жалбата се иска от съда да отмени постановлението на прокурора
при БРП от 10.04.2013 г. като на основание чл.243, ал.6, т.З от НПК, съдът даде
указания за образуване на досъдебно производство от страна на Прокуратурата.
Съдът след като се запозна
с жалбата и с приложеното към нея Постановление от 10.04.2013 г. за отказ за
образуване на наказателно производство по преписка № 8613/2010 г. по описа на
БРП, намира следното:
По делото дори не е необходимо според настоящия съдебен
състав да бъде изисквана и процесната преписка, тъй
като заведената жалба се явява процесуално
недопустима такава и следва да бъде оставена без разглеждане.
Това е
така по следните съображения:
На
първо място, видно от представеното Постановление от 10.04.2013 г. за отказ за
образуване на наказателно производство по преписка № 8613/2010 г. по описа на
БРП, то със същото прокурорът е постановил, че отказва да образува наказателно
производство по преписка №8613/2010 г. по описа на БРП, като се е мотивирал
обстойно защо смята, че досъдебно производство не следва да бъде образувано,
като в края на своя акт е посочил, и че се касае за гражданскоправни
отношения между лицата, в това число и жалбоподателката.
След като прокурорът е постановил своя отказ, той е указал в заключителната
част на постановлението, че препис следва да се връчи на Георги Дражев и на Ж.В., като е указал изрично, че постановлението
може да се атакува пред Окръжна прокуратура -Бургас. Не е указано и то съвсем
правилно, че постановлението може да се атакува пред съд и в частност пред
Районен съд-Бургас. Това е така, тъй като видно от разпоредбата на чл.213, ал.1 НПК- (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от
9.08.2016 г.) -Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за
което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице
и лицето, направило съобщението. Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура.
Тоест указан е бил
на жалбоподателката редът, по който същата следва да
депозира своята жалба, а именно пред по-горестоящата
прокуратура, като видно от заявеното от самата нея в жалбата, а и от описаното
в Постановлението на прокурора, то Ж.В. се е възползвала от това свое право и е
атакувала постановлението на прокурора, което и понастоящем атакува пред съда,
пред горестоящите прокуратури, и то пред всички
възможни такива, а именно - пред Окръжна прокуратура- Бургас, пред Апелативна
прокуратура- Бургас и пред Върховна касационна прокуратура /ВКП/, като всички
постановления са били потвърдителни в смисъла, в
който първоначално се е произнесъл наблюдаващия прокурор. Тоест жалбоподателката е изчерпала реда, предвиден в закона да
атакува процесното Постановление за отказ.
Следователно жалбата и се явява процесуално недопустима и като такава следва да
бъде оставена без разглеждане.
Същевременно
обаче, в жалбата й пред съда, то видно едва от края на същата, тя сочи като
основание, че на база разпоредбата на чл.243, ал.6, т.З от НПК, съдът даде
указания за образуване на досъдебно производство от страна на Прокуратурата. Жалбоподателката, освен в допълнение да се посочи, че е
депозирала жалбата и чрез представител, за който не е представила доказателства
за учредена представителна власт, то е поискала да се гледа жалбата и по ред,
който не е предвиден в този случай. Процедурата, релевантна в случая, съдът
описа по-горе, а именно по чл.213 НПК, която жалбоподателката
вече е и изчерпала. Следователно, жалбоподателката не
е легитимирана да атакува процесното постановление в
хипотезите на чл.243 НПК и следващите, а именно прекратяване на наказателното
производство от прокурора. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с
която е сезиран, е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по
същество и поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.243, ал.4 /нов/ от НПК (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017
г., в сила от 5.11.2017 г.) -„Препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или
неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват
постановлението пред съответния първоинстанционен съд
в седемдневен срок от получаването на преписа".
В чл.243, ал.1 от НПК е посочено, че 1) Прокурорът прекратява наказателното производство: т.1. в
случаите на чл. 24, ал. 1; и т.2 (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от
28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано.
В случая досъдебно производство дори не е било образувано,
като редът за атакуване на постановлението е по горепосочената процедура на
чл.213, ал.1 НПК, но дори и да се приеме /а това не е така според настоящия
състав/, че жалбата би могла да се разглежда и по този ред на чл.243 и следв. НПК, то отново жалбата би била недопустима, като
просрочена, като се касае за постановление от 10.04.2013 г., за което жалбоподателката, след като е атакувала пред всички горестоящи прокуратури преди един много дълъг период от
време /години/ е получила препис от същото, и срокът- седемдневен такъв е
изтекъл към един отдавна минал момент. Още един аргумент и в тази насока-жалбоподателката не би имала и качеството пострадала
и пак не би била и процесуално легитимирана да обжалва по смисъла на чл.74,
ал.1 от НПК. Съгласно чл.243, ал.4 /нов/ от НПК постановлението за прекратяване
на наказателното производство може да се атакува от обвиняемия, от пострадалия
и от ощетено юридическо лице, ако съществува такова. Съгласно чл.74, ал.1 от НПК „пострадал" е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени
вреди от престъплението. Доколкото разпоредбата изисква за придобиване на
качеството пострадал вредите да са от престъплението, а не от деянието в широк
смисъл, т.е. не се проследяват всички изменения върху действителността в
резултат на самото деяние, а само съставомерните,
обективно не може да има лице, претърпяло вреди от престъпление твърдяните за престъпни обстоятелства в жалбата, които
очевидно биха били евентуално попадаща в глава - „Документни престъпления"
, от които пострадал няма, като освен това прокурорът обстойно се е и мотивирал
защо смята, че се касае и за гражданскоправни
отношения. Тези доводи, съдът излага само в допълнение като допълнение на
изложеното по-горе, за недопустимост на жалбата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, а постъпилата
жалба - оставена без разглеждане като процесуално недопустима и върната на
нейния подател
Следователно се налага извод, че производството е недопустимо
и следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложените съображения в тяхната съвкупност,
Районен съд - Бургас, 44-ти наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, с вх. № 47426 от 19.11.2018 г. на БРС, на Ж.И.В., ЕГН **********,
подадена чрез адв. Елеонора Ризова, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Иван Шишман", №20, против Постановление от
10.04.2013 год. за
отказ за образуване на наказателно /досъдебно/ производство по преписка №
8613/2010 г. по описа на БРП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 5254/2018 г. по описа на БРС.
|
|
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: