Р E Ш Е Н И Е
№
08.11.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2217
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК във връзка
с чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „А 1 България“ ЕАД твърди, че въз основа на сключен между
„А 1 България“ ЕАД (предишно име „Мобилтел” ЕАД) и ответницата К.Д.К. договор №
********* и приложения към него, за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г. е
предоставил услуги на ответницата съобразно уговореното, а тя не му е заплатила
дължимата цена за тях в размер на 169,62 лв. (сто шестдесет и девет лева и 62
ст.). По тази причина договор № ********* бил прекратен по вина на ответницата
и съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД на 10.05.2018 г. били
начислени и неустойки в размер на 389,36 лв. (триста осемдесет и девет лева и
36 ст.).
За горепосочените суми „А 1
България“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 183/2019 г.
на XV състав на PC - Стара Загора, срещу която ответницата подала възражение,
което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
Ищецът твърди, че общият
размер за задължението на ответницата било 558,98 лв. (петстотин петдесет и
осем лева и 98 ст.), включващо сумите:
1. 169,62 лв. (сто
шестдесет и девет лева и 62 ст.) - цената на за месечни абонаментни такси,
вноски и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.11.2017 г. до
09.05.2018 г., начислена съгласно условията на договор № *********,
приложенията към него и Общите условията, която сума представлявала сбор от
сумите:
- 41,96 лв. по данъчна фактура№ ********* от 12.12.2017 год.;
- 43,70 лв. по данъчна фактура№ ********* от 12.01.2018 год.;
- 24,98 лв. по данъчна фактура № ********* от 12.02.2018 год.;
- 33,20 лв. по данъчна фактура № ********* от 12.03.2018 год.;
- 24,98 лв. по данъчна фактура № ********* от 12.04.2018 год.;
- 0,80 лв. по данъчна фактура № ********* от 15.05.2018 год.,
която била издадена за сумата от 24,98 лв., но по нея било извършено
кредитиране в размер на 24,18 лв. и остатъкът бил 0,80 лв.;
2. 389,36 лв. (триста осемдесет и девет лева и 36 ст.)) - неустойка,
начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при
условията на чл. 54.12 от ОУ във вр. чл. 6.3 от Приложение 1 към договор №
*********, за които сума били издадени следните първични счетоводни документи:
- 326,90 лв. съгласно сметка № ********* от 10.05.2018 г.;
- 62,46 лв., съгласно сметка № ********* от 10.05.2018 г.
както и законната лихва
върху сборната сума 558,98 лв. (петстотин петдесет и осем лева и 98 ст.), от
датата на образуване на ч. гр. д. № 183/2019 г. на XV състав на PC - Стара
Загора до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет
на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 183/2019 г. на XV състав на PC - Стара
Загора.
Ищецът твърди, че
неустойката била начислена съгласно чл. 54.12 ОУ и чл. 6.3 от Приложение 1 към
договора и била съобразена с подписаната между него и КЗП спогодба, съгласно
която неустойката не надвишавала трикратния размер на месечните абонаментни
такси по техния стандартен размер без отстъпки.
Искането на ищеца до съда е
да бъде признато за установено, че ответницата му дължи следните суми в общ
размер на 558,98 лева:
169,62 лв. (сто шестдесет и
девет лева и 62 ст.) - цената на за месечни абонаментни такси, вноски и
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.11.2017 г. до
09.05.2018 г., начислена съгласно условията на договор № *********,
приложенията към него и Общите условията;
389,36 лв. (триста
осемдесет и девет лева и 36 ст.)) - неустойка, начислена за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ
във вр. чл. 6.3 от Приложение 1 към договор № *********,
ведно със законната лихва
върху сумата от 558,98 лева от датата на подаване на заявлението в съда по
ч.гр.д. 183/2019 г. на РС – Стара Загора до окончателното й изплащане.
Претендира разноските, направени в заповедното производство и в настоящото
производство.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответницата К.Д.К. не е подала писмен отговор на
исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което заявява, че поддържа иска.
В съдебно заседание, ответницата,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител, не депозира становище
по исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 183/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу К.Д.К. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 169,62 лв. – незаплатени ползвани
услуги за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г. по договор № ********* /22.11.2017г. и 389,36
лв.- неустойка, начислена за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 27.12.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и за разноските по заповедното производство – 75 лева. В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал.
1 ГПК „А1 България” ЕАД е
предявило против К.Д.К. установителни
искове за вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
По делото е представен договор № ********* /22.11.2017г., ведно с
Приложения 1 и 3, сключен с ответницата за електронни съобщителни услуги за тел.номер **********, със срок на
договора 24 месеца. Относно ползваните услуги за тел.номер ********** са издадени
от ищеца следните данъчни фактури с приложения към тях (също приети като
доказателства по делото), в които са посочени проведените разговори, съобщения
и други такси и услуги, както следва: данъчна фактура № ********* от 12.12.2017
год. на стойност 41,96 лв. за отчетен период от 09.11.2017 г. до 08.12.2017г.,
с падеж 27.12.2017г.; данъчна фактура№ ********* от 12.01.2018 год. на стойност
43,70 лв. за отчетен период 09.12.2017 г. до 08.01.2018г. с падеж 27.01.2018г.;
данъчна фактура № ********* от 12.02.2018 год. на стойност 24,98 лв. за отчетен
период 09.01.2018 г. до 08.02.2018г. с падеж 27.02.2018г.; данъчна фактура №
********* от 12.03.2018 год. на стойност 33,20 лв. за отчетен период 09.02.2018
г. до 08.03.2018г. с падеж 27.03.2018г.; данъчна фактура № ********* от
12.04.2018 год. на стойност 24,98 лв. за
отчетен период 09.03.2018 г. до 08.04.2018г. с падеж 27.04.2018г.; данъчна
фактура № ********* от 15.05.2018 год. с неплатен остатък по нея в размер на 0,80 лв. за отчетен период 09.04.2018 г. до
08.05.2018г. с падеж 30.05.2018г.
Видно от сметка № ********* от 10.05.2018 г., в същата като получател е
посочена К.Д.К., а като наименование на услуга/стока е посочено 3 броя
неустойки на обща стойност 326,90 лв. Видно от сметка № ********* от 10.05.2018
г., в същата като получател е посочена К.Д.К., а като наименование на
услуга/стока е посочено неустойка – месечни такси 62.46 лева.
Представени са по делото и Общите условия на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
От
представения договор за електронни съобщителни услуги, подписан от страните, се
установява възникналото облигационно правоотношение помежду им. Съдът приема,
че Приложения А към данъчните фактури, касаещи потреблението на процесния
мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях
данъчни фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответника, при условие че не са оспорени от последния, доказват предоставените
му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства
за заплащането на исковата претенция за
ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради
което съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер
общо на сумата от 169,62 лв. – незаплатени ползвани услуги за периода от
09.11.2017 г. до 09.05.2018 г. по
договор № ********* /22.11.2017г.
Ищецът наред с неплатените главници, претендира в настоящото производство
и неустойки в общ размер на 389,36 лева за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги на основание чл. 54 от ОУ на мобилния оператор (представени
по делото) и на основание чл. 6.3 от Приложение 1 към договора (л. 8 от
делото). Видно от тези клаузи ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина бъде
прекратен Договора, Операторът има право да прекрати договора, както и/или да
получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без отстъпки ), дължими
от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в договора
срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси по техния стандартен размер, без отстъпки.
По
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за
предсрочно прекратяване на договора да е достигнало до ответника, което е
основание да се приеме, че исковете за
заплащане на неустойки се явяват неоснователни.
Отделно от това, по делото, нито са изложени
твърдения, нито са представени доказателства, защо се претендират 4 неустойки
на различни стойности, правещи общо сумата 389,36 лева, въпреки изрично
разпределената в тази насока доказателствена тежест на ищеца с доклада по
делото, а именно да докаже размера на претендираната неустойка. А така
наречените сметки, съставени едностранно от оператора, в които са посочени
тези неустойки (л.21 и л. 22 от делото),
от съдържанието на същите не става по никакъв начин ясно, че това са неустойки
за предсрочно прекратяване на договор № ********* /22.11.2017г. Начисляването
на четири на брой неустойки на различни стойности очевидно противоречи на
уговореното в чл. 6.3 от Приложение 1 към договора, сключен между страните.
Предвид гореизложеното, исковете за признаване
съществуването на вземане на ищеца за главница в общ размер на 169,62 лв. – за незаплатени ползвани услуги
за периода от 09.11.2017 г. до 09.05.2018 г.
по договор № ********* /22.11.2017г. следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
27.12.2018г., а исковете за установяване на съществуването на вземането на
ищеца за неустойки в общ размер на 389,36
лева за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските: Ищецът е
направил следните разноски в исковото производство: 25 лева – ДТ, като на
основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
представителя на ищеца в размер на 100 лева. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 37,93 лева,
съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.
422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство,
като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с
осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 22,76 лева,
съразмерно с уважената част от искове. Ответникът не е представил доказателства
за направени разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.К., ЕГН:
**********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309,
район Илинден, ул. Кукуш № 1, в общ размер на 169,62 лв. – за незаплатени ползвани услуги за периода от 09.11.2017 г.
до 09.05.2018 г. по договор № ********* /22.11.2017г. съгласно
данъчна фактура № ********* от 12.12.2017 год., данъчна фактура№ ********* от
12.01.2018 год., данъчна фактура № ********* от 12.02.2018 год., данъчна
фактура № ********* от 12.03.2018 год., данъчна фактура № ********* от
12.04.2018 год., данъчна фактура № ********* от 15.05.2018 год. , ведно със
законната лихва, считано от 27.12.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 183 / 2019г. по
описа на PC – Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, против К.Д.К., ЕГН: **********,***, искове за установяване на вземането на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/
за сумата в общ размер на 389,36 лева -
неустойки съгласно сметка №
********* от 10.05.2018 г. и съгласно сметка № ********* от 10.05.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 183 / 2019 г. по описа на PC –
Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН:
**********,***, да ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул.
Кукуш № 1, сумата от 37,93 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 22,76 лева - разноски по
ч.гр.д. № 183/ 2019 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***: IBAN: *** „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: