№ 47293
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20241110108710 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 48206/14.02.2024г. на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу И. Д. Т. с ЕГН: **********, за суми, представляващи регресни суброгационни
вземания на „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на поръчител на длъжника по
Договор за паричен заем № 4227287 от 09.08.2021 г., изплатил в полза на заемодателя "Изи
асет мениджмънт" АД задълженията на заемателя по договора за кредит, които регресни
вземания са прехвърлени в полза на заявителя по договор за цесия.
Със заявлението се претендират и вземания, основани на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, а именно
възнаграждение за предоставеното обезпечение, което също е предмет на договора за цесия.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД и прехвърлени на заявителя вземания за главница,
възнаградителна и законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски
кредит, сключен между "Изи асет мениджмънт" АД и длъжника, както и за разноските
съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на заповед за следните суми: за сумата от 309.20 лева- възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 60.00 лева- такси за
извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство (т. нар. „гаранция“), следва да бъдат
разглеждани като единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са
обективирани в различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да
1
имат различен предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност
на дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД), фактически
вземанията и по двата договора възникват в правната сфера на "Изи асет мениджмънт" АД.
Съгласно договора за предоставяне на поръчителство потребителят- длъжник се е задължил
да заплаща месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите на
погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно договора за потребителски кредит
годишният процент на разходите по кредита е в размер на 45.50 %. При съобразяване на
тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на капитала на
поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза на
поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит, при това с приоритет
пред вземанията по договора за паричен заем, и независимо дали длъжникът е изправен или
не, съдът намира, че с уговарянето на процесното възнаграждение по същество се достига до
забранен от закона- императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно
уговаряне на годишен процент на разходите, който надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение на
практика се достига до значително и необосновано оскъпяване на предоставения паричен
заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и тези на
потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната клауза-
поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен
анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със
сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран
размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се
плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е
фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че
последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като
разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление,
както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори
за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите
както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита
на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което
икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство,
имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства,
както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от
съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава
потребителски характер по смисъла на цитираните закони.
Претендираните от заявителя „такси“ във връзка с уведомяване на длъжника и опити за
извънсъдебно събиране на вземанията съставляват по своята правна същност такса за
управление на кредита, каквато на кредитора по аргумент от императивната разпоредба на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. Аргумент за недействителност на клаузите, предвиждащи
дължимост на подобни „такси“, е и обстоятелството, че по същество чрез тях се достига до
допълнителен разход в тежест на потребителя във връзка с допуснато от него неточно в
темпорално отношение изпълнение на паричното му задължение, а съгласно разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В подкрепа на съжденията в този смисъл е
обстоятелството, че въпросната „такса“ е уговорена в отнапред фиксиран размер, като се
дължи с наслагване- с изтичането на нов 30- дневен срок на неизпълнение (т. е. независимо
дали фактически през този период са предприети конкретни действия, насочени към
2
събиране на просрочените вземания), въпреки че правно и житейски немислимо е
заемодателят да има яснота относно конкретния размер на разходите, които би сторил в
случай на допуснато от конкретния длъжник неизпълнение. Нещо повече, дължимостта на
„такси“ предполага предоставена услуга от страна на носителя на вземането за тези такси,
каквато в случай на събиране на вземанията си от длъжника заемодателят не предоставя.
Напротив, касае се за дейност изцяло в защита на собствените му интерес и имущество.
При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 48206/14.02.2024г. на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу И. Д. Т. с ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за
изпълнение за следните суми: за сумата от 309.20 лева- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 60.00 лева- такси за извънсъдебно
събиране на вземанията по Договор за паричен заем № 4227287 от 09.08.2021 г., сключен
между длъжника и "Изи асет мениджмънт" АД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3