Р Е Ш Е Н И Е
№... 10.03.2021г. Гр....
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 24.02.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2328 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Искът е предявен от “Дженерали застраховане” АД гр.София срещу Р.М.Т. ***. С исковата молба се твърди, че на 08.03.2019г. в гр...., кв.“...“ до бл.59, ответникът, управлявайки МПС „...” с рег...е предизвикал ПТП, като е увредил друго МПС – лек автомобил марка ..., управляван от собственика му Г.И.С.. Ответникът напуснал местопроизшествието преди идване на органите на КАТ. Бил съставен Протокол за ПТП №1745529/09.03.2019г., в който било записано, че виновен за ПТП е ответникът и му е бил съставен АУАН. Увреденото лице имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца и завел щета №*********/11.03.2019г. Щетите по автомобила били оценени на 240,40лв., която сума била изплатена на Г.И.С.. На основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ за ищеца е възникнал правен интерес за възстановяване на изплатеното обезщетение. Била изпратена покана до ответника да възстанови сумата за изплатеното обезщетение, която се върнала непотърсена.
За посочената по-горе сума ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1413/2020г. по описа на РС-.... Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 240,40лв. – главница по регресна претенция за изплатено обезщетение
по щета №*********/11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва факта, че ответникът е виновен за ПТП на 08.03.2019г. Счита, че от представения Протокол за ПТП не може да се направи такъв извод. Оспорва вида и размера на настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка на вредите с ПТП. Според Протокола за ПТП е била увредена само бронята на автомобила, а впоследствие при оценката на щетите са включени и поправки на други елементи, които не са били увредени от ПТП. Освен това регресната покана на ответника била изпратена на неточен адрес, поради което и не била получена от същия.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От приложеното
към настоящото производство ч.гр.д.1413/2020г. по описа на РС-... е видно, че ищецът е предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата
от 240,40лв. – главница по регресна претенция за изплатено обезщетение по щета
№*********/11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и
съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №594/15.05.2020г., с
която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е
подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за
предяви настоящия установителен иск.
По делото е представено копие на Полица по застраховка „Гражданска отговорност” №BG/08/118000815635, от което се установява, че ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ищеца за период на валидност 14.03.2018г. – 13.03.2019г. Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Протокол за ПТП №1745529/09.03.2019г., на 08.03.2019г. в гр...., кв.“...“ до бл.59, ответникът, управлявайки МПС „...” с рег...е предизвикал ПТП, като е увредил друго МПС – лек автомобил марка ..., управляван от собственика му Г.И.С.. Ответникът напуснал местопроизшествието преди идване на органите на КАТ. Нанесени са щети на лек автомобил марка .... Представени са и копия на Искане за оценка на щети по имущество, Опис-заключение за вреди на МПС, Калкулация-ремонт №*********, Заключителна калкулация, Ликвидационен акт №875352/11.03.2019г., Преводно нареждане от 14.03.2019г., от които се установява, че застрахователното обезщетение, изплатено от ищеца за щетите по увредения лек автомобил, нанесени при посоченото по-горе ПТП възлиза на 240,40лв.
По делото бе разпитан в качеството на свидетел водачът на увредения автомобил – Г.И. Стайков. От показанията му се установява, че на 08.03.2019г. около 17,30ч. свидетелят управлявайки собствения си лек автомобил марка „...“ се е прибирал от работа към блок 59 в кв.“...“. На неурегулирано кръстовище до блока свидетелят е спрял, тъй като е имало дясностоящ автомобил с предимство – автомобилът, управляван от ответника. Същият е завивал в посока наляво. При маневрата водачът на автомобила марка „...“ е изфорсирал автомобила с по-висока скорост, поради което автомобилът е поднесъл и е ударил с предната си част задната част на автомобила на свидетеля. Свидетелят слязъл от автомобила си да види какви са щетите, при което водачът на автомобила „...“ продължил движението си. Свидетелят видял номера на автомобила и сигнализирал КАТ, при което на следващия ден двамата водачи са били извикани в КАТ за съставяне на протокола за ПТП и акт за административно нарушение на ответника. Ответникът не е възразил срещу фактическата обстановка, отразена в ПТП, подписал е протокола. Свидетелят е категоричен, че се е намирал в своята лента за движение и там е настъпил ударът. Ударът е причинен от по-високата скорост на автомобила на ответника. Щетите по автомобила на свидетеля били задната броня и калника от лявата страна на автомобила. Преди ПТП автомобилът бил напълно изправен и нямал никакви щети.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, не противоречат на събраните писмени доказателства по делото и отразяват непосредствените впечатления на свидетеля.
По делото бе назначена съдебно-техническа
експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда
като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото
лице лекият автомобил, управляван от ответника, извършвайки ляв завой, при
което е настъпил контакт с автомобила на свидетеля Г. Стайков в областта на
задната броня в лявата си част и част от заден ляв калник на лек автомобил „...“
с преден ляв ръб на предна броня и предно ляво огледало на лек автомобил „...“.
Предвид височината, на която отстоят контактувалите детайли между автомобилите
и така описания механизъм на ПТП е технически правдоподобно наличие на
причинно-следствена връзка с отразените увреждания. Отстраняването на щетите по
увредения лек автомобил възлиза на стойност 251,00лв. От техническа гледна
точка е възможно щетите по лекия автомобил да са резултат от друго събитие,
предвид събраните документи по застрахователната преписка щетите, получени от
лек автомобил „...“ от процесното ПТП не може да не са в
причинно-следствена връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ „Освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.“ Обстоятелствата по настъпването на ПТП не се оспорват от ответника. Същият е подписал протокола за ПТП без възражения.
„Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.“ (Решение №15 от 25.07.2014г. на ВКС по т. д. №1506/2013г., I т. о., ТК). По делото не се събраха доказателства, опровергаващи описания в протокола за ПТП механизъм на настъпилото ПТП. По отношение на настъпилите вреди, които са в причинно-следствена връзка с ПТП, съдът кредитира съдебно автотехническата експертиза и приема за установено, че вредите са в размерите, посочени в документите от застрахователната преписка. Съгласно заключението на вещото лице размерът на вредите възлиза на 251,00лв. По нисък размер на причинените вреди не бе доказан от страна на ответника. От възрастта на автомобила не може да се презумира неговото състояние и да се правят изводи, че автомобила е увреден от друго събитие. За да възникне регресната отговорност, е необходимо да се установи, че виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.“, а съгласно т.3 на същата разпоредба, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая виновният за произшествието участник изобщо не е спрял, за да установи какви са щетите от него, съответно не е изразил съгласие за обстоятелствата, свързани с произшествието и не е подписал двустранен протокол, нито е изразил несъгласие и е изчакал указания от органите на КАТ. По този начин всички елементи от хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ са осъществени. Застрахователят е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил и за него се е породило регресното право да претендира от виновния водач размера на изплатеното обезщетение. Размерът на изплатеното обезщетение възлиза на 240,40лв., макар според вещото лице стойността на щетите да е по-висока.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските в размер на 25,00лв. за държавна такса, 400,00лв. за възнаграждение за вещо лице, 300,00лв. за възнаграждение на особен представител и 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да признае за установено и, че ответникът дължи разноските в заповедното производство, а именно 25,00лв. за държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, присъдени със Заповед за изпълнение №594/15.05.2020г. по ч.гр.д.1413/2020г. по описа на РС-....
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М.Т., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал. Дондуков” №68, представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка, сумата от 240,40лв. (двеста и четиридесет лева и 40 стотинки) главница по регресна претенция за изплатено обезщетение по щета №*********/11.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №594/15.05.2020г. по ч.гр.д.1413/2020г. по описа на РС-....
ОСЪЖДА Р.М.Т., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал. Дондуков” №68, представлявано от Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка, направените разноски по делото в размер на общо 875,00лв. (осемстотин седемдесет и пет лева), представляващи платената от ищеца държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Р.М.Т., с постоянен адрес:***,
ЕГН ********** да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Княз Ал. Дондуков” №68, представлявано от Данчо Христов Данчев и
Жанета Малинова Джамбазка, направените разноски по заповедното производство в
размер на 25,00лв. (двадесет и пет лева), представляващи
платената от заявителя държавна такса и 50,00лв.
(петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени и
включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №594/15.05.2020г. по
ч.гр.д.1413/2020г. по описа на РС-....
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: