Решение по дело №1684/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр.Плевен, 08.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, Х граждански състав, в открито заседание на 08.06.2020г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№ 1684 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба В.Н.Ц., ЕГН **********,*** против И.П.И., ЕГН **********,***,  в която се твърди, че молителката и ответника живели на семейни начала до м. април 2017 г. в ***. През м. декември 2019 г. се разделили, като молителката се прибрала в ***и от тогава живее на семейни начала с Р.П.В. ******. Твърди, че от началото на 2020 г. И. се прибрал в ***и започнал психически да тормози по телефона молителката със заплахи за саморазправа. Твърди, че на 22.04.2020 г. в 19.30 ч. била в домът на Р.П.В. ******, където живее с него на семейни начала. Там се появил И.П.И. ******.  Твърди, че И. нахлул в домът, със сила преодолявайки входната врата, проникнал в помещението и преследвал молителката със заканата „че ще ме убие”. Твърди, че я хванал за косата, повалил я на земята и със сила се опитал да я изведе на улицата. Твърди, че тези негови намерения били осуетени от свидетелите на деянието - Я.И.В., който пристигнал в същия момент и Р.П.В., който се намирал в домът. Твърди, че след прекратяването на физическата саморазправа с помощта на свидетелите, И.И. отправил заплахи към молителката, „че или ще работя за него като ***под моста на река ***или ще ми отреже главата”. Твърди, че същия ден, за времето от 19.29 ч. до 23.38 ч., на телефон 112 от нейния личен телефон ***е подавала сигнали на които са се отзовавали служители на полицията. При последния такъв в 23.38 ч. И. се опитал отново със сила да преодолее заключената входна врата в домът на Р.П.В. ***, където понастоящем живеят на семейни начала. Моли, на основание чл. 4 ал. 1 вр. с чл. 2 от ЗЗДН  да бъде издадена Заповед за незабавна съдебна за срок от осемнадесет месеца МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА, както следва: 1. На основание чл. 5 ал. 1 т 1 от ЗЗДН - да задължите извършителя И.П.И. ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие , изразяващо се в насилствени действия спрямо молителката и отправяне на заплахи и обиди лично и чрез други средства за комуникация, 2. На основание чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН — да бъде забранено на ответника да приближава жилището, което понастоящем обитава в *********

Ответникът по делото, редовно призован не се явява и не взема становище по молбата.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са съжителствали на съпружески начала.

Молителката е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е била обект на  домашно насилие от лицето И.П.И. на дата 22.04.2020 г., когато той нахлул със сила в домът, в който живее молителката и ѝ се заканил, че ще я убие, хванал я за косата, повалил я на земята и се опитал със сила да я изведе на улицата. Заканил се също, че или ще работи за него като ***под моста на река ***или ще ѝ отреже главата.

          От показанията на свидетеля Р.П.В., които съдът кредитира въпреки, че свидетеля съжителства на съпружески начала с молителката и е заинтересован от изхода на спора. Показанията му са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на 22.04.2020 г. в дома, в който живеят заедно свидетеля и молителката е отишъл ответника по молбата, изрекъл е множество заплахи по отношение на молителката, заканил се е да я заколи. Започнал е да я дърпа за косата, да я души. Повалил я е на земята и се е опитал да я изведе на улицата. Поведението на ответника по молбата е преустановено, чрез намесата на свидетеля Р.В. и лицето Я.В., който изгонил ответника по молбата. След това през нощта ответника по молбата е отишъл пред дома на молителката, носейки нож и отново е оправил заплахи. И за двата случая са подадени сигнали. Изпратени са полицейски екипи, а при втория сигнал полицейския екип е останал известно време пред дома на молителката, заради изразения от нея и съжителстващият с нея страх за саморазправа от И.И.. След получаване на издадената заповед за незабавна защита ответника по молбата отново е отишъл пред дома на молителката, отправил е заплахи, за което са сезирани полицейските органи.

При така установеното, съдът прави следните изводи:

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на 27.04.2020 г., е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – от 22.04.2020 г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица, които били във фактическо съпружеско съжителство– основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, потвърдена от показанията на разпитания по делото свидетел, сочеща упражнено психическо насилие  спрямо нея  на дата 22.04.2020 г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо молителката изцяло се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката на 22.04.2020 г. представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона- психическо и физическо насилие.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал. 1, т.т. 1 и 3 ЗЗДН. Следва да се задължи  И.П.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие  по отношение на В.Н.Ц.. Следва на основание чл.5. ал.1 т.3 от ЗЗДН да бъде забранено на ответника по молбата И.П.И., ЕГН **********,*** да приближава В.Н.Ц., ЕГН **********,*** на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, който съдът намира за адекватен на търсената защита.  

На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

Следва на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответника по молбата да бъде осъден да заплати на молителката направените по делото разноски в размер на 200 лева адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото, и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 80  лв. по сметка на ПлРС.

          Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 и 3 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :

1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 ЗЗДН И.П.И., ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на В.Н.Ц., ЕГН **********,***.

2. ЗАБРАНЯВА на И.П.И., ЕГН **********,*** да приближава В.Н.Ц., ЕГН **********,***, живуща *** на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта И.П.И., ЕГН **********,***, да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл. 11 ал. 2 от Закона срещу домашното насилие, И.П.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса  в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК И.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на В.Н.Ц., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 200 лева адвокатско възнаграждение.

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 08.06.2020 г.

                                                                  

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: