МОТИВИ към Присъда
№ 260011 от 16.11.2020г. по НОХД № 139/2020г. по описа на Плевенски окръжен
съд:
ОП-Плевен е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия И.Х.
***,за това че на 05.09.2018г. в град Плевен, като старши разследващ полицай в
РУ, в Сектор „Разследване РУ – Д.Дъбник, РУ – ***, РУ – ***“, структурно звено
към Отдел „Разследване - РУ“ при ОД на МВР - Плевен, поискал дар, който не му се следва – парична сума в размер на 400 лева от К.К.К.
и на 13.09.2018г. в с.гр. приел дар – сума от 200 лева, която не му следва от К.К.К.,
за да не извърши действие по служба – привличане на К. в качеството му на
обвиняем по досъдебно производство №1238/18г. по описа на РП-Плевен, като
деянието е осъществено от И.Х. чрез изнудване, посредством злоупотреба със
служебното си положение - престъпление по
чл.302, т.1 и т.2, б.“а“, вр. чл. 301, ал.1 от НК.
С определение от 30.06.2020г. пострадалият К.К.К. е
конституиран на основание чл.76 от НПК
като частен обвинител в наказателния процес,а на основание чл.84 от НПК
е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 1000 лева представляваща претендирано обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди /не се претендира законна лихва,бел.с.д./.
Частният обвинител и граждански ищец се явява в
съдебно заседание лично и с повереник адвокат Е.П. ***.
В хода на съдебните прения процесуалният представител
на Окръжна прокуратура – гр.Плевен поддържа повдигнатото спрямо И.Х. обвинение
като счита, че обвинението е доказано от
показанията на свидетеля К.К.,които кореспондират с гласните доказателства
събрани при разпита на К.Н., В.В. и Н.К..Намира,че досъдебното производство,по
което Х. е бил разследващ орган, не е съдържало доказателства,които дават
основание К. да бъде привлечен като обвиняем,а подсъдимият е злоупотребил със
служебното си положение поставяйки пострадалия под угрозата да бъде променен
процесуалния му статут и претърпи от това неблагоприятни последици.Възприетата
от подсъдимия защитна теза оценява като изолирана,а обвинението - доказано от
откритата в Х. парична сума, находките по ръцете на същия в резултат на
санкционираното белязване на банкнотите и съдържанието на документираните в
резултат на приложените специални разузнавателни средства разговори.Акцентира
върху изискването на Х. срещата му с К. да бъде осъществена извън РПУ-то и липсата
на логично обяснение защо подсъдимия проявява интерес към стопанската дейност
на пострадалия.Приема,че за привличането на обвиняем не е необходима санкция на
прокурор като и без доклад пред същия това процесуално действие е напълно
валидно и поражда правни последици,които наблюдаващият прокурор може да
отстрани като отмени постановлението на разследващия орган. Прокурорът предлага
да бъде определено наказание „около средата и към минимума“,което бъде
изтърпяно ефективно при съответния за това режим,наложено кумулативното
наказание глоба,уважен предявения от К.К. граждански иск и върнати веществените
доказателства,които са негова собственост.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец –
адвокат Е.П. *** поддържа повдигнатото срещу И.Х. обвинение и моли на същия да
бъде наложено наказание около минимума.Предлага да бъде уважен предявения
граждански иск при отчитане на претърпените от К. неимуществени вреди изразени
в безпокойство, стрес и притеснения като бъдат присъдени и направените
деловодни разноски,а веществените доказателства, собственост на К. – сумата в
предоставените от него за целите на
разследването банкноти на стойност от 200 лева – му бъдат върнати.
В съдебно заседание подсъдимият И.Х. се явява лично и
с адвокат Г.С. от САК,не се признава за виновен и дава обяснения съобразно
възприетата от него защитна позиция.Намира,че К.К., използвайки контактите си в
системата на МВР, е манипулирал ситуацията като заблуждавайки го,че ще върне
личните му средства е избегнал ангажиране на следващата му се наказателна
отговорност,с което практически Х. е бил „изигран“.Твърди,че в записите от
водените между тях разговори не е обективиран ангажимент от негова страна като
разследващ орган във връзка с воденото досъдебно производство,а в това си
качество същия няма оперативна самостоятелност да предприема действия по
разследването без да съгласува същите с наблюдаващия прокурор.Акцентира върху
показанията на свидетеля М.Х.,който чистосърдечно е признал как е унищожил
процесния билборд в съучастие с К.К. и моли за своето оправдаване.
Защитникът на подсъдимия И.Х. – адвокат Г.С. от САК
моли съда за постановяване на оправдателен съдебен акт с оглед възприетата от
него недоказаност по несъмнен начин на повдигнатото срещу Х. обвинение.Приема,че
между подзащитния му и К. е имало предходни отношения,което кореспондира със
съдържанието на водения между тях разговор по време на предаване на процесната
сума от 200 лева,който оценява като „дружески“ и между хора,които очевидно имат
старо познанство. Подчертава,че в същия не се споменава подсъдимия да е поемал
ангажименти във връзка с воденото от него като разследващ полицай досъдебно
производство,а К. е търсел съдействието му по повод изпитваните от него
притеснения от поведението на свидетеля И.Д., който е провокирал с оплакването
си същото. Акцентира върху инициативата за водене на записаните разговори и
отсъствието на офертиране от подсъдимия,както и липсата на регистрация на
заплахи,които да кореспондират с възприетата от прокурора теза.Показанията на
свидетелите К. и Н. се оценяват като логически неиздържани и противоречиви като
се подчертава приятелската им връзка, която допълнително ги дискредитира.В
допълнение се оспорва възможността К. Н.,
след отстраняването му от подсъдимия при заявената от частния обвинител среща
пред хотел „***“ /на 5.09.2018г.,бел.с.д./, да е могъл да възприеме
съдържанието на водения между тях разговор,който счита,че се възпроизвежда като
споделен му такъв,а не като непосредствено възприет.В продължение на тази линия
на съждения намира,че К. е действал под надзора и указанията на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР,което кореспондира със закъснялата регистрация на
докладната записка от свидетеля К. и липсата на придвижването `и по възприетия
от него ред,свободния начин по който К. и Н. са влезли в полицейското
управление,където е работил подзащитния му и са контактували с Началника на „***“
при същото,без да бъде съблюдаван установения за това регистрационен режим и
проявеното от И.Х. толерантно отношение,който неколкократно се опитал да снеме
показания от К. изпращайки му призовка и обезпечавайки му възможността да се
яви с адвокат.
Адвокат С. се позовава още на показанията на свидетеля
М.Х.,който признава,че двамата с частния обвинител са подбудили и организирали
разследваното от подзащитния му престъпление,което дава надеждна според него
опора за кредитиране на обясненията на Х..Защитникът счита,че подсъдимия не е
могъл да извърши исканото от даващия дара К.К. действие или бездействие,т.к.
разследването не е било в начална фаза и не е изисквало провеждането на някакви
спешни или неотложни действия,така щото Х. да се е налагало да привлече
обвиняемия без да уведомява за това наблюдаващият прокурор.Ето защо приема,че е
следвало да се изпълнят указанията на прокурора и разпитат свидетелите, да се
докладва делото,с което приема,че обективно длъжностното лице не е могло да
извърши вмененото му действие. Отсъства,според защитата и изисквания от закона
и съдебната практика интензивен натиск
върху пострадалия, така щото да се приеме,че К.К. да е бил поставен в
безизходно положение – в тази насока се сочи неколкократно предоставената на К.
възможност да организира защитата си и се яви с адвокат,както и приятелския начин
на общуване между тях,който извежда от съдържанието на записаните между тях
разговори.
В заключение се отправя искане за оправдаване на
подсъдимия Х. с оглед липса на достатъчно годни да обосноват виновността му
доказателства,а алтернативно се отправя искане за налагане на минимално
наказание с оглед неговата младост,семейно положение,ангажираност към отглеждането
на малко дете и чисто съдебно минало със
съпътстващо активиране на института по чл.66 от НК.
Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, доводите на
страните и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие, установи следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И.Х.Х.
е роден на ***г***,българин,български гражданин,с висше образование придобито в Академия на
МВР, женен, работи, неосъждан,ЕГН **********.
Подсъдимият постъпил на 1.11.2003г. в системата на
МВР.
На 1.09.2004г. бил назначен за дознател в РПУ-*** при
ОД на МВР-Плевен.
Със Заповед № 316з-444/06.02.2018г. на Директор ОД –
МВР-Плевен,считано от 14.02.2018г., бил преназначен в РУ-*** в сектор
„Разследване – РУ-Д. Д., РУ-Д. М., РУ-***“ към отдел „Разследване“ при ОД на
МВР-Плевен, на длъжност „старши разследващ полицай в РУ“ като на дата
14.02.2018г. с акт встъпил в длъжност (ДП,т.7,л.4-5).
По време на службата си в МВР подсъдимият бил награден
веднъж с „обявяване на благодарност“ от Директор на ОД на МВР-Плевен и шест
пъти дисциплинарно наказван от Началник РПУ-***,Началник на отдел „Досъдебно
производство“ при ОД на МВР-Плевен и Началник отдел „Разследване“ при ОД на
МВР-Плевен /ДП,т.3,л.105 и сл. – характеристична справка/.
Със Заповед № 3286з-332/23.01.2018г. на Директора на
Главна дирекция „Национална полиция“ била утвърдена типова длъжностна
характеристика за всички длъжности разследващи полицаи – Началник отдел
„Разследване“,главен разследващ полицай, старши разследващ полицай и младши разследващ полицай.
На 14.02.2018г. с нарочен протокол И.Х. се запознал с
типова длъжностна характеристика за „Младши разследващ полицай-старши разследващ
полицай в РУ“ (том 7,л.12 от досъдебно производство № С-187/2018г. по описа на
ОП-Плевен).
В Районна прокуратура - Плевен по повод преписка № В-
2643/2018 г. по нейния опис с постановление от 04.07.2018 г. било образувано
досъдебно производство № Д - 1238/2018г., за това, че на неустановен ден до
26.05.2018 година в гр.Д. М., област Плевен чрез използване на техническо
средство била отнета чужда движима вещ: рекламен билборд на стойност около 400
лв. от владението на собственика И.Д. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да бъде присвоена - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194,
ал.1 от НК.
Постановлението било издадено на 04.07.2018 г. от
наблюдаващия прокурор В.И.като в същия ден било изпратено ведно с преписката в ОД
на МВР- град Плевен за провеждане на разследване с конкретни указания на
прокурора,включително и разпит в качеството на свидетели на пострадалия И.Д.,както
и на К.К., М.Х. и С.Д..
С резолюция на главен разследващ полицай при ОД на МВР
- град Плевен делото било разпределено за разследване на разследващ полицай И.Х.
на дата 6 юли, 2018 г., на 11.07.2018г. същото постъпило в РУ на МВР-Д. М.,а на
20.07.2018г. срещу подпис било предадено на подсъдимия И.Х..
С постановление от 4.09.2018г. наблюдаващият прокурор
на основание чл.234,ал.3 и чл.199 от НПК удължил срока на разследването по ДП
№1238/2018г. с два месеца като изрично указал /повторно/ да не се допуска
неоправдано забавяне на разследването и
същото бъде приключено в най-краткия възможен срок.
Към този момент по делото били приложени материалите
от предварителната проверка извършена по разпореждане на РП-Плевен по преписка
вх.№ В-2643/2018г. на ОП-Плевен,включващи докладни записки, справка от
извършена проверка, саморъчен сигнал от И.Д., писмени обяснения снети от И.Д.,К.К.,М.Х.,
протоколи за полицейско предупреждение по отношение на К.К. и М.Х. с правно
основание чл.65,ал.2 от ЗМВР, саморъчни обяснения от двамата, копия на
трудовите договори сключени от К. и Х.и съпроводителни писма.
Подсъдимият знаел,че К.К. е осъждан.Решил да се
възползва от създадената ситуация, и посочването на К. и Х. от И.Д. в
саморъчните му обяснения по прокурорската преписка като поръчители на кражбата
на билборда му и нанесената щета по личния му автомобил марка „***“ с ДК№ЕН ***
КМ, като принуди К. да му даде парична сума,за да не го привлече като
обвиняем,а го разпита единствено като свидетел по досъдебното производство.
На 5.09.2018г. И.Х. се обадил на мобилния телефон на К.К.,посочен
в преписката, който приел обаждането на непознатия му до този момент номер. Подсъдимият
не се представил,а директно го запитал какви билбордове е повреждал и какви
коли е чупил.К. отрекъл,а Х. му заявил : „Сега ще видиш какво ще
стане!“.Изплашен К. затворил телефона,а час по-късно решил да разбере кой го
търси и защо го заплашва.Позвънил на подсъдимия,който след като се представил
поименно, заявил още,че е полицай в РУ на МВР-Д. М. и му съобщил,че има
призовка във връзка с билборд,свързан с предишната му фирма, като К. е
привлечен като свидетел, но можело да стане обвиняем. Разпоредил му към 13,00
часа да отиде в полицейското управление.
К.,който до този момент не познавал И.Х.,бил
транспортиран до РУ на МВР-Д. М. от свидетеля К.Н.,с когото имали съвместна фирма
за изработка и монтаж на безшевни улуци,което представлявало и единствената им
стопанска дейност. Двамата не били регистрирани в книгата за посещение на
граждани с оглед отсъствието на дежурен по щат полицейски служител по дежурна
част в управлението и занижения контрол осъществяван върху пропускателния режим
към този момент.Влезли в стаята на Началник „***“ в управлението – свидетеля П.Л.,когото
К. познавал по повод предишните си криминални прояви.Л. извикал Х.,който след като
попитал кой е К. го завел в кабинета си и започнал да го разпитва за билборда
като последния отрекъл да е информиран за събитията около неговото унищожаване.Подсъдимият
му заявил,че много е „загазил“ и от свидетел може да стане обвиняем.К. се притеснил
и казал,че при тази ситуация иска да си наеме адвокат,за да даде показания в
негово присъствие.И.Х. се поинтересувал кой защитник пострадалия възнамерява да
наеме и след като разбрал,че К. възнамерява да упълномощи адвокат Л.Г.от
АК-Плевен му заявил :“Ти луд ли си!Той е скъпар.Тези работи мога да ги оправя
аз,така че да не идваш въобще.“.И.Х. поискал от К. 200 лева първоначално,а след
приключване на делото още 200 лева. Подсъдимият се поинтересувал дали К. има
пари в момента и след като последния отрекъл му казал,че иска да се срещнат
същата вечер.
Около 18,30 часа на 5.09.2018г. И.Х. се обадил по
мобилния телефон на К. и му казал да се срещнат пред хотел „***“ в гр.Плевен
към 19.00 часа.К. отново бил транспортиран от К.Н. с фирмения им бус като след
като пристигнали на уговореното място, Х.,който ги чакал пред пункта на „Еврофутбол“,
облечен в бяло и с бяла шапка,казал на свидетеля К.Н. : „Искаш ли да те вкарам
в случая!“.Н. се уплашил и заявил,че не знае за никакъв случай и не иска да
бъде вкарван в него като се отдръпнал леко настрани.
Подсъдимият попитал пострадалия дали носи пари като отново
му заявил,че иска сумата от 400 лева – 200 лева преди да започне случая и 200
лева,след като го приключи като уверил,че ще стори това по-набързо.К.
отвърнал,че не разполага с исканата парична сума,а Х. се поинтересувал дали К.Н.
не разполага от своя страна с налични средства.След отрицателния отговор подсъдимият
отново казал на К. да не се притеснява и че трябва да намери посочената сума и след
което се разделили отбелязал:“Хубавите работи стават бързо!“.Междувременно К.Н.
успял да заснеме в гръб И.Х. незабелязано от него,бидейки на незначителна дистанция
от него,за да се снабди с доказателство за проведената среща.
Подсъдимият последователно звънял и в следващите дни
на мобилния телефон на К. питайки го дали е готов с парите, а на обясненията на
последния,че не разполага със средства понеже прави ремонт на фирмения бус
заявявал,че в противен случай ще го викне в Д. М. и ще му повдигне обвинение.
Притеснен от натиска на който бил подложен на
5.09.2018г. К.К. се обадил на свидетеля Н.К.,за който знаел,че работи в системата
на МВР /ГД“НП“ – гр.София,бел.с.д./,но в служба различна от РУ на МВР-Д. М.,т.к.
нямал доверие на администрацията на същото и не считал,че тя може да му окаже
дължимото по закон съдействие.Споделил на К. за длъжността на Х.,изисканите от
него суми и повода,по който следвало да бъдат предоставени.К. споделил
убеждението си,че може да не последват повече действия в заявената от К.
насока,но се свързал около обяд с Началник Сектор „***“ при ОД на МВР-Плевен –
свидетеля В.В.,с когото били учили в Академията на МВР – София,и се
поинтересувал от състоянието на досъдебното производство и качеството на К.К. в
него.В. се обадил след разговора с К. на
Х.,с когото също се познавали от времето,в което се обучавали в горепосоченото
учебно заведение и обяснил за интереса на колеги от ГД“НП“ към К. като Х.
попитал дали същия „ходатайства“ за него.В. отрекъл и му заявил „…да си върши
работата,както трябва…“.Вечерта на 5.09.2018г. К. позвънил на В.,поинтересувал
се дали същия е проверил случая и му споделил,че Х. е искал „…направо пари,за
да оправи делото…“ като ще говори с „малкия“ /К.К.,бел.с.д./ да съдейства на
Дирекция „Вътрешна сигурност“.
На следващия ден по обяд,В.В., който по това време бил
в отпуска извън град Плевен получил обаждане от К.,който му споделил
готовността на К. да съдейства на въпросната дирекция,след което В. му
предоставил номера на свидетеля Т.Ц.,служител в същата,който осъществил контакт
с К.К. и К.Н..
На 5.09.2018г. И.Х. изготвил призовка за разпит в
качеството на свидетел на К.К. /ДП,т.5,л.7/ като го призовал да се яви в РУ на
МВР – Д. М. на 7.09.2018г. в 9.00 часа.Призовката била предоставена за връчване
на свидетелите П.К. и Г.Ф. – младши инспектори в „ОП“,които не открили К. на
посочения адрес,а след разговор със сестра му П.К.и след съгласие от нейна
страна в 21,10 часа на същата дата `и връчили призовката на К.,който бил
уведомен от нея за насроченото процесуално-следствено действие.
На 7.09.2018г. свидетеля Ц., под диктовка на К.,
изготвил сигнал до Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР-София,в който
пострадалия споделил за обаждането на Х. на 5.09.2018г.,призоваването му да се
яви в РУ на МВР-Д. М. на същата дата и изявлението на Х.,че е свидетел по
делото,но може да стане обвиняем като от него зависят нещата.В сигнала К.
посочил намерението,което споделил с Х. да ангажира защитник,реакцията на
подсъдимия,който му заявил,че адвоката ще му „съдере кожата“ за пари като е по
– добре да го почерпи и проявения интерес дали има в себе си пари,който срещнал
отрицателен отговор.Допълнително К.К. посочил насрочената му от Х. среща в
същия ден пред хотел „***“,в хода на която подсъдимия му поискал първоначално 200
лева и още двеста лева след приключване на делото,присъствието на последната на
св.К.Н. и призоваването му да се яви пред Х. на 10.09.2018г. от 10.00 часа.Към
сигнала било приложено сведение от К.Н. и направената скришом от него снимка на
подсъдимия в гръб на въпросната среща.
На 10.09.2018г.
К.К. и К.Н. се придвижили с управлявания от последния бус до РУ на МВР-Д.
М. като пострадалия,след като бил регистриран в книгата за посещение на
граждани /ДП, т.3, л.60 и сл./ в 9.00 часа посетил кабинета на подсъдимия, находящ
се на втория етаж.И.Х. попитал дали носи „паричките“ и му казал,че след като ги
даде ще му даде да разпиши някакъв протокол.К. споделил,че няма пари т.к.
ремонтира буса и чака да му платят от обект,след което ще му даде парите.Подсъдимият
запитал К. страхува ли се да му се обади,т.к. същия не го бил търсил от
последната им среща, и след като последния му споделил,че не разбира на новия
си телефон го взел и му записал номера си.В 9,30 часа, освободен от Х.,
пострадалия напуснал управлението, което обстоятелство било отразено в
процесната книга за посетители.
На 13.09.2018г. между 12,35 часа и 12,55 часа И.Х.
разпитал като свидетел пострадалия по ДП № 1238/2018г. по описа на РП-Плевен - И.Д.Д. - като го запознал и с правата му на
пострадало лице в наказателното производство.Д. заявил,че предполагаеми
поръчители на премахването на билборда му и повреждането на предната броня и
калниците на лекия му автомобил марка „***“ с Дк № ЕН *** КМ са „…М. ***…“ като
посочил влошени лични отношения с тях с оглед оплаквания от клиенти,което го
накарало да ги освободи от „***“ ЕООД,с което същия осъществявал стопанската си
дейност и ориентировъчния размер на нанесените му щети.
С постановление от 10.09.2018г. на Зам.Окръжен
прокурор било образувано досъдебно производство № С-187/2018г. по описа на
ОП-Плевен, за това през периода месец септември,2018г. в гр.Плевен служител на
МВР поискал дар който не му се следва,за да не извърши действие по служба –
престъпление по чл.301,ал.1 от НК.
С протокол от 11.09.2018г. за доброволно предаване К.К.
предал на разследващия орган по ДП № С-187/2018г. по описа на ОП-Плевен 9
банкноти на обща стойност 200 лева,лични средства както следва :
1 бр. банкнота с номинал 50лв. със сериен номер БМ
1387374,
1бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БХ
3701925
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БЩ
2209264,
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БР
7105548,
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БЩ 5602387,
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БП
0268290,
1бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БУ
5852596,
1бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БП
7889623,
1 бр банкнота с номинал 10лв. със сериен номер БР
1533206.
Банкнотите описани по-горе били предоставени на
служител на Държавна агенция „Технически операции“ – Плевен за химическа
обработка от разследващия орган.След приключването `и същите били предадени с
приемо-предавателен протокол от 13.09.2018г. на свидетеля Т.Ц. – служител в
Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, който от своя страна ги предоставил на К.К..
На 13.09.2018г. в 12,47 ч. И.Х. се обадил от мобилен
телефон с № ********** на К.,който отговорил на № ***.Разбрали се да се видят в
същия ден като Х. се поинтересувал защо М.Х. не се е явил на същата дата в
управлението след като го е викал.К. споделил,че Х. работи в гр.Троян, след
което се разбрали да се чуят допълнително,за да уточнят срещата.
В 18.07 ч. К.К. позвънил на Х. като посочил,че е
пристигнал в града като в отговор на запитването на подсъдимия,който се
поинтересувал къде е срещата и дали е сам, отговорил утвърдително и посочил,че
ще е на „старото място“.
В 18,15ч. К. се обадил на подсъдимия и му съобщил,че е
пред „Еврофутбол“ /пункт ситуиран в сградата на хотел „***“ в
гр.Плевен,бел.с.д./ като подсъдимия заявил,че идва.
Разговорите се осъществили чрез посочените по-горе
мобилни номера.
Малко след това двамата се срещнали.И.Х. бил облечен с
бяла тениска и обут в къси сиви панталони. Подсъдимият споделил на К. как по
обяд в управлението пристигнал И.Д.,който бил много уплашен и треперел, а К. му
се оплакал,че Д. искал да му пали буса. И.Х. го успокоил и му казал да не се
притеснява като му споделил,че му били казали, че К. записва водените между тях
разговори.К. отрекъл и споделил в подкрепа на това си твърдение,убеждението си,
че подсъдимия му помага,което било потвърдено и от него.
Подсъдимият се поинтересувал какво носи К. и дали е за
„двамата“ като пострадалия заявил,че носи сега това,за което са се уговорили,а
вечерта другото лице ще му даде парите.Оплакал се,че заради И.Д. „изпуснал
много обекти“ и „загубил пари“,а Х. му казал,че той самия няма изгода К. да
губи пари,защото и той „губи“.Разубедил К. да не се обажда на Х. с оглед
опасенията му,че разговора може да се записва и му заявил,че на следващия ден
ще му обясни за какво да не се притеснява.
К. между временно извадил от предния джоб на
гащеризона си белязаните банкноти и ги дал на Х.,който ги прибрал в левия джоб
на късите си панталони.
Малко след това се появили служители на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР,които задържали подсъдимия. Впоследствие в
подземен гараж на хотел „***“ в гр.Плевен бил извършен личен обиск на
подсъдимия в присъствието на ангажирания от него защитник от определения по
делото следовател като в левия джоб на късите сиви панталони на И.Х. били открити
предварително описаните по номинал и сериен номер банкноти, предоставени от К.К.,които
при осветяване с УВ – лампа регистрирали характерна флуоресценция в жълтозелен
цвят и надпис „ДАТО“ в същия цвят на банкнотата от 50 лева.Допълнително били иззети
банкноти на обща стойност 1470 лв. с
посочен номинал, мобилен телефон марка „Нокиа“ със СИМ-карта,а И.Х. отказал да
дава обяснения по иззетите веществени доказателства.
В хода на проведения оглед на подсъдимия Х. от
разследващия орган с помощта на УВ-лампа със същата дължина на вълната били
установена характерна флуоресценция в жълто-зелен цвят на пръстите и дланите на
лявата и дясна ръка на И.Х..
Със съгласието на подсъдимия били взети обтривки от
дланите и горните и средни части на пръстите на двете ръце на подсъдимия като назначената впоследствие физико-химическа
експертиза № 19/ФЗХ – 46 установила идентично по химически състав флуоресциращо
вещество между констатираното по обтривките,
иззети от лявата и дясната ръка на Х. и обтривките по процесните
банкноти предоставени от К.К. и технически обработени от Държавна агенция
„Технически операции“ – Плевен.
По повод горното било образувано досъдебно
производство № С-187/2018г. по описа на
ОП-Плевен.
От приобщеният по делото протокол за доброволно
предаване от 11.09.2018г. се установява предаването от страна на свидетеля К.К.
на 9 броя банкноти по сериен номер и номинал, както следва на определения по
делото разследващ орган /ДП,т.1л.6/:
1 бр. банкнота с номинал 50лв. със сериен номер БМ
1387374,
1бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БХ
3701925
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БЩ
2209264,
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БР
7105548,
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БЩ
5602387,
1 бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БП
0268290,
1бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БУ
5852596,
1бр. банкнота с номинал 20лв. със сериен номер БП
7889623,
1 бр банкнота с номинал 10лв. със сериен номер БР
1533206.
От приложеният по делото приемо-предавателен протокол
от 13.09.2018г. /ДП,т.1,л.17/ се установява предаването на гореописаните по
сериен номер и номинал банкноти от служители с посочен идентификационен номер
при Държавна агенция „Технически операции“ – Плевен на свидетеля Т.В.Ц. –
служител в Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР.
От протокол за личен обиск от 13.09.2018г. /ДП,т.1,л.35/ с фотоалбум /ДП,т.3,л.5 и сл./ се
установяват откритите в левия джоб на късите сиви панталони,с които бил облечен
подсъдимия, банкноти по сериен номер и номинал кореспондиращи с предоставените
от свидетеля К.К. лични средства и регистрираната характерна флуоресценция в
жълтозелен цвят на тези банкноти в отличие с останалите открити у И.Х.,което
кореспондира при отчитане на дължината на вълната с флуоресценцията
регистрирана при огледа на ръцете на подсъдимия извършен на същата
дата.Протоколът е бил представен на вниманието на компетентния съд в указания от
закона 24-часов срок,който след запознаване с извършеното
процесуално-следствено действие е одобрил протокола от същото.
Видно от съставения огледен протокол от 13.09.2018г. /ДП,т.1,л.19
и сл./ с фотоалбум /ДП,т.3,л.1 и сл./ при проведения оглед с УВ–лампа на ръцете
на подсъдимия И.Х. е установена характерна флуоресценция в жълто-зелен цвят по
пръстите и дланите на лявата и дясната ръка,която съответства с възприетата
такава при откритите в подсъдимия Х. банкноти предоставени му от свидетеля К..
От протокол от 13.09.2018г се установява вземането на образци
за сравнително изследване от дланите,горната и средни части на пръстите на
двете ръце на И.Х. /л.23/.
Настоящият съдебен състав намира,че горецитираните
протоколи са съставени съобразно процесуалния регламент,а този за личен обиск е
получил и дължимата санкция по чл.164,ал.3 от НПК,отразените в тях резултати не
са оспорени от страните и по тези съображения ги кредитира напълно.
Амбивалентният характер на обясненията на подсъдимия
като доказателствен способ и средство за защита е признат от доктрината и
практиката и поради тези причини обясненията на И.Х. подлежат на внимателна
преценка и съпоставка с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства.
Обясненията на подсъдимия,в частта в която същия сочи
взетата от него сума от 200 лева на 13.09.2018г. от К.К. ***,когато бил
задържан, разпределянето на процесното досъдебно
производство с наблюдаващ прокурор В.И., образувано по повод унищожаването на въпросния
билборд,собственост на свидетеля И.Д., на него като разследващ полицай, липсата
на протокол, отразяващ призоваването на К. *** на 5.09.2018г. и написаната от
него призовка за К. за дата 10.09.2018г.,която била предоставена за връчване на
патрулните полицейски служители при управлението – свидетелите Ф. и К.,които
ангажирали с уведомяването на частния обвинител негов роднина са
логични,последователни и кореспондират с ценената от съда доказателствена
съвкупност и се кредитират от него.Процесната сума като размер, нейното
получаване от подсъдимия, включая и мястото, където физически е сторено това,
съответстват както на показанията на свидетеля К. в тази им част,така и на
находките от личния обиск на Х., извършен в присъствието на упълномощения от
него защитник, показанията на свидетеля Т.Ц. и изготвеното по делото ВДС
отразяващо срещата между подсъдимия и частния обвинител на 13.09.2018г. пред
хотел „***“ в гр.Плевен. Свидетелите Ф. и К. в кредитираните от съда техни
показания подкрепят заявения способ за
връчване на призовката на К. за насрочения на 10.09.2018г. разпит в качеството
на свидетел /същата е без дата на изготвяне, бел.с.д./,а и видно от оформлението
на същата, последната е връчена на сестрата на частния обвинител още на датата
на когато К. е бил извикан по телефона от Х. да се яви в РУП на МВР-Д. М..
Съдът не кредитира основанието посочено от подсъдимия
за получаване на процесната сума,а именно връщане на предоставено от него в
предходен момент капаро на К.К. с оглед изграждането на навес на терасата на
апартамента,в който Х. живеел.Подсъдимият действително не е ограничен във
времево отношение във възможността да ангажира обяснения,но нито при
задържането му /в този смисъл са и ценените от съда показания на Т.Ц. – л.110
от съдебното производство,за краткост по-долу отбелязвано като СП,бел.с.д../ и извършения му личен обиск,когато е била
открита инкриминираната сума, нито в хода на предварителното разследване, същият
е споделял такова основание за предоставяне на процесните 200 лева. Обясненията
на И.Х., в които същия заявява,че е споделял намерението си да извърши ремонт
като изгради навес на терасата си пред свои колеги,а един от тях му изпратил К.К.
като изразил задоволство от работата му
са неконкретни и изолирани от доказателствената съвкупност.Подсъдимият не може
да посочи в подкрепа на твърденията си нито колега – служител в МВР, който му е
препоръчал пострадалия като майстор, нито параметрите на постигнатата между тях
договореност, включая срок,крайна цена или мястото на срещата му с К.,а още
по-малко може да даде логично обяснение защо К.,който по неговите думи е
„…работил на много колеги и той ми го води колега…“ и се „…ползваше с репутация
и към момента се ползва…“, всъщност се е оказал нередовен контрагент.
Житейски неиздържани са и твърденията,че раждането на
сина на Х. – на 22.07.2018г., съгласно приложения по делото акт за раждане
/ДП,т.1,л.29/, го е демотивирало да търси повече К. и предоставената по
неговите твърдения парична сума.В обясненията дадени пред настоящия съдебен
състав И.Х. заявява с категоричност,че не е споделял с нито едни колега,че е
бил „излъган“ от подсъдимия,но ангажираните от него впоследствие гласни
доказателства посредством разпита на
свидетелите М.Г. и А.Г. са в пълна колизия със собствените му твърдения.Съдът
не цени показанията на посочените свидетели,в които същите заявяват,че
подсъдимия им споделил краха на строителната си инициатива,за която платил
съответната сума, т.к. намира,че същите не само са противоречиви вътрешно, неконкретни,
особено при отчитане на заявената от тези свидетели близост с подсъдимия,която
обуславя принципно възприемането на факти и обстоятелства от личния му
живот,които следва да са естествено достояние от манифестираната от тях близост
с него,а това не се установява от показанията им,но и с оглед първоначалното отричане
от страна на самия Х.,че е направил публично достояние проблема с ремонта на
терасата си.Тези обяснения на Х. са в колизия и с показанията на К.К.,който
заявява различен повод за паричната претенция на подсъдимия,който
последователно е споделил както пред свидетелите К. и Ц. в хода на проведените
с тях разговори,така също и в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие.Нещо повече – К. отрича да се занимава с изграждането на покриви и
навеси,което кореспондира както с показанията на свидетеля И.Д.,които сочи
ангажимента му само по изработката и монтажа на безшевни улуци,така и с показанията на
свидетеля К.Н.,които го подкрепят в тази насока.
Обясненията на подсъдимия,в които същия сочи
обаждането му през месец септември,2018г. на К.,който отрекъл да е търсеното от
него лице и заявил грешка в набрания номер,контакта по телефона минути след това от свидетеля В.В.,който
му споделил,че пострадалия е „…техен човек на него и Н.К. ***….“,изисканите от
него обяснения защо го вика на разпит
„…без да се допитам до тях…“ и обещанието на К., когото „разпознал“ като
лицето на което дал парите за навеса, да му ги върне са нелогични,вътрешно
противоречиви и в колизия с ценената доказателствена съвкупност, поради което
не се кредитират от настоящия съдебен състав.К. е последователен в дадените от
него показания в хода както на предварителното разследване,така и в хода на
съдебното следствие,че съдържанието на осъщественото от подсъдимия обаждане е
съвсем различно,а именно същия директно и настойчиво бил запитан от Х. (едва при
втория разговор разбрал кой е той) „…какви билбордове съм късал и какви коли съм
чупил…“ като без да се представи и без да има съмнение с кого разговаря го
заплашил,че ще види „…какво ще стане“.Тези фрагменти от показанията на К.
намират опора и в разпита на К.Н.,който последователно ги възпроизвежда в двете
фази на процеса. Действително между подсъдимия и свидетеля В.В. е имало разговор
на 5.09.2018г. по инициатива на последния,но той не е с вмененото от подсъдимия
съдържание.Свидетелят В. добросъвестно сочи обаждането от страна на К. с молба
да разбере на какво състояние е досъдебното производство и какво е качеството
на К. в него,което същия сторил свързвайки се по телефона с подсъдимия без да
му въздейства или дава указания да не „притеснява повече“ К.,т.к. е „техен
човек и сътрудник“,а и тези му показания са логични и кореспондират с
твърденията на К.,който след като се чули отново му споделил причината, поради
която К. го потърсил,а именно оплакването на последния,че Х. „…му иска пари,за
да му оправи делото…“.Обясненията на подсъдимия,че същия е изпитал притеснение
от обаждането на В.,което споделил с Началника на „***“ – свидетеля П.Л. и с
Началника на РУ на МВР-Д. М. – свидетеля М.В. съпроводено с обяснението до
последния,че обаждането по това дело „…счел като натиск за водене на
разследването…“ се защитна теза,която не намира кореспондентна опора в
набраната по делото доказателствена съвкупност.В. при разпита си заявява,че
няма спомен такова обстоятелство да му е споделяно от подсъдимия,което
кореспондира и с показанията на свидетеля П.Л.,а приобщаването на показанията
им от досъдебното производство,които са дадени в непосредствена близост до
процесните събития дискредитира напълно в доказателствено отношение тезата на Х..
Свидетелят Л. споменава обаче проявения интерес от подсъдимия към фигурата на
К.К. с оглед опита му да разбере защо се интересуват от него колеги от ГД
„НП“,както му е споменал В.В. и то в условията на водения между тях частен
разговор.Действително К.К. е бил силно притеснен както признава подсъдимия,но
това не е било от случайната среща,в която последния „разпознал“ в Х. лицето от което взел капаро
за изработката на поръчания навес,а с оглед заплахата на обвиняемия че много е
„загазил“ и че е „…привлечен като свидетел,но можело да стана обвиняем…“ /ЧНД №
830/2018г. по описа на ОС-Плевен,ДП – т.1,л.13/.
В допълнение следва да се посочи,че обясненията на Х.,в
които същия сочи,че едва при срещата му с К.К. *** го „разпознал“ като лицето
на което дал парите за навеса се явяват опровергани от показанията на К.Н., който
сочи,че при влизането на И.Х. в стаята на Началника на „***“ в управлението – св.П.Л.
подсъдимия не „разпознал“ К.,а попитал : “Кой е К.?“,т.е. двамата не са се
познавали отпреди това,каквото лично впечатление формирал у себе си и К.Н..
Нелогични са обясненията на подсъдимия и за причините,
поради които същия не протоколирал призоваването на К.К. на 5.09.2018г. с оглед
обстоятелството, че същия го „излъгал“ при обаждането му по телефона,че не е
той.Всъщност Х. не само,че не е документирал призоваването на К. по телефона,но
не е и съставил протокол за явяването на същия в РУ на МВР-Д. М.,в който да
отрази желанието му неговия разпит като свидетел да се проведе в присъствието
на адвокат Л.Г.като в тази им част тези фрагменти от обясненията му се
потвърждават от показанията на К.К..В противоречие с насрочения за 7.09.2018г. разпит,призовката за който
била връчена на 5.09.2018г. /т.е. в деня на „призоваването“ на К. в
управлението/ на сестра му и той узнал за него още същата вечер /ДП,т.5,л.7/,се
явяват и обясненията на подсъдимия,в които същия заявява,че след изпращането на
пострадалия да си търси адвокат не са „…се уточнявали кога да се яви,когато си
намери адвокат да се обади и да дойде…“ – с.з. от 13.07.2020г.,л.5.Тези
обяснения обаче не само са вътрешно противоречиви,но и са в колизия с
обясненията на Х. дадени в същото с.з.,в които същия е посочил уговорката си с К.
да „…му изпратя нова призовка след два – три дни и през това време да си
упълномощи защитник…“ - с.з. от 13.07.2020г.,л.7.Настоящият съдебен състав не
открива разумен аргумент,а и Х. не може да представи такъв,който да обясни
какво е наложило „спешното“ призоваване на К.К. на 5.09.2018г. в РУ на МВР – Д.
М. и защо не са спазени изискванията на чл.178 от НПК.
Обясненията на подсъдимия,в които същия отрича да е
изнудвал пострадалия да му даде парична сума,за да не промени потенциалния му
статут от свидетел на обвиняем като го разубеждавал да не ангажира „скъпар“
като адвокат Г.,а да го почерпи в замяна на което „ще оправи работата“,както и изявлението му,че
с К. е имал само една среща пред хотел „***“ осъществена при задържането му на
13.09.2018г. са в грубо противоречие с ценената от съда доказателствена маса,недостоверни
са и не се кредитират от него.Тези
обяснения на първо место са в колизия с показанията на К.К.,които намират
косвена опора в показанията на свидетелите К.Н. и Т.Ц.,които са възприели
съобщеното им от К. за поведението и искането на подсъдимия.Показанията на К.
са еднородни в двете фази на процеса и това формира надлежно основание за
направата на извод за тяхната достоверност относно заявената от него причина за
изнудването и фактическите действия,в които то се е състояло.Свидетелите Ц. и Н.
в показанията си,включая и от приобщените от досъдебното производство такива,
ясно посочват изисканата от подсъдимия сума от 400 лева, разпределена на две
вноски – 200 лева в началото,а остатъка след приключване на делото и
основанието за това – да не бъде променян статута на К. – от свидетел на
обвиняем.И сумата, и основанието,на което е претендирана същата от Х. са
константни,но е различен подхода
прилаган от подсъдимия, за да постигне реализация на намерението си –
първоначално чрез груб психически натиск върху К.,а впоследствие чрез
постепенно смекчаване на същия и убеждаването му,че по този начин разрешава
негов сериозен проблем с правосъдието.Нещо повече.Подсъдимият воден от този си
модел на поведение практически се опитал да използва пострадалия като
инструмент,за да се сдобие със средства и от М.Х.,който се намирал в същата
ситуация като К.,идентифициран като възможен поръчител от И.Д.,което се
установява както от показанията на К.,така и от кореспондиращите им ВДС.Свидетелят
К.Н. е детайлен в разпита си посочвайки точното място на срещата между К. и Х. пред
хотел „***“ на 5.09.2018г.,облеклото на последния и отправената от него реплика
„искаш ли да влезеш в случая“,с което го дистанцирал,но недостатъчно,за да не
възприеме разговора между тях и исканата от подсъдимия сума и нейното
разпределение във времето.Противно на доводите на защитата К.Н. не се е
отдалечил от К. и Х.,така щото да не може да възприеме разговора помежду им,а и
снимката в гръб на подсъдимия направена от него,сочи занижена от него
бдителност в съответния момент,въпреки,че същия е бил под напрежение.Присъствието
на този свидетел както на 5.09.2018г. /двукратно/,така и на 10.09.2018г. на
сцената на процесните събития е обяснима при отчитане на обстоятелството,че К.
е работил заедно с Н.,а единствено последния е бил правоспособен водач, което е
позволявало пострадалия да се явява своевременно на насрочените му от И.Х.
срещи.
Тук настоящият съдебен състав намира,че следва да
изложи своите съображения защо следва да се изключи от анализираната от него
доказателствена съвкупност изготвената от К.Н. фотоснимка в гръб на подсъдимия
пред хотел „***“ в късния следобед на 5.09.2018г. /ДП,т.2,л.4/, аудиозаписа от
проведения между Х. и К.
разговор,записан от последния с
инсталираното на телефона му приложение и предаден /записа от същия/ с протокол
за доброволно предаване от 28.09.2018г. от К. на Т.Ц. /ДП,т.5,л.6-7/ и
заключението по назначената от съда компютърно-техническа експертиза с вещо
лице инж.К.Т..Частният аудиозапис на разговора между Х. и К., осъществен от
последния чрез приложение на мобилния му телефон и фотозаснемането на Х. от
свидетеля К.Н. при срещата им на 5.09.2018г. при хотел „***“ са в противоречие
със законовия регламент уреждащ случаите при които едно лице в изключение от
установената в чл.32,ал.2 от Конституцията забрана може да бъде записвано или
фотографирано,а той е разписан в ЗСРС и НПК.Разпоредбата на чл.105,ал.2 от НПК
сочи,че не се допускат доказателствени средства,които не са събрани или
изготвени по установения в този кодекс
ред,а очевидно, че записа на разговора между горепосочените лица и заснемането
на същите представляват доказателствено средство,което е недопустимо от закона.Обстоятелството,че
свидетеля К.Н. е препредал доброволно изображението от фотозаснемането на
подсъдимия чрез чат-приложение на свидетеля Т.Ц. по повод осъществения между
тях контакт,а К.К. е предал на свой ред на същото лице записа от мобилния
разговор по идентичен начин,както и последващото изследване на автентичността
на записа посредством компютърно-техническа експертиза,която е установила
неговата автентичност, дефинирала е алтернативно начина на изготвяне на записа
и е възпроизвела речта от аудиофайла не превръща фото и аудиозаписите в годно
доказателствено средство,което подлежи на приобщаване и обсъждане от настоящия
съдебен състав.На тази плоскост не следва да бъдат обсъждани и експертните
изводи на вещото лице К.Т.,защото не могат да бъдат построени на легитимни доказателствени
средства.В тази насока могат да бъдат цитирани Решение № 83/19.06.2012г. на ВКС
по н.д. № 3135/2011г.,II н.о.,НК,съдия Б.Ч.,Решение №
456/14.11.2012г. на I н.о. на ВКС,съдия Е.С.и други. Фото
и аудиозаписите според настоящия съдебен състав могат да бъдат ползвани за
оперативното изясняване на случая от съответните служби и проверка на
извънпроцесуалните изявления на участниците в инкриминираните събития,но в
случая относими са гласните доказателства събрани във връзка с начина на
експлоатация на т.н. частни записи,повода за това и съдържанието на отразените
в тях обстоятелства.
Настоящият съдебен състав не цени твърдението на И.Х.,че
К. искал адвокат заради И.Д.,който имал „приятели полицаи“ и ще го „пребие“,както
и че срещата е била само между тях и не са присъствали колеги,т.к. и К., и Н.
заявяват,че са били заедно с П.Л. в стаята на последния,а и Л. споделя,че подсъдимия
/впоследствие - бел.с.д. - т.к. Л. няма представа,видно от приобщените негови
показания от ДП кога двамата са се видели за първи път/ бил идвал в кабинета му придружен от К. да
пита дали той е помагал за разкриване на престъпление като К., на свой ред бил
питан за това от Х.,но нищо не отговорил.Опитите на подсъдимия да узнае на
какво се дължи интереса на служби на МВР от гр.София към К.К. са продиктувани
от желанието му да разбере дали същия
може да бъде „защитен“ от неговите домогвания като изразеното от свидетеля М.В.
„…сериозно съмнение,че К. може да е от каквато и да е полза за някоя служба,
тъй като знам миналото му на него и семейството му и най-вероятно е правил
покрива на някой и познанството му е от там…“ /ДП,т.4,л.48/ и отрицателния
отговор на В.В. на запитването му дали „ходатайствам за него“ /ДП,т.4,л.37/ са
му дали необходимата увереност да пристъпи към реализиране на плана си за
неправомерно облагодетелстване.
Съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия в
частта,в която същия сочи решението му да призове за дата 10.09.2018г. К. и
връчването на призовката чрез полицейските служители Ф. и К.,явяването на
частния обвинител в кабинета му без защитник и липсата на протокол
удостоверяващ отказа на К. да бъде разпитан без адвокат.Приложената по делото
призовка кореспондира с тези гласни доказателства,а и свидетелите Ф. и К.,чиито
показания съдът цени като обективни и кореспондиращи с ценената от него доказателствена
маса, включая и показанията на К.К., сочат възложеното им връчване на
призовката за частния обвинител, по повод на което същите двукратно посетили
посочения адрес в с.***като първоначално същия не е било открит,а впоследствие
сестрата на К. се съгласила да приеме призовката със задължение да му я
предаде.
Обясненията на Х.,в които същия сочи проведения разпит
на И.Д. като свидетел на 13.10.2018г. и споделянето от страна на последния за влошените
отношения между него и К. по повод оплаквания на клиенти, освобождаването му от
работа в неговата фирма и осъществената конкурентна дейност, по повод на което
влезли в противоречия и имали скандали,както и предположението му,че К. и Х. са
поръчали повредата на личния му автомобил „***“ и откраднали билборда му в гр.Д.
М. кореспондират както със съдържанието на протокола за разпит, така и с
показанията на свидетеля И.Д.,който също заявява влошените отношения с К. и Х. към онзи момент и повода за тяхното освобождаване
от фирмата му,предположението му,което споделил при разпита,че К. и Х. са
поръчители на посегателството върху билборда и колата му и проявения интерес от
Х. към отсъствието на Х.,който същия погрешно свързва с обаждане към него по
време на пребиваването му в управлението.Видно от ВДС, отразяващи разговора
проведен от Х. на 13.09.2018г. в 12,47 ч., същия е разговарял не с Х.,а с К.,
по времето през което И.Д. е разпитван съгласно часовото датиране на съставения
протокол за разпит в управлението като е проявил интерес защо Х. не се е явил
на разпит на посочената дата /отново липса протокол за призоваване или
призовка,бел.с.д./,а К. му отвърнал,че същия работи на обект в Троян.
Обясненията на И.Х.,в които същия сочи двете обаждания
вечерта на 13.09.2018г. с инициатор К.К. кореспондират с показанията на
последния и съдържанието на протокола възпроизвеждащ телефонните разговори
фиксирани в съответните ВДС.Настоящият съдебен състав намира за недостоверни твърденията
на Х.,че същия не си е уговарял срещата с К. пред „***“ като инициативата е
била изцяло негова,а самия той не е знаел,че ще му бъдат върнати парите и не е
взел решение на „първото обаждане“ дали да отиде.Видно от съдържанието на ВДС в
12,47 часа на 13.09.2018г. именно подсъдимият е инициирал контакт с К., а
последния е заявил,че ще се видят вечерта там,където са се разбрали.Вторият
разговор в 18.07 ч. сочи запитването на И.Х. къде ще се видя след като К. му
съобщил,че е в града,т.е. по никакъв начин не се удостоверява съмнение или
нерешителност относно намерението на подсъдимия дали да се отзове на
уговорената среща като проявения интерес,обусловен от наложената от него
предпазливост, е дали К. ще бъде сам на срещата.Времевата последователност на
третия разговор – в 18,15 часа и лаконичното изявление на Х.,че идва
съпоставени със запитването му към К. по време на срещата : „И за двамата ли
носиш.Какво носиш сега?“ и отговора на последния,че носи това,което му е
казал,а довечера той /М.Х.,бел.с.д./ ще му донесе парите напълно дискредитира
лансираната от Х. защитна теза за провокация или постановка от страна на
пострадалия и свидетелите В. и К., насочена към осуетяване на възможно
наказателно преследване спрямо К.. Обясненията на И.Х.,в които същия заявява :„Не
знаех,че той ще ми даде парите като отивах на срещата пред хотел „***“,предварително
не сме говорили за това“ /СП,л.92 - гръб/ са в колизия и с предходното му
изявление в същото съдебно заседание - л.9 - „…вечерта последваха двете
обаждания на К. към мен със СРС-та.Обади ми се да се срещнем да ми върне
парите…“ и тази вътрешна противоречивост дава допълнителен аргумент да не се
ценят обясненията му,че не е знаел повода за срещата.
Съдът оценява като недостоверни обясненията на
подсъдимия,в които същия декларира,че по време на срещата му с К.К. пред хотел
„***“ на 13.09.2018г. не е коментирал „…служебни въпроси и неща по делото“.ВДС
изготвени по повод приложените на процесната дата СРС по безпротиворечив начин
установяват,че Х.,без да е проявяван интерес от К.,разказва за проведения
разпит на И.Д. на същата дата в управлението, притесненията му от случая и
условната присъда,която имал,а впоследствие указва на К. да не звъни на М.Х.,т.к.
има опасения,че разговора може да се записва като на следващия ден като дойде ще му
„…направи на него протокола…“ и „…за какво да не се притеснява…“. Действително
разговора между К. и Х. не сочи на натиск или заплахи отправени от подсъдимия
към частния обвинител,но той сочи не на дружеско отношение,както го
интерпретира защитата на подсъдимия,между двамата,а на едно протекционистично
отношение на Х.,който успокоява К. да не се притеснява,че буса му може да бъде
запален от Д., потвърждава съждението на К.,че му помага в уверение на казаното
от същия,че не го записва и съпроводено с изявлението на подсъдимия,че няма
изгода К. да губи обекти и пари, понеже и той губи,а ако има „нещо“, то да става
„през мене“.
Свидетелят К.К. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител,което подобно и на обясненията на подсъдимия
определя амбивалентния характер на неговите показания – едновременно като
доказателствен способ,но и като средство за обосноваване на гражданската и
наказателната му претенции спрямо подсъдимия. Ето защо събраните при разпита на К. гласни
доказателства подлежат на внимателна преценка и съпоставка с кредитираната от
съда доказателствена съвкупност.
Показанията на К.К.,в които същия отрича предходно
познанство с подсъдимия преди процесните събития и в частност уговорка да
монтира навес в апартамента му,по повод на което последния да му е давал капаро
от 200 лева,както и споделения единствен предмет на стопанската му дейност –
изработка и монтаж на безшевни улуци са логични,вътрешно безпротиворечиви и се
ценят напълно от съда.Свидетелите К.Н. и И.Д. в кореспонденция с тези показания
сочат съсредоточаването на К. единствено в този сегмент от строителния пазар,а
и в нито един фрагмент от разговорите, записани между подсъдимия и К. не става
въпрос за заявената от И.Х. уговорка за изграждане на навес на терасата му или
връщане на предоставеното според защитната му теза капаро.Показанията на К.,в
които същия сочи обаждането на 5.09.2018г. от подсъдимия от непознат за него
телефонен номер,при което същия му заявил „…какви билбордове е повреждал и
какви коли е чупил…“ и последващия
разговор между тях,при който Х. се представил като полицай като му разпоредил
да отиде в РУП – Д. М. около 13.00 часа на същата дата и отзоваването му в
управлението в указания час са достоверни и намират опора както в показанията
на свидетеля К.Н.,който го е транспортирал, както до управлението с фирмения
бус,така и до срещата им на хотел „***“ вечерта на същия ден,така и с
показанията на свидетеля Т.Ц.,комуто гражданския ищец е споделил
обстоятелствата по повод обаждането и
срещата в управлението. Съдът намира,че показанията на К. дадени в хода на
предварителното разследване относно инициативата за обажданията на
5.09.2018г.,а именно първото обаждане от Х.,а следващото от К. към него,за да
разбере кой го търси са по-точни за разлика от тези дадени в хода на съдебното
следствие,в които сочи,че и двете обаждания са инициирани от Х.,поради което
приема тази фактологичност на разговорите.
К. е категоричен относно срещата им с подсъдимия в
кабинета на началника на „***“ в управлението – св.П.Л. и указанието на Х. да
отиде в неговата стая,където му обяснил,че много е „загазил“ и от свидетел може
да стане обвиняем след като К. му заявил,че нищо не знае за
билборда,собственост на И.Д.. Последователни са и показанията на К.,в които
същия сочи изразеното от него пред Х. намерение да си ангажира защитник и
посочването на такъв в лицето на адвокат Г.,което провокирало ответната реакция
по разубеждаване от И.Х.,че Г.е „скъпар“ и „…тези работи мога да ги оправя
аз,така че да не идваш повече…“ – ЧНД № 830/18г. на ОС-Плевен,ДП –
т.1,л.13-14,както и запитването на К. дали има пари.Пострадалият заявява при
разпита си пред съда в досъдебното производство и съдебното следствие,че Х. се
е интересувал дали в него има пари,но пропуска да посочи,че още тогава
подсъдимия е заявил сумата, която претендира, както и нейното разпределение по
вноски – „…първо 200 лева и след като приключат нещата още двеста лева…“ –
св.К.Н. ***,л.10-11.Това обстоятелство обаче същият споделя в хода на
проведената с подсъдимия очна ставка,а и се установява и от посочените по-горе
показания на К.Н.,който е споделил казаното му от К. след напускането на кабинета
на Х. за исканата сума,нейното разпределение и основанието за това.
Пострадалият ясно дефинира в показанията си страха,който
изпитвал от поведението на И.Х. и причините за него – „Притесняваше ме,че той е
полицай,има привилегии“,“…уплаших,че може да ме задържи…“, “…Притеснявах се,че
той е служител на МВР и може всякакви проблеми да ми направи“.Тези притеснения
на К. обаче идват на фона на изградената вътрешна увереност,че същия не е
сторил нищо нередно - „По това дело смятам,че няма основание да бъде привлечен
към отговорност“, „Аз нямам нищо по това дело.“.Тази своя убеденост К. е
споделил както пред свидетеля К.,който сочи в ценените от съда негови
показания,че пострадалия в разговора си с него му споделил,че няма никаква
съпричастност към деянието,така и със свидетеля Т.Ц.,служител на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ при МВР,който сочи двата мотива на пострадалия да потърси съдействие
от службата – „…искат без вина да му вменят вина и другото е това,че е
притесняван за пари,изнудването за пари…“ – СП,л.111.
К.К. дава достоверни показания и относно срещата му
около 19.00 часа на същата дата пред хотел „***“ с подсъдимия,на която
присъствал и превозилия го с фирмения бус свидетел К.Н., дистанцирането на
последния от Х. с репликата „искаш ли да те вкарам в случая“,при което Н.
отговорил отрицателно и се отдръпнал леко,но успял да го снима в гръб.Пак от
същите се установява изискването на сумата поискана в управлението от К. и
подновяване на искането при разпределяне на същата на две вноски – „…200 лева
преди да започне случая,а след като приключи още 200 лева…“,както и
указанието,че на 10.09.2018г. следва да се яви в управлението като свидетел.Тези
показания намират насрещна опора при разпита на К.Н.,който с оглед близостта на
която се намирал от подсъдимия и пострадалия възприел разговора им независимо
от опита на Х. да го отстрани физически,включително и исканата сума и нейното
времево разпределение,но също така и от показанията на свидетеля Ц.,комуто са възпроизведени
гореописаните обстоятелства и комуто е предоставена снимка по чат-приложението
„Viber“ от Н.,за
да подкрепи достоверността на сигнала на К..
Пак от показанията на К. се установява оплакването му
до свидетеля Н.К.,с когото се познавали,
по повод оказвания му натиск от подсъдимия и претендирана от него
парична сума,свързването му със
свидетеля Т.Ц. чрез свидетеля В.В. и подадения сигнал, който Ц. изготвил под
негова диктовка,а пострадалия след като прочел подписал.Тези показания на К.К.
са в кореспонденция с ценените от съда показания на свидетелите К.,Ц. и В.,с
регистрирания в Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР сигнал вх.№
958802-1/7.09.2018г. /ДП,т.2,л.2/ и са еднотипни, и в двете фази на процеса
като К. бърка момента на подаване на сигнала в показанията си в хода на
съдебното следствие – той не е депозиран след втората среща,а след
първата,което е в съответствие както с датата на която е входиран сигнала,така
и с показанията му пред съдия в хода на предварителното разследване, които в
този пункт са по-точни.
Пак от показанията на К. се установява призоваването
му за 10.09.2018г. от И.Х. като призовката била получена от неговата сестра,което
е в съответствие с показанията на свидетелите Ф. и К. връчили същата на
датата,за която пострадалия бил привикан да се яви за първи път в управлението
– 5.09.2018г., явяването му в РУП-Д. М.,където Х. се поинтересувал дали носи
парите,а след отрицателния отговор го освободил след като разбрал,че няма пари,
т.к. ремонтира буса си и чака да му се разплатят по изпълнен от него обект и
въвеждането на мобилния номер на Х. в телефона му от него придружен от въпроса :
„Ти какво,страх те е да ми звъннеш ли?“.Тези показания кореспондират с
обясненията на подсъдимия, изключая в частта относно съдържанието на водения
между тях разговор,като съдът е изложил съображения защо оценява същите в тази
им фрагментност като защитна теза,с показанията на свидетеля Ц.,който възпроизвежда
по идентичен начин предадения между подсъдимия и К. разговор и с приобщеното по
делото извлечение от книгата за посещение на граждани в РУ на МВР – Д. М. –
ДП,т.3,л.60 и следващите.Най-сетне показанията в частта относно призоваването
на К. на 10.09.2018г. в управлението и съдържанието на водения с подсъдимия Х.
разговор намират опора и при разпита на К.Н.,който в непосредствена близост до
процесното събитие е възпроизвел по идентичен начин споделеното му от К. в
разпита пред съдия на 11.09.2018г. по ЧНД № 831/2018г. по описа на ОС-Плевен –
ДП,т.1,л.10 – 11.
Съдът кредитира като обективни и показанията на
свидетеля К.К.,в които същия сочи динамиката в отношенията със свидетеля И.Д.,
продиктувана както от отделянето му и предприетата от него самостоятелна
стопанска инициатива, възприета като конкурентна от Д.,което кореспондира и със
събраните при разпита на последния гласни доказателства.
К.К. пресъздава последователно и вътрешно безпротиворечиво срещата му на
13.09.2018г. пред хотел „***“ с
подсъдимия, когато му предал сумата от 200 лева,лични средства,след което същия
бил задържан и намерението на И.Х. да получи чрез него сумата от 400 лева и от М.Х. - „…вика кажи на М.Х.,за да не го призова
като обвиняем…“.Тези показания на К. кореспондират със съставения протокол за доброволно
предаване от 11.09.2018г.,с който К. предал на разследващия орган изисканата
сума по номинал и сериен номер,с показанията на свидетеля Ц.,който също сочи
личния характер на средствата предоставени от К.,с данните съдържащи се във ВДС
изготвено от прилагането на СРС за процесната дата,които подкрепят твърденията
на К.,че подсъдимия е искал да се възползва от създалата се ситуация и се
облагодетелства неправомерно от М.Х., когото следвало да разпита като свидетел
съобразно указанията на наблюдаващия прокурор.
Показанията на свидетеля К.Н. имат съществен принос за разкриване на обективната истина и това е
не само,понеже той е човека, с който К. е споделял разговорите си с подсъдимия
и отправените от него искания,но и понеже е възприел и имуществените претенции
на И.Х. при срещата му с пострадалия на 5.09.2018г. при хотел „***“.
Свидетелят Н. установява приетото от К. телефонно
обаждане по време,през което с последния били на работа и споделянето от страна
на пострадалия,че „…някакъв човек му се обадил и ставало въпрос за някакъв
билборд…“,последващият разговор със същото лице,което се оказало подсъдимия Х.,който
се представил без да може да си спомни по чия инициатива е проведен втория
разговор,когато К. узнал,че трябва да се яви в същия ден в РУП-***,където
отишли двамата с управлявания от Н. бус,т.к. частния обвинител бил
неправоспособен водач.Тези показания на свидетеля са в кореспонденция с
показанията на К. и се ценят от
настоящия съдебен състав.От показанията на този свидетел се установява още
срещата им с подсъдимия в кабинета на началника на „КП“ в управлението –
свидетеля П.Л.,както и проявения интерес от страна на И.Х.,кой от тях двамата е
К.,което ясно сочи липсата на предходни отношения между тях и компрометира
допълнително възприетата от подсъдимия
защитна теза.К.Н. не е присъствал на водения между подсъдимия и К. разговор в
кабинета на Х.,но последния му е споделил искането на последния да му даде
първоначално сумата от 200 лева,а впоследствие „…след като приключат нещата още
200 лева…“ ,за да „оправи нещата с билборда“, т.к. К. „…в момента бил като
свидетел,но можело да стане и като обвиняем…“.Съдът възприема показанията на този
свидетел дадени в хода на досъдебното производство пред съдия,в които същия
сочи в конкретност исканата сума и нейното разпределение като тези показания са
дадени по-близо до процесните събития,когато спомена е бил по-ясен и затова
следва да се приоритизират пред тези в съдебната фаза с оглед внесеното уточнение.
При разпита си Н. възпроизвежда още срещата им с К. ***
около 19.00 часа на 5.09.2018г. с подсъдимия,който го дистанцирал с репликата
„искаш ли да влезеш в случая“,при което чул как Х. се интересува дали съдружника
му носи „нещо“,отговора на последния,че не носи пари и указанието на подсъдимия,че
трябва да му даде първоначално 200 лева,а после още 200 лева и разделянето им с
финалната реплика на Х.: “хубавите
работи стават бързо“.Тези преки гласни доказателства,извлечени от разпита на К.Н., намират опора в показанията на К.,а
свидетеля Т.Ц. също подкрепя в показанията си заявените от Н. място и час на срещата,претендираната от
подсъдимия сума, нейното разпределение във времево отношение и извършеното от Н.
фотозаснемане на И.Х. продиктувано от намерението да се снабди с доказателство
за случващото се.Ангажираността на подсъдимия с разговора,който водел с К. и
притеснението,което същия изпитвал да не бъде забелязан от друго лице,му
попречили да упражни надлежен контрол върху местоположението на К.Н.,което дало
възможност на последния да възприеме заявеното от него съдържание на
разговора,което кореспондира и с показанията
на К.К..
Свидетелят Н. сочи при разпита си още посещението им
на 10.09.2018г. в РУП-Д. М. по повод получена вечерта на 5.09.2018г. призовка
за К. от сестра му, при което изчакал отвън,а К. влязъл в управлението и след
като излязъл споменал,че разговора с подсъдимия бил за парите,но не и за
билборда като съдружника му споделил още,че казал на подсъдимия, че ще го
забави с тях, т.к. прави ремонт на буса и изчаквал да вземе пари от обект.Тези
показания от досъдебното производство са в максимална близост до процесните
събития и се ценят от съда, който намира,че К. Н. не смесва събитията между
първата и втората среща,а просто
разпокъсано обяснява каква е причината, поради която придружава К. при второто
му посещение в РУП-Д. М.,а именно необходимостта от транспортирането на последния
с оглед липсата на правоспособност като шофьор.Отразяването на К. в книгата за
граждани на 10.09.2018г. и липсата на вписване на Н. е в пълна кореспонденция с
показанията му пред съдия по ЧНД № 831/2018г. на ОС-Плевен,в които сочи че
същия е изчакал „отвън“.
Н. обаче е категоричен,че частният обвинител не му е
споменавал в нито един момент да е имал предходни отношения с подсъдимия по повод
приета поръчка или платено капаро,както и че двамата с К. се занимават
единствено с тенекеджиийски услуги,но не и с покриви.
Свидетелят В.В. установява в показанията си
осъществения контакт с Н.К. на 5.09.2018г. по повод молбата на последния да
провери има ли досъдебно производство в РУП-Д. М. при подсъдимия като
разследващ полицай по повод билборд и какво е качеството на пострадалия К. в
процеса.Пак от същите се установява осъществения контакт с И.Х. и отправеното
запитване по повод горните обстоятелства с оглед споделения му интерес от
„колеги от ГДНП-София“,като подсъдимия го запитал „дали ходатайствам за
него“,което срещнало отрицателния му отговор и изявлението му „да си свърши
работата както трябва“ без да предизвиква „…емоция,притеснение или каквато и да
било“ – СП, л.105. Тези показания на В. са логични и намират опора в показанията
на свидетеля Н.К. и частично в този фрагмент от обясненията на подсъдимия,в
който същия сочи проведения на горната дата разговор по инициатива на В. по
повод К. и воденото от Х. досъдебно производство. В. опровергава обясненията на
подсъдимия, в които същия заявява,че му е изисквал обяснения защо призовава
„техния“,т.е. на „него и К.“ човек“ без да се „допита“ до тях,както и направената
от Х. интерпретация на обаждането като „натиск за водене на разследването“,а и
въобще да е давал на същия указания за конкретно поведение във връзка с
процесното досъдебно производство.Последвалият разговор между К. и В. дава ясна
рамка на „интереса“ на К. към случая,а и именно оплакването на К.К.,че са му
искани пари от Х.,“…за да му оправи делото…“,което компрометира защитната
версия на подсъдимия,която допълнително се дискредитира от липсата на поддръжка
в показанията на свидетелите М.В. и П.Л.,с които същия е в добри отношения по
неговите думи и особено с В., за споделено им оплакване за въздействие от
страна на Началника на „***“ в ОД на МВР- Плевен по конкретното дело свързано с
частния обвинител.
Свидетелят В. сочи последващия разговор с Н.К.,при който
последния декларирал готовността на К. да съдейства на служба „Вътрешна
сигурност“ и осъществения контакт с Т.Ц.,както и прекъсването на личните и
служебни си отношения с подсъдимия след случая,което дава логично обяснение на
интерпретацията на последния на разговора им на въпросната дата,особено в
контекста на липсата на актуална трудова ангажираност в системата на МВР.
Свидетелят Н.К. установява при разпита си осъществения
с К. телефонен контакт през месец
септември, 2018г. в рамките на който последния му споделил,че служител на РУП –
Д. М., комуто била разпределена преписка му искал първоначално сумата от 200
лева,а впоследствие още 200 лева,за да „оправи нещата“.Тези показания на К. са
синхронни и в двете фази на процеса и намират опора в показанията на частния
обвинител,който сочи изпитаното притеснение от действията на подсъдимия,което
го мотивирало да потърси К. за съвет как да постъпи във връзка с настойчивото
искане на Х. и изявлението му пред К.,че
„…няма никаква съпричастност към деянието за което е повикан за разпит…“.Пак от
същите се установява проведения разговор от К. със служебно познатия му В.,когото
запознал с оплакването.К. сочи,в приобщените показания от досъдебното
производство проведения разговор с В. няколко дни след това, при което
последния му дал телефон на служител при дирекция „Вътрешна сигурност“,който
препредал на К.К. и свързването му с него, както и посочването на И.Х. от пострадалия
като разследващия полицай изискал от него подкуп.К. пропуска при разпита си
проведения втори разговор на 5.09.2018г. с В.В.,като го слива с обаждането, при
което получил телефонния номер на съответния служител на Дирекция „Вътрешна сигурност“,но
посочва, че го е информирал,че К. е викан „…в качеството на свидетел и са му
искани пари да не му се повдига обвинение…“ /СП,л.136,гръб/ и за да „му оправи
делото“,като в тази посока показанията на В. обаче компенсират констатирания
пропуск.Свидетелят К. обаче установява при разпита си пред съда и нещо друго –
проявената упоритост от страна на И.Х.,който настойчиво звънял на К. и което
опровергало първоначалния му съвет към пострадалия,че „…колегата може да не
предприеме повече такива действия…“ и предоставянето на решението за започване
на работа по случая на пострадалия,който в предвид ситуацията в която бил
поставен от Х. мотивирало К. да потърси съдействие от компетентните служби – „…първоначално
той не му е давал пари доколкото знам,но след това като започнаха да зачестяват
обажданията от страна на К.,че му се искат пари,нямаше какво друго да направя“.
Свидетелят Н.К. в показанията си сочи още и изготвената
от него докладна записка до Директора на ГД“Национална полиция“ – София във
връзка със случая,с която го информирал за оплакването на К.,запознаването на
свидетеля В. със същото и ангажирането на служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“.Изисканата
служебно докладна записка рег.№3286р-44007/19.09.2018г., кореспондира с
изготвената справка на Заместник – Директор на ГД „НП“ – София – изх.№
328600-50239/9.10.2020 /НОХД №139/2020г. на ОС-Плевен,л.147-148/ и дава
логическа опора на тези показания на К.,но следва да се посочи,че
докладната не е изготвена, както заявява свидетеля в момента,когато К. е
решил да подаде сигнал до „Вътрешна сигурност“,т.к. сигнала е входиран на
7.09.2018г.Настоящият съдебен състав приема,че докладната записка практически е
изготвена по-късно и това се установява от самото и датиране от свидетеля К.,но
документираните в нея фактически обстоятелства са били доведени до знанието на
Началника на „КП“ при ОД на МВР- Плевен – свидетеля В.В. и съответните служители
на Дирекция „Вътрешна сигурност“ пи ОД на МВР-Плевен.
От показанията на свидетеля Ц. се установява
съобщената му в началото на м.септември,2018г. от свидетеля В.В. информация,
предадена чрез колега от ГД“НП“-София, за изнудване на К.К. от служител на МВР за пари, по повод на което същия
осъществил среща с К. и свидетеля К.Н.,който го придружавал,а К. му споделил,че
на 5.09.2018г. бил призован по телефона от И.Х. да се яви в РУП – Д. М.,където подсъдимия
му обяснил,че при него има досъдебно производство като на този етап К. е
свидетел,“…но нещата могат да се променят и да стане обвиняем…“.Пак от същите
се установява,изявлението на подсъдимия да не се притеснява,т.к. той може да
„оправи нещата“ като няма нужда да си наема защитник,а може да почерпи,
осъществената среща, вечерта на процесната дата, пред хотел „***“ в гр.Плевен,където
Х. успокоявал К. да не се притеснява,т.к. бил „оправил много такива като него“
и отправеното искане да му даде сумата от 400 лева разпределена на две вноски –
200 лева тогава и 200 лева след „приключване на делото“ като свидетел на разговора
бил К.Н.,който заснел подсъдимия с мобилния си телефон,а впоследствие К. му
споделил същото в изготвения под негова диктовка /на К.,бел.с.д./ сигнал, който
подписал.Тези показания на свидетеля Ц. са логични,безпротиворечиви и
кореспондират както с показанията на свидетелите К. и Н.,така с приобщения по
делото сигнал на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР вх.№ 958802-1/7.09.2018г. /ДП,т.2,л.2/, като и с относимата част от
показанията на свидетеля В.В..
Пак от показанията на Ц. съдът установява
осъществената среща между И.Х. и частния обвинител на 10.09.2018г. в РУП - Д. М. по повод призоваването на последния за
разпит като свидетел за 9.00 часа и последвалия контакт с К.,който го
информирал,че Х., след като го посрещнал се поинтересувал дали носи парите,а
след отрицателния му отговор го изпратил без да го разпитва или извършва друго следствено
действие по делото.
Свидетелят Ц. ясно сочи мотивите на пострадалия да
потърси съдействие – притеснението,че „…искат без вина да му вменят вина…“ и
„че е притесняван за пари,изнудван за пари…“.Този свидетел установява и липсата на друг мотив за инициативата на К.
да сигнализира,въпреки проведеното контролно изследване в тази посока,притесненията
на К. от въздействието от страна на Х.,което видимо му се отразявало – „…той
след всяка една среща с нас беше видимо притеснен,такъв си е като човек,започва
да заеква.Аз останах с впечатление,че след всяка среща между К. и подсъдимия, той
се притеснява и това се отразяваше на говора му.“.В този аспект на разсъждения
показанията на Ц. за състоянието,в което се намирал частния обвинител в
резултат на ситуацията,в която го поставил подсъдимия кореспондират и с показанията
на свидетеля К.Н.,в които съда открива
допълнителна опора.
Свидетелят Ц. установява още пребиваването на К.Н.,по
сведения на последния,в кабинета на П.Л. по време на първата среща между К. ***,възприетото
от Н. искане на пари от подсъдимия при първата среща при хотел „***“ и
дистанцирането му с репликата „искаш ли и тебе да те включа“,записите на част
от разговорите водени между частния обвинител и гражданския ищец и
предоставянето на сумата от 200 лева,лични средства от К.,с оглед тяхното
белязване за нуждите на разследването,които му били върнати,а същия предал на
контролираната със СРС среща на 13.09.2018г. пред хотел „***“,където след
приемането на парите и поставянето на същите в левия джоб на късите му панталони
Х. бил задържан.Последното кореспондира и с находките от личния обиск на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Х. в
частта,в която същия сочи познанството си с К.К.,с когото в предходен житейски
етап са монтирали улуци,напускането на предходния им работодател – свидетеля И.Д.,който
успял да установи администраторски права върху създадения от тях интернет сайт,
рекламиращ стопанската им дейност след отделянето им от Д.,последвалото
разделяне с К.,който започнал да работи с друго лице и депозираните обяснения пред
полицията във връзка с подадената от И.Д. жалба /озаглавена като „сигнал“ - ДП,т.3,л.25/
срещу тях с К. по повод кражбата на рекламен винил в гр.Д. М. и повреждането на
личния му лек автомобил.Тези показания на Х. са логични и намират насрещна
опора в показанията на свидетелите К. и И.Д. и приобщените по делото материали
по ДП № 1238/2018г.,както и преписка № В-2643/2018г.,двете по описа на
РП-Плевен по повод на която е образувано процесното производство за това, че на
неустановен ден до 26.05.2018 година в гр.Д. М., област Плевен чрез използване
на техническо средство била отнета чужда движима вещ: рекламен билборд на
стойност около 400 лв. от владението на собственика И.Д. *** без негово
съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоена - престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 от НК.
От там нататък показанията на М.Х. не следва да се
кредитират от съда поради тяхната вътрешна противоречивост,нелогичност и заинтересованост
от изхода на делото.Х. първоначално не може да определи характера на
отношенията си с К.К. като заявява,че не знае какви са те в отговор на
поставения от защитника на подсъдимия въпрос /същия е посочен като свидетел от
тях, бел.с.д./ като допълва, че „нямам нищо против него“.В хода на разпита
обаче Х. признава,че се „разминаваме“ и близо от година не поддържа контакти с К.
като не са в приятелски отношения,а логическо основание за това съдът намира в
предпочитанието на К. да осъществява стопанска дейност с друг съдружник.
Показанията на Х.,в които същия заявява,че той и К.
решили да си отмъстят на И.Д. и свалили винила му, са вътрешно
противоречиви,изолирани от доказателствената съвкупност и не се кредитират от
съда.В хода на предварителната проверка
по сигнала на Д., Х. не е заявил,че е
свалил винила пред полицаите противно на изявленията му,че го е сторил –
„Нищо.Не съм казал,че съм свалил винила.“,а и после сам е посочил,че не е признал,
че е махнал билборда в отговор на запитването на прокурора дали е споделил
заявеното от него сваляне.Видно както от саморъчното обяснение на Х. – л.31,така и от
изготвеното писмено такова – л.34,т.3 от ДП, същия не е заявявал такова обстоятелство,а
точно обратното отрекъл е съпричастност към случая,както и да е давал на лицето С.Д. сумата от „30 лева,
за да му открадне билборда“. Изтъкнатият от М.Х. мотив да си признае стореното
е неубедителен – „Защото съм осъзнал грешката си и искам да си призная“,включително
и при отчитане на декларираната от него яснота,че знае възможните последици от
самоуличаването си.Всъщност свидетелят е наясно,че тези му изявления са
практически без последици на този времеви етап,но от друга страна същия
задълбочава противоречията в показанията си като заявява,че той и К. са дали 20
лева на С.Д. като са го накарали да свали билборда – т.е. обратно на
изявлението му, че двамата с К.К. са го свалили лично.Тези показания на Д. не
намират дори косвена опора и в саморъчните
обяснения на С.Д. в хода на възложената от РП-Плевен проверка,в които същия е
заявил, че сам е повредил билборда на И.Д. като за това нито е получавал
пари,нито е бил подбуден от някого,а причината за това е конкурентната дейност
на И.Д. спрямо тази на „зет му“ М.Х..
Недостоверни се явяват и показанията на Х.,в които същия
сочи, че няма спомен да е викан за разпит от подсъдимия и да му е било съобщавано
това обстоятелство от К.,както и че няма спомен К. да му е споделял,че трябва
да даде пари за да „отпадне“ жалбата на И.Д.
спрямо тях – тези му показния не само,че са противоречиви вътрешно,но и са в
колизия с показанията на свидетеля К. и
приобщените по делото ВДС.
Свидетелят И.Д. при разпита си установява съвместната
си работа с К.К. и М.Х. в предходен период,в които двамата изпълнявали тенекеджийски
услуги в неговата фирма – „…работеха улуци,покриви не са работили…К. не работи
покриви,той е само тенекеджия…К. не е работил покриви или елементи,или каквато
и да било от покривни конструкции…“,последвалия конфликт по повод оплакване на
клиенти във връзка с изпълнение на възложените им задачи и намерението им да се
отделят и започнат самостоятелна стопанска дейност,което обтегнало отношенията
помежду им. Пак от същите се установява „откупуването“ на сайта,посредством
който К. и Х. рекламирали дейността си – „***“ и установяването на
администраторски достъп до същия чрез предоставените му пароли за неговото
управление от лицето,което им го изработило,предадената му информация за чат,в
който трето лице – „…Д.дойде с този,който скъса винила,с едно друго момче,Сунай
ли се казваше не знам…“ /С.Д.,бел.с.д./ срещу сумата от 30 лева, дадена от Х. ***
и решението му да пусне сигнала „…за тях двамата…В сигнала се появява К.,защото
са били там двамата и заедно са работили.Аз по тази логика си мисля,че той има дял в цялата история.Нормално
като са двама човека и двамата да мислят против лошото на някой
друг,примерно,образно казано.“.
Свидетелят Д. сочи още призоваването му по телефон от
подсъдимия в РУП-Д. М. на датата когато същия бил задържан – „…Той ми се обади
и каза когато мога следобеда да дойда.Обясни ми,че е по случая с
винила.Пристигнах пред управлението,обадих се,момчето слезе, качихме се в
стаята…“ - проведения му разпит като пострадал и осъществения в негово
присъствие телефонен разговор.В тази част показанията на И.Д. са в
кореспонденция с приобщените по делото протоколи за запознаване с правата му на
пострадало лице и протокол за разпит на свидетел по ДП № Д-1238/2018г. по опис
на РП-Плевен и кредитираните от съда фрагменти от обясненията на подсъдимия,в
които същия сочи разпита на Д.,в който последния споделил за разрива в
отношенията му с К. и Х.,кражбата на билборда му и повредата на личния му
автомобил и изказаното предположение,че същите са поръчители на въпросните
деяния.Настоящият съдебен състав намира,че И.Д. правилно посочва проведен
телефонен разговор от И.Х.,но неправилно адресира М.Х. като насрещно лице в
същия.Видно от ВДС,изготвени по делото,
на датата на която е разпитан Д., и в часовия диапазон 12,35 часа –
12,55 часа /ДП,т.3,л.53-54/,т.е. на
13.09.2018г. е регистриран в 12,47 часа един
телефонен разговор между Х. и К. като първия е питал защо М. /Х.,бел.с.д./ не
се е явил в същия ден като е бил викан,а К. е отговорил,че същия работи на обект в Троян.Принципно не е изключено да
са провеждани разговори с друг телефон,който не е контролиран със СРС,но
свидетелят Д. сочи,че друг разговор по телефон в негово присъствие не е бил воден,а и от съдържанието на същия е
очевидно че подсъдимия не е бил в течение относно причината за неявяването на Х.,която
е искал да узнае.Такава причина не е била известна и преди посещението на Д.,т.к.
в противен случай същия е щял да му я сподели и не е следвало да предприеме телефонен
контакт по изясняване на причините,поради които Х. не е се е явил в
управлението.В този ракурс на разсъждения съдът намира,че И.Д. е останал с
погрешно убеждение относно лицето, с което И.Х. е контактувал като причината за
формирането му не може да се установи с оглед нежеланието на подсъдимия да
излага допълнителни обяснения по ВДС.
Свидетелят М.В. установява в показанията си добрите
отношения,в които се намирал с подсъдимия по повод работата като Началник РУП-Д.
М.,познанството му с К. във връзка с извършени от него в младежката му възраст престъпления
против собствеността и запознанството му с процесната преписка по описа на
РП-Плевен по повод подаден сигнал от собственика на премахнатия билборд и взетото
отношение от частния обвинител и съдружника му,което създало по негови думи
„интересен казус между двете страни“,преписката била изпратена в
прокуратурата,а впоследствие досъдебното производство било разпределено на
подсъдимия за отработване като разследващ полицай.Тези показания на В. са
логични,кореспондират с ценената от съда
доказателствена съвкупност и се кредитират от него. Приобщените показания на В.
от досъдебното производство сочат
споделен му от Х. интерес към призоваването на К.,който му споделил,че първоначално
същия заявил,че няма да дойде без призовка,но после сам позвънил и казал,че ще
дойде в управлението.В показанията си от 17.10.2018г. /ДП,т.4,л.47-48/, дадени
в хода на предварителното разследване и приобщени от съда, В.
сочи,съобщеното му от Х. обаждане до
него от В.В. във връзка с К. и проявен интерес от „служби на МВР от
София“,както и личното му съмнение,че частния обвинител може,в предвид неговото
минало и фаМ.статус, да представлява интерес за някоя служба като най-вероятно
интереса е по повод извършен от него ремонт,а К. „…въобще не представлява
оперативен интерес за мен“.Тези показания на
свидетеля са логични и потвърждават както показанията на В.В.,който се
поинтересувал от статута на св.К.К. по конкретното производство при посочване
на източника на интереса – колеги от ГД „НП“,както заявява в обясненията си
подсъдимия,така и тези фрагменти от обясненията
на подсъдимия,в които същия сочи за
обаждането на В. във връзка
с К.,но не и с вмененото от него съдържание.Свидетелят В. обаче нито в
хода на съдебното следствие,нито в хода на предварителното разследване, дава
насрещна опора на обясненията на И.Х.,че същия е споделил с него притесненията
си от обаждането на В. по повод К.,които „счел за натиск за водене на разследването“,което изолира тези
му обяснения. В. и Х. са в добри
отношения,видно от обясненият на последния, и няма мотив свидетеля да премълчи
такова обстоятелство,ако му е споделяно,а и В. не сочи това да се е случило
нито в хода на двата му разпита в хода на предварителното разследване,нито при
разпита му пред съда.Всъщност мотива
подсъдимият да се интересува от контактите на К.К., както при разговора му с В.,така
и в този с П.Л.,респективно отправянето на запитване към Началника на „КП“ при ОД
на МВР – Плевен дали „ходатайства за него“, е за да узнае дали пострадалия се
ползва с някаква защита,която може да
осуети намерението му да се облагодетелства
неправомерно от него като му даде претендирана от него парична сума в
изпълнение на престъпния му план.Свидетелят
П.Л. също не сочи Х.,противно на
обясненията му,да е споделял за обаждането на В. и възприемането му като
опит за въздействие върху хода на разследването по възложеното му дело.Нещо
повече – и в двата проведени разпита в хода на предварителното разследване,които
са в максимална близост до процесните събития, не се сочи такова оплакване от Х..Л. обаче посочва
явяването на К. двукратно в управлението с оглед разпит по воденото от
подсъдимия досъдебно производство като сочи любопитството на последния дали
същия е помагал на „колеги в София“,при което
персонално запитал в тази посока и самия К.,който нещо
не отвърнал и се притеснил.Свидетелят Л. няма спомен дали преди срещите
на К. с Х. първия от тях е пребивавал в кабинета му,но сочи оплакването на К. и К.Н. от бившия им работодател И.Д.,който
им отправял заплахи и липсата на надлежен контрол върху влизането на външни
лица в управлението с оглед отсъствието по щат на дежурна част.
Показанията на свидетеля Г.А.А. установяват
воденото спрямо него досъдебно производство с разследващ полицай –
подсъдимия Х.,внасянето на същото с обвинителен акт в съда и постановяването на
оправдателна присъда от първоинстанционния съд,която била потвърдена на втора
съдебна инстанция.Тези показания на свидетеля са в кореспонденция с приобщените
материали по досъдебно производство № Д-2270/2009г. по описа на
РП-Плевен,разследвано първоначално от подсъдимия,НОХД № 1326/2012г. по описа на
РС-Плевен и ВНОХД № 48/2013г. по описа на ОС-Плевен и се ценят от съда.
А. сочи при разпита си
оказаното спрямо него въздействие от страна на подсъдимия във връзка с
разследването,отправеното от Х. искане
да му даде пари, за да го „оправи по делото“ и без да ходи по адвокати, заканата,
че „ако даде документ на
прокурора,прокурора ще продължи делото и ще бъда осъден…“ и предоставянето от А.
на сумата от 3800 лева на вноски на Х.,като всичко приключило с изгаряне на
„делото“ на „***“ в „гората…лист по лист“,както и последващото му предаване на
съд, по повод на което, след съдебно следствие свидетеля бил оправдан,а Х.
отказал да му обясни „защо ме е излъгал и ме е измамил с тия пари…“.Тези
показания,ангажирани от ОП-Плевен, целят да установят сходен модел на поведение
от страна на подсъдимия по отношение на
лица зависими от начина на водене на досъдебните производства на негов доклад и в частност изнудването им
от Х. цел неправомерно имуществено
облагодетелстване.Настоящият съдебен състав намира,че тези гласни доказателства
няма как да бъдат проверени на този етап от гледна точка на тяхната истинност,а
и по отношение на тях не е било провеждано разследване,което за „облече“
придобитата от съответните служи оперативна информация в съответните
доказателствени средства.В този аспект на разсъждения показанията на А. се
явяват изолирани,а изводимо от това и невъзможни за експлоатация от съда за направата на претендираните от обвинението
фактически изводи,които имат твърде косвено значение за изхода на делото.На
тази плоскост на разсъждения същите следва да бъдат изключени от ценената от
съда доказателствена съвкупност.
Съдът не възприема доводите на подсъдимия И.Х. и
защитника му,че К.К.,използвайки контакти в системата на МВР е „манипулирал
ситуацията“,с което Х. е бил „изигран“,а К. е избегнал следващата му се
наказателна отговорност,както и че инициативата за водене на записаните
разговори е принадлежала на частния обвинител.“Нивото“ на контактите в
системата на МВР на К.К. е установено по несъмнен начин по делото и това е
познанството му със свидетеля Н.К.,което е със случаен характер и не
кореспондира с имплицитно загатното съдържание,а именно спасяване на К. от
наказателно преследване.Никаква пречка не е съществувала, при наличие на
доказателствена маса,годна да обоснове такова решение, спрямо К. да бъде повдигнато
обвинение.Такава обаче няма нито срещу него,нито срещу М.Х. или С.Д.,дори и с
оглед наличието на оскъдни данни /не доказателства,бел.с.д/ в тази насока.На
следващо место факта,че при посещението на К.К. и К.Н. *** на 5.09.2018г. същите не са били регистрирани
в книгата за посетители,а са пребивавали в кабинета на Началника на „***“ в
управлението – свидетеля П.Л. по никакъв начин не придава убедителност на
наведените доводи.Л. е в близки отношения с подсъдимия,а и последния не сочи
специално съдържание на този му контакт и среща с К. и Н.,а на следващо место в
РПУ-Д. М., поради липса на дежурна част, не се осъществява стриктен
контролно-пропусквателен режим и екзактно отразяване на посетителите в нарочно водента за това книга.В този аспект
показателни са не само показанията на П.Л.,но и факта,че на 13.09.2018г. в
същата не е бил отразен и свидетеля И.Д.,който е бил разпитан,видно от съставения
нарочен протокол като свидетел,а сам той
е посочил,че подсъдимия го е посрещнал пред управлението и завел в
кабинета си.
За правилната преценка дали е налице провокация или
постановка от страна на частния обвинител - и в този смисъл съдебната практика
е константна - от значение е по чия инициатива е осъществен контактът между
даващия и получаващия подкупа,упражнен ли е натиск,проявена ли е настоятелност
и от кого от тях.Видно от възприетата от настоящата съдебна инстанция
фактическа обстановка активната страна в комуникацията е бил подсъдимия,който
пръв е потърсил К. отправяйки му закана : „Сега ще видиш какво ще стане!“,а
впоследствие му заявил,че е привлечен като свидетел,но може да стане обвиняем и
му разпоредил да се яви към 13.00 часа в управлението.Там Х. е заявил на К.К.,че
„много е загазил“, започнал е да го разубеждава да не си търси защитник като му
поискал инкриминираната сума и му
насрочил среща вечерта на 5.09.2018г. пред хотел „***“,където подновил исканията
си.И.Х. продължил да търси К. по телефона,а след призоваването му за дата 10.09.2018г.,когато двамата се
срещнали се поинтересувал единствено дали пострадалия му носи парите.Видно от
ВДС инициативата за първия разговор на 13.09.2018г. отново принадлежи на
подсъдимия,а К. се е съобразявал с удобното за него време и място на срещата.
Не могат да се възприемат доводите на защитата,че
отношенията между К. и Х. са дружески,изведено от записаните между тях
разговори,т.к. в тях не са регистрирани заплахи от страна на подсъдимия.В
първоначалния период от контакта между К. и Х. последния е проявил груб натиск,
като е редувал същия с добронамерено отношение, опитвайки се да създаде у К.
убеждението,че има проблем,който същия може успешно да реши като се е опитал да
се контролира във водените телефонни разговори с оглед притесненията му,че може
да бъде записан.В тази насока са налице негови реплики,разменени с К., относно
слуха,че последния го записва,както и такива по отношение на Х.,че не се знае
кой записва и слуша,поради което предпочита директния контакт с последния.ВДС
от разговора при хотел „***“ опровергава защитата,че подсъдимия не се е
ангажирал с воденото досъдебно производство – Х. не само споделя на К.К.,без да има
основание да прави това,най-малкото и с оглед заявената според него
съпричастност на последния към кражбата на процесния билборд, как е протекъл
разпита на свидетеля И.Д. на същата дата,но и е разказал особености в
поведението на същия като е потвърдил на К.,че му помага и му заявил,че ако има
нещо контакта да минава през него като ще оправи и протокола на М.Х..
Несъстоятелна е тезата на защитата,че показанията на К.
и Н. са логически неиздържани,противоречиви и с оглед приятелската връзка между
тях следва да бъдат изключени от ценената от съда доказателствена съвкупност. Показанията
на К. дадени пред съдия и възпроизведени пред настоящия съдебен състав са
устойчиви и лишени от бланкетно заявената от защитата противоречивост,а и същите намират опора в
показанията на свидетелите Ц., В., К.,ВДС и останалите ценени от съда
доказателства.К.Н. не е бил според настоящия съдебен състав на дистанция,която
да възпрепятства възприемането на водения между К. и Х. разговор и
доказателство в тази посока се явява направената незабелязано от подсъдимия
снимка в гръб на същия,за която сочи в показанията си и свидетеля Ц.,което сочи
отклонение на вниманието на Х.,който е бил притеснен да не бъде забелязан от
другиго,видно и от показанията на К.К..
Регистрацията /и изготвянето,бел.с.д./ на докладната
записка от Н.К. *** в един по-късен момент е факт,но това не обосновава
внушението на защитата,че е налице постановка от съответните служби в
МВР,респективно че К. е действал под надзора и указанията на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ в МВР.Свидетелят К. е уведомил за оплакването на К.К. Началника на
„КП“ при ОД на МВР-Плевен - В.В.,когото единствено е познавал с оглед
обучението им в Академията на МВР-София,което кореспондира и с датата на
регистриране на сигнала на К. в Дирекция „Вътрешна сигурност“,а указанията
дадени на К. са били единствено във връзка с притесненията му и необходимостта
да се държи естествено,т.к. същия е бил видимо обезпокоен от случващото се и
това е създавало опасност,че може „…по
този начин да се издаде,че е в условията на СРС“,т.е. не е имало указания
относно съдържанието на водените разговори.
Толерантното според защитата отношение на подсъдимия
към К.К. не е било продиктувано от желанието на Х. като разследващ орган да му
даде възможност да си обезпечи защитник,с който да се яви за разпит, а от
желанието му да го държи под контрол и да го принуди да му даде претендираната
от него парична сума.К. не е имал алтернатива за поведение,т.к. И.Х. е бил
единствения разследващ орган по делото,а бидейки запознат с правомощията на Х. като
разследващ полицай, в онзи най-общ аспект, с оглед водените спрямо него преди
това наказателни производства, и разяснението на подсъдимия как от свидетел ще
го направи подсъдим, е бил наясно,че опасността за това е реална,а не хипотетична.
Съдът вече е изложил съображения в тази насока по-долу
в мотивите си,но следва отново да подчертае,че Х. е имал правомощието да
привлече К.К. като обвиняем със свое постановление като евентуалната липса на
доклад не променя валидността на
визираното процесуално-следствено действие.Касае се за легално действие на разследващия
орган,а това че същото може да бъде отменено не го прави невъзможно,а и
съгласно длъжностната си характеристика подсъдимия като разследващ полицай
следва не само да събира и оценява необходимите за водените разследвания материал,но
и „…при необходимост да взема решения по процесуални въпроси“.Именно защото
разследването е в начална фаза,обратното
приема защитника без да изложи съответни аргументи,освен ако не счита
бездействието на Х.,което е наложило удължаване на срока от наблюдаващия прокурор,същия
е имал възможност да въздейства върху доказателственото постъпление и насочва
хода на разследването, а отлагането на процесуално-следствените действия е бил мотивирано
именно с оглед предприетото спрямо него въздействие върху К. продиктувано от желанието
му да се облагодетелства по неправомерен начин.
Нещо повече,Х. в качеството на разследващ орган може
да води разследването по такъв начин,щото да обоснове при доклад пред
наблюдаващия прокурор необходимостта от привличането на съответното лице като
обвиняем,което не предрешавава съдбата на досъдебното производство,т.е. не
задължава прокурора да внесе делото в съда със съответния обвинителен
процесуален документ – обвинителен акт, постановление и т.н.
При така установената фактическа обстановка съдът
прие,че от обективна и субективна страна подсъдимият И.Х.Х. ***, като старши
разследващ полицай в РУ, в Сектор „Разследване РУ – Д. Д., РУ – Д. М., РУ – ***“,
структурно звено към Отдел „Разследване - РУ“ при ОД на МВР - Плевен, поискал дар, който не му се следва – парична сума в размер на 400 лева от К.К.К.
и на 13.09.18 г. в с. гр. приел дар – сума от 200 лева, която не му следва от К.К.К.,
за да не извърши действие по служба – привличане на К. в качеството му на
обвиняем по досъдебно производство № 1238/2018г. по описа на РП - Плевен, като
деянието е осъществено от И.Х. чрез изнудване, посредством злоупотреба със
служебното си положение – престъпление по чл.302, т.1 и т.2, б.“а“, вр. чл.
301, ал.1 от НК.
Подсъдимият И.Х.
видно от типовата длъжностна характеристика на длъжността „младши разследващ
полицай-старши разследващ в РУ“ /ДП,т.1,л.45 и сл./ e притежавал изискуемото по чл.302,т.1
от НК качество,а именно това на разследващ полицай,което е експлоатирал считано
от 14.02.2018г.,когато е встъпил в длъжност „старши разследващ полицай в РУ“
при РУ „Д. М.“ при ОД на МВР-Плевен,видно от приложения по делото акт за
встъпване – л.42,с.том от ДП.Тази длъжност подсъдимият е заемал и към месец
септември,2018г.В този аспект на разсъждения не е необходимо специално
изследване на кръга права и задължения,мястото в служебната йерархия на Х. и
спецификата на извършваната от него работа
съобразно ППВС №8/81г.,т.к. законодателят след редакцията на чл.302,т.1 от НК е
приравнил разследващия полицай на лицата,които заемат отговорно служебно
положение.
Длъжността „разследващ полицай“ покрива и изискванията
на чл.93,т.1,б.“а“ от НК за длъжностно лице понеже на Х. му е възложено да
изпълнява постоянно, възмездно,т.е. със заплата, служба в държавно учреждение,а
полицейските управления несъмнено представляват такива.Като разследващ полицай
подсъдимият е следвало,съгласно типовата му длъжностна характеристика,да взема
всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно
извършване на разследването по водените досъдебни производства като събира в
най-кратък срок необходимите за разкриване на обективната истина доказателства
съгласно НПК,да събира и оценява съобщения и материали,необходими за водените
разследвания и при необходимост да взема решения по процесуални въпроси,за
които носи лична отговорност като при
осъществяване на дейността си се ръководи от разпоредбите на НК,НПК и другите
законови и подзаконови нормативни актове, постановленията и тълкувателните
решения на ВКС и указанията на прокурора.
От обективна страна са налице две форми на изпълнителното деяние – поискал
дар и приел дар,който не му се следва.Подсъдимият е поискал от свидетеля К.К.
на 5.09.2018г. сумата от 400 лева,а на 13.09.2018г. приел от него пред хотел „***“
в гр.Плевен сумата от 200 лева,която прибрал в левия джоб на късите си
панталони.Поисканата сума от 400 лева и получената такава от 200 лева са
функционално свързани с неизвършването на действия,включени в кръга на службата
му като старши разследващ полицай,а именно да не бъде привличан К. като
обвиняем по воденото от Х. досъдебно производство,а да запази статута си на свидетел
в какъвто смисъл били и указанията на наблюдаващия прокурор В.И.в
постановлението `и от 4.07.2018г. за неговия разпит.
Предпоставките за привличане на лице като обвиняем са
регламентирани в разпоредбата на чл.219,ал.1 от НПК и са обвързани с
правомощията на разследващия орган и задълженията на разследващия полицай в
утвърдената му длъжностна характеристика.Според последната Х. следвало да осигури
своевременно,законосъобразно и успешно разследване като завърши в срок воденото
досъдебно производство като при
необходимост взема решения по
процесуални въпроси,за което носи лична отговорност.Нормата на
чл.219,ал.1 от НПК предвижда,че лицето се привлича като обвиняем,когато по
делото се съберат доказателства за виновността му в извършване на престъпление
от общ характер и няма основания за прекратяване на наказателното производство.И.Х.
е единственият разследващ орган определен по досъдебно производство №
Д-1238/2018г. по описа на РП-Плевен.Същият е имал правомощието да привлече К.К.
като обвиняем със свое постановление като евентуалната липса на доклад не
променя валидността на визираното
процесуално-следствено действие.Касае се за легално действие на разследващия
орган,а това че същото може да бъде отменено не го прави невъзможно.В тази
насока следва да се посочи,че предварителният доклад в определени от закона случай дори не е задължителен,за да може да възникне
фигурата на обвиняем в резултат на действията на разследващия орган и в тази
насока може да се посочи хипотезата на чл.219,ал.2 от НПК, при която с първото
действие по разследването се привлича от разследващия съответното лице като
обвиняем, след което се докладва на прокурора.Нещо повече,Х. в качеството на
разследващ орган може да води разследването по такъв начин,щото да обоснове при
доклад пред наблюдаващия прокурор необходимостта от привличането на съответното
лице като обвиняем,което не предрешавана съдбата на досъдебното
производство,т.е. не задължава прокурора да внесе делото в съда със съответния
обвинителен процесуален документ – обвинителен акт, постановление и т.н.
Разсъжденията могат да бъдат допълнително
задълбочени.Предназначението на доклада по чл.219,ал.1 от НПК е прокурорът да
се запознае със събраните по делото доказателства като прецени дали същите са
достатъчни за привличане на лице като обвиняем,кое да бъде то,за какво деяние и
по каква правна квалификация.Този доклад кореспондира и с надзора за законност
упражняван от прокурора по отношение на действия свързани с конституирането на
лице като обвиняем. Специални изисквания по отношение на доклада процесуалния
регламент уреден в НПК и съдебната практика не установяват,т.е. доклада може да
бъде устен,писмен,присъствен или неприсъствен като най – общо предназначението
му е прокурора да се запознае с доказателствения материал по делото и
извършените процесуално-следствени действия. Докладът обаче не е елемент от
фактическия състав на привличането на лице като обвиняем,т.к. се използва
израза „докладва“,а не се изисква съгласие,разрешение,нареждане и т.н.На тази
основа ролята на доклада се очертава като средство за координация на
отношенията между прокурора и разследващия орган,които не са елемент от
уредената от закона форма за привличане на лице като обвиняем. Настоящият
съдебен състав намира,че следва да се акцентира върху фактическата
предпоставка,която поставя нормата на чл.219,ал.1 от НПК за привличането на съответното лице като
обвиняем,а именно „когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление от общ характер“. Преценката,която
следва да се направи във връзка с доказателствата всъщност представлява
решение,което следва да се вземе по вътрешно убеждение,основано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото като то,видно от основния принцип регламентиран в чл.14 от НПК,е насока за поведение не само за съда и прокурора,но и за разследващия
орган.И тук се поставя въпроса възможно ли е привличане без доклад на делото на
прокурора от разследващия орган,и ако е възможно е ли налице процесуално
нарушение,съществено ли е то и отстранимо ли е.Както съдът е посочил по-горе в
мотивите си касае се за легално действие на разследващия орган,а това че същото
може да бъде отменено от прокурора не го прави невъзможно,а и съгласно
длъжностната си характеристика подсъдимия като разследващ полицай следва не
само да събира и оценява необходимите за водените разследвания материали,но и
„…при необходимост да взема решения по процесуални въпроси“.Подсъдимият е могъл
както да въздейства върху доказателственото постъпление и той е съзнавал това,
видно от показанията на К. и ВДС,но и е могъл да представи такъв
доклад,включително и без да представя делото на прокурора,така щото да обоснове
необходимостта от привличане на К.К. като обвиняем.Прокурорът последващо е
могъл да коригира това му действие, в случай че счете, че е доказателствено необезпечено,
било чрез отмяна на постановлението по чл.219 от НПК,бил чрез прекратяване на
наказателното производство.
По-нататък възниква въпросът кое право се накърнява от
това,че липсва доклад на делото пред прокурора.
Обвиняемият се е запознал с обвинението и е могъл да
организира своята защита като са му разяснени неговите права като настоящия
съдебен състав не счита,че това е накърнило същите – обратното приема например
АС-Велико Търново в Решение № 224/12.11.2018г. по ВНОХД № 300/2018г. Разпоредбата
на чл.249,ал.4,т.1 от НПК не дава основание за направата на друг извод,а и
както се посочи по-горе в мотивите доклада не е част от фактическия състав на
привличането на лице като обвиняем по чл.219,ал.1 от НПК.
В крайна сметка предназначението на доклада е да
запознае с доказателствата по делото
прокурора,за да може той да оцени същите съобразно вътрешното си убеждение и
организира последващото движение на разследването. Съдебната практика още с ТР
№ 2/2002г. обаче отрече възможността да се връща делото на прокурора поради
допуснати нарушения в досъдебната фаза на процеса именно поради ръководното му
положение в тази фаза.Ето защо пропуска на прокурора като dominus litis да упражни
контрол върху оценката на доказателствата направена от разследващия орган,
респективно да изрази вътрешното си убеждение по достатъчността на същите,екзактната
правна квалификация и лицето,което следва да се привлече като обвиняем не може и да бъде основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото от съда в хода на разпоредителното
заседание на държавното обвинение.
В конкретния случай подсъдимият е знаел,че К.К. има
обременено съдебно минало и е уязвим на тази основа,разбирал е, че осъзнава
възможните неблагоприятни последици в
личен план от приемането на процесуалното качество на обвиняем и това го е
мотивирало да набави за себе си облага като му поиска сумата от 400 лева
разделена на две вноски – първата в самото начало на разследването,а втората
след приключването му,за да не го конституира като обвиняем.Х. е афиширал
намерението си пред К. преди да разпита и един свидетел по делото,събере
писмени доказателства или назначи експертно изследване като и двете действия
- по разпит на свидетел и по привличане
на обвиняем са в кръга на служебните му правомощия като старши разследващ
полицай.В този аспект на разсъждения сумата от 400 лв. поискана от К. и
приетата от него в размер на 200 лева са свързани с неизвършване на процесуално-следствено действие
– привличане на обвиняем и те несъмнено не му се полагат в качеството на
разследващ полицай по процесното досъдебно производство.
Настоящият съдебен състав намира,че е налице и с квалифициращият
признак по чл.302,т.2 от НК, т.к. И.Х. е мотивирал К.К. да даде посочената сума
чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.Константна е
практиката на ВКС,че е налице изнудване посредством злоупотреба със служебно
положение от длъжностното лице, тогава когато
даващият подкупа бъде поставен в такива „условия,които го принуждават да
даде дар или друга имотна облага на длъжностното лице,за да предотврати
извършването на такива действия или бездействия по служба,които биха поставили
в опасност или накърнили негови права или законни интереси“ – ППВС №
8/81г.,Решение № 210/99г. на ВКС,II н.о.,ТР № 72/74г. на ОСНК и
т.н.Изнудването по чл.302,т.2 от НПК може да се изрази в различни
форми,включително и чрез употреба на сила или заплашване.Достатъчно е да се
установи,че деецът заема такова служебно положение,че същото му дава възможност
да извърши или не извърши определено служебно действие или
бездействие,интересуващо изнудваното лице на което даде да разбере,че не може
да очаква бързо или благоприятно решаване на въпроса,ако не даде дар или друга
имотно облага.
И.Х. е длъжностно лице,което съгласно процесуалният
регламент в НПК и длъжностната му характеристика може лично да извърши или не визираното от обвинението конкретно
действие по служба,което произтича от
неговите права и задължения,включени в
служебната му компетентност – той е можел лично да привлече или не като обвиняем
К. като в качеството си на старши разследващ полицай го е заплашил,че ще го
привлече като обвиняем и така си поискал сумата от 400 лева и го принудил да му
даде 200 лева,за да предотврати извършването на такива действия по служба,които
биха накърнили неговите права и законни интереси или поне биха ги поставили в
опасност.Осъществени са и двете форми на
изпълнителното деяние възведено от държавното обвинение.
ВКС е имал възможност да отбележи,че при изнудването
изнудваното лице се поставя от дееца в ситуация,при която за него липсва
възможност за изход от ситуацията без да претърпи вреди.В конкретния случай К.К.
не е имал алтернатива за действия – подсъдимия е бил единствения разследващ
орган по делото и не е могъл да избере
друг, към който да се обърне,т.е. той не
е имал избор на поведение,което да го направи независим от действията на
подсъдимия.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като И.Х. е
съзнавал, общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.Подсъдимият е съзнавал,че
упражнява психическо въздействие върху пострадалия К., за да го мотивира да му
даде искания дар,целта му е била несъмнено да се облагодетелства с посочената
сума като е имал ясна представа за служебните си задължения и възможните
последици,които биха настъпили за пострадалия,ако същия не удовлетвори
неправомерната му претенция.
При определянето на вида и размера на наказанията
съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,степента на
обществена опасност на деянието и И.Х. и съотношението между тях,за да се
постигне съразмерност между действията
на подсъдимия и резултатност на приложеното от държавата санкциониране.
Настоящият съдебен състав отчита завишената степен на
обществена опасност на престъплението с
оглед обекта на защитата – дейността на държавни органи изпълняващи публични
функции. Степента на обществена опасност на деянието в нейния абстрактен вид е
намерила отражение уредената санкционност за престъпленията от Раздел IV,Глава VIII от Особената част на НК,а тези
престъпления не само,че се отразяват негативно на доверието на обществеността в
държавните институции и държавните служители,но и с оглед широката им
разпространеност предизвикат и висока обществена нетърпимост.
В конкретния случай са налице две квалифициращи
обстоятелства, което завишава обществената опасност на извършеното.Ниската стойност на поискания и
получения дар дефинира извода на настоящия съдебен състав,че обществената опасност
на конкретното престъпление не е по – висока от характерната за този вид
деяния.
В групата на
отегчаващите вината обстоятелства следва да се изтъкнат наложените многобройни
наказания – шест на брой за нарушения на трудовата дисциплина от страна на И.Х.
при това от различни длъжностни лица,което сочи на неглижиране на трудовите
изисквания за заемана от него длъжност.Съдът регистрира като отегчаващо вината
обстоятелство и проявената упоритост,с която подсъдимия е преследвал
престъпната си цел,намерението му да се облагодетелства и от идентичното
състояние,в което се е намирал свидетеля М.Х., подобно на К.К.,след жалбата
на свидетеля И.Д.,както и
продължителността на периода,в който пострадалия бил държан в напрежение от
неправомерната претенция на подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да
бъдат посочени необремененото съдебно минало на подсъдимия видно от ценения
от съда бюлетин за съдимост /ДП,т. /ДП,т.3,л.116/,семейното му положение –
женен и с дете /удостоверение №**********/26.07.2018г. на длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Плевен – ДП,т.4, л.71/, достигнатият
образователен ценз - висше образование, трудовата му ангажираност и
награждаването му еднократно с „обявяване на благодарност“ от Директор на ОД на
МВР-Плевен,добрите характеристични данни изведени от приобщената по делото нарочна справка – ДП,т.3,л106-197/.
Обясненията на подсъдимия не следва да бъдат третирани
като смекчаващо вината обстоятелство – с тях И.Х. не е способствал за
разкриване на обективната истина,т.к. по отношение на фактите,които не го
уличават и за които има безспорни доказателства същия е възприел възпроизвеждащ
подход,а останалите,които имат същесвено значение за разкриване на обективната
истина, същия е интерпретирал съобразно възприетата от него защитна теза или е
отрекъл с оглед компрометиращия ги
характер.
Регистрираните от тази съдебна инстанция смекчаващи
вината обстоятелства не са нито изключителни,нито многобройни в степен,която да
прави и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко.Ето защо
наказателната репресия следва да бъде дозирана при условията на чл.54 от НК.
Съдът намира,че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати в конкретния случай с налагане на наказания в размер на 3 (три) години лишаване от свобода, глоба в
полза на Държавата в размер на 2 000 (две хиляди) лева /тук се отчитат данните
за метариалното положение,което не е по – високо от обичайното видно от
справките на Агенцията по вписванията и Отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Плевен,ценени от съда,бел.с.д./, лишаване от право на И.Х. по чл.37,
ал.1, т.6 и т.7 от НК – да заема държавна длъжност – старши разследващ полицай, както и да
упражнява разследваща дейност в държавно учреждение за срок от три години.Тази комплексност
на санкцията отчита както възможността да се постигнат целите на
индивидуалната превенция,така и тези на генералната превенция.Тези параметри на
наказанието най-сетне демонстрират и непримиримостта на държавата към
собствените `и служители,които вместо да
изпълняват безкористно и добросъвестно служебните си задължения по разследване
на престъпления и разобличаване на виновните лица използват служебното си
положение и правомощия,за да се облагодетелстват неправомерно,с което
накърняват авторитета и доверието в държавния апарат и неговите служители.
Настоящият съдебен състав намира,че за постигане
целите на индивидуалната превенция не е необходимо И.Х. да изтърпи ефективно
наложеното му наказание,а следва да се
приложи института на условното осъждане. Обществената опасност на подсъдимия
регистрирана по-горе,семейната му и
трудова ангажираност,чистото съдебно минало и характеристични данни сочат,че не
е наложително Х. да пребивава в местата за лишаване от свобода.Налице е
по-скоро инцидентна проява,като с приложение на института по чл.66,ал.1 от НК
на този етап може да се очаква внасяне на изискуемата от закона корекция в
поведението на Х. и съобразяването от негова страна в бъдеще с обществените очаквания
за законосъобразно поведение.От друга страна не е необходимо да бъде определен
максимален изпитателен срок,а такъв в рамките на четири години се явява достатъчен,
така щото да бъде дадена възможност от една страна И.Х. да се придържа към
дължимата от всички членове на обществото законосъобразност,а от друга да се
създаде и убеждение от обществото,че държавата подхожда сериозно към
провинилите се лица от нейния
апарат,които я дискредитират пред останалите граждани.
При тези изводи на съда и от събраните по делото
доказателства се установява състав на непозволено увреждане, основание за
ангажиране на гражданската отговорност на И.Х. – в резултат от упражненото
спрямо К.К. неправомерно физическо въздействие и принудата спрямо него същия е
претърпял неимуществени вреди.Размерът на същите следва да се определи по
справедливост,но т.к. размерът на претенцията е минимален,а естеството на
претърпяното психическо напрежение от пострадалия,което не се повлиява
значително от обстоятелството,че същия е бил осъждан в миналото,т.е. участвал е
в пенална процедура, е в граници, които надвишават исковата претенция.Последната обаче лимитира
произнасянето на настоящия съдебен състав,който намира,че по тези съображения
исковата претенция следва да бъде уважена напълно като подсъдимия заплати на гражданския ищец на основание чл.52 вр. чл. 49 ЗЗД
сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
деянието неимуществени вреди.
При този изход на делото съдът осъди на основание
чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Х. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител К.К.К. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски за
повереник в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева съгласно сключения договор
за правна защита и съдействие с адвокат Е.П..
При съобразяване на горното съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия И.Х. да заплати по сметка на ОД
на МВР – ПЛЕВЕН направените деловодни разноски в хода на ДП № С-187/2018 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Плевен в
размер на 302,03 лева, както и 5,00 лв. за служебно издаден изпълнителен
лист при липса на доброволно плащане на посочената сума,а по сметка на Плевенски
ОС направените деловодни разноски в хода на НОХД № 139/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен в размер на 219,50
лева, както и 5,00 лв. за служебно издаден изпълнителен лист при липса на
доброволно плащане на посочената сума.
На основание чл.189 ал.3
от НПК следва подсъдимия И.Х.Х. да заплати
по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск в размер на 88 (осемдесет и осем) лева.
При този изход на делото следва
веществените доказателства :
1 бр. банкнота с номинал 50 лв. със сериен номер БМ
1387374,
1бр. банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БХ
3701925,
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БЩ
2209264,
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БР
7105548,
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БЩ
5602387,
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БП
0268290,
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БУ
5852596,
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер БП
7889623,
1 бр. банкнота с номинал 10 лв. със сериен номер БР
1533206 да бъдат
върнати на собственика К.К.К. ***,
ЕГН **********,т.к. същите
са негова собственост.В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/21.12.2011 г.
на ВКС по т.д. № 2/2011 г., ОСНК на ВКС,Решение № 382/26.10.2009г. на ВКС по
н.д. № 368/2009г.,II н.о. на НК, съдия Е.А.и т.н..
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: