Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 14.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Красимира Г., като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 9208 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Г.Н.Г. против „З.
”Л.и.”АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищцата твърди, че на 18.12.2009г., около 12:15 часа, на третокласен път гр.
Плевен - гр. Пордим настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег.№ *******и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с
рег.№ *******Г. пътувала в л.а „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ *******Вследствие
на пътно-транспортното произшествие й били причинени телесни повреди: фрактура
– луксацио коксе синистра, фрактура радии ин локо декстра, фрактура осис
метикарпи пета манус декстра, контузио капитис, комоцио церебри. Виновен за
пътно-транспортното произшествие бил водачът на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“
с рег.№ *******– С. Г.Ц., чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица №223090015351 със срок на валидност от 09.12.2009г. до
08.12.2010г. За причинените телесни повреди ответното дружество й изплатило
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000лв. по заведена при него щета.
Наред с това ответникът бил осъден да й заплати обезщетение в размер на още 15 000лв.
за неимуществени вреди с влязло в сила решение по гр.д. № 14822/2011г. по описа на СГС, ГО, 12 състав. Независимо от
проведеното лечение, здравословното съС.ие на ищцата се влошило, поради което
на 05.04.2013г. била сменена тазобедрената й става. След извършената операция
ищцата била нетрудоспособна за срок от 10 месеца, през които ползвала отпуск за
временна нетрудоспобност. Поради влошеното здравословно съС.ие на ищцата и
продължителния период на неработоспособност, с решение № 0756/19.02.2014г. ТЕЛК признал 51 % инвалидност за заболяването
й. С оглед на изложените доводи, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия ексцес на здравословното й съС.ие
в размер на 35 000лв., ведно със законната лихва от 18.12.2009г. до окончателното
изплащане. С първоначалната ИМ е предявен и иск за имуществени вреди от
влошаване на здравословното съС.ие на ищцата в размер на 7731.65лв., но
производството по този иск е прекратено с определение от 02.11.2016г./л.91/,
което в тази част е влязло в сила.
Ответникът оспорва предявения иск, като прави следните възражения: не било
настъпило влошаване на здравословното съС.ие на ищцата; всички вреди от
причинените при ПТП телесни повреди, вкл. и необходимостта от бъдещо лечение на
пострадалата, като последващ, планиран етап от лечението й, били съобразени от
съда при определяне размера на обезщетението по гр.д. № 14822/2011г. на СГС,
ГО, 12 състав; оспорва размера на иска; поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан; поддържа
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск за
неимуществени вреди и претенцията за законна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, установи от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.):
За да бъде уважен предявеният иск трябва да е доказан следният фактически
състав: 1/на ищцата да е присъдено обезщетение или чрез спогодба да е
определено обезщетение за вреди от телесни повреди, причинени при
пътно-транспортно произшествие от водач на моторно превозно средство, чиято
отговорност е застрахована от ответника по застраховка "Гражданска
отговорност"; 2/да се установи влошаване на здравословното съС.ие на ищцата/ексцес/,
което да е в причинно-следствена връзка с уврежданията при пътно-транспортното
произшествие; 3/да са претърпени неимуществени вреди от влошаването на
здравословното съС.ие; 4/влошаването на здравословното съС.ие да не е
било предвидено при определяне на първоначалното обезщетение; 5/да се установи
размера на иска.
От съдебно решение № 4389 от 18.06.2012
г., постановеното по гр. д. № 14822/2011г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, е
видно, че съдът е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата
Г.Н.Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, причинени
вследствие на настъпило на 18.12.2009г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2009г. до окончателното изплащане. В
диспозитива на решението не са описани конкретните телесни повреди, но от
мотивите към решението става ясно, че се касае за телесни повреди, установени
от назначената по делото медицинска експертиза, която съдът изцяло е
кредитирал. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се е позовал на медицинската експертиза, за която е приел, че подробно
описва физическото и психическо съС.ие на пострадалата след произшествието „към днешна дата и в перспектива”. Видно
от медицинската експертиза, на която се е позовал СГС, на ищцата при
пътно-транспортното произшествие на 18.12.2009г. са причинени следните телесни
повреди: счупване и изкълчване на лявата тазобедрена става; счупване на дясната
лъчева кост в областта на китковата става; счупване на 5-та дланна кост на
дясната ръка; контузия на главата; мозъчно сътресение. Вещото лице е посочило,
че прогнозата за лява тазобедрена става е неблагоприятна. Оформят се тежки
последствия от травмата – коксартроза, която ще наложи в бъдеще ставата да бъде
подменена с ендопротеза/изкуствена става/. Ищцата подлежи на освидетелстване от
ТЕЛК за определяне на група инвалидност, поради трайно нарушения обем на
движение на посочената става.
Спорен въпрос по делото е дали е настъпило усложнение на здравословното съС.ие
на ищцата, респ. дали й се дължи обезщетение за нови болки и страдания от
настъпилия ексцес.
Ищцата в исковата молба и в допълнителна искова молба твърди, че е
настъпило следното усложнение на здравословното й съС.ие: на 05.04.2013г.
е сменена тазобедрената й става и с решение № 0756/19.02.2014г. на ТЕЛК й е определена
51% инвалидност.
С горецитираното решение по гр.д. № №14822/2011г. по описа на СГС, I
отделение, 12 състав, със СПН са установени причинените на ищцата при
пътнотранспортното произшествие на 18.12.2009г. телесни повреди, които съдът е
приел за доказани от назначената по делото медицинска експертиза: счупване на
дясната лъчева кост в областта на китковата става; счупване на пета дланна кост
на дясната ръка; контузия на главата; мозъчно сътресение.
Същите телесни повреди установява и назначената в настоящото производство
медицинска експертиза, която съдът приема, като крайни изводи. Ищцата твърди,
че е настъпило усложнение на здравословното й съС.ие от следната телесна
повреда: счупване и изкълчване на лявата тазобедрена става, тъй като се е
наложила повторна операция за смяна на ставата. От заключението на медицинската
експертиза по настоящото дело се установява, че на 05.04.2013г. /около три
години и половина след ПТП/, по повод на болки и ограничени движения на лявата тазобедрена става, ищцата е
постъпила в МБАЛ Авис - Медика, Плевен. В болницата е установено скъсяване на
левия крак с 2.5 см., променена походка, самостоятелно, но анталгична походка,
хипотрофия на лява бедрена мускулатура, болезнена и ограничена флексия,
абдукция и вътрешна ротация, затруднен моноподален стоеж. Поставена е диагноза:
Коксартрозис синистра. Некрозис асептика капут феморис синистра пост фрактура –
луксация арт. коксе синистра. Проведено е оперативно лечение – алопластика.
Според вещото лице, налице е причинно-следствена връзка между установеното съС.ие
на лявата тазобедрена става(асептична некроза на главата на бедрената кост и
асептичното ставно възпаление) и пътно-транспортното произшествие. Вещото лице е обсъдило в заключението
си експертни решения на ТЕЛК № 3995/26.11.2013г. и № 0756/19.02.2014г., като е
приел, че с тях на ищцата е определена нетрудоспособност с диагноза: „Коксартроза.
Некрозис асептика капитис феморис син. Ст. пост фрактура – луксация на коксе
син. Ст. пост алопластикам коксе син. Според вещото лице, при ищцата е налице съС.ие на двустранни артрозни промени в тазобедрените стави, което е в причинно-следствена връзка с инцидента,
поради факта, че след полученото увреждане пострадалата е щадяла лявата става,
натоварвайки дясната става. В заключението е отразено, че с ЕР на ТЕЛК №
0756/19.02.2014г. на ищата е определена нетрудоспособност - 51 % за три години
до 01.02.2017г. Вещото лице е посочило, че към момента на прегледа от
експертната комисия ищцата е била с болки в лява и дясна тазобедрена стави,
усилващи се при движение, като комисията е отчела и ограничено движение на
ставите. Тъй като на експерта към датата
на изготвяне на заключениетоне не е била представена медицинска документация
след 01.02.2017г., същият заявява, че не може да направи извод за това, дали е
настъпило подобрение или не в съС.ието на пострадалата, но пълно възстановяване
на нейното съС.ие след травмата на тазобедрените стави е нереалистично да се
очаква. Според вещото лице, възможно е на базата на системно провеждано лечение
и рехабилитация да настъпи подобрение в обема на движение на ставите, купиране
на интензитета на болевите пристъпи, намаляване на честотата им и подобряване
на устойчивостта на пострадалата.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 0756/19.02.2014г. на ищцата е
определена 51 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до
01.02.2017г. В графа ”Обективен статус” експертната комисия е посочила, че
ищцата се движи без помощни средства, леко накуцвайки с левия крак. Движенията
в ставата/оперираната лява става/ са леко ограничени и болезнени в крайните
фази. Болезнени и ограничени са и движенията на дясна тазобедрена става/ДТБС/ С
0-10-90 Ф15-0-20 Р 5-0-5. В мотивите към експертното решение на ТЕЛК
експертната комисия е приела, че е налице двустранна коксартроза, левостранна
алопластика и лека степен ограничени движения на дясна тазобедрена става/ДТБС/,
които определят 51 % трайно намалена работоспособност. В експертното решение са
посочени противопоказни условия на труд: тежка обща физическа работа, нощен и
извънреден труд, статодинамично натоварване на долните крайници, работа в прав
стоеж и свързана с продължително ходене пеша.
Представено е ЕР на ТЕЛК № 0359/25.01.2017г., с което
отново е определена 51 % трайно намалена работоспособност на ищцата за срок от
три години до 01.01.2020г. От мотивите към експертното решение на ТЕЛК се
установява, че експертната комисия е приела, че съС.ието на ищцата не е
променено - налице е двустранна коксартроза, левостранна алопластика и лека
степен на ограничени движения на дясна тазобедрена ства /ДТБС/, които определят
51 % трайно намалена работоспособност. Обективно е установено, че ищцата се
движи без помощни средства, леко накуцвайки с левия крак, движенията в стявата
са леко ограничени и болезнени в крайните фази. Болезнени и ограничени са и движенията
на ДТБ С 0-10 -90 Ф 15-0-20 Р 5-0-5. В експертното решение са посочени противопоказни
условия на труд: тежка обща физическа работа, нощен и извънреден труд, статодиначино
натовране на долните крайници, работа в прав стоеж и свързана с ходене.
От показанията на св. С. се установява, че след втората операция на ищцата
единият й крак бил видимо по-къс, куцала с него. Преди ПТП тя била
жизнерадосетн човек, след това се затворила в себе си и не контактувала с
никой. След втората операция за няколко месеца започнала работа, но изпитвала
големи болки и се отказала. Работела като ръководител движение на гара ”Горна
Оряховица – разпределителна”. След втората операция отбягвала контакти с
познати, затворила се в себе си. През въстановителния период се наложило дъщеря
й да се грижи за нея. Оплаквала се от болки в тазобедрената част, налагало се
да приема обезболяващи. Като се върнала на работа, не можела да изкачва
стъпала, а офисът й се намирал на третия етаж. Тя трябвало да слезе, да изпрати
влака и да се върне обратно в офиса. Напуснала, защото не можела да изпълнява
задълженията си. Не успяла да си намери друга работа, наложило се да отиде при
майка си, за да й помагат и да се грижат за нея. Не се чувствала пълноценна, здравословното
й съС.ие я депресирало, продължавала да се оплаква от болки. След ТЕЛК от
2014г. се върнала на работа, видяла, че не може да работи и напуснала.
При така ангажираните от страните доказателства
съдът приема за доказано по делото, че е настъпило усложнение на здравословното
съС.ие на ищцата, изразило се в определяне на 51 % трайна
нетрудоспособност, поради следните съображения:
Съгласно т.10 от Постановление №4 от 30.10.1975г. на Пленума
на Върховния съд, след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане, пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на
здравословното съС.ие, само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и
ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било
предвидено и съобразено от съда.
При пътно-транспортното произшествие на 18.12.2009г. ищцата е получила
телесни повреди, за които вече е определено застрахователно обезщетение по
гр.д. № 14822/2011г. на СГС, ГО, 12 състав. Сред тях е и счупване и изкълчване
на лявата тазобедрена става, от която
травма Г. твърди, че е настъпил ексцес. Усложнението на здравословното й съС.ие,
според нея, се е изразило в операция, извършена на 05.04.2013г. и определяне на
51% трайно намалена работоспособност.
Операцията на лявата тазобедрена става на ищцата е извършена на 05.04.2013г.,
след постановяване на съдебното решение от 18.06.2012г. по гр.д.14822/2011г. на
СГС, I ГО, 12 състав, но тази оперативна интервенция е била съобразена от съда
при определяне размера на обезщетението. В мотивите към решението е посочено,
че съдът е отчел здравословното сътояние на ищцата в перспектива/за в бъдеще/, като е съобразил заключението на
медицинската експертиза, а според заключението, на ищцата е предстояла операция на лява тазобедрена става. В този смисъл, предстоящата операция, която
е извършена на 05.04.2013г. и болките и страданията, свързани с нея, е била
отчетена от съда при определяне размера на обезщетението и не представлява
усложнение на здравословното съС.ие на пострадалата, за което да се дължи ново обезщетение.
Установената С ЕР на ТЕЛК №
0756/19.02.2014г. трайно намалена работоспособност от 51 %, обаче, не е била
взета предвид при определяне на дължимото обезщетение по гр.д.14822/2011г. Съдът
е съобразил бъдещи болки и страдания, свързани със счупването на лявата
тазобедрена става, които са посочени в заключението на медицинската експертиза
по делото, според която прогнозата за лявата тазобедрена става е
неблагоприятна. Оформят се тежки последствия от травмата – коксартроза, която
ще наложи в бъдеще ставата да бъде подменена с ендопротеза/изкуствена става/. В
експертизата по гр.д. № гр.д.14822/2011г. е посочено, че ищцата подлежи на
освидетелстване от ТЕЛК за определяне на група инвалидност, поради трайно
нарушения обем на движение на лявата тазобедрена става. В заключението по гр.д.
№ гр.д.14822/2011г. изобщо не е
обсъждана дясната тазобедрена става
и евентуални изменения в нея, дължащи
се на увреждането на лявата става, респ. не са съобразени от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Експертното решение на ТЕЛК
№ 0756/19.02.2014г., на което се позовава ищцата в настоящото производство,
установява 51 % трайна намалена работоспособност, поради двустранна коксартроза, левостранна
алопластика и лека степен на ограничени движения на дясна тазобедрена става /ДТБС/.
Медицинската експертиза, назначена по настоящото дело, потвърждава, че при
ищцата е възникнало съС.ие на двустранни артрозни промени в тазобедрените стави,
което е в причинно-следствена връзка
с пътно-транспортното произшествие, поради факта, че след полученото увреждане
пострадалата е щадяла лявата става, натоварвайки дясната става.
Следователно, налице е усложнение на здравословното съС.ие на ищцата,
засягащо дясната тазобедрена става, което е в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие, за което не е присъдено обезщетение
по гр.д. № гр.д. № гр.д.14822/2011г. на СРС, ГО, 12 състав.
От това усложнение ищцата също търпи болки и страдания, установени чрез
показанията на св.С., мотивите към ЕР на ТЕЛК № 0756/19.02.2014г. и
медицинската експертиза, изготвена по настоящото дело. Здравословното съС.ие на
ищцата не се е променило след изтичане на срока на инвалидност, определен с ЕР
на ТЕЛК № 0756/19.02.2014г., тъй като с последващо ЕР
на ТЕЛК № 0359/25.01.2017г. на ищцата отново е
определена трайно намалена
работоспособност със срок на действие до 01.01.2010г. за същото заболяване.
Така събраните доказателства установяват настъпването на фактите на чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ и ексцес в здравословното съС.ие на ищцата, което не е
съобразено при определяне на първоначалното обезщетение по грд. № 14822/2011г. на СГС, поради което
предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на ексцеса – 43г.; вида на
усложнението – 51 % трайно намалена работоспособност, определена с ЕР на ТЕЛК № 0756/19.02.2014г., поради двустранна коксартроза, която засяга и дясната
тазобедрена става, тъй като след полученото увреждане пострадалата е щадяла
лявата става; обстоятелството, че прогнозата за получения ексцес не е добра, не
се очаква възстановяване, с ЕР на ТЕЛК № 0359/25.01.2017г. срокът на трайно
намалената работоспособност от 51 % е продължен до 01.01.2020. Наред с това
съдът отчете болките, които ищцата изпитва от ексцеса, усещането за непълноценност
и нежелание да общува с познатите си; обстоятелството, че е напуснала старата
си работа, поради усложняването на
здравословното й съС.ие, а впоследствие не е могла да намери друга работа;
преместила се е да живее при майка си, тъй като е разчитала на нейната помощ и грижи.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2014г.,съдът определи
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 35 000лв.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
С отговора на ИМ ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите
от ищцата, уточнено в първото съдебно заседание, според което ищцата пътувала
без поставен обезопасителен колан по време на пътно-транспортното произшествие.
С допълнителна ИМ от 08.03.2016г.
ищцата поиска да бъде обявено за
безспорно по делото, че първоначално определеното обезщетение е било намалено
по размер, тъй като е взето предвид съпричиняване, изразяващо се в пътуване в
автомобила без поставен предпазен колан/л.77 от делото/. В първото съдебно
заседание ищцата, чрез своя процесуален представител оттегли това признание на
факт по делото, като заяви, че е допусната техническа грешка. Поддържа
становището, че възражението е неоснователно.
Възражението за съпричиняване на вредите, настъпили при пътно-транспортното
произшествие от 18.12.2009г. е преклудирано, тъй като въпросът за установяване
на елементите от ФС на чл.45 от ЗЗД и приноса на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат от пътно-транспортното произшествие е разрешен със СПН с
решение № 4389 от 18.06.2012 г., постановено по гр. д. № 14822/2011г. по описа
на СГС, I ГО, 12 състав. В тази насока е и съдебната практика на ВКС/решение
№167/30.12.2015г. по т.д. № 2005/2014г. на ВКС, ТК, I т.о/. В настоящото производство е допустимо да бъде
разгледано възражение за съпричиняване на ексцеса, но такова възражение не е
направено от ответника. Видно от мотивите към решение № 4389 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 14822/2011г. на СГС, I ГО, 12
състав, съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредите, настъпили на
18.12.2009г., като се е позовал на медицинската експертиза по делото. В
мотивите на решението не е посочен конкретният процент на съпричиняване на
вредите, но с оглед на обстоятелството, че съдът е приел, че от претендирания
размер на обезщетение от 35 000лв. следва да се приспадне изплатено от
застрахователя обезщетение от 15 000лв. и след съобразяване на съпричиняването
на вредите от ищцата е присъдил обезщетение от 15 000лв., се налага извода,
че съдът е приел процент на съпричиняване на вредите от 25%. /35 000лв.-15
000лв.=20 000лв., а е присъдил
15 000лв./.
Приетият от съда по гр. д. № 14822/2011г.
на СГС, I ГО, 12 състав, процент на съпричиняване следва да бъде приложен при
определяне на обезщетението по настоящото дело, при което размерът на дължимото
обезщетение съдът определи на 26250лв./35 000лв.х 75%/, до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 35 000лв.,
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла
погасителна давност:
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Видно от ЕР на
ТЕЛК 0756/19.02.2014г. ексцесът в здравословното съС.ие на ищцата е установен
на 19.02.2014г., а ИМ е подадена на 14.07.2015г., поради което вземането на ищцата
не е погасено по давност. В тази насока съдът съобрази т.4 от ТР №1/2014г. от
23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС.
По претенцията за законна лихва:
Законната лихва се дължи от датата на проявление на ексцеса -19.02.2014г.,
поради което претенцията на ищата за периода 18.12.2009г. -18.02.2014г. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В тази насока е и практата на ВКС - определение
на ВКС №786/10.06.2014г. по гр.д. № 3479/2013г. на ВКС, ГК, ІV отд, ТР
№1/2014г. от 23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г./.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на законната лихва. Тъй като лихвата се дължи от 19.02.2014г., а ИМ е
подадена на 14.07.2015г., по отношение на вземането не е изтекла три годишната
погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
По делото е предявен и иск за имуществени вреди от настъпил ексцес в здравословното
съС.ие на ищцата.
Производството по този иск е прекратено с определение от 02.11.2016г. и е
разпоредено изпращането на иска за разглеждане от Софийски районен съд.
Определението от 02.11.2016г. не е отменено в частта, в която е прекратено
производството по отношение на този иск, поради което същият не е предмет на
разглеждане по настоящото дело.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 150лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество ”В.,
Урдев и партньори”, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнагражданеие в размер на 1185лв., съобразно уважената част от
иска.
Не са представени доказателства за договорения и изплатен размер на
адвокатско възнаграждение от ответника по настоящото дело, поради което съдът
не присъжда разноски за адвокат в полза на ответното дружество.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
ДТ в размер на 1050лв. върху уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изп.директор С.Х.С.и М.С.М.-Г., да заплати на Г.Н.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 26 250лв./допълнително обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното съС.ие на Г.Н.Г.,
вследствие на телесни повреди, причинени при пътно-транспортно произшествие от 18.12.2009г., което влошаване на
здравословното съС.ие се е изразило в 51 % трайно намалена
работоспособност, определена с ЕР на ТЕЛК № 0756/19.02.2014г., поради двустранна коксартроза на тазобедрените стави,
ведно със законната лихва от 19.02.2014г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер
от 35 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД да заплати на Г.Н.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски, в размер на 150лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД да заплати на Адвокатско дружество ”В., Урдев и
партньори”, БУЛСТАТ********, с адрес на управление:***, представлявано от адв. Г.
Апастолов В. ***, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1050лв., съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на
СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1050 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :