РЕШЕНИЕ
№. 1206/9.7.2020г.
гр. Пловдив, 09.07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на единадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от съдия ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 841 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Д.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу решение № 49 от 13.01.2020 г., постановено по а.н.д № 7480
по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XX - ти наказателен състав, в
частта, с която е потвърдено наказателно постановление №19-0333-000565 от
16.10.2019 г., издадено от началник на Районно управление - Стамболийски при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, с което на
оспорващия за нарушение на чл.6 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20,00 лв.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че нарушението е доказано. Твърди се, че на мястото на
извършване на проверката от контролните органи липсва маркировка, за да е
налице нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Също така се сочи и допуснато
процесуално нарушение, тъй като административното нарушение било установено
само от един служител. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив, не взема становище по допустимостта
и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП №19-0333-000565 от 16.10.2019 г.,
издадено от началник на РУ Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № АА406657/09.09.2019
г., съставен от В.И.Х.– на длъжност младши полицейски инспектор към РУ
Стамболийски при ОД на МВР - Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 09.09.2019
г. около 07:50 ч. в община Родопи на път
Трети клас №375-км.28+433 Пещера –Пловдив при проверка, свързани с контрол
движението по пътищата, е установено, че Д.С.С. като
водач на лек автомобил Мерцедес Вито 115 ЦДИ, с рег. № ***, собственост на „С. и син ДС“ ЕООД, с
БУЛСТАТ *********, неспазва пътната
маркировка М-1 - нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При проверката било установено
също, че водачът на управлявания автомобил не е заплатил глоби в размер на
200,00 лв. в едномесечен срок от влизането им в сила - нарушение по чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП.
Актът за установяване на
административно нарушение е подписан от нарушителя с възражения срещу
констатираното по пункт първи нарушение.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 185 от ЗДвП за нарушенията по чл. 6, т. 1 и чл.
190, ал. 3 от ЗДвП от ЗДвП е наложил на нарушителя две глоби в размер по 20
лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Същият последователно и непротиворечиво е описал фактите от деня на процесната проверка като се е позовал на пряка видимост в
контролирания участък и лично възприети обстоятелства, а именно - водачът на автомобила
„Мерцедес Вито“ е предприел изпреварване в нарушение на пътната
маркировка. За това именно нарушени бил
съставил акт, както и за установени неплатени глоби от водача.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е установено безспорно като от обективна, така и от
субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. В частта за
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, съдът е установил съществени процесуални
нарушения и е отменил наказателното постановление. В тази част съдебното
решение не е оспорено и е извън предмета на касационния контрол.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил ясни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят
от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои. Нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП
поставя императивно изискване към водачите
на МПС да съобразяват своето поведение с пътните знаци и маркировката. Според
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая оспорващия не
подкрепя твърденията си с годни доказателства, които да оборят установената от
контролния орган фактическа обстановка. Не са налице и сочените пороци при
установяване на нарушението. В акта е положил подпис втори служител на МВР като
свидетел – очевидец на нарушението, с което е удовлетворено изискването на чл.
43, ал 1 от ЗАНН. Правилно е приложена и съответната санкционна норма – чл. 185
от ЗДвП, доколкото за нарушението на правилата по чл. 6, т.1, пред. последно от ЗДвП не е предвидена друга специална санкционна норма. Съобразен е видът на
наказанието, чиито размер е фиксиран и не подлежи на ревизия от съда.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН. Същото не разкрива белезите на "маловажен случай",
т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
10. Ответникът не е отправил претенция за присъждане на разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление в оспорената част, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 13.01.2020 г., постановено
по а.н.д № 7480 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XX - ти
наказателен състав, в оспорената част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.