РЕШЕНИЕ
№ 7430
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .................
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20211110162547
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от .................
със седалище и адрес на управление: .................., със служебен адрес:
..............., срещу .............. с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 588,00 лв., представляваща остатък
от дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на
стоки по релация ................ по заявка-договор за международен транспорт, за
което е била издадена фактура № ............. от .................. г., ведно със
законната лихва от 15.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, и сумата от 46,55 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 03.08.2020 г. до 14.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадена от ответното
дружество заявка-договор за международен транспорт ищецът приел да
извърши международен групажен транспорт на заявения товар от ............, с
дата на товарене 06.07.2020 г. от адрес: .............., до ................ с адрес на
разтоварване:.........като изпращач било ответното дружество ........., срещу
възнаграждение от 3 200,00 лв. без ДДС. В процесната заявка били указани
видът и тонажът на товара – 3 бр. палета, с тегло 2110 кг. За превозвания
товар били съставени международни товарителници за двама
товарополучатели – ..........., като товарителниците след извършване на
транспорта следвало да се изпратят на товародателя/изпращача ............
Твърди се, че от страна на ищеца са изпълнени всички условия, при които е
1
сключен договорът за международен транспорт, а именно: товарът е
натоварен от товарния адрес на товародателя, транспортиран е до указаните в
товарителниците адреси на разтоварване, като товарите били приети без
забележки от товарополучателите. След изпълнение на превоза ищецът издал
на ........... фактура № ............. от .................. за сумата от 3 840,00лв.,
представляваща договореното между страните възнаграждение в размер 3
200,00 лв. и начислен върху същото ДДС, платимо съгласно т. 10 от заявка-
договор в срок до 5 дни от получаване на оригиналите на международните
товарителници и оригинала на фактура № ............./.................. г. Като платец
на навлото в заявката – договор било посочено ответното дружество. Сочи, че
оригиналите на посочените документи са били изпратени на ответното
дружество чрез.......... и получени от служител на последния на 29.07.2020 г.
Въпреки многократните покани ответникът на 14.04.2021 г. платил само
сумата от 3 252,00 лв., като непогасен останал остатък в размер на 588,00 лв.,
която сума се претендира в настоящото производство. Освен договореното
възнаграждение същото дължало лихва за забава за периода от 03.08.2020 г.
(датата на изпадане в забава съгласно чл. 10.2. от заявка-договор), който
възлизал на 46,55 лв. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
......... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. Д. Ц.. Процесуалният представител оспорва предявените
искове изцяло като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между
страните е сключен процесния договор за превоз, че ищецът е издал
процесната фактура, както и че по нея е извършено частично плащане.
Твърди, че претендираната от ищеца сума е недължима. В тази връзка сочи,
че между страните на 08.06.2020 г. е бил сключен договор за международен
превоз на 123,23 кв.м. стъклопакети по направление ............ ............ за който
били издадени международна товарителница и фактура № ........... г. на
стойност 4 837,00 евро. Стоката била доставена в ..........на 12.06.2020 г., като
било установено, че част от стъклопакетите (3,29 кв.м.) са повредени и
напълно негодни за употреба, което обстоятелство било отразено в
товарителницата. Ищцовото дружество било уведомено за щетата с имейл от
12.06.2020 г., към който бил приложен и снимков материал и копие от
товарителницата. На 22.06.2020 г. ищецът .......... изискал от ответника
комплект документи за завеждане на щета пред застрахователя си, които му
били предоставени. Междувременни ответникът, за да изпълни договора си с
.............., произвел повторно счупените стъклопакети, като повторният превоз
до ........отново бил възложен на ищеца. Сочи, че претендираната в
настоящото производство сума е остатъчна именно за този транспорт,
натоварен на 07.07.2020 г. Въпреки уверението на ищеца, че ответникът ще
получи дължимото за счупените стъклопакети обезщетение същото не било
платено. Твърди, че общата стойност на щетата за 3,29 кв.м. стъклопакет е в
размер на 530,35 лв. без ДДС, формирана от стойността на 1 кв.м. повреден
2
стъклопакет (76,77 лв. без ДДС) и стойността на транспорта за 1 кв.м.
стъклопакет, осъществен от ищеца и фактуриран с процесната фактура от м.
07. 2020 г. (84,43 лв. без ДДС). В тази връзка на ищеца било изпратено
уведомление – покана за плащане на обезщетение за повредения товар, в
която ответникът го уведомил, че ще заплати претендираната в настоящото
производство сума при изплащане на щетата. Въпреки това ищецът не
заплатил дължимото обезщетение. Ето защо прави възражение за прихващане
със сумата от 636,42 лв. с ДДС. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът ........... се представлява от адв. Д..
Процесуалният представител поддържа предявените искове. Във връзка с
направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане,
процесуалният представител на ищеца прави възражение за изтекла
погасителна давност, като твърди, че едногодишният срок, съгласно CMR –
конвенцията за предявяване на насрещни искове и възражения, е започнал да
тече на 12.06.2020 г. и към датата на подаване на отговора на исковата молба
– 03.09.2021 г., вече е изтекъл. Сочи, че в т. 16 от CMR товарителницата, с
която се твърди, че е превозен увредения товар, по време на товарене
шофьорът на ищеца е отбелязал, че ответното дружество не е позволило да се
ползват транспортни колани и товарите не били добре прикрепени. С оглед
изложеното счита, че на основание чл. 17, ал. 2 от CMR – конвенцията
превозвачът се освобождава от отговорност.
В съдебно заседание ответникът ............... се представлява от адв. Ц..
Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и
направеното в него възражение за прихващане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на делото са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от .............., както и направено от ответника ................. възражение
за прихващане по чл. 82 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже сключването на
договор за превоз със съответното съдържание, както и че е изпълнил
задълженията си по същия да извърши превоза съобразно уговореното и че
стоките са доставени на получателя.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си за заплащане на възнаграждение.
Спорът по делото попада в приложното поле на Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки, очертан в чл. 1, § 1 от
Конвенцията (когато мястото на приемане на стоката за превоз и
3
предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се
намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна).
Договорът за международен автомобилен превоз е неформален и
консенсуален договор (по арг. от чл. 4, изр. 2 от Конвенцията), като в чл. 9 от
Конвенцията е предвидено, че до доказване на противното товарителницата
удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
За сключването му е необходимо да е налице съвпадане на насрещните
волеизявления на страните по договора относно съществените му елементи –
превозван товар, навло и дестинация.
В настоящия случай между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства – договор-заявка и два броя ЧМР
товарителници, се установява, че между . в качеството му н...........а превозвач,
и ., в качеств..........ото му на възложител, е сключен договор за международен
превоз на товари по релация ................. Тълкувайки волята на страните по
делото, въз основа на заявката, приет без възражения от ищеца, съдът намира,
че между страните по делото е постигнато съгласие по съществените
уговорки на договорите за международен превоз на стоки (товар, дестинация
и превозно възнаграждение), при което за всяка една от тях са възникнали
насрещни права и задължения. Ищцовото дружество е следвало да извърши
заявения превоз, а ответникът да плати възнаграждение, формирано от
посочената в заявките сума и начислен ДДС.
Видно от представения по делото договор-заявка ответното дружество
възложило на ищеца да извърши транспорт на товар при следните условия:
дата на товарене – 06.07.2020 г.; адрес на товарене – .........., производствена
база на .........; вид на товара – алуминиева дограма и стъклопакети; вид на
опаковката – 3 бр. палети; тегло – 2 110 кг.; получател – ........; адрес на
разтоварване: ............; договорено навло – 3 200,00 лв. без ДДС; начин и срок
за плащане – по банков път до 5 дни.
По делото са представени два имейла от ............, от 03.07.2020 г., видно
от които ответникът е уведомил ищеца камионът да се яви в понеделник (т.е.
на 06.07.2020 г.) към 16:00 часа за товарене, както и че стоката ще пътува с
две ЧМР товарителници за две дружества – ............ които след това следва да
бъдат изпратени на ответника.
Не се спори между страните, а и от представените по делото два броя
товарителници, съставени на 07.07.2020 г., се установява, че ищецът е
извършил възложения му от ответника превоз. Изпращач по двете
товарителници е ответникът ..........., а получател по първата от тях е .........а по
втората – ........ В т. 11 (брой колети) и т. 13 (вид на стоката) на първата
товарителница (тази за ........ ......) е отбелязано, че товарът се състоял от 34,61
кв.м. и 3,29 кв.м. алуминиеви прозорци/врати и стъкла, а в т. 9 е посочено, че
от изпращача на превозвача е предадена фактура № ........ г. В т. 11 (брой
колети) и т. 13 (вид на стоката) на втората товарителница (тази за .........) е
отбелязано, че товарът се състоял от 1,38 кв.м. алуминиеви прозорци/врати, а
4
в т. 9 е посочено, че от изпращача на превозвача е предадена фактура №
.......... г. Товарителниците съдържат подпис и печат на изпращача и подпис на
получателя. Няма отбелязвания на дата и час на получаване на стоката в
уговорения адрес на разтоварване, както и на други възражения или бележки.
С оглед изложеното съдът намира за установено, че превозвачът .......... е
изпълнил същественото си задължение си по договора за международен
превод, а именно да достави товара на уговорения адрес, следователно
ответникът дължи заплащане на уговореното между страните
възнаграждение, което съгласно заявката за превоз е в размер на 3 200 лв. без
ДДС. За дължимото по договора навло, ищцовото дружество издало фактура
№ .................. от .................. г. за сумата от 3 840,00 лв., включваща
уговореното навло и начислен ДДС в размер на 640,00 лв., като видно от
представеното по делото извлечение от разплащателна сметка на ищеца, по
посочената фактура на 14.04.2021 г. ответникът е заплатил сумата от 3 252,00
лв., т.е. непогасен е останал остатък в размер на 588,00 лв. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че единственото условие за плащане на навлото е
извършване на превоза (обстоятелство, което е безспорно между страните).
Представянето на ЧМР товарителница ЧМР и/или фактура е само
доказателство за извършване на превоза, но не и условие за плащането на
навлото (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 4 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки – CMR). Това произтича от
възмездния характер на договора за превоз и от определението на чл. 367 ТЗ,
използващ изразите "срещу възнаграждение да превози", т.е. при качествено
извършване на превоза се дължи безусловно навло (в случая възражения
срещу начина на извършване на превоза от м. 07.2020 г. не са били
направени). При това положение предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 588,00 лв. е основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ответникът по делото не твърди да е извършил плащане на сумата от 588,00
лв., респ. не доказа да е платил посочената сума, поради което на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Видно от съдържанието за договора за превоз, в същото е предвиден срок за
плащане до 5 дни, като не е посочено от кой момент започва да тече срокът.
Ищецът поддържа, че този срок започва да тече от получаване на оригиналите
на международните товарителници и фактурата, издадена от превозвача за
дължимото възнаграждение, каквато била обичайната практика при
осъществяване на международен превоз на товари. Ответникът не оспорва
това обстоятелство. Следователно, за да постави ответника в забава, първо –
ищецът следва да му предостави оригиналите на посочените документи, второ
– трябва да изтече уговореният срок за плащане. Представеното по делото
5
известие за доставяне доказва, че на 29.07.2020 г. на ответника е била
доставена пратка, изпратена от ищеца, но не и съдържанието на пратката, т.е.
че с нея са били доставени именно оригиналите на товарителниците и
фактурата, поради което настоящият съдебен състав не споделя доводите на
ищеца, че ответникът бил поставен в забава, считано от 03.08.2020 г.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид на първо място, че между
страните няма спор, че срокът за плащане на дължимото навло започва да
тече от датата на получаване на оригиналите на товарителниците и фактурата,
както и че процесната фактура е била осчетоводена от ответника, като
съобрази извършеното на 14.04.2021 г. частично плащане от страна на
ответника на задълженията по процесната фактура и липсата на доказателства
оригиналите на посочените документи да са били връчени на ответника на по-
ранна дата, намира, че дата, на която ответникът е получил оригиналите е
датата, на която същият доброволно е платил част от задължението си.
Предвид което лихва за забава се дължи за периода от 20.04.2021 г. до
14.05.2021 г., чийто размер съдът на основание чл. 162 ГПК, с помощта на
общодостъпен лихвен калкулатор, изчисли на 4,08 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явява неоснователен за сумата от 4,08 лв.
По възражението за прихващане
Доколкото по делото се установи съществуването на вземане на ............
следва да се разгледа направеното от последния възражение за прихващане.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари
или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, а
съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата.
В настоящия случай ответното дружество извежда съдебно предявените
права при твърдения за претърпени от него вреди в резултат от неизпълнение
на задължение на ищеца по договор за международен превоз от 08.06.2020 г.
Фактическият състав на договорната отговорност по 79, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 82 ЗЗД включва следните елементи: валиден договор между страните,
пораждащ за всяка от тях твърдените права и задължения, виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца, вреда, причинна
връзка между вредата и неизпълнението и установен размер на вредата.
Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е
ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от неизпълнението и които нормалният
и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на
задължението.
В случая между страните не се спори, а и от представената по делото
международна товарителница се установява, че на 08.06.2020 г. между
страните по делото е бил сключен договор за международен превоз на 123,23
6
кв. м. стъклопакети по релация ................. Видно от съдържанието на
товарителницата, същата е съставена на 08.06.2020 г., изпращач е ответното
..........., а превозвач – ищцовото дружество............ Страните не спорят и
относно това, че товарът е бил доставен на получателя .............. като при
доставката му било констатирано, че част от стъклата са счупени. Тези
обстоятелства се установяват и от товарителницата, която съдържа подпис и
печат на изпращача и на превозвача, както и подпис на получателя, като в
графа 24 под подписа на получателя се съдържа възражение, че има счупени
стъкла.
По делото е представена имейл кореспонденция между .........., и
............, проведена в периода от 04.06.2020 г. до 22.06.2020 г. От същата се
установява, че с имейл от 22.06.2020 г. ответникът е уведомил ищеца за
счупените стъклопакети. Ищецът е отговорил, че има ЧМР застраховка, по
която минават всички щети, като необходимо е ответникът да изпрати
снимки, фактура на стоката, претенция от ответника към ищеца и сумата,
както и декларация за липса на карго застраховка. Във връзка с указанията на
ищеца, ответникът ........... е издал на ищеца.......... фактура №
**********/............ г. за сумата от 588,00 лв. с ДДС за 3,29 кв.м. стъклопакети
и отправил претенция за заплащане на сумата. Съдът намира, че с
извънсъдебното си поведение ищецът е признал настъпването на реална
вреда, довела до негативна промяна в имущественото състояние на ответника,
както и че вредите се дължат на виновно договорно неизпълнение от негова
страна.
За установяване на размера на причинените на ответника вреди, по
делото е представена фактура № .........от ...... г., издадена от .......... на стойност
4 837,00 евро за 123,23 кв.м. стъклопакети, като върху тяхната стойност не е
начислен ДДС на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Следователно стойността на 1
кв.м. стъклопакет е равна на 39,25 евро или 76,77 лв., а стойността на
увредените 3,29 кв.м. стъкла възлиза на 252,57 лв. Съдът намира, че
увреждането на стъклата са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, поради което изпращачът следва да бъде обезщетен за
тяхната стойност. В случая от представеното по делото писмо изх. № .......г.
от ........, с копие до ........, се установява, че във връзка с настъпила вреда по
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ по
застрахователна полица № ........ г. е била образувана преписка № ......... г., по
която застрахователят е одобрил застрахователно обезщетение в размер на
252,58 лв. (129,14 евро). Съдът, с оглед изложеното по-горе намира, че
застрахователят правилно е изчислил стойността на увредените стъклопакети.
Съгласно експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, която
съдът кредитира в тази му част като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че ответното дружество ........... е получило по своята сметка
застрахователно обезщетение в размер на 252,58 лв. от ................ на
03.06.2021 г. по претенция ........., която сума е била осчетоводена от
ответника по счетоводната по сметка на...........Следователно ответникът вече
7
е бил обезщетен за причинените му вреди, изразяващи се в счупване на 3,29
кв. м. стъклопакети.
По отношение на претенцията за обезщетяване на разходите за
транспортиране на повторно произведените от ответника 3,29 кв.м.
стъклопакети съдът намира следното. Съгласно трайната съдебна практика
претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи
се в намаляване на актива на имуществото на кредитора поради това, че
длъжникът не е изпълнил задължението си (в този смисъл Решение № 73 от
27.07.2010 г. по т.д. № 897/2009 г., ВКС, I т. о. и др.). Бъдещи вреди, които
евентуално ще настъпят за кредитора, не могат да бъдат предмет на
претенцията за обезщетяване на претърпени загуби, докато не са настъпили,
докато реално не са намалили имуществото му. В настоящия случай, между
страните не се спори, че ищецът е извършил повторния транспорт на
увредените 3,29 кв.м. стъклопакети, като превозът им е бил извършен въз
основа на договор за международен превоз от м.07.2020 г., за който били
издадени две ЧМР товарителници и фактура № ...................... от .................. г.
на обща стойност 3 840,00 лв. с ДДС. Видно от съдържанието на ЧМР
товарителниците, въз основа на този договор били доставени общо 39,28
кв.м. стъклопакети, респ. цената на транспорта на 1 кв.м. стъклопакет е 97,76
лв. с ДДС., а стойността на превоза на 3,29 кв.м. възлиза на 321,63 лв. с
ДДС.По делото се установи, че ответникът е платил сумата от 3 252,00 лв.,
като от представената по делото кореспонденция между страните се
установява, че ответникът е отказал да заплати сумата, дължима за повторния
превоз на 3,29 кв. м. стъклопакети. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че по делото не се установи ответникът реално да е претърпял
твърдените от него загуби, изразяващи се в разход за повторния превоз на
тези 3,29 кв.м. стъклопакети.
С оглед изложеното по-горе съдът намира възражението за прихващане
по чл. 82 ЗЗД за неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски в настоящото производство, както следва:
100,00 лв. – държавна такса (платена по сметка на РС .........); 33,60 лв. –
превод на 2 бр. ЧМР; 200,00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ; и 1 100,00
лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство. Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ (в приложимата му редакцията ДВ, бр. 68 от 2020 г.), за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000,00 лв.
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на
300,00 лв. Минималният размер на дължимото възнаграждение се определя с
оглед материалния интерес на делото, който в случая на основание чл. 7, ал. 2,
т. 1 НМРАВ възлиза на 300,00 лв. Делото е с ниска правна и фактическа
8
сложност, поради което претендираното възнаграждение следва да се намали
до посочения минимален размер. По делото са били проведени общо три
открити съдебни заседания (20.06.2022 г., 02.12.2022 г. и 24.03.2023 г.), като
процесуалният представител се е явил на две от тях, поради което
допълнително възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 9 НМРАВ не му се дължи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 591,19 лв. – направени
по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Освен това, на основание т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС в решението по
съществото на спора и съобразно неговия изход следва да бъде реализирана и
отговорността за разноски по обезпечаване на исковете. В обезпечителното
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 645,00 лв., от
които 45,00 лв. за внесена държавна такса и 600,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК за основателно. Делото е с ниска правна и фактическа сложност,
поради което претендираното възнаграждение следва да се намали до
посочения в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ (в приложимата му редакцията ДВ,
бр. 68 от 2020 г.) минимален размер от 300,00 лв. Следователно ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 321,91 лв. – разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 91/2021 г. по описа на РС ..........
Ответникът е сторил разноски, както следва: 200,00 лв. – депозит за
вещо лице по ССчЕ и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящото
производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 33,46 лв. – разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, със седалище и адрес на управление: .........., да
заплати на .......... ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ........ по
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 588,00 лв.,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение (.......) за извършен
международен превоз на стоки по релация ................ по заявка-договор за
международен транспорт и фактура № ............. от .................. г., ведно със
законната лихва от 15.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4,08 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2021
г. до 14.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 4,08 лв. до пълния предявен размер от 46,55 лв. и за
периода от 03.08.2020 г. до 19.04.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
9
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ заявеното от..........., със седалище и адрес на управление:
........ срещу ........, със седалище и адрес на управление: ........., възражение за
прихващане по чл. 82 ЗД със сумата от 636,42 лв. с ДДС, представляваща
обезщетение за претърпени от ....... загуби, изразяващи се в стойността на
счупени 3,29 кв.м. стъклопакети и разходи за превоза им от ............ до .........по
договор за международен превоз и фактура № ............. от .................. г.,
вследствие на виновно неизпълнение на договор за международен превоз от
08.06.2020 г. от страна на ............
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, .......... със седалище и адрес
на управление: ........, да заплати на ..........., ЕИК: ........, със седалище и адрес
на управление: .........., сумата от 591,19 лв. – разноски в настоящото
производство и сумата от 321,91 лв. – разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 91/2021 г. по описа на РС ............
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, .........., със седалище и адрес
на управление: ........., да заплати на ........ ЕИК: ........., със седалище и адрес
на управление: ............, сумата от 33,46 лв. – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10