Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 14401 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Б.Л.И. срещу решение от 22.06.2018г. на СРС, ГО, 163 състав по
гр.д.№ 28990/2017г.,
в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ЗК „Л.И.“ АД
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, изразяващи се в счупване
кости на носа, контузии на гръден кош, шия и две колене, поставяне на шийна яка, вследствие на ПТП, настъпило на 06.11.2016г. в
гр. София, бул. „Околовръстен път“, на кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“,
както и в частта досежно началния момент на
присъдената законна лихва върху главницата – 31.03.2017г.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част, с оплаквания за неправилност, поради
нарушения на процесуалния и материалния закон. Въззивникът
твърди, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед получените от него увреждания – счупване на
носните кости без разместване на костните фрагменти, контузия на гръдния кош,
контузия на шията, травма в областта на двете колена
и продължилия възстановителен период от около 30 дни. Поддържа, че становището
на вещото лице, изготвило приетата СМЕ,че при поставен предпазен колан,
травмите не биха се получили, не следва да бъде взет предвид, тъй като това не
е от неговата компетентност, а характерните увреждания при непоставен предпазен
колан са в областта на двете ръце при посрещане на удара с тях. Сочи, че от
заключенията на приетата САТЕ се установява, че вина за настъпване на процесното ПТП има единствено водача на л.а. „Фолксваген Туарег“, с рег. № *******, като вещото лице е посочило, че
в случая ударът не е фронтален, а приплъзващ по
цялата лява част, като при удара тялото му не е било в обичайно местоположение,
както при движение на автомобила, а последният е бил спрял на светофар. По
отношение на началния момент на присъдената законна лихва в жалбата се излагат
подробни съображения, че същата е дължима от датата на деликта,
тъй като разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда лихвата за забава, дължима от
застрахователя на увреденото лице. Жалбоподателят моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над уважената част от 1500 лв. до пълния предявен
размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.11.2016г. до 31.03.2017г. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗК „Л.И.“ АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК и моли
съда да остави жалбата без уважение.
Претендира разноски.
Решението в частта за уважаване на иска за
имуществени вреди за сумата 22. 90 лв. и за неимуществени вреди за сумата 1500
лв., е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението в атакуваната част е
валидно и допустимо, а по същество – частично неправилно.
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед влязлото в
сила решение за частично уважаване на иска, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и заключенията на приетите САТЕ и СМЕ, по делото е безспорно наличието на
фактическите обстоятелства, съставляващи основание на предявената искова
претенция по чл. 432, ал.1 КЗ, а именно - реализирано застрахователно събитие – ПТП, на 06.11.2016г.
в гр. София, предизвикано противоправно и виновно от
застрахования при ответника водач на л.а.
„Фолксваген Туарег“, с рег. № ******* по
застраховка ,,Гражданска отговорност”, с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието; претърпени от ищеца неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие.
Спорният въпрос между страните по делото е свързан с размера
на дължимото на ищеца Б.Л.И. обезщетение за неимуществени вреди, както и
наличието на съпричиняване.
Съгласно приетите по делото доказателства, водачката на л.а. „Фолксваген
Туарег“ К.К., поради движение с несъобразена скорост и неспазване на
сигналите на светофарната уредба, направила опит да премине между два спрели на
кръстовището на ул. „Околовръстен път“ и бул. „Братя Бъкстон“ автомобила, но не
успяла, като ударила двата, един от които е бил управляваният от ищеца л.а.
„Фиат Пунто“, с рег. № *****, като го ударила с приплъзване напред по посока преден ляв калник.
В хода на първоинстанционното
производство е направено своевременно от ответника възражение за съпричиняване, поради липса на поставен предпазен колан. Съгласно констатациите на вещото лице по допуснатата СМЕ при разпит в открито с.з. на
22.06.2018г., травмите фрактура на носни кости, контузия на шията и на гръден
кош се дължат на т.нар. воланен удар, като са
резултат на камшичен удар, при който първият удар е
бил назад. Вещото лице дава заключение, че от медицинска гледна точка при
правилно поставен колан, тялото няма да има обхвата да се удари в твърди
предмети и трите травми не биха получени.
Съгласно допълнителното заключение на САТЕ, не може да се
отговори еднозначно и категорично какво е било движението на тялото на ищеца в
момента на удара, но следва да се има предвид, че при процесното
ПТП ударът не е бил фронтален отзад, а приплъзващ по
цялата лява част, като ефективността на предпазния колан е най-голяма при челен
удар.
При определяне на размера на обезщетението в обжалваното
решение съдът е приел, че ищецът е допринесъл за получаване на травмата, поради
липса на поставен колан, но не е определил конкретен размер на съпричиняване в процентна или друга величина.
Доводите в жалбата, че по делото не е доказано възражението
за съпричиняване, съдът намира за неоснователни.
Констатациите на вещото лице по допуснатата СМЕ са категорични досежно наличието на т.нар. воланен
удар, както и че при правилно поставен колан, травмите в шията, гръдния кош и
носа не биха получени. Неоснователно е оплакването в жалбата, че вещото лице по СМЕ не може да прави такива
констатации, а същите са от компетентността само на САТЕ, чиито задачи са били поставени
само от ищеца. Ответникът е поставил своевременно в отговора по чл. 131 ГПК
задачите на СМЕ, като е заплатен
своевременно депозит, а обстоятелството, че вещото лице не е дало отговор в
писменото заключение, а чрез обяснения о.с.з., не налага различен извод,
предвид категоричните изводи на вещото лице. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че заключението на СМЕ не може да установяване съпричиняване, тъй като вещото лице дава констатациите си
от медицинска гледна точка, с оглед вида и степента на получените увреждания.
При така изложеното, като взе предвид
механизма на удара – отзад, а не челно, както и изводите на вещото лице,
че три от общо четирите травматични увреждания не биха настъпили при поставен
правилно колан, съдът намира, че в конкретния казус приносът на ищеца следва да
бъде определен на 30 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968
г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди , при отчитане на: 1/ характера, вида и
тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - счупване на носните кости без
разместване на костните фрагменти, контузия на гръдния кош, контузия на шията,
травма в областта на двете колена; 2/ продължителността
на възстановителния период – до 30 дни, с ползван отпуск поради временна
нетрудоспособност 20 дни, с назначена ортопедична яка за 15 дни; 3/ прогнозата
за пълното възстановяване на ищеца от физическата травма; 4/ начинът на причиняване на телесните увреждания на
ищеца – при спряло на кръстовище МПС; 5/ възрастта на ищеца към датата на ПТП; 6/ обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на застрахователното събитие, намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити.
При съобразяване на
горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД въззивният съд
намира, че сумата от 5 000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди. Определянето
на по-голямо по размер обезщетение, предвид характера на увреждането, което не
е довело до трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца, периода на
възстановяване и пълното възстановяване на здравето на ищеца, без последващи
усложнения, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
При
така изложените съображения, при отчитане на 30% съпричиняване
/1 500 лв./, дължимият от ответника размер на обезщетение е в размер на сумата 3500
лв. Предвид частичното несъвпадане на приетите от двете инстанции
крайни изводи по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да се отмени в частта за
отхвърляне на иска за разликата над 1500 лв. до размера на сумата 3500 лв. и вместо него да се постанови
друго, с което искът да бъде уважен до посочения
размер. В останалата обжалвана част, в която искът по чл. 432,
ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 3500 лв. до пълния предявен размер, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По жалбата в частта досежно началния момент на лихвата:
Решението е правилно, а доводите в
жалбата – неоснователни. Съгласно специалната уредба в приложимия чл. 497 КЗ, началният
момент на лихвата за забава е дължима от застрахователя по някой от визираните
в чл. 497, ал.1, т. 1 и 2 КЗ начини, поради което е неприложима общата
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Доводите в жалбата в тази връзка са
неоснователни, тъй като законодателно начинът на определяне на дължимата лихва
върху застрахователни обезщетения при сега действащия КЗ е регламентиран
изрично по различен начин от чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/.
В случая СРС е приложил по-благоприятния режим по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ – 15
работни дни след получаване на поканата от ответника за получаване на
обезщетение, поради което решението в посочената част следва да бъде
потвърдено.
При
горния изход на делото първоинстанционното решение
следва да отменено в частта, с която са присъдени разноски в полза на
ответника в размер на 226. 61 лв. по компенсация, тъй като с оглед изхода на
спора, дължимите по компенсация разноски са полза на ищеца в размер на 90 лв. за първоинстанцинното
производство. В тази връзка, предвид липсата на постановени отделни диспозитиви за разноските, въззивният съд следва да отмени
изцяло решението в частта за разноските и да присъди разноски в полза на ищеца
в размер на 90 лв. за СРС.
Въззивникът-ищец има право на разноски за въззивното
производство, съразмерно на уважената част от жалбата му, в размер на 70 лв. – заплатена държавна такса. Претендираните от адв. Н. в
хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. разноски за
настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, предвид липсата на
представен договор за правна защита и съдействие, сключен за настоящата
инстанция. Отделно от това, за първоинстанционното
производство същият е упълномощен адвокат със заплатено от страната
възнаграждение.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 77 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 22.06.2018г.
на СРС, ГО, 163 състав по гр.д.№ 28990/2017г., в частта,
с която е отхвърлен предявения от Б.Л.И. срещу ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 1 500
лв. до размера на сумата 3 5 000 лв. , както и в частта, с която Б.И. е осъден да заплати на ЗК „Л.И.“ АД разноски
в размер на 226. 61 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на Б.Л.И., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата 2000 лв. – допълнително обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени болки и страдания, изразяващи се в счупване кости на носа,
контузии на гръден кош, шия и две колене, поставяне на шийна
яка, вследствие на ПТП, настъпило на 06.11.2016г. в гр. София, бул. „Околовръстен
път“, на кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.03.2017г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 22.06.2018г.
на СРС, ГО, 163 състав по гр.д.№ 28990/2017г., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на Б.Л.И., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 90 лв.-разноски за
СРС и сумата 70 лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б.Л.И., ЕГН *********
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 77 лв. – разноски за въззивнотото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.