Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-42 Година 2019, 22 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на първи април две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 247/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.И.С.,
ЕГН: ********* *** и на И.С.С., ЕГН: ********** *** против решение № 275/27.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 936/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което са
осъдени да заплатят солидарно на „Адан Вилидж“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в с.Дъбовица, община Сунгурларе, област Бургас,
представлявано от управителя Симеон Мариянов Аданов сумата от 10131,69 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от техните животни върху
посеви от соя, засети в поземлен масив 054 по КВС в землището на с.Дъбовица,
община Сунгурларе, област Бургаска, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.09.2017г. до окончателното й плащане. Жалбоподателите оспорват решението
и в частта, в която са осъдени да заплатят на „Адан Вилидж“ ЕООД съдебни
разноски в размер на 1073,56 лева.
Във въззивната жалба С.С. и И.С.
анализират фактите, които съдът приема за установени и твърдят, че е нарушен
принципът на непосредственост при разглеждане на делото. Жалбоподателите
оспорват решаващия извод на съда, че е осъществен фактическия състав на чл.50
от ЗЗД и подчертават, че този извод е обоснован с факти, които са установени
при административна и прокурорска проверка, а не в съдебното производство. Въззивните
страни развиват доводи, че съдът не се е съобразил със заключението на
съдебната експертиза и не у установил момента на увреждането. Правят искане за отмяна
на процесното решение и за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
В съдебно заседание въззивните страни се
представляват от адвокат Г. ***, която поддържа основанията за отмяна на
първоинстанционното решение без да сочи доказателства.
Въззиваемата страна - „Алан Вилидж“ ООД
е представила писмен отговор, в който твърди, че доводите за отмяна на
решението, изложени в жалбата, са неоснователни.
В съдебно заседание търговското
дружество не се представлява от процесуален представител.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
От фактическа страна по делото е
установено, че „Адан Вилидж“ ЕООД обработва земеделски земи с площ от 1291,651
дка земеделски земи в землището на с.Дъбовица, община Сунгурларе. Тези земи са
декларирани за подпомагане чрез директни плащания пред ОД „Земеделие“ –
гр.Бургас. Част от обработваните земи се намират в местността „Черкезко“,
разположена по поречието на река „Луда Камчия“ в близост до землището на
с.Градец. През пролетта на 2017г. дружеството засажда 200 дка от тези земи със
соя.
От събраните по делото доказателства се
установява, че С.И.С. и И.С.С. притежават стадо крави, които отглеждат в
животновъден обект, находящ се в с.Градец, община Котел, област Сливен.
На 14.08.2018г. „Адан Вилидж“ подава
искова молба против С.С. и И.С., в която твърди, че посевите от соя в масив 054
са отъпкани и опасени от животните, които Стойкови отглеждат. В молбата дружеството
конкретизира, че площта на засегнатите посеви е 102,113 дка, а унищожаването на
насажденията е извършено в края на месец август и в началото на месец септември
2017г. Затова претендира от ответниците сумата от 11 157 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от животните на
Стойкови върху 102,113 дка земя, засята със соя, находяща се в масив 054 по КВС
в землището на с.Дъбовица, община Сунгурларе, ведно със законната лихва върху
сумата, смитано от 12.09.2017г.
В отговора по чл.131 С.С. и И.С.
оспорват основанието и размера на исковете. Твърдят, че вредите не са причинени
само от техните животни, че размерът на вредите е по-нисък от претендирания и
че земите, които са предоставени на „Адан Вилидж“ не са идентични с тези, върху
които са нанесени пораженията.
В хода на първоинстанционното производство
са приети писмени доказателства, които са събрани в образувани от дружеството
административно и досъдебно наказателно производство. Прието е заключение на
съдебно-икономическа експертиза и са изслушани показанията на петима свидетели.
Въз основа на фактите, които са установени чрез тези доказателствени средства,
районният съд формира извод за основателност на иска. В мотивите съдът посочва,
че са изпълнени съществените елементи от фактическия състав на чл.50 от ЗЗД и
ответниците отговарят солидарно за вредите, които техните животни са причинили.
Едновременно с това, съдът ангажира отговорността на ответниците и за забавено
плащане на обезщетението – чл.86 от ЗЗД.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 275/27.12.2018г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно,
тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Доказателствената тежест да установи факта на увреда се носи от ищеца, който
следва да проведе пълно и главно доказване на този факт. В конкретния случай от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
собствените на Стойкови животни – крави, са причинили констатираните от
нарочната комисия щети на посевите от соя, отглеждани от „Адан Вилидж“ ЕООД.
Изводът на първоинстанционния съд, че земеделските земи, които дружеството
обработва, са идентични с тези, върху които са унищожени посевите, е правилен и
обоснован. Правилни са и изводите за собствеността върху животните, причинили
увредата и за характера и размер на вредите. По делото е установено получаването
на по-нисък добив от посевите поради увреждане, причинно-следствената връзка
между увреждането и по-малкия добив и пазарната цена на реколтата през
съответната стопанска година. Фактическата установеност на релевантните за
спорното правоотношение юридически факти, които представляват материалноправни
предпоставки от състава на деликта, е основание за уважаване на иска.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви са правилни, обосновани и
аргументирани и настоящата инстанция препраща към тях на основание чл.272 от ГПК със следващото от това потвърждаване на решението, с което е уважен иска отхвърлен
иска с правно основание чл.51, вр. чл.50, вр. чл.53 от ЗЗД.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни във въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай обаче
по делото не са представени доказателства за извършените разходи от
въззиваемото дружество пред въззивната инстанция. Поради това, в полза на
същото не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 275/27.12.2018г.,
постановено от Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: